Европейската комисия представи днес доклади за състоянието на икономиките в страните от ЕС. В частта за България по доклада от т. нар. механизъм за предупреждение се отбелязва, че има опасения, свързани с конкурентоспособността на разходите и корпоративния дълг, въпреки че свързаните с това опасности изглеждат ограничени.
Номиналните разходи за труд на единица продукция нарастват силно в последните години и се очаква да продължат да растат при много висока базова инфлация и силно увеличение на номиналните заплати. Нефинансовият корпоративен дълг намалява, но остава сравнително висок, се посочва в документа. Отбелязва се, че в предишната оценка ЕК не е установила макроикономически дисбаланси за България и тази година няма нужда от допълнителен задълбочен анализ за нашата страна.
Растежът на реалния БВП у нас се предвижда да бъде 3,1 на сто тази година и 1,1% през 2023 година. Инфлацията е висока, включително в сравнение с много от търговските партньори на България от еврозоната. На годишна основа се отчита увеличение до 15,6 на сто през септември, като основната инфлация се оценява на 9,4 на сто. Очаква се заплатите да растат бързо, в съответствие с цените, показва оценката на ЕК.
Миналата година ръстът на номиналните разходи за труд на единица продукция е надвишил пределния праг. Комисията отбелязва, че миналата година се е подобрило състоянието на преките чуждестранни инвестиции. Допълва се, че съотношението на корпоративния дълг към БВП продължава да намалява и през 2021 г. е 59,5 на сто. В първата половина на тази година се отчита допълнителен спад.
Пояснява се, че както при много други държави извън еврозоната, делът на корпоративните заеми, деноминирани в чуждестранна валута, е висок. Корпоративната задлъжнялост е съпроводена с високи ликвидни буфери, което смекчава опасностите, но има необслужвани кредити. Съотношението на дълговете на домакинствата към БВП е под показателите, но променливите лихвени проценти за жилищните заеми създават опасност за потребителите, сочи оценката на комисията.
Според ЕК има опасения за развитието на цените на жилищата у нас. Ръстът на номиналните цени се ускори от 4,6 на сто, на 8,7 процента миналата година. Номиналният ръст на цените на жилищата на годишна основа се увеличи до 14,6 на сто през второто тримесечие на 2022 година. Показателите за разликата в оценката не отчитат признаци на възможно надценяване, се посочва в доклада.
При банките остават опасенията, свързани най-вече с качеството на активите. Съотношението на необслужваните кредити намалява допълнително до 4,8 на сто през 2021 г., но остава доста над средното за ЕС. Съотношението на необслужваните и просрочените кредити се увеличи след пандемията и остава високо, показва наблюдението на ЕК.
