Експерт: Някога реките под мостовете на Колю Фичето да са ги преливали?

Автор: Проф. Чавдар Колев – специалист по пътно строителство за Built.bg 

Преподава във ВТУ “Тодор Каблешков” в катедра „Транспортно строителство и съоръжения“.

Има над 90 научни статии на английски, френски и български език в специализирани списания в чужбина и у нас.  Изнесени над 20 доклада на научни форуми у нас и в чужбина, участник и ръководител в десетки научни проекти. Автор е на две монографии и два учебника.

Председател на Българското дружество по Земна механика и Геотехническо инженерство, член на Националния комитет по големите язовири и на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по строителство. Изнасял е лекции в Австрия, Чехия, Румъния и Турция.

Чудех се, дали не съм много преднамерен в заключенията си, за това, че не може да има следствие без причина. В това число и за природните бедствия, и самият факт, който в началото беше казан от метеоролозите, че през 1993 – та година, точно преди 30 години е имало с 35 на сто по – голям дъжд е паднал на това място. 

Какво се е случвало през това време, за да доведе до коренна промяна на резултатите от поройния дъжд. Та бил той и с 35 процента по – малък. 

Занимавал съм се с последствията и възстановителните дейности от други такива наводнения, най – много, от които през 2005 – та имаше такова, когато падна дъжд с вероятност веднъж на 7 500 години, така беше оценено, което е страшно много. Сегашният дъжд очевидно е с по – малка обезпеченост. 

Ами очевидно в този район от 1993 – та година досега има нещо, което вече възпрепятства оттичането на водата. Водата е една и съща, тя следва да се оттече. Природата е създала всичките тези дерета, всички тези топографски форми, деретата са се образували не просто така са се образували, а защото с течение на милиони години стичайки се водата, там е намерила естественото място да мине и да се оттече. 

И ако наистина тези дерета в последните десет години са били засипвани, застроявани, облагородявани в кавички, това просто е без коментар. Очевидно, е че ше доведе до такива последствия. За съжаление това ми е разсъждението.

Що се отнася до моста, който пропадна, трябва да призная, че през моя стаж той клони към 40 години стаж като инженер по инфраструктурата, да Ви кажа – твърде много съм виждал такива мостове, чиито фундаменти вече са оголени и подкопани от реките или от деретата. Но не толкова от климатичните промени, а по две причини. Първо – незаконните или своеволни баластриери, т.е. черпене на баластра за нуждите на строителството.

И има един такъв природен закон за реките – когато черпиш от долното течение на дъното на реката баластрата, реката се самовъзпроизвежда, самобалансира и тя започва да извлича материал от средното и от горното си течение, и да го носи надолу, за да компенсира недостига. Нещо като една рана, когато се образува по тялото на човек и кръвта веднага я компенсира, да я запечата. 

Снимка: БТА

Помня, беше 2000 година, бяхме голям колектив, по възлагане на Министерството на земеделието от тогавашната предприсъединителна програма ФАР, изготвихме един много мащабен проект. Спомням си, само за проучване и проектиране бюджета беше близо 200 000 лева, за заздравяване на  дъното, стабилизиране на дъното на река Струма, от края на Кресненското дефиле, до гръцката граница. 

Редица мостове там бяха с подкопани фундаменти. По страничните брегове – също имаше подобна неблагоприятна ерозия, изяждане. Откосите на пътищата и жп линията бяха в критично състояние да се извлекат. И тогава ние изготвихме един такъв проект, в който трябваше да бъдат изградени определен брой дънни прагове, да бъдат ликвидирани незаконните баластриери. Д бъдат отредени места със специални проекти. За легални баластриери, тоест по определен график да се черпи баластра. 

Проектът беше приет, нещо повече, беше приет не само от експертен съвет, а беше приет и от свиканите тогава неправителствени екологични организации. Този проект така и си остана на хартия до днес. 

Години след това разбрах, че няколко моста наистина се подадоха там, пресичайки река Струма, и тогава започнаха да мислят как да ги укрепват. Иначе казано още в началото на 90 те години и у нас, както по света имаше доказателство за климатичните промени, за една възходяща крива на повдигане на температурите, на увеличаване на поройните дъждове, за сметка на сушата. Но мерките от 90-те години досега, виждате, че не само, че не се вземат своевременно, а ние продължаваме да работим срещу себе си. 

Иначе казано – култивацията на нашите градски пространства,  води до тяхното наводняване в крайна сметка. 

На всички е ясно, че прекалено голямата урбанизация, концентрация на населението в един или два града на една държава за сметка на другите, е признак за слабо развита държава. 

В развитите държави, като например Германия, Великобритания, Канада, САЩ – там много градове са големи, има много по – малки, средни и така нататък. 

Да погледнем сега Царево – малък град, обаче в сравнение с миналото е станал двойно или тройно по- голям, естествено няма начин на практика изградената градска инфраструктура да може да компенсира потребностите на природата, да се саморегулира при такива екстремни ситуации, каквито са наводненията. 

Ние не можем да бъдем по – умни от природата и единственото, което бихме могли да направим е да научим, колкото се може повече за нея, за да можем каквото и да правим да вземем онези необходими мерки, които да компенсират достатъчно нашата намеса. 

Страхувам се, че в наши дни с намаляването на познанието, ние не сме станали нито по – умни, нито по- мъдри, нито по – знаещи от нашите предшественици. 

Да се сетим за Колю Фичето. Колю Фичето, който не знам да е завършил университет, но неговата експертиза, на съвременен език казано, е непостижима. Неговият мост над Бяла и другите, да сте чули те да са прелели? Да не е могла да мине Янтра отдолу или другите реки? 

Просто защото той отлично е познавал занаята си и отлично е познавал характера на тези реки и природата и се е съобразил с тях при строителството.

Това, което прочетох, има кой да установи дали е така или не, да насипват дерета, за да превземат имоти да строят на тях, няма какво повече да говорим, ако това е факт. Сухо дере значи, че си седи сухо и веднъж на сто години като мине някаква вода през него, няма да наводни останалото наоколо. Това е смисълът на сухото дере. 

Да се върнем на моста, където пропаднаха и починаха хора. Чисто съвпадение – нашият университет заедно с четири европейски университета, спечелихме един международен европейски проект за актуализиране на знанията и качествата на дигите по Дунав, в резултат на климатичните промени, които настъпват. В момента започваме работа. Оказва се, че на места по Дунав твърде много са започнали да преливат тези диги. И започнах да си припомням моите познания за устойчивостта на тези земно насипни съоръжения, това включва и язовирните стени. 

В теорията е описано, че когато водата прелива и започва да руши – първо от короната дигата или язовирната стена или брега и тръгва надолу да го разрушава, формата е точно такава, каквато я видяхме по телевизията. Формата е или на правоъгълник, или на трапец с доста стръмно бедра. Иначе казано – това, което виждаме, напълно съответства на научните познания. Всичко е закономерно. 

Закономерно за съжаление е и това да се случи в резултат на години неглижиране на проблем, в резултат на могъществото на природата. 

Често казваме “Всяко чудо – за три дни”, всичко приключва няколко месеца след събитието, действия не последват и след десет години, когато стане нещо, пак се сещаме. Иска ми се да вярвам, в момента вярвам, че този път наистина ще преминем към всеобхватни мерки за подобряване на отношението и действията ни по привеждане на нашата инфраструктура към новите природни дадености.

Към промените в природата. А това не изисква чак толкова много пари. Убеден съм, че за период от три – четири години при целеустремена работа, добре аргументирана, методично ръководена, без каквито и да е користни цели, да постигнем нещо по – добро. Най – малкото да ликвидираме риска от такива ужасни събития. 

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ