Колкото по-бързо затворим въглищните си електроцентрали, толкова по-евтин ток ще имаме, заявиха в Националния пресклуб на БТА Мартин Владимиров и Констанца Рангелова, експерти от Центъра за изследване на демокрацията.
При бързото им затваряне и заместването им с възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), цената на електроенергията ще се вдигне с 13 процента до 2030 година, а при по-бавното им затваряне цената на тока ще скочи с 55 процента, каза Мартин Владимиров. Той уточни, че базата за сравнение на тази прогноза е цената на едро от цялата 2020 година.
Въглищните централи у нас работят заради високата цена на тока и защото се субсидират от държавата с около един милиард лева годишно. След 2025 година тази субсидия става невъзможна, а ако цената на тока падне, много от въглищните централи ще затворят, за да не са на загуба. По думите на Владимиров ще се наложи първо да спрат работа “ТЕЦ Марица Изток 2” и някои малки частни ТЕЦ-а.
Литиево-йонни батерии са най-подходящи за запазване на енергия, но в нашия План за възстановяване и устойчивост липсва анализ кои батерии са по-подходящи, каза Констанца Рангелова.
Големият проект за изграждане на парк от батерии на стойност 1,5 млрд. лева е за цели четири пъти по-големи мощности от тези в САЩ и затова сме малко скептични, че българската индустрия и администрация ще се справят с тази задача, особено на фона на нарушените доставки на суровини заради войната, каза Мартин Владимиров. По-разумно е инвестициите да се правят от индустриални потребители, отколкото да се търсят големи решения за цялата страна и да се харчат гигантски ресурси, допълни той.
В България има заявки за изграждане на 19 000 мегавата ВЕИ мощности, но голяма част от тях няма да се осъществят заради неясната регулаторна рамка, трудната административна процедура за присъединяване, както и заради все още незрелите пазари за енергия. От тези заявени мощности миналата година са присъединени само 120 мегавата, каза Мартин Владимиров. Той препоръча намаляване на разходите по присъединяване към мрежата и либерализиране на таксите за присъединяване. Това може да отключи пазара на малки ВЕИ централи – например покривни соларни централи, които могат да произвеждат пет тераватчаса енергия – една осма от общото годишно потребление в страната, посочиха експертите.
Новите технологии за производство на енергия, като например офшорните вятърни централи, имат необходимост от ясна регулаторна рамка. България може да има 4,6 гигавата мощности от вятърни централи в Черно море, каза Мартин Владимиров.
На 28 април в София ще се състои кръгла маса “Политиките за нисковъглероден преход на българската енергетика”, организирана от Центъра за изследване на демокрацията и от Фондация “Фридрих Еберт“, съобщи Владимиров.
