Енергийната криза крие рискове, но и отваря възможности пред Гърция

Енергийната криза, предизвикана от инвазията на Русия в Украйна, предизвиква сериозни затруднения за Гърция и конкретно за домакинствата в страната, както и навсякъде другаде в Европа. Растящите цени на енергоносителите накараха правителството да предприеме поредица от мерки за частично компенсиране на скока на електроенергията за битовите потребители, а заплахата от спирането на доставките на руски природен газ остава реална.

Въпреки това ситуацията отваря и определени възможности пред Гърция. Наред с рисковете и трудностите тя катализира отдавнашната амбиция на Атина да се превърне в значителен транзитен и разпределителен център за синьото гориво. Споровете с Турция за изключителните икономически зони и териториалните води засега осуетяват голяма част от гръцките планове за местен добив на природен газ, а оттеглянето на политическата подкрепа на САЩ за Източносредиземноморския газопровод изглежда, че прави бъдещето на най-амбициозния енергиен проект с гръцко участие най-малкото несигурно. Но въпреки тези усложнения спирането на руските газови доставки за България, както и желанието на Европейския съюз да се освободи от енергийната зависимост от Русия дават на Атина ключа към алтернативните маршрути на природния газ в Югоизточна Европа.

След спирането на доставките от “Газпром” 40 процента от нуждите на България се покриват от втечнен природен газ през терминала в Ревитуса край Атина, а 60 процента – пак с руски природен газ, препродаден от гръцката газова компания ДЕПА, пише “Катимерини”. Тази схема ще бъде допълнена от терминала в Александруполис, изграждането на който започна на 3 май, а на церемонията присъстваха премиерите на Гърция, България и Северна Македония Кириакос Мицотакис, Кирил Петков и Димитър Ковачевски, президентът на Сърбия Александър Вучич и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Там втечненият газ ще се трансформира обратно в газообразно състояние, ще влиза в гръцката национална газова система и чрез интерконектора Гърция-България (IGB) ще влиза в нашата страна, а от тук и към Сърбия и Румъния. Чрез бъдещата връзка Гърция-Северна Македония терминалът ще захранва и нуждите на Скопие.

Първоначалните планове на компанията “Газтрейд”, която изгражда терминала в Александруполис, предвиждат той да влезе в експлоатация през 2023 г., но по настояване на гръцкото правителство се полагат усилия сроковете да бъдат съкратени с поне 6 месеца.

Капацитетът на терминала в Александруполис се изчислява на 944 хил. куб.м в час или 8,3 млрд. куб.м годишно. Общата му цена е почти 400 млн. евро. След завършването на терминала Гърция ще удвои капацитета си за газифициране на втечнен природен газ от 7 млрд. куб.м в момента на над 15 млрд. куб.м, а общият капацитет на страната може да надхвърли 30 млрд. куб.м, в случай, че бъдат реализирани всички инвестиционни проекти за терминали за втечнен газ.

“Газтрейд” планира и втори терминал в гръцката част на Тракия. Има планове за терминали и в Агии Теодори край Коринт (на “Мотор Ойл”), в Солун (на гръцката петролна компания “Хеленик Петролеум”) и във Волос (на “Медитерейниън Газ”).

При положение, че вътрешното потребление на Гърция се очаква да бъде около 7 млрд. куб.м годишно през 2024 г., явно основната част от този капацитет ще бъде за износ в Източна Европа. През 2024 г. годишното потребление на България се очаква да бъде 4 млрд. куб.м, на Сърбия – 3,5 млрд., на Северна Македония – 1 млрд. и на Румъния – 11 млрд., пише информационният портал liberal.gr.

В компанията “Газтрейд”, освен гръцкият холдинг “Копелузос”, участват българската “Булгартрансгаз” с 20 процента, както и гръцката газова компания ДЕПА и операторът на гръцката газопреносна система ДЕСФА със същия дял.

Пуловерът на руското енергийно всемогъщество започва да се разплита, пише коментаторът Йоргос Финдикакис в информационния портал liberal.gr. През следващите месеци все повече втечнен природен газ от САЩ, Катар, Египет и други страни ще достига до “завладените от Русия” Балкани, а американските газови доставки ще достигат дори до Украйна.

Бъдещият терминал в Александруполис засилва и стратегическото значение на града, който вече има съществена тежест за американското военно присъствие в Гърция в рамките на протокола за изменение на спогодбата за стратегическо военно сътрудничество между Гърция и САЩ, който се очаква да бъде ратифициран скоро от гръцкия парламент. В момент, в който Германия внася все повече втечнен природен газ чрез Нидерландия и Белгия, а Полша покрива нуждите си от трети страни, Гърция – от момента, в който Русия “затвори кранчето” на България – се превръща в изключителен доставчик за европейския Юг, коментира порталът.

Това ще стане чрез нефункциониращата в момента инфраструктура на Трансбалканския газопровод, който до 2020 г. снабдяваше Балканите, включително и Гърция, но беше заменен от Турски поток. С нужните инвестиции той ще може да работи реверсивно и в комбинация с интерконектора Гърция-България ще достига до Украйна, като според информации, цитирани в анализа, България и САЩ вече преговарят за конкретен проект.

Гърция продължава дейностите си и по разширяването на капацитета на съществуващите съоръжения за доставка на втечнен природен газ. На 4 май, ден след поставянето на началото на изграждането на терминала в Александруполис, гръцкият министър на енергетиката Костас Скрекас представи проекта за разширяване на терминала в Ревитуса пред гостуващото в страната белгийско кралско семейство, съобщи икономическото издание “Нафтемборики”. Съоръжението ще бъде разширено чрез инсталирането на плаващ резервоар за втечнен природен газ с вместимост от 150 хил. куб.м. Той обясни, че това ще позволи едновременно да бъдат обслужвани два кораба, което ще позволи да бъде укрепена енергийната сигурност на страната.

Разбира се, и в Гърция се чуват гласове срещу мерките за освобождаване от зависимостта от руските енергийни доставки. От представените в парламента партии това е предимно Гръцката комунистическа партия (ГКП), според която “превръщането на Александруполис в енергийна, транспортна и военна врата” води до “огромни опасности за народа чрез по-активното въвличане на страната в острото икономическо и военно противопоставяне”. Според гръцките комунисти тези проекти, наред с политиката на “зелен преход”, обезценяват местните енергийни източници като въглищата и заместват руския природен газ със скъп американски втечнен газ.

Тази позиция обаче изглежда, че остава ограничена в сравнително маргиналното влияние на ГКП, а основните гръцки политически сили са решени след кризата в Украйна Гърция да излезе с укрепени икономически, стратегически и политически позиции в региона, а защо не и в цяла Европа. Като се добави, че посредством Трансадриатическия газопровод Атина държи и “кранчето” на азерския газ, не е трудно да се предвиди къде ще бъде разпределителният център на природния газ за Югоизточна, а и отчасти за цяла Източна Европа поне в средносрочен план – вероятно докато ролята на синьото гориво не бъде заменена с възобновяеми енергийни източници.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ