Енергийната криза, предизвикана от инвазията на Русия в Украйна, предизвиква сериозни затруднения за Гърция и конкретно за домакинствата в страната, както и навсякъде другаде в Европа. Растящите цени на енергоносителите накараха правителството да предприеме поредица от мерки за частично компенсиране на скока на електроенергията за битовите потребители, а заплахата от спирането на доставките на руски природен газ остава реална.
Въпреки това ситуацията отваря и определени възможности пред Гърция. Наред с рисковете и трудностите тя катализира отдавнашната амбиция на Атина да се превърне в значителен транзитен и разпределителен център за синьото гориво. Споровете с Турция за изключителните икономически зони и териториалните води засега осуетяват голяма част от гръцките планове за местен добив на природен газ, а оттеглянето на политическата подкрепа на САЩ за Източносредиземноморския газопровод изглежда, че прави бъдещето на най-амбициозния енергиен проект с гръцко участие най-малкото несигурно. Но въпреки тези усложнения спирането на руските газови доставки за България, както и желанието на Европейския съюз да се освободи от енергийната зависимост от Русия дават на Атина ключа към алтернативните маршрути на природния газ в Югоизточна Европа.
След спирането на доставките от “Газпром” 40 процента от нуждите на България се покриват от втечнен природен газ през терминала в Ревитуса край Атина, а 60 процента – пак с руски природен газ, препродаден от гръцката газова компания ДЕПА, пише “Катимерини”. Тази схема ще бъде допълнена от терминала в Александруполис, изграждането на който започна на 3 май, а на церемонията присъстваха премиерите на Гърция, България и Северна Македония Кириакос Мицотакис, Кирил Петков и Димитър Ковачевски, президентът на Сърбия Александър Вучич и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Там втечненият газ ще се трансформира обратно в газообразно състояние, ще влиза в гръцката национална газова система и чрез интерконектора Гърция-България (IGB) ще влиза в нашата страна, а от тук и към Сърбия и Румъния. Чрез бъдещата връзка Гърция-Северна Македония терминалът ще захранва и нуждите на Скопие.

Първоначалните планове на компанията “Газтрейд”, която изгражда терминала в Александруполис, предвиждат той да влезе в експлоатация през 2023 г., но по настояване на гръцкото правителство се полагат усилия сроковете да бъдат съкратени с поне 6 месеца.
Капацитетът на терминала в Александруполис се изчислява на 944 хил. куб.м в час или 8,3 млрд. куб.м годишно. Общата му цена е почти 400 млн. евро. След завършването на терминала Гърция ще удвои капацитета си за газифициране на втечнен природен газ от 7 млрд. куб.м в момента на над 15 млрд. куб.м, а общият капацитет на страната може да надхвърли 30 млрд. куб.м, в случай, че бъдат реализирани всички инвестиционни проекти за терминали за втечнен газ.
“Газтрейд” планира и втори терминал в гръцката част на Тракия. Има планове за терминали и в Агии Теодори край Коринт (на “Мотор Ойл”), в Солун (на гръцката петролна компания “Хеленик Петролеум”) и във Волос (на “Медитерейниън Газ”).
При положение, че вътрешното потребление на Гърция се очаква да бъде около 7 млрд. куб.м годишно през 2024 г., явно основната част от този капацитет ще бъде за износ в Източна Европа. През 2024 г. годишното потребление на България се очаква да бъде 4 млрд. куб.м, на Сърбия – 3,5 млрд., на Северна Македония – 1 млрд. и на Румъния – 11 млрд., пише информационният портал liberal.gr.
В компанията “Газтрейд”, освен гръцкият холдинг “Копелузос”, участват българската “Булгартрансгаз” с 20 процента, както и гръцката газова компания ДЕПА и операторът на гръцката газопреносна система ДЕСФА със същия дял.

Пуловерът на руското енергийно всемогъщество започва да се разплита, пише коментаторът Йоргос Финдикакис в информационния портал liberal.gr. През следващите месеци все повече втечнен природен газ от САЩ, Катар, Египет и други страни ще достига до “завладените от Русия” Балкани, а американските газови доставки ще достигат дори до Украйна.
Бъдещият терминал в Александруполис засилва и стратегическото значение на града, който вече има съществена тежест за американското военно присъствие в Гърция в рамките на протокола за изменение на спогодбата за стратегическо военно сътрудничество между Гърция и САЩ, който се очаква да бъде ратифициран скоро от гръцкия парламент. В момент, в който Германия внася все повече втечнен природен газ чрез Нидерландия и Белгия, а Полша покрива нуждите си от трети страни, Гърция – от момента, в който Русия “затвори кранчето” на България – се превръща в изключителен доставчик за европейския Юг, коментира порталът.
Това ще стане чрез нефункциониращата в момента инфраструктура на Трансбалканския газопровод, който до 2020 г. снабдяваше Балканите, включително и Гърция, но беше заменен от Турски поток. С нужните инвестиции той ще може да работи реверсивно и в комбинация с интерконектора Гърция-България ще достига до Украйна, като според информации, цитирани в анализа, България и САЩ вече преговарят за конкретен проект.
Гърция продължава дейностите си и по разширяването на капацитета на съществуващите съоръжения за доставка на втечнен природен газ. На 4 май, ден след поставянето на началото на изграждането на терминала в Александруполис, гръцкият министър на енергетиката Костас Скрекас представи проекта за разширяване на терминала в Ревитуса пред гостуващото в страната белгийско кралско семейство, съобщи икономическото издание “Нафтемборики”. Съоръжението ще бъде разширено чрез инсталирането на плаващ резервоар за втечнен природен газ с вместимост от 150 хил. куб.м. Той обясни, че това ще позволи едновременно да бъдат обслужвани два кораба, което ще позволи да бъде укрепена енергийната сигурност на страната.
Разбира се, и в Гърция се чуват гласове срещу мерките за освобождаване от зависимостта от руските енергийни доставки. От представените в парламента партии това е предимно Гръцката комунистическа партия (ГКП), според която “превръщането на Александруполис в енергийна, транспортна и военна врата” води до “огромни опасности за народа чрез по-активното въвличане на страната в острото икономическо и военно противопоставяне”. Според гръцките комунисти тези проекти, наред с политиката на “зелен преход”, обезценяват местните енергийни източници като въглищата и заместват руския природен газ със скъп американски втечнен газ.
Тази позиция обаче изглежда, че остава ограничена в сравнително маргиналното влияние на ГКП, а основните гръцки политически сили са решени след кризата в Украйна Гърция да излезе с укрепени икономически, стратегически и политически позиции в региона, а защо не и в цяла Европа. Като се добави, че посредством Трансадриатическия газопровод Атина държи и “кранчето” на азерския газ, не е трудно да се предвиди къде ще бъде разпределителният център на природния газ за Югоизточна, а и отчасти за цяла Източна Европа поне в средносрочен план – вероятно докато ролята на синьото гориво не бъде заменена с възобновяеми енергийни източници.
Коментар
Енергийната криза крие рискове, но и отваря възможности пред Гърция
Енергийната криза, предизвикана от инвазията на Русия в Украйна, предизвиква сериозни затруднения за Гърция и конкретно за домакинствата в страната, както и навсякъде другаде в Европа. Растящите цени на енергоносителите накараха правителството да предприеме поредица от мерки за частично компенсиране на скока на електроенергията за битовите потребители, а заплахата от спирането на доставките на руски природен газ остава реална.
Въпреки това ситуацията отваря и определени възможности пред Гърция. Наред с рисковете и трудностите тя катализира отдавнашната амбиция на Атина да се превърне в значителен транзитен и разпределителен център за синьото гориво. Споровете с Турция за изключителните икономически зони и териториалните води засега осуетяват голяма част от гръцките планове за местен добив на природен газ, а оттеглянето на политическата подкрепа на САЩ за Източносредиземноморския газопровод изглежда, че прави бъдещето на най-амбициозния енергиен проект с гръцко участие най-малкото несигурно. Но въпреки тези усложнения спирането на руските газови доставки за България, както и желанието на Европейския съюз да се освободи от енергийната зависимост от Русия дават на Атина ключа към алтернативните маршрути на природния газ в Югоизточна Европа.
След спирането на доставките от “Газпром” 40 процента от нуждите на България се покриват от втечнен природен газ през терминала в Ревитуса край Атина, а 60 процента – пак с руски природен газ, препродаден от гръцката газова компания ДЕПА, пише “Катимерини”. Тази схема ще бъде допълнена от терминала в Александруполис, изграждането на който започна на 3 май, а на церемонията присъстваха премиерите на Гърция, България и Северна Македония Кириакос Мицотакис, Кирил Петков и Димитър Ковачевски, президентът на Сърбия Александър Вучич и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Там втечненият газ ще се трансформира обратно в газообразно състояние, ще влиза в гръцката национална газова система и чрез интерконектора Гърция-България (IGB) ще влиза в нашата страна, а от тук и към Сърбия и Румъния. Чрез бъдещата връзка Гърция-Северна Македония терминалът ще захранва и нуждите на Скопие.
Първоначалните планове на компанията “Газтрейд”, която изгражда терминала в Александруполис, предвиждат той да влезе в експлоатация през 2023 г., но по настояване на гръцкото правителство се полагат усилия сроковете да бъдат съкратени с поне 6 месеца.
Капацитетът на терминала в Александруполис се изчислява на 944 хил. куб.м в час или 8,3 млрд. куб.м годишно. Общата му цена е почти 400 млн. евро. След завършването на терминала Гърция ще удвои капацитета си за газифициране на втечнен природен газ от 7 млрд. куб.м в момента на над 15 млрд. куб.м, а общият капацитет на страната може да надхвърли 30 млрд. куб.м, в случай, че бъдат реализирани всички инвестиционни проекти за терминали за втечнен газ.
“Газтрейд” планира и втори терминал в гръцката част на Тракия. Има планове за терминали и в Агии Теодори край Коринт (на “Мотор Ойл”), в Солун (на гръцката петролна компания “Хеленик Петролеум”) и във Волос (на “Медитерейниън Газ”).
При положение, че вътрешното потребление на Гърция се очаква да бъде около 7 млрд. куб.м годишно през 2024 г., явно основната част от този капацитет ще бъде за износ в Източна Европа. През 2024 г. годишното потребление на България се очаква да бъде 4 млрд. куб.м, на Сърбия – 3,5 млрд., на Северна Македония – 1 млрд. и на Румъния – 11 млрд., пише информационният портал liberal.gr.
В компанията “Газтрейд”, освен гръцкият холдинг “Копелузос”, участват българската “Булгартрансгаз” с 20 процента, както и гръцката газова компания ДЕПА и операторът на гръцката газопреносна система ДЕСФА със същия дял.
Пуловерът на руското енергийно всемогъщество започва да се разплита, пише коментаторът Йоргос Финдикакис в информационния портал liberal.gr. През следващите месеци все повече втечнен природен газ от САЩ, Катар, Египет и други страни ще достига до “завладените от Русия” Балкани, а американските газови доставки ще достигат дори до Украйна.
Бъдещият терминал в Александруполис засилва и стратегическото значение на града, който вече има съществена тежест за американското военно присъствие в Гърция в рамките на протокола за изменение на спогодбата за стратегическо военно сътрудничество между Гърция и САЩ, който се очаква да бъде ратифициран скоро от гръцкия парламент. В момент, в който Германия внася все повече втечнен природен газ чрез Нидерландия и Белгия, а Полша покрива нуждите си от трети страни, Гърция – от момента, в който Русия “затвори кранчето” на България – се превръща в изключителен доставчик за европейския Юг, коментира порталът.
Това ще стане чрез нефункциониращата в момента инфраструктура на Трансбалканския газопровод, който до 2020 г. снабдяваше Балканите, включително и Гърция, но беше заменен от Турски поток. С нужните инвестиции той ще може да работи реверсивно и в комбинация с интерконектора Гърция-България ще достига до Украйна, като според информации, цитирани в анализа, България и САЩ вече преговарят за конкретен проект.
Гърция продължава дейностите си и по разширяването на капацитета на съществуващите съоръжения за доставка на втечнен природен газ. На 4 май, ден след поставянето на началото на изграждането на терминала в Александруполис, гръцкият министър на енергетиката Костас Скрекас представи проекта за разширяване на терминала в Ревитуса пред гостуващото в страната белгийско кралско семейство, съобщи икономическото издание “Нафтемборики”. Съоръжението ще бъде разширено чрез инсталирането на плаващ резервоар за втечнен природен газ с вместимост от 150 хил. куб.м. Той обясни, че това ще позволи едновременно да бъдат обслужвани два кораба, което ще позволи да бъде укрепена енергийната сигурност на страната.
Разбира се, и в Гърция се чуват гласове срещу мерките за освобождаване от зависимостта от руските енергийни доставки. От представените в парламента партии това е предимно Гръцката комунистическа партия (ГКП), според която “превръщането на Александруполис в енергийна, транспортна и военна врата” води до “огромни опасности за народа чрез по-активното въвличане на страната в острото икономическо и военно противопоставяне”. Според гръцките комунисти тези проекти, наред с политиката на “зелен преход”, обезценяват местните енергийни източници като въглищата и заместват руския природен газ със скъп американски втечнен газ.
Тази позиция обаче изглежда, че остава ограничена в сравнително маргиналното влияние на ГКП, а основните гръцки политически сили са решени след кризата в Украйна Гърция да излезе с укрепени икономически, стратегически и политически позиции в региона, а защо не и в цяла Европа. Като се добави, че посредством Трансадриатическия газопровод Атина държи и “кранчето” на азерския газ, не е трудно да се предвиди къде ще бъде разпределителният център на природния газ за Югоизточна, а и отчасти за цяла Източна Европа поне в средносрочен план – вероятно докато ролята на синьото гориво не бъде заменена с възобновяеми енергийни източници.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни