Енергийният шок повлича вълна от фалити в Германия
21.09.2022
“Хакле” (Hakle) е име, познато на всяко домакинство в Германия от 1928 г. Но базираният в Дюселдорф производител на тоалетна хартия наскоро беше принуден да подаде заявление за фалит поради рязкото покачване на цените на газа, съобщава Ройтерс.
Компании, които се нуждаят от много енергия за производството си, като “Хакле”, са особено уязвими, след като руските газови доставки бяха сериозно съкратени вследствие на руската военна инвазия в Украйна.
“За съвсем кратко време цените на тока и газа скочиха до такива стойности, че вече не можем да прехвърляме разликата на потребителите”, казва Карен Юнг, шеф на отдела за маркетинг в “Хакле”, цитирана от Ройтерс.
Броят на фалитите, като този на “Хакле”, скочи през август и нагнети страхове, че вълна от банкрути може да залее най-голямата европейска икономика като поредната последица от руската енергийна война срещу Европа.
Тежкото положение на компаниите засилва натиска срещу правителството на канцлера Олаф Шолц, което се опитва да защити бизнеса и потребителите от високите сметки за газ и ток, съчетани с инфлация, задаваща се рецесия и очакван недостиг на енергия през зимата.
Олаф Шолц, снимка: AP
През август ръстът на цените на енергията в Германия на годишна основа беше 139 на сто, според последните данни.
Министърът на икономиката Роберт Хабек наскоро предизвика сериозно недоволство с думите си, че компаниите няма непременно да фалират дори и клиентите да спрат да купуват стоките им. В опит да защити позициите си властта в Берлин отвори касата и започна щедро да харчи, за да подкрепи закъсалите компании.
Но “Хакле иска по-специална защита за компаниите от нейния калибър – средните, често семейни фирми, които са главният двигател на германската икономика. “Разбира се, че е важно да се следи “здравето” на много големите, системно важни компании и да се търсят и намират решения за тях”, казва Юнг. “Но голяма част от работните места в Германия се създават от средноголемите компании. И точно тук трябва да се търсят решения, да да имат тези компании бъдеще”.
В отговор на подобни опасения Хабек обеща подкрепа и за по-малките компании, а министърът на правосъдието Марко Бушман разкри планове за разхлабване на правилата за фалитите, за да могат фирмите да оцелеят въпреки огромните разходи за енергия.
През август банкрут обявиха 718 германски дружества, което е с 26 на сто повече от същия период на миналата година, по данни на икономическия институт И Ве Ха (IWH). Експертите му очаква процентът да се запази в подобни рамки през септември и да се покачи до 33 на сто през октомври. “След дълъг период на ниски нива на неплатежоспособност вече наблюдаваме обратната тенденция”, казва Щефан Мюлер от IWH.
Федерацията на германската индустрия (BDI) наскоро предупреди, че се задава дълбока рецесия. Проучване на организацията сред 593 компании показва, че една трета от тях се страхуват за съществуването си заради високите енергийни цени. През февруари опасяващите се за бъдещето си бизнеси са били 23 на сто.
Асоциацията на местните комунални компании (VKU) се присъедини към предупредителните гласове и изтъкна, че много малки местни фирми са застрашени от фалит поради високите цени на енергията и невъзможността на много потребители да си плащат сметките.
Председателят на Асоциацията на химическата индустрия (VCI) каза вчера, че покачващите се цени на енергията са “тревожен сигнал” за Германия като място за правене на бизнес. “Крачката от водеща индустриална нация в света до индустриален музей никога не е била по-малка от сега”, посочи Волфганг Гросе Ентруп.
Проучване сред водещите кредитни институции, проведено през август, показа, че лошите кредити в страната ще нараснат до 37,6 милиарда евро през 2023 г. спрямо 31,9 милиарда през 2022 г.
“Нашите корпоративни клиенти не се сблъскаха с вълна от банкрути по време на пандемията”, съобщи на банкова конференция в началото на месеца президентът на Асоциацията на германските спестовни банки (DSGV) Хелмут Шлевис. “Сега обаче това не може да бъде изключено, само размерът все още не може да бъде точно определен”.
Според Кристоф Шаласт, професор в Университета по финанси и мениджмънт във Франкфурт, по време на пандемията не е имало сериозно увеличение на лошите заеми, тъй като компаниите са се възползвали от програмите за държавна подкрепа. “Сега обаче ситуацията изглежда различна и включва редица други фактори като високата инфлация, нарушените вериги на доставки, войната в Украйна и повишаващите се лихви”, казва той.
Експерти от промишлеността все пак предупреждават да не се правят прибързано грешни изводи от повишения брой фалити. Броят им сега може да изглежда сериозен, тъй като по време на пандемията беше изкуствено потиснат, защото държавата заливаше закъсалите фирми с помощи и отмени законодателството, задължаващо ги да подават молби за несъстоятелност.
На този етап броят на фалитите е далеч по-нисък от този в определени други периоди. През 2021 г. за били подадени 14 000 молби за обявяване на несъстоятелност, което е доста под подадените 32 687 в разгара на глобалната финансова криза през 2009 г. или 39 320 през 2003 г., показват официални данни.
Макар и лошите кредити да се очаква да растат, експерти са на мнение, че настроението във финансовия сектор засега е относително добро. “Банките са наясно с тревожните сигнали, но все още са в много добра позиция”, казва Юрген Зондер, президент на Федералната асоциация за закупуване и обслужване на заеми (BKS). “Те разчитат, че държавата ще се намеси навреме, за да предотврати вълна от банкрути”.
Експертът по преструктуриране на компании Лукас Фльотер посочва, че правителството не трябва да се опитва да защити компаниите като им предостави наготово средствата на данъкоплатците, ако техните бизнес модели са фундаментално нездрави. “Енергийната криза поставя под въпрос бизнес моделите на много компании”, казва той.
Той приветства решението на Бушман да разхлаби правилата за обявяване на несъстоятелност, но добавя, че пълната им отмяна би било сериозна грешка. “Това няма да успокои нещата, няма да помогне. В някой момент отново трябва да се стигне до конкуренция”, казва Фльотер.
Мъск представи иновативния пикап на “Тесла” – “Сайбъртрък”
Снимка: AP Дълго отлаганият пикап на “Тесла“ (Tesla) – “Сайбъртрък” (Cybertruck), ще се предлага в три варианта, като този с най-ниска цена ще струва 60 990 долара, предаде Ройтерс.
1 декември 1990 г.: Пробивът на тунела под Ламанша
Сангат, Франция (1 декември 1990) Британският миньор Рой Уест и френският мениджър на тунела Филип Дюмон празнуват пробива на тунела под Ламанша. Снимка: AP Среща между британските и френски
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Снимка: AP В момент, когато световните лидери се подготвят за 28-ата Конференция на ООН за изменението на климата (КОП28), генералният секретар на ООН Антониу Гутериш ги призова да увеличат
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Коментар > Новини
Енергийният шок повлича вълна от фалити в Германия
“Хакле” (Hakle) е име, познато на всяко домакинство в Германия от 1928 г. Но базираният в Дюселдорф производител на тоалетна хартия наскоро беше принуден да подаде заявление за фалит поради рязкото покачване на цените на газа, съобщава Ройтерс.
Компании, които се нуждаят от много енергия за производството си, като “Хакле”, са особено уязвими, след като руските газови доставки бяха сериозно съкратени вследствие на руската военна инвазия в Украйна.
“За съвсем кратко време цените на тока и газа скочиха до такива стойности, че вече не можем да прехвърляме разликата на потребителите”, казва Карен Юнг, шеф на отдела за маркетинг в “Хакле”, цитирана от Ройтерс.
Броят на фалитите, като този на “Хакле”, скочи през август и нагнети страхове, че вълна от банкрути може да залее най-голямата европейска икономика като поредната последица от руската енергийна война срещу Европа.
Тежкото положение на компаниите засилва натиска срещу правителството на канцлера Олаф Шолц, което се опитва да защити бизнеса и потребителите от високите сметки за газ и ток, съчетани с инфлация, задаваща се рецесия и очакван недостиг на енергия през зимата.
През август ръстът на цените на енергията в Германия на годишна основа беше 139 на сто, според последните данни.
Министърът на икономиката Роберт Хабек наскоро предизвика сериозно недоволство с думите си, че компаниите няма непременно да фалират дори и клиентите да спрат да купуват стоките им. В опит да защити позициите си властта в Берлин отвори касата и започна щедро да харчи, за да подкрепи закъсалите компании.
Но “Хакле иска по-специална защита за компаниите от нейния калибър – средните, често семейни фирми, които са главният двигател на германската икономика. “Разбира се, че е важно да се следи “здравето” на много големите, системно важни компании и да се търсят и намират решения за тях”, казва Юнг. “Но голяма част от работните места в Германия се създават от средноголемите компании. И точно тук трябва да се търсят решения, да да имат тези компании бъдеще”.
В отговор на подобни опасения Хабек обеща подкрепа и за по-малките компании, а министърът на правосъдието Марко Бушман разкри планове за разхлабване на правилата за фалитите, за да могат фирмите да оцелеят въпреки огромните разходи за енергия.
През август банкрут обявиха 718 германски дружества, което е с 26 на сто повече от същия период на миналата година, по данни на икономическия институт И Ве Ха (IWH). Експертите му очаква процентът да се запази в подобни рамки през септември и да се покачи до 33 на сто през октомври. “След дълъг период на ниски нива на неплатежоспособност вече наблюдаваме обратната тенденция”, казва Щефан Мюлер от IWH.
Федерацията на германската индустрия (BDI) наскоро предупреди, че се задава дълбока рецесия. Проучване на организацията сред 593 компании показва, че една трета от тях се страхуват за съществуването си заради високите енергийни цени. През февруари опасяващите се за бъдещето си бизнеси са били 23 на сто.
Асоциацията на местните комунални компании (VKU) се присъедини към предупредителните гласове и изтъкна, че много малки местни фирми са застрашени от фалит поради високите цени на енергията и невъзможността на много потребители да си плащат сметките.
Председателят на Асоциацията на химическата индустрия (VCI) каза вчера, че покачващите се цени на енергията са “тревожен сигнал” за Германия като място за правене на бизнес. “Крачката от водеща индустриална нация в света до индустриален музей никога не е била по-малка от сега”, посочи Волфганг Гросе Ентруп.
Проучване сред водещите кредитни институции, проведено през август, показа, че лошите кредити в страната ще нараснат до 37,6 милиарда евро през 2023 г. спрямо 31,9 милиарда през 2022 г.
“Нашите корпоративни клиенти не се сблъскаха с вълна от банкрути по време на пандемията”, съобщи на банкова конференция в началото на месеца президентът на Асоциацията на германските спестовни банки (DSGV) Хелмут Шлевис. “Сега обаче това не може да бъде изключено, само размерът все още не може да бъде точно определен”.
Според Кристоф Шаласт, професор в Университета по финанси и мениджмънт във Франкфурт, по време на пандемията не е имало сериозно увеличение на лошите заеми, тъй като компаниите са се възползвали от програмите за държавна подкрепа. “Сега обаче ситуацията изглежда различна и включва редица други фактори като високата инфлация, нарушените вериги на доставки, войната в Украйна и повишаващите се лихви”, казва той.
Експерти от промишлеността все пак предупреждават да не се правят прибързано грешни изводи от повишения брой фалити. Броят им сега може да изглежда сериозен, тъй като по време на пандемията беше изкуствено потиснат, защото държавата заливаше закъсалите фирми с помощи и отмени законодателството, задължаващо ги да подават молби за несъстоятелност.
На този етап броят на фалитите е далеч по-нисък от този в определени други периоди. През 2021 г. за били подадени 14 000 молби за обявяване на несъстоятелност, което е доста под подадените 32 687 в разгара на глобалната финансова криза през 2009 г. или 39 320 през 2003 г., показват официални данни.
Макар и лошите кредити да се очаква да растат, експерти са на мнение, че настроението във финансовия сектор засега е относително добро. “Банките са наясно с тревожните сигнали, но все още са в много добра позиция”, казва Юрген Зондер, президент на Федералната асоциация за закупуване и обслужване на заеми (BKS). “Те разчитат, че държавата ще се намеси навреме, за да предотврати вълна от банкрути”.
Експертът по преструктуриране на компании Лукас Фльотер посочва, че правителството не трябва да се опитва да защити компаниите като им предостави наготово средствата на данъкоплатците, ако техните бизнес модели са фундаментално нездрави. “Енергийната криза поставя под въпрос бизнес моделите на много компании”, казва той.
Той приветства решението на Бушман да разхлаби правилата за обявяване на несъстоятелност, но добавя, че пълната им отмяна би било сериозна грешка. “Това няма да успокои нещата, няма да помогне. В някой момент отново трябва да се стигне до конкуренция”, казва Фльотер.
Още от Built.bg
Иновативни технологии, Новини
Мъск представи иновативния пикап на “Тесла” – “Сайбъртрък”
Снимка: AP Дълго отлаганият пикап на “Тесла“ (Tesla) – “Сайбъртрък” (Cybertruck), ще се предлага в три варианта, като този с най-ниска цена ще струва 60 990 долара, предаде Ройтерс.
12.01.2023
Новини, Създателите
1 декември 1990 г.: Пробивът на тунела под Ламанша
Сангат, Франция (1 декември 1990) Британският миньор Рой Уест и френският мениджър на тунела Филип Дюмон празнуват пробива на тунела под Ламанша. Снимка: AP Среща между британските и френски
12.01.2023
Зелена среда, Коментар
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Снимка: AP В момент, когато световните лидери се подготвят за 28-ата Конференция на ООН за изменението на климата (КОП28), генералният секретар на ООН Антониу Гутериш ги призова да увеличат
12.01.2023
Създателите
1 декември 1990 г.: Пробивът на тунела под Ламанша
Библиотеката в Бургас е най-красивата в Европа
DOT Sofia – сграда за истинска столица
Коментари и анализи
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Сбогувахме се с “колоса на американската дипломация Хенри Кисинджър”. Погледът на западната преса
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
RWE планира да инвестираа 55 милиарда евро в проекти по целия свят
Built Анализ: Каква беше 2023 година за производителите на мебели
Ще продължи ли Лондон да събира такси и глоби за най-замърсяващите автомобили
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Кой взе титлата “Инженер на годината 2023”
Заложените в бюджет 2024 пари за пътища и ВиК са близо 2,5 млрд. лв.
Европейската прокуратура е извършила в Бойчиновци обиски по разследване за злоупотреба с европейски средства
Започва строителството на новия лъч на метрото през район „Слатина“
Архитектура
КАБ: От 2024 г. часовата ставка за предоставяне на архитектурни услуги да бъде увеличена на 125 лв.
Два проекта от Бургас са номинирани за престижни европейски награди за съвременна архитектура
Градска среда и Урбанизъм
Васил Терзиев обмисля гратисен период за забраната за влизане в центъра на София на най-замърсяващите автомобили
Васил Терзиев даде начало на строителството на новия лъч на софийското метро
Ще продължи ли Лондон да събира такси и глоби за най-замърсяващите автомобили
Площад “Александър Невски” в София става пешеходна зона
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
Авангарден завод в Швеция обработва почти 100 процента от отпадъчната пластмаса
Войната в Украйна
Европейската прокуратура готова да разследва нарушаването и заобикалянето на санкциите на ЕС
Списание l’Europeo със специален брой, посветен на трудната история на Украйна
Столтенберг: Досега не сме видели истинска воля от страна на Путин да преговаря за приемливо решение в Украйна
Допълнителни мерки срещу заобикалянето на санкциите на ЕС срещу Русия, настоява ЕП
Асен Василев пред “Файненшъл таймс”: “Лукойл” започва процедура по продажбата на рафинерията си в Бургас
България е готова да участва във фонда „ЕС за Украйна“. Основният фокус ще бъде общинската инфраструктура
Built.bg Podcast
Последвайте ни