ЕС се стреми да се справи с нарастването на цените на пшеницата и торовете и очаквания им недостиг на Балканите, в Северна Африка и Близкия изток чрез “хранителна дипломация”, за да се противопостави на позицията на Русия за последиците от нейната инвазия в Украйна, казаха дипломати и представители на съюза.
Несигурността около храните предизвиква негодувание в уязвимите страни от тези региони, докато Москва описва кризата като следствие от западните санкции срещу Русия, каза дипломат от ЕС. По думите му това представлява потенциална заплаха за влиянието на ЕС, който планира да се справи чрез “хранителна дипломация и битка на наративите”.
Миналата седмица руският президент Владимир Путин заяви, че западните санкции са предизвикали глобална хранителна криза и спираловидно нарастване на цените на енергията. Съседите на ЕС, особено Египет и Ливан, са силно зависими от вноса на пшеница и торове от Украйна и Русия.
Те са изправени пред скок на цените заради спирането на доставките, откакто Москва започна своята т. нар. специална военна операция в Украйна. “Не може да поемем риска да загубим региона”, добави друг европейски дипломат.
Освен това 27-членният блок иска засилване на международните усилия за смекчаване на въздействието на недостига, като във вторник обяви нови инициативи съвместно със Световната програма по прехраната към ООН. Франция, която е най-големият земеделски производител в ЕС, прокарва инициативата FARM, която ще включва механизъм за разпределение на храни сред бедните държави.
Франция иска да получи международно одобрение за плана си преди края на своето ротационно председателство на ЕС през юни, каза пред репортери френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан след разговори във вторник в Рим между представители на ЕС и агенцията на ООН по прехраната. Унгария е дала знак, че ще увеличи своята земеделска продукция, като промени целите си в борбата с климатичните промени.
Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) потвърди, че обмисля създаването на механизъм за финансиране на вноса на храни. Но според дипломатическата служба на ЕС сътрудничеството с Цюй Дунюй, генералния директор на ФАО, по въпроса за глобалната несигурност с храните е “предизвикателство”, става ясно от европейски документ, видян от Ройтерс. В документа се отбелязва, че ЕС настоява ФАО да действа бързо.
ФАО не коментира отношенията между Цюй и ЕС. А в списъка от препоръки, поместен на уебсайта на ФАО, Цюй заявява: “Страните, зависещи от вноса на храни от Русия и Украйна, трябва да потърсят алтернативни доставки, за да преодолеят шока.”
ПАКЕТ С ПОМОЩИ
Брюксел възприема като дезинформация комуникационната кампания на Русия за хранителната криза, каза първият дипломат от ЕС, който добави, че съюзът не е ограничавал търговията с храни с Русия. Европейските санкции върху износа от Русия обикновено изключват храните, но не и торовете, чийто внос от Беларус и Русия е ограничен.
“Не санкциите, а руската окупация на Украйна създава риск от бъдеща хранителна криза”, каза Льо Дриан от Франция. А с атаките си срещу пристанища и бомбардировки на зърнени складове, Русия пречи на Украйна да превозва земеделска продукция, каза в понеделник първият дипломат на ЕС Жозеп Борел. Русия е бомбардирала и няколко склада за горива в Украйна.
Представители на ЕС казват, че въпреки пълните си зърнени складове Украйна не може да изнася заради недостига на горива. ЕС се опитва да помогне за износа на храни през Полша и доставя горива за украинските фермери, за да облекчи положението им.
ЕС осигурява и финансова подкрепа за най-уязвимите страни. Миналата седмица обяви, че отпуска 225 милиона евро за държави от Северна Африка и Близкия изток. Близо половината от тази пари ще отидат за Египет, докато Ливан, Йордания, Тунис, Мароко и Палестинската автономна власт ще получат спешни помощи от 15 до 25 млн. евро всяка. Други 300 млн. евро са предвидени за страните от Западните Балкани като част от редовното финансиране от съюза за този регион. Сърбия предизвиква безпокойство заради силните си връзки с Русия, казаха източници от ЕС.
Автор: Климент Тренков, БТА
Коментар
ЕС планира да контрира Русия с „хранителна дипломация“ в Северна Африка и на Балканите
ЕС се стреми да се справи с нарастването на цените на пшеницата и торовете и очаквания им недостиг на Балканите, в Северна Африка и Близкия изток чрез “хранителна дипломация”, за да се противопостави на позицията на Русия за последиците от нейната инвазия в Украйна, казаха дипломати и представители на съюза.
Несигурността около храните предизвиква негодувание в уязвимите страни от тези региони, докато Москва описва кризата като следствие от западните санкции срещу Русия, каза дипломат от ЕС. По думите му това представлява потенциална заплаха за влиянието на ЕС, който планира да се справи чрез “хранителна дипломация и битка на наративите”.
Миналата седмица руският президент Владимир Путин заяви, че западните санкции са предизвикали глобална хранителна криза и спираловидно нарастване на цените на енергията. Съседите на ЕС, особено Египет и Ливан, са силно зависими от вноса на пшеница и торове от Украйна и Русия.
Те са изправени пред скок на цените заради спирането на доставките, откакто Москва започна своята т. нар. специална военна операция в Украйна. “Не може да поемем риска да загубим региона”, добави друг европейски дипломат.
Освен това 27-членният блок иска засилване на международните усилия за смекчаване на въздействието на недостига, като във вторник обяви нови инициативи съвместно със Световната програма по прехраната към ООН. Франция, която е най-големият земеделски производител в ЕС, прокарва инициативата FARM, която ще включва механизъм за разпределение на храни сред бедните държави.
Франция иска да получи международно одобрение за плана си преди края на своето ротационно председателство на ЕС през юни, каза пред репортери френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан след разговори във вторник в Рим между представители на ЕС и агенцията на ООН по прехраната. Унгария е дала знак, че ще увеличи своята земеделска продукция, като промени целите си в борбата с климатичните промени.
Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) потвърди, че обмисля създаването на механизъм за финансиране на вноса на храни. Но според дипломатическата служба на ЕС сътрудничеството с Цюй Дунюй, генералния директор на ФАО, по въпроса за глобалната несигурност с храните е “предизвикателство”, става ясно от европейски документ, видян от Ройтерс. В документа се отбелязва, че ЕС настоява ФАО да действа бързо.
ФАО не коментира отношенията между Цюй и ЕС. А в списъка от препоръки, поместен на уебсайта на ФАО, Цюй заявява: “Страните, зависещи от вноса на храни от Русия и Украйна, трябва да потърсят алтернативни доставки, за да преодолеят шока.”
ПАКЕТ С ПОМОЩИ
Брюксел възприема като дезинформация комуникационната кампания на Русия за хранителната криза, каза първият дипломат от ЕС, който добави, че съюзът не е ограничавал търговията с храни с Русия. Европейските санкции върху износа от Русия обикновено изключват храните, но не и торовете, чийто внос от Беларус и Русия е ограничен.
“Не санкциите, а руската окупация на Украйна създава риск от бъдеща хранителна криза”, каза Льо Дриан от Франция. А с атаките си срещу пристанища и бомбардировки на зърнени складове, Русия пречи на Украйна да превозва земеделска продукция, каза в понеделник първият дипломат на ЕС Жозеп Борел. Русия е бомбардирала и няколко склада за горива в Украйна.
Представители на ЕС казват, че въпреки пълните си зърнени складове Украйна не може да изнася заради недостига на горива. ЕС се опитва да помогне за износа на храни през Полша и доставя горива за украинските фермери, за да облекчи положението им.
ЕС осигурява и финансова подкрепа за най-уязвимите страни. Миналата седмица обяви, че отпуска 225 милиона евро за държави от Северна Африка и Близкия изток. Близо половината от тази пари ще отидат за Египет, докато Ливан, Йордания, Тунис, Мароко и Палестинската автономна власт ще получат спешни помощи от 15 до 25 млн. евро всяка. Други 300 млн. евро са предвидени за страните от Западните Балкани като част от редовното финансиране от съюза за този регион. Сърбия предизвиква безпокойство заради силните си връзки с Русия, казаха източници от ЕС.
Автор: Климент Тренков, БТА
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни