Автор: Built.bg
Европейската комисия прие окончателно Директивата относно енергийните характеристики на сградите. Документът е силно повлиян от амбициите на Европейския зелен акт и поставя цели в две направления пред държавите от Европейския съюз – намаляване на вредните емисии и потреблението на енергия в сградите в цялата евро общност. Това включва от домовете и работните места до училищата, болниците и другите обществени сгради.
В дългосрочен план идеята е да се подобри здравето и качеството на живот на хората. Стратегията обаче оставя в ръцете на държавите членки да решат към кои сгради да се насочат мерките и какви точно да бъдат като се вземат предвид националните особености.
Заложени са обаче конкретни цели – всяка държава трябва да постигне намаляване на средното потребление на енергия от жилищните сгради с 16% до 2030 г. и с 20-22% до 2035 г. Що се отнася до нежилищните сгради – изисква се саниране на 16% от тези с най-лоши характеристики до 2030 г. и 26% до 2033 г.
Ще могат да се правят изключения – държавите ще могат да освобождават определени сгради от тези задължения, включително исторически здания и ваканционни жилища. Освен това е заложен и механизъм гражданите да бъда подкрепяни в усилията им да подобрят домовете си – директивата изисква създаването на обслужване на едно гише за консултации относно санирането и разпоредби за публично и частно финансиране, които да направят процеса по-осъществим.
Директивата трябва да повиши енергийната независимост на Европа като намали използването на вносни изкопаеми горива. Това ще стане постепенно, защото новата регулация изисква нулеви емисии като стандарт за новите сгради.
„Всички нови жилищни и нежилищни сгради трябва да имат нулеви емисии на място от изкопаеми горива, считано от 1 януари 2028г за сгради – публична собственост, и от 1 януари 2030 г. за всички други нови сгради“, е записано в документа.
Това реално забранява горенето на въглища в кооперациите и блоковете, строени след тези дати. Все пак в директивата пише, че могат да се правят специфични изключения. Целта обаче е премахване на изкопаемите горива от отоплението в сградите и насърчаване на внедряването на слънчева енергия, но според националните особености.
Промяната предвижда напълно да бъдат спрени субсидиите за инсталирането н самостоятелни котли, захранвани с изкопаеми горива, още от 1 януари 2025 г. Ще се стимулира навлизането на устойчивата мобилност благодарение на разпоредбите относно предварителното окабеляване, зарядните точки за електрически превозни средства и места за паркиране на велосипеди.
Предстои директивата да бъде обнародвана през Официален вестник на ЕС и ще влезе в сила през следващите седмици. След това България и останалите държави ще трябва да я пренесат в националното си законодателство.
Сградите са виновни за 40% от потреблението на енергия в ЕС, повече от половината потребление на газ и 35% от свързаните с енергията емисии на парникови газове. Към момента около 35% от сградите в общността са на възраст над 50 години, а почти 75% от сградния фонд не са енергийно ефективни. В същото време средният годишен процент на саниране е едва около 1%.
Още през 2020 г. Европейската комисия прие стратегия за удвояване на темповете на саниране до 2030 г. Новоприетата директива е инструмент за постигането на тези цели. Освен това така се очаква да се намалят емисиите на парникови газове с най-малко 55% до заветната 2030 г.
Как обаче тези високи очаквания и изисквания ще се приложат у нас – попитахме ректора на УАСГ доц. Гичка Кутова. Според нея директивата е логично продължение на цялостната политика, провеждана в последните поне две десетилетия в Европа.
„Това прави директивата практически приложима и с реално предвидими и доказуеми във времето резултати по отношение на енергийното поведение на сградите, които по своята същност са консуматори на 40% от използвана енергия в световен мащаб“.
По думите и у нас трябва да се предвидят краткосрочни и дългосрочни цели по отношение на постигането на заложените параметри като консумация на енергия от сградите. Крайната цел е постигане на сгради с нулева консумация на енергия, т. е – количеството на получената в сградата енергия от прилагане на технологии за възобновяема енергия трябва да е равно на количеството на изразходваната в сградата енергия.
„Законодателните и нормативни изисквания трябва да са насочени не само към проектираните нови сгради, а и към към съществуващите към момента сгради, които трябва да бъдат реконструирани по отговарящ на тази директива начин“, смята доц. Кутова. Според нея строителната индустрия има капацитет да отговори със съответните необходими строителни материали и технологии за реализиране на изискуемите енергийни характеристики на сградите от една страна.
А от друга страна прилагането на възобновяеми енергийни източници за получаване на енергия за сградите, което е част от стратегията, също става все по-достъпно като инвестиция и като по-ефективни енергийни характеристики на изделията – фотоволтаични елементи, слънчеви колектори, вятърни генератори, съоръжения за енергия от биомаса и др.
„Този процес трябва да бъде подкрепен и с механизми за мотивация на потребителя да използва възобновяеми енергийни източници в сградите като законово се регламентират данъчни облекчени, безлихвени заеми и др. подходи, прилагани по-отдавна в други европейски страни“, казва ректорът на УАСГ.
По думите й обаче е от съществено значение да се отчита националната специфика на строителството като материали и технологии, както и функционалните особености и различната собственост за типовете сгради – жилищни, обществени, индустриални и т.н.
„Задължителността на прилагане на новите енергийни характеристики на сградите най-лесното може да се приложи при сградите от обществения сектор. Що се отнася до жилищния фонд там е много важно да е законодателно подкрепено финансовото подпомагане на частния собственик, защото у нас над 80% от жилищните сгради са такива“, обобщава доц. Гичка Кутова.
Градска среда > Коментар
Европа ни задължава да санираме 16% от сградите в най-лошо състояние
Автор: Built.bg
Европейската комисия прие окончателно Директивата относно енергийните характеристики на сградите. Документът е силно повлиян от амбициите на Европейския зелен акт и поставя цели в две направления пред държавите от Европейския съюз – намаляване на вредните емисии и потреблението на енергия в сградите в цялата евро общност. Това включва от домовете и работните места до училищата, болниците и другите обществени сгради.
В дългосрочен план идеята е да се подобри здравето и качеството на живот на хората. Стратегията обаче оставя в ръцете на държавите членки да решат към кои сгради да се насочат мерките и какви точно да бъдат като се вземат предвид националните особености.
Заложени са обаче конкретни цели – всяка държава трябва да постигне намаляване на средното потребление на енергия от жилищните сгради с 16% до 2030 г. и с 20-22% до 2035 г. Що се отнася до нежилищните сгради – изисква се саниране на 16% от тези с най-лоши характеристики до 2030 г. и 26% до 2033 г.
Ще могат да се правят изключения – държавите ще могат да освобождават определени сгради от тези задължения, включително исторически здания и ваканционни жилища. Освен това е заложен и механизъм гражданите да бъда подкрепяни в усилията им да подобрят домовете си – директивата изисква създаването на обслужване на едно гише за консултации относно санирането и разпоредби за публично и частно финансиране, които да направят процеса по-осъществим.
Директивата трябва да повиши енергийната независимост на Европа като намали използването на вносни изкопаеми горива. Това ще стане постепенно, защото новата регулация изисква нулеви емисии като стандарт за новите сгради.
Това реално забранява горенето на въглища в кооперациите и блоковете, строени след тези дати. Все пак в директивата пише, че могат да се правят специфични изключения. Целта обаче е премахване на изкопаемите горива от отоплението в сградите и насърчаване на внедряването на слънчева енергия, но според националните особености.
Промяната предвижда напълно да бъдат спрени субсидиите за инсталирането н самостоятелни котли, захранвани с изкопаеми горива, още от 1 януари 2025 г. Ще се стимулира навлизането на устойчивата мобилност благодарение на разпоредбите относно предварителното окабеляване, зарядните точки за електрически превозни средства и места за паркиране на велосипеди.
Предстои директивата да бъде обнародвана през Официален вестник на ЕС и ще влезе в сила през следващите седмици. След това България и останалите държави ще трябва да я пренесат в националното си законодателство.
Сградите са виновни за 40% от потреблението на енергия в ЕС, повече от половината потребление на газ и 35% от свързаните с енергията емисии на парникови газове. Към момента около 35% от сградите в общността са на възраст над 50 години, а почти 75% от сградния фонд не са енергийно ефективни. В същото време средният годишен процент на саниране е едва около 1%.
Още през 2020 г. Европейската комисия прие стратегия за удвояване на темповете на саниране до 2030 г. Новоприетата директива е инструмент за постигането на тези цели. Освен това така се очаква да се намалят емисиите на парникови газове с най-малко 55% до заветната 2030 г.
Как обаче тези високи очаквания и изисквания ще се приложат у нас – попитахме ректора на УАСГ доц. Гичка Кутова. Според нея директивата е логично продължение на цялостната политика, провеждана в последните поне две десетилетия в Европа.
„Това прави директивата практически приложима и с реално предвидими и доказуеми във времето резултати по отношение на енергийното поведение на сградите, които по своята същност са консуматори на 40% от използвана енергия в световен мащаб“.
По думите и у нас трябва да се предвидят краткосрочни и дългосрочни цели по отношение на постигането на заложените параметри като консумация на енергия от сградите. Крайната цел е постигане на сгради с нулева консумация на енергия, т. е – количеството на получената в сградата енергия от прилагане на технологии за възобновяема енергия трябва да е равно на количеството на изразходваната в сградата енергия.
„Законодателните и нормативни изисквания трябва да са насочени не само към проектираните нови сгради, а и към към съществуващите към момента сгради, които трябва да бъдат реконструирани по отговарящ на тази директива начин“, смята доц. Кутова. Според нея строителната индустрия има капацитет да отговори със съответните необходими строителни материали и технологии за реализиране на изискуемите енергийни характеристики на сградите от една страна.
А от друга страна прилагането на възобновяеми енергийни източници за получаване на енергия за сградите, което е част от стратегията, също става все по-достъпно като инвестиция и като по-ефективни енергийни характеристики на изделията – фотоволтаични елементи, слънчеви колектори, вятърни генератори, съоръжения за енергия от биомаса и др.
„Този процес трябва да бъде подкрепен и с механизми за мотивация на потребителя да използва възобновяеми енергийни източници в сградите като законово се регламентират данъчни облекчени, безлихвени заеми и др. подходи, прилагани по-отдавна в други европейски страни“, казва ректорът на УАСГ.
По думите й обаче е от съществено значение да се отчита националната специфика на строителството като материали и технологии, както и функционалните особености и различната собственост за типовете сгради – жилищни, обществени, индустриални и т.н.
„Задължителността на прилагане на новите енергийни характеристики на сградите най-лесното може да се приложи при сградите от обществения сектор. Що се отнася до жилищния фонд там е много важно да е законодателно подкрепено финансовото подпомагане на частния собственик, защото у нас над 80% от жилищните сгради са такива“, обобщава доц. Гичка Кутова.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Градска среда, Новини
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Снимка: European Commission Автор: Николай Желязков, кореспондент на БТА в Брюксел Европейската комисия съобщи, че е приела инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус (НЕБ) – инициатива за обвързване на
07.29.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни