Европа срещу Китай: Старият континент с цел да произвежда 40% от зелените технологии

Автор: Built.b

Европейската Зелена сделка промени начинът, по който се прави бизнес на стария континент и насочи парите за инвестиции и развитие към определени технологии. На Европа обаче й се налага да премине през катарзис – от заклеймяване на мините и добива на суровини преди 2-3 години до приемането им като неизбежни. Защото фотоволтаиците например са чудесна зелена технология, но за да се направи перка или слънчев панел, пак са нужни полезни изкопаеми.

Доказателство за новия курс на развитие е Новата регулаторна рамка за европейската промишленост с нулеви нетни емисии, която в момента се обсъжда от европейските институции. Основното заложено в нея е тук в Европа да започне много по-активно и ударно производство на зелени технологии. В момента 90% от слънчевите панели, инсталациите за вятърна енергия, батериите, акумулаторите се произвеждат в Китай, както и над 50% от електроавтомобилите.

Предложеният регламент е ключова част от Индустриалния план на Европейската Зелена сделка и има за цел да гарантира, че най-малко 40% от търсените чисти технологии в ЕС ще се произвеждат на територията на общността до 2030 г., намалявайки по този начин зависимостта ни от силно концентриран внос.

Законодателното предложение предвижда разширяване на производството на технологии, които са от ключово значение за постигане на неутралност по отношение на климата, например слънчеви панели, батерии и електролизьори, или ключови компоненти на тези технологии като например фотоволтаични клетки или лопатки на вятърни турбини.

Как ще стане това? Чрез улесняване на законодателството и регулаторната рамка за производството на тези технологии и по този начин ще се вдигне конкурентоспособността на технологичната индустрия с нулеви нетни емисии в Европа.

Това също така ще ускори капацитета за съхранение на емисиите на СО2. Новите идеи представи пред представителството на Европейската комисия в България евродепутатът и докладчик в сянка Цветелина Пенкова.

Предложението засяга осем стратегически технологии с нулеви нетни емисии. Това са: слънчеви фотоволтаични и слънчеви топлинни технологии; вятърна енергия от наземни инсталации и енергия от възобновяеми източници в морето; батерии и акумулатори; термопомпи и геотермална енергия; елетролизьори и горивни клетки; биогаз/биометан; улавяне и съхранение на въглерод; и мрежови технологии (които включват и интелигентни и бързи електрически превозни средства).

Отново от черния списък се вади и ядрената енергетика. Според Пенкова трябва да се приоритизират технологии, в които Европа вече има конкурентно предимство – като ядрените реактори.

Идеята е да се постигне една мащабна реиндустриализация на ЕС, но с по-чисти и зелени технологии. И да се обърне внимание на цялата верига на доставки – дори компонентите, които са нужни за определени крайни продукти, които да правим тук и това да се насърчава.

Две са големите предизвикателства – финансирането и персоналът. Пари се предлага да идват като държавна помощ и от неизползваните ресурси и фондове по механизма за възстановяване. Оказва се, че не повече от 30% от тези средства са целево инвестирани от държавите-членки към момента. Разчита се и на Фондът за иновации, Европейската инвестиционна банка и частни инвестиции.

Сериозен проблем обаче се очертава около въпроса кой ще работи? Това трябва да мине през дългосрочно планиране и насърчаване на такъв тип заетост. Това може да стане с преструктуриране на учебния материал и преквалификация на хора, за да не се отворят нови работни места без да има кой да ги заеме. Проверката до момента е показала, че има недостиг на такива кадри в цяла Европа.

За ЕС е ясно, че вносът на суровини е неизбежен, но ще опита да се освободи от зависимостта си чрез насърчаване на добива им. Всичко това неформално е обвързано с още един законодателен акт, който усилено се обсъжда на европейско ниво – това е Законът за критичните суровини.

Неговата цел е Европа да създаде условията за добив, производство и рециклиране на много повече литий, никел, мед и редки елементи, от които да се правят зелените технологии. Всичко това е в преследване на голямата задача – пълна декарбонизация, т.е. индустрия с нетна нула до 2050 г.

Добрата новина за България е, че в това отношение имаме огромен потенциал. И към момента сме ключов играч в пазара на мед. Известно е наличието на някои богати и значими находища на други редки елементи – например преди няколко години беше разработен мащабен инвестиционен проект за добив на волфрам край Велинград.

Волфрамът е незаменим в редица индустрии. ЕС го смята за критична суровина поради почти пълната зависимост от внос от Китай и Русия. Българското находище е едно от най-богатите в Европа. Въпреки това обявената инвестиция от 140 млн. лв. с капацитет за разкриване на 700 работни места край Велинград така и не се случи след обществено недоволство и няколко становища на РИСОВ-Пазарджик. А това е съдбата и на други подобни проекти за добив на суровини и газ в цялата страна.

Европа прави това обръщане в позицията си на фона на горчивия опит от последните 3 години – поуките, извлечени от пандемията от Covid-19 и енергийната криза, предизвикана от руското нашествие в Украйна. Прекъснатите вериги на доставки удариха огромна част от бизнеса, а това показа огромната слабост и зависимост на стария континент от външни фактори и влияния.

Срокът, който евродепутатите обсъждат за финализирането и приемането на двата закона, е до края на календарната година. След това те трябва да се обнародват и адаптират към националните законодателства на страните-членки и да заработят ефективно през 2024 г.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ