В Рим, Италия, на 25 март 1957 г. е подписан договор за създаването на Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Договорът е подписан от Белгия, Федерална република Германия, Италия, Люксембург, Франция и Нидерландия. Влиза в сила на 1 януари 1958 г. На 1 юли 1967 г. Европейската общност за атомна енергия, Европейската общност за въглища и стомана, учредена на 18 април 1951 г., и Европейската икономическа общност, учредена на 25 март 1957 г., се обединяват в Европейска общност.
Общността има за цел чрез по-тясното сътрудничество между страните и постепенно сближаване на икономическата им политика да се създаде общ пазар, който да доведе до повишаване на жизнения стандарт в страните.
В бюлетин „Международна информация“ на БТА четем:
Декларация на ръководството на Италианската комунистическа партия за плановете за създаване на „общ пазар“ и Евратом
Рим, 24 март 1957 г. /ТАСС/ – Ръководството на Италианската комунистическа партия публикува декларация във връзка с проектите за създаване на „общ пазар“ и Евратом, в която по-специално се казва:
„Предвид обстановката, която се е създала сега в Европа и в цял свят, необходимо е да се установи по-широко и по-добре организирано икономическо сътрудничество между всички европейски страни без изключение и без всякаква дискриминация. Нужно е да се ликвидира сегашното разделяне на военни блокове и да се възприеме нова политика на съвместно съществуване, отслабване на международното напрежение и мир“.
„Трябва да се съдейства, а не да се пречи на икономическото и политическото развитие на новите държави възникнали от стария колониален свят, т.е. трябва да се сложи край на всяка форма на колониално господство и експлоатация“.
По-нататък в декларацията се посочва, че на всяка западно-европейска страна „трябва да се даде свобода да осигури своя политически и социален прогрес чрез преобразяване на икономическата си структура, унищожаване на безграничното господство на големите капиталистически монополи и следователно чрез ефикасни мерки за повишаване на жизненото равнище на трудещите се маси, заети в промишлеността и селското стопанство. (…)
Договорите за „общия европейски пазар“ и за Евратом подписани
София, 25 март 1957 г. /БТА/ – Агенция Ройтер съобщава от Рим, че тази вечер там са били подписани договорите за „общ европейски пазар“ и за „Европейска атомна общност – Евратом“. Договорите и техните приложения, които подлежат на ратификация от парламентите на съответните страни, са били подписани от западногерманския канцлер Конрад Аденауер, от министрите на външните работи на Франция -Кристиан Пино, на Италия – Гаетано Мартино, на Белгия – Пол-Анри Спаак, Холандия – Жозеф Лунс и от министър-председателя и министър на външните работи на Люксембург – Жозеф Беш.
В „Служебен бюлетин”, БТА публикува атмосферата от подписването и реакциите на световните агенции:
Договорите за общия пазар и Евратом подписани
Рим, 25 март 1957 г. /Франс прес/ Сенаторът Умберто Тупини, кмет на Рим, бе първият оратор, който все думата при церемонията по подписването на договорите за общия пазар и Евратом. Той изрази пожеланието договорите да бъдат ратифицирани бързо от парламентите на страните-членки.
На свой ред италианският министър на външните работи Гаетано Мартино заяви, че общият пазар е изходна точка, не край. За успеха на начинанието важното е – добави той – всеки един да се бори против колебанията от миналото. Подписаните договори не заплашват никого. Те ще укрепват европейската солидарност и ще осигурят тържеството на мира в свобода и справедливост – завърши италианският министър.
Канцлерът на федерална Германия Конрад Аденауер, който след това взе думата, най-напред отдаде почит към Пол-Анри Спаак и към „оптимистите, които са имали право”, след което изтъкна, че договорите, като постигнат обединението на Европа, ще служат на каузата на световния прогрес.
Пол-Анри Спаак, който взе думата след набцлера Аденауер, изрази своята признателност към онези, които – като Алчиде де Гасперви, Карло Сфорца, Ги Моле и Робер Шуман – със своята дейност позволиха сключването на договорите.
Тези договори – заяви белгийският министър на външните работи – утвърждават „най-голямото преобразуване на Европа, която някога е извършвано доброволно, което някога е извършвано доброволно”. Първият етап бе преминат добави той – младежта на Европа, на която принадлежи бъдещето, ще продължи пътя.
И френският министър на външните работи Кристиан Пино отдаде почит към г-н Спаак. След това той заяви, че намерението на онези, които подписват договора, е да ускорят темпа на стопанския и социален прогрес на шестте страни от малка Европа.
Г-н Пино пожела участието в договорите на нови партньори, особено на Великобритания, без която всяко европейско изграждане е непълно. Той пожела също сливането в близко бъдеще на европейските органи в едно единствено европейско събрание. Представителните тук 6 страни – завърши той – не са, за да образуват „малка Европа”, но за да поставят основите на голяма Европа, чието единство и сила ще осигурят мира в света.
Министър-председателят и министър на външните работи на Люксембург Жозеф Беш се изказа против скептиците и изрази убеждението, че чрез постоянно и плодотворно сътрудничество народите от Европа ще циментират своята солидарност.
Министърът на външните работи на Холандия Лукс изрази своята вяра в цивилизаторската мисия на стария континент.
Европа – заявява той – трябва да премахне собствените си бариери, ако иска да запази своята независимост и своето жизнено равнище.
Подписването на документите става след речите.
Пръв подписва договора Пол-Анри Спаак. След завършване на церемонията държавниците сърдечно си стиснаха ръка, докато присъстващите лица продължително ги аплодираха.
Реч на Аденауер при подписване на договорите в Рим
Рим, 25 март 19 /ДПА/ Тази вечер, при тържественото подписване договорите за общия пазар и за Европейската атомна общност в Рим, федералният канцлер Аденауер заяви: „Подписването на този договори е исторически момент (…)
Аз искам да дам израз на радостта си, че ние имахме щастливата възможност да направим тази голяма стъпка към обединяваното на Европа, защото тази радост се споделя от милиони и милиони, граждани в нашите страни, които в момента духом да при нас. Европейската общност Преследва само мирни цели. Тя не е насочена срещу никого и е готова на сътрудничество с всяка държава. Пътят за присъединяване към тази общност е открит за всяка европейска държава, а ако някоя държава не се смята в състояние да стори това, то тя може да установя тясно сътрудничество с общността по друг начин – особено чрез създаване на зона за свободна търговия.
Днешният ден кара нас, германците, да чувстваме болезнено, че още не можем да участваме в обединена Европа като обединена германска държава. Но ние не сме загубили надежда. Нашите съграждани в съветската зона по произход и култура принадлежат към нашата Европа. Ние вярваме, че гласът на справедливостта и на свободата и неговият отзвук в свободните народи ще бъде още по-силен в обединена Европа”.
В началото на своята реч д-р Аденауер благодари на италианското правителство, на делегациите и преди всичко на белгийския министър на външните работи Спаак. Той каза, че без дарбата на Спаак да намери в подходящия момент подходящата дума и подходящия компромис, делото на обединена Европа не би успяло.
Белгийски вестници за подписването на договорите в Рим
Брюксел, 26 март 1957 г. /ДПА/ Днес редица белгийски вестници изразяват задоволството си от подписването на договорите за Евратом и общ европейски пазар, но същевременно подчертават, че борбата за общия пазар още не е завършила.
Социалистическият вестник „Пьопл“ пише: „Подписването на договорите представлява само първият решителен етап. Утре започва борбата за тяхното ратифициране в парламентите. Тя ще бъде трудна пак в Пале Бурбон (Париж). Но спомняйки си за несполуката с договора за европейската отбранителна общност, правителството Моле ще настоява за по-бързо ратифициране“.
Вестник „Метропол”, орган на Социалхристиянската партия, издаван в Антверпен, отбелязва: „Занапред се изправя не един проблем, разрешен в договора за общия пазар само по принцип. Така например в областта на селското стопанство предстои да се вземат още много конкретни мерки (…) Ние се застъпвахме твърде много за общия пазар, за да не можем днес да кажем: борбата още не е завършила. Нека бъдем на щрек, за да защищаваме европейското единство и да не бъдем винаги тези, които правят отстъпки”.
Вестник „Ла лантерн” /независим/ пише:
„Бързината, с която бяха водени последните преговори по проекта за общ пазар, беше причина преговарящите да приемат решения главно що се отнася до отвъдморските области и селското стопанство, които без съмнение не са съвършени и подлежат на разискване. Но парламентите вероятно ще предвидят възможността за бъдещи корекции, за каквито трябва да се борим в много отношения. Що се отнася до белгийския парламент, ратифицирането на договорите като че ли не представлява проблем”.
Коментари за подписването на договорите за общия пазар и Евратом
Хага, 26 март 1957 г. /ДПА/ Холандската общественост и холандският печат изтъкват днес, че подписването на договорите за европейския пазар и за Евратом в Рим е събитие с голямо историческо значение, Холандският министър-председател д-р Дрейс заяви:
„Европейският пазар и Евратом предлагат големи възможности. Но как ще бъдат превърнати те в дело ще зависи от духа, в който договорите ще бъдат осъществени. Ако съществува готовност да се приемат в името на колективните интереси и колективни решения, тогава – независимо от съществуващите в началото някои слаби страни – може да се постигнат големи резултати“.
Рим, 26 март 1957 г./ДПА/ Приближеният на италианското правителство в-к „Месаджеро“ пише днес следното по повод подписването на договорите за общия пазар и за Евратом: „Не е необходимо да повтаряме, че съдбата на двата договора, при чието създаване бяха взети в голяма степен под внимание специалните нужди на Франция, ще се реши преди всичко в Париж. Що се отнася до нас, ние сме сигурни, че правителството ще предложи на парламента в най-скоро време законопроекта за ратифициране.
Мадрид, 26 март 1957 г. /ДПА/ Испанският печат коментира днес подписаните договори за общия европейски пазар и за Евратом, скептично или пък ги одобрява, но с някои уговорки.
Католическият вестник „Иа” пише: „Това е експеримент, чието осъществяване ще предизвика много трудности. Те ще засегнат не само държавите, подписали договорите, но и европейските държави, които не са членки на европейския пазар. Ако „новият ред” се развие не в европейски дух, а в дух на групови интереси, то като реакция ще се създаде друга група, която ще обедини своите отделни народни стопанство, за да се защити срещу господството на първите шест държави (…) Така или иначе ние се намираме пред големи премени в Европа (…) Новите европейски организации могат да донесат добро за всички страни в континента, обаче те не бива да се стремят към хегемония”.
История > Коментар
“Европейската общност преследва само мирни цели”: Пътят до договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия
В Рим, Италия, на 25 март 1957 г. е подписан договор за създаването на Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Договорът е подписан от Белгия, Федерална република Германия, Италия, Люксембург, Франция и Нидерландия. Влиза в сила на 1 януари 1958 г. На 1 юли 1967 г. Европейската общност за атомна енергия, Европейската общност за въглища и стомана, учредена на 18 април 1951 г., и Европейската икономическа общност, учредена на 25 март 1957 г., се обединяват в Европейска общност.
Общността има за цел чрез по-тясното сътрудничество между страните и постепенно сближаване на икономическата им политика да се създаде общ пазар, който да доведе до повишаване на жизнения стандарт в страните.
В бюлетин „Международна информация“ на БТА четем:
Декларация на ръководството на Италианската комунистическа партия за плановете за създаване на „общ пазар“ и Евратом
Рим, 24 март 1957 г. /ТАСС/ – Ръководството на Италианската комунистическа партия публикува декларация във връзка с проектите за създаване на „общ пазар“ и Евратом, в която по-специално се казва:
„Трябва да се съдейства, а не да се пречи на икономическото и политическото развитие на новите държави възникнали от стария колониален свят, т.е. трябва да се сложи край на всяка форма на колониално господство и експлоатация“.
По-нататък в декларацията се посочва, че на всяка западно-европейска страна „трябва да се даде свобода да осигури своя политически и социален прогрес чрез преобразяване на икономическата си структура, унищожаване на безграничното господство на големите капиталистически монополи и следователно чрез ефикасни мерки за повишаване на жизненото равнище на трудещите се маси, заети в промишлеността и селското стопанство. (…)
Договорите за „общия европейски пазар“ и за Евратом подписани
София, 25 март 1957 г. /БТА/ – Агенция Ройтер съобщава от Рим, че тази вечер там са били подписани договорите за „общ европейски пазар“ и за „Европейска атомна общност – Евратом“. Договорите и техните приложения, които подлежат на ратификация от парламентите на съответните страни, са били подписани от западногерманския канцлер Конрад Аденауер, от министрите на външните работи на Франция -Кристиан Пино, на Италия – Гаетано Мартино, на Белгия – Пол-Анри Спаак, Холандия – Жозеф Лунс и от министър-председателя и министър на външните работи на Люксембург – Жозеф Беш.
В „Служебен бюлетин”, БТА публикува атмосферата от подписването и реакциите на световните агенции:
Договорите за общия пазар и Евратом подписани
Рим, 25 март 1957 г. /Франс прес/ Сенаторът Умберто Тупини, кмет на Рим, бе първият оратор, който все думата при церемонията по подписването на договорите за общия пазар и Евратом. Той изрази пожеланието договорите да бъдат ратифицирани бързо от парламентите на страните-членки.
На свой ред италианският министър на външните работи Гаетано Мартино заяви, че общият пазар е изходна точка, не край. За успеха на начинанието важното е – добави той – всеки един да се бори против колебанията от миналото. Подписаните договори не заплашват никого. Те ще укрепват европейската солидарност и ще осигурят тържеството на мира в свобода и справедливост – завърши италианският министър.
Канцлерът на федерална Германия Конрад Аденауер, който след това взе думата, най-напред отдаде почит към Пол-Анри Спаак и към „оптимистите, които са имали право”, след което изтъкна, че договорите, като постигнат обединението на Европа, ще служат на каузата на световния прогрес.
Пол-Анри Спаак, който взе думата след набцлера Аденауер, изрази своята признателност към онези, които – като Алчиде де Гасперви, Карло Сфорца, Ги Моле и Робер Шуман – със своята дейност позволиха сключването на договорите.
Тези договори – заяви белгийският министър на външните работи – утвърждават „най-голямото преобразуване на Европа, която някога е извършвано доброволно, което някога е извършвано доброволно”. Първият етап бе преминат добави той – младежта на Европа, на която принадлежи бъдещето, ще продължи пътя.
И френският министър на външните работи Кристиан Пино отдаде почит към г-н Спаак. След това той заяви, че намерението на онези, които подписват договора, е да ускорят темпа на стопанския и социален прогрес на шестте страни от малка Европа.
Г-н Пино пожела участието в договорите на нови партньори, особено на Великобритания, без която всяко европейско изграждане е непълно. Той пожела също сливането в близко бъдеще на европейските органи в едно единствено европейско събрание. Представителните тук 6 страни – завърши той – не са, за да образуват „малка Европа”, но за да поставят основите на голяма Европа, чието единство и сила ще осигурят мира в света.
Министър-председателят и министър на външните работи на Люксембург Жозеф Беш се изказа против скептиците и изрази убеждението, че чрез постоянно и плодотворно сътрудничество народите от Европа ще циментират своята солидарност.
Министърът на външните работи на Холандия Лукс изрази своята вяра в цивилизаторската мисия на стария континент.
Европа – заявява той – трябва да премахне собствените си бариери, ако иска да запази своята независимост и своето жизнено равнище.
Подписването на документите става след речите.
Пръв подписва договора Пол-Анри Спаак. След завършване на церемонията държавниците сърдечно си стиснаха ръка, докато присъстващите лица продължително ги аплодираха.
Реч на Аденауер при подписване на договорите в Рим
Рим, 25 март 19 /ДПА/ Тази вечер, при тържественото подписване договорите за общия пазар и за Европейската атомна общност в Рим, федералният канцлер Аденауер заяви: „Подписването на този договори е исторически момент (…)
Аз искам да дам израз на радостта си, че ние имахме щастливата възможност да направим тази голяма стъпка към обединяваното на Европа, защото тази радост се споделя от милиони и милиони, граждани в нашите страни, които в момента духом да при нас. Европейската общност Преследва само мирни цели. Тя не е насочена срещу никого и е готова на сътрудничество с всяка държава. Пътят за присъединяване към тази общност е открит за всяка европейска държава, а ако някоя държава не се смята в състояние да стори това, то тя може да установя тясно сътрудничество с общността по друг начин – особено чрез създаване на зона за свободна търговия.
Днешният ден кара нас, германците, да чувстваме болезнено, че още не можем да участваме в обединена Европа като обединена германска държава. Но ние не сме загубили надежда. Нашите съграждани в съветската зона по произход и култура принадлежат към нашата Европа. Ние вярваме, че гласът на справедливостта и на свободата и неговият отзвук в свободните народи ще бъде още по-силен в обединена Европа”.
В началото на своята реч д-р Аденауер благодари на италианското правителство, на делегациите и преди всичко на белгийския министър на външните работи Спаак. Той каза, че без дарбата на Спаак да намери в подходящия момент подходящата дума и подходящия компромис, делото на обединена Европа не би успяло.
Белгийски вестници за подписването на договорите в Рим
Брюксел, 26 март 1957 г. /ДПА/ Днес редица белгийски вестници изразяват задоволството си от подписването на договорите за Евратом и общ европейски пазар, но същевременно подчертават, че борбата за общия пазар още не е завършила.
Социалистическият вестник „Пьопл“ пише: „Подписването на договорите представлява само първият решителен етап. Утре започва борбата за тяхното ратифициране в парламентите. Тя ще бъде трудна пак в Пале Бурбон (Париж). Но спомняйки си за несполуката с договора за европейската отбранителна общност, правителството Моле ще настоява за по-бързо ратифициране“.
Вестник „Метропол”, орган на Социалхристиянската партия, издаван в Антверпен, отбелязва: „Занапред се изправя не един проблем, разрешен в договора за общия пазар само по принцип. Така например в областта на селското стопанство предстои да се вземат още много конкретни мерки (…) Ние се застъпвахме твърде много за общия пазар, за да не можем днес да кажем: борбата още не е завършила. Нека бъдем на щрек, за да защищаваме европейското единство и да не бъдем винаги тези, които правят отстъпки”.
Вестник „Ла лантерн” /независим/ пише:
Коментари за подписването на договорите за общия пазар и Евратом
Хага, 26 март 1957 г. /ДПА/ Холандската общественост и холандският печат изтъкват днес, че подписването на договорите за европейския пазар и за Евратом в Рим е събитие с голямо историческо значение, Холандският министър-председател д-р Дрейс заяви:
Рим, 26 март 1957 г./ДПА/ Приближеният на италианското правителство в-к „Месаджеро“ пише днес следното по повод подписването на договорите за общия пазар и за Евратом: „Не е необходимо да повтаряме, че съдбата на двата договора, при чието създаване бяха взети в голяма степен под внимание специалните нужди на Франция, ще се реши преди всичко в Париж. Що се отнася до нас, ние сме сигурни, че правителството ще предложи на парламента в най-скоро време законопроекта за ратифициране.
Мадрид, 26 март 1957 г. /ДПА/ Испанският печат коментира днес подписаните договори за общия европейски пазар и за Евратом, скептично или пък ги одобрява, но с някои уговорки.
Католическият вестник „Иа” пише: „Това е експеримент, чието осъществяване ще предизвика много трудности. Те ще засегнат не само държавите, подписали договорите, но и европейските държави, които не са членки на европейския пазар. Ако „новият ред” се развие не в европейски дух, а в дух на групови интереси, то като реакция ще се създаде друга група, която ще обедини своите отделни народни стопанство, за да се защити срещу господството на първите шест държави (…) Така или иначе ние се намираме пред големи премени в Европа (…) Новите европейски организации могат да донесат добро за всички страни в континента, обаче те не бива да се стремят към хегемония”.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни