Европейският съвет за външна политика: ЕС се фокусира върху зелената енергия въпреки затруднените енергийни доставки

Едва около половината от енергийните договори, подписани от страните членки и институциите на Европейския съюз през настоящата година са имали изричен фокус върху чистата енергия, въпреки амбициите за удвояване на чистите енергийни източници, залегнали в стратегията на Брюксел RePowerEU.

Това показва най-новото проучване на неправителствената организация Европейски съвет за външна политика (ЕСВП), изготвила индивидуален енергиен профил на всяка страна членка на Съюза, посочиха от организацията.

На фона на различните мнения относно приемливостта на “горива с ниски емисии”, изразени по време на срещата на върха на ООН за климата КОП27, провела се в Египет този месец, ЕС трябва да удвои ангажимента си за отказ от природен газ, за да засили глобалната амбиция по тази тема, предупреждават от ЕСВП.

Въпреки битката за доставките на енергия, европейците трябва да бъдат непоколебими в увеличаването на инвестициите в зелена инфраструктура и изпълнението на своите ангажименти за климата, за да изградят устойчива енергийна сигурност, обясняват експертите на неправителствената организация.

Унгария е единствената страна от ЕС, която поддържа и се обвързва с доставки на синьо гориво от Русия. Въпреки това други членки са изправени пред сериозни проблеми в опитите си да намалят зависимостта си от Москва. Заради това европейците все повече обръщат поглед към Близкия изток и Северна Африка в опитите си да диверсифицират източниците си на енергия.

Партньорствата с производители в Катар, Обединените арабски емирства, Алжир, Либия и Египет, както и Ангола, Демократична република Конго и Намибия, са все по-чести в рамките на Евросъюза.

Някои от тези сделки обаче ще изискват нова инфраструктура като терминали за втечнен природен газ (ВПГ) или изграждането на нови тръбопроводи. Тези инвестиции обаче биха могли да ограничат пространството за маневриране на ЕС по отношение на опасенията относно човешките права в страните доставчици.

Налице е и изграждането на по-силни връзки между САЩ и ЕС, сочат още заключенията от инструмента за проследяване на енергийните сделки на ЕСВП. В Германия например енергийната компания “Енерги Баден-Вюртемберг” (Energie Baden-Wurttemberg – EBW) и американският й конкурент “Венчър Глобал ВПГ” (Venture Global LNG) през юни постигнаха споразумение за доставка на 1,5 млн. тона ВПГ на година.

В Полша през октомври правителството обяви, че американска корпорация “Уестингхаус” (Westinghouse) ще построи първата атомна електроцентрала в страната до 2033 г.

В по-широк план Европейската комисия сключи договор, според който САЩ ще увеличат износа си на ВПГ за ЕС с най-малко 15 млрд. куб.м. през 2022 г.

Около половината от договорите, сключени в ЕС, са насочени към чиста енергия. Въпреки непосредствения натиск върху веригите за доставки, породен от конфликта в Украйна, изследването на ЕСВП разкрива, че европейците все още се опитват да поддържат сигурността на чистата енергия в перспектива. Енергийните компоненти на сделките обаче са с различна степен на задълбоченост – от проучване на възобновяеми енергийни източници до развитие на подходяща инфраструктура и до директен внос на чиста енергия.

В рамките на ЕС постепенно расте осъзнаването, че държавите членки трябва да избягват да се конкурират помежду си и вместо това да следват колективни споразумения с доставчиците. Това доведе до политическо споразумение в рамките на Европейския съвет през октомври за запълване на 15 на сто от газовите хранилища на страните членки, включително и чрез съвместно закупуване на газ.

Дискусиите в Съвета тази седмица относно предложението на Комисията за съвместна енергийна платформа ще тестват доколко държавите членки са готови да бъдат прозрачни помежду си за сделките, които сключват.

Войната в Украйна е разкрила силната зависимост на България от руски енергийни ресурси, обясняват още от ЕСВП. България внасяше почти целия си природен газ (представляващ 12 на сто от крайното потребление на енергия) от руската компания “Газпром” по един единствен маршрут.

САЩ и страните от ЕС помогнаха на България да избегне голям енергиен недостиг, като и доставяха ВПГ. Азербайджан също увеличи доставките на газ. България откри газовия интерконектор Гърция-България и закупи дял в терминала за втечнен газ в Александруполис.

Това трябва да позволи на България да спре да разчита на руски газови доставки, въпреки че политическата несигурност в страната означава, че тази опция не е напълно изключена, според експертите на организацията.

Източник: БТА

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ