По-амбициозни цели за насърчаване на използването на възобновяеми източници на енергия, съпроводени със съкращаване на общото потребление на електроенергия, получиха днес подкрепа с гласуване по два различни , предаде ДПА.
Европейските законодатели одобриха по-висок дял на “зелената” енергия, която се потребява в ЕС до 45 на сто до 2030 г. Преди това европейските страни бяха заложили на задължителна цел от 40 на сто.
Понастоящем 22 на сто от потребяваната енергия в ЕС идва от възобновяеми източници, според Федералната статистическа служба на Германия.
Законопроектът разглежда и критериите, според които дадена енергия се приема за “зелена”, включително биомаса и водород.
Биомасата се смята за устойчив източник на енергия, въпреки че екоактивисти и учени критикуваха факта, че изгарянето на дървени материали например отделя високи равнища въглеродни емисии, които са вредни за климата.
Европейският парламент иска да запази биомасата, включително дървесината в качеството й на устойчив източник на електроенергия, но да ограничи количеството и да премахне някои субсидии.
Законодателите заложиха и критерии за определяне на водорода като “зелен”, включително и какви електроцентрали могат да го произвеждат. Водородът може да се произвежда, използвайки електричество от възобновяеми източници.
Те гласуваха и в полза на приемането на по-високи цели за енергоспестяване.
Страните от ЕС трябва да намалят потреблението на енергия от крайните потребители с поне 40 на сто до 2030 г. спрямо прогнозите от 2007 г.
Европейският парламент и Съветът на ЕС, органът, представляващ 27-те страни членки, гласуваха проектозакони, за да одобрят позициите си, преди да започнат преговорите между отделните институции, при които текстовете са финализирани преди влизането в сила на законите.
Двата законодателни акта са част от пакета на ЕС за климатичните промени, наречен “Подготвени за цел 55” (Fit for 55), целящ вредните за климата емисии да бъдат съкратени с 55 на сто до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г. и да се постигне климатична неутралност до 2050 г.
