Американският концерн “Мета” (Meta), компанията майка на “Фейсбук” (Facebook) и “Инстаграм” (Instagram) има нов план за да създаването на виртуална валута и други финансови услуги въпреки неуспеха на предходния си проект. Това се казва в публикация на в. “Файненшъл таймс”, цитирана от Франс прес.
Гигантът на социалните мрежи в действителност работи по създаването на мета вселена – паралелна вселена от виртуални светове, достъпни в добавена и виртуална реалност, която се нуждае от цялостна инфраструктура, включително валута.
Новите токени са кръстени от служителите “Зук Бъкс” (доларите на Зук – бел. АФП), умалително от името на основателя и шеф на “Мета“ Марк Зукърбърг, информира изданието.
През януари проектът за цифрова валута, който “Фейсбук“ стартира шумно през 2019 г., бе официално замразен, припомня АФП.
Дигиталната валута трябваше да предложи нов начин на плащане извън традиционните банкови кръгове, но провокира възмущение от централните банки, регулаторите и политиците. Те изразиха безпокойството си за рисковете за стабилността на финансовата система, за борбата срещу прането на пари и защитата на личните данни.
“Мета” не планира този път да създава регистрирана криптовалута на блокчейна , а по-скоро токени, които ще служат за обменна валута като в някои видео игри например, според “Файненшъл таймс“.
Калифорнийската група работи и върху “социални токени“, които ще се дават на потребители като награди за значим принос или валута, свързани с някои инфлуенсъри в “Инстаграм“ като средство за осигуряване на приходи от съдържанието.
Говорителка на “Мета“, с която АФП се е свързала, заяви, че днес няма да прави изявления.
Постоянно обмисляме нови продукти за потребителите , компаниите и създателите. Като компания сме съсредоточени в създаването на метавселена и това включва свързани плащания и финансови услуги, добави тя.
Подобно на конкурентите си “Гугъл“ (Google) и “Туитър“ (Twitter) , както и на други платформи като “ТикТок“ (TikTok) американският концерн се опитва да диверсифицира източниците си на приходи извън персонализираната и целева реклама, тъй като икономическият модел е поставен под въпрос най-вече от регулаторните органи. Те искат по-добра защита за неприкосновеността на личните данни.
