Най-тежкият проблем, който стои пред нас тази година, е осигуряване на средства за градския транспорт. Това заяви кметът на София Йорданка Фандъкова, която представи проектобюджета на Столичната община за 2022 г., който се очаква да бъде приет днес на извънредна сесия на Столичния общински съвет (СОС).
Залагаме в проекта за бюджет 170 млн. лв. за финансиране на градския транспорт. До няколко дни ще е готов планът за оптимизация във всяко транспортно дружество, каза кметът. Тя каза, че заради все още намаления брой пътници и заради космическите цени на електроенергията и природния газ, транспортът ни е в много тежко положение. Въпреки че отделяме 36% от собствените си приходи, за да осигурим придвижването на гражданите и заплатите на работещите, тези средства остават недостатъчни и продължаваме да разчитаме на финансиране при актуализацията на държавния бюджет, коментира столичният кмет.
Приемаме този бюджет на София в необичайно време. Първо, много по-късно, заради закъснелия бюджет на държавата, което затрудни някои по-големи плащания за метрото и транспорта, но се справихме. Второ, в ситуация на война в Украйна с растящи и непрогнозируеми цени на суровини и енергоизточници. И трето, в ситуация на увеличаваща се инфлация и увеличаващи се цени на основни стоки, посочи кметът Фандъкова пред общинските съветници.
Тя благодари на предложенията на общинските съветници по бюджета, чрез които общината увеличи очакваните собствени приходи с 22,5 млн. лева. Планираните собствени приходи на общината в проекта за бюджет са 842,5 млн. лв. Смятам, че е реалистично – без вдигане на данъци, но с добра събираемост и очакван ръст на сделките с имоти, да съберем 65 млн. лв. повече от миналата година, информира кметът.
Приходите от местни данъци са 466 млн. лв. и 376 млн. лв. – неданъчните приходи. Като изключим такса смет – 245 млн. лв., която се изразходва само за дейностите по чистота, остават 597 млн. лв., които можем да насочваме към различните приоритети и сектори. Това са под една трета от целия бюджет от 2,101 млрд. лв., който могат сравнително свободно да бъдат разпределяни към различните сектори, каза Фандъкова. Спечелените средства по европейски програми в бюджета за тази година са 272 млн. лв., 119 млн. лв. сме осигурили като целеви инвестиционни заеми. Всеки лев от тях е целеви и не може да се харчи за други цели, отбеляза кметът.
За държавно делегираните дейности са 799 млн. лв. от бюджета на общината за тази година. Почти 100% от тях са за издръжка, осигуровки и заплати на учители, социални работници, медицински сестри в училищата и работещи в културни институти. И това не са средства, които общината може да вземе и даде за нещо друго, каза Фандъкова. Инвестиционната ни програма за 2022 г. е 594 млн. лв. Въпреки големите предизвикателства осигуряваме капиталова програма, която е с 82 млн. лв. по-голяма от миналата година, каза кметът.
По думите й най-големият проект, който общината започна през тази година, е разширението на третата линия на метрото. Средствата за строителство към „Левски Г“ в проекта за бюджет са 94,2 млн. лв. Очакваме и 40 млн. лв. от държавния бюджет за участъка към „Слатина“ след намаляването на средствата в Плана за възстановяване. Не можем да си позволим да чакаме одобрението на националния план за възстановяване, което за пореден път се отлага и затова започнахме строителството със собствени средства, посочи столичният кмет. Тя изрази надежда до седмици правителството да защити плана, който многократно промени, защото той е обвързан със срок за изпълнение – средата на 2026 г., независимо от датата на одобрението му.
Общо 214 млн. лв. са инвестициите в сектор “Транспорт”, в който освен строителството на метрото влизат и 10 нови метровлака, 25 нови трамвая, 52 електробуса и основни ремонти на трамвайни трасета. Освен ремонта на трасето по бул. „Цар Борис III“, планираме да започнем и първия етап от трасето по бул. „Мария Луиза“ от ул. „Козлодуй“ до Пета градска болница.
Кметът информира, че 20% от капиталовата програма на Столичната община, 120 млн. лв., са за пътна инфраструктура. От тях 63 млн. лв. насочваме към изграждане на 16 обекта, части от вътрешните рингове на София и основни пътни артерии. Основните обекти са: бул. „Т. Каблешков“, бул. „Филип Кутев“, „Източна тангента“ – етап 1, бул. „Ломско шосе“ – етап 1, ул. „Опълченска“, бул. „Копенхаген“, бул. „Рожен“, ул. „Димитър Пешев“.
Общината отделя 54,5 млн. лв. за основни ремонти на 34 обекта – основните са бул. „Първа българска армия“, ул. „Кукуш“, ул. „Н. Коперник“, ул. „Народно хоро“, ул. „Народен герой“, ул. „Флора“, ул. „Емилиян Станев“, улици в т.нар. нови квартали, включително и транспортните тунели на Националния дворец на културата и към „Люлин“.
В изграждането на водопровод и канализация се инвестират 89 млн. лв. Със средства по оперативна програма „Околна среда“ започва изграждането на канализацията на „Симеоново“, „Драгалевци“, „Кръстова вада“, „Суходол“, „Обеля“, „Бенковски“, Нови Искър и квартали на Банкя. Отделяме и 16 млн. лв. собствени средства за 13 ВиК-обекта в „Овча купел“, „Връбница“, „Горубляне“, „Манастирски ливади изток“, дубльор на колектора по „Симеоновско шосе“ и др.
В училища и детски градини инвестираме 56,5 млн. лв. За строителство са включени 22 нови сгради на детски градини и още шест само за разплащане, които са готови, както и 10 – за основни ремонти. Кметът Фандъкова каза, че към проекта за бюджет е включен и списък с още 17 нови детски градини, с които общината има готовност да кандидатства в програмата на Министерството на образованието за ново строителство. “Сутринта разговарях с министерството и имаме обещание, че ще получим допълнителни средства”, информира кметът Фандъкова. Общината отделя 14 млн. лв. за строителството на три нови училища – 28 Средно училище (СУ) в Красна поляна, 9 Френска гимназия, 104 СУ в „Триадица“ и ремонти в 13 училища, допълни тя.
Общината предвижда 52 млн. лв. за инвестиции в по-чист въздух и екология. Тази година планираме да монтираме между шест и седем хил. нови екологични уреди за отопление, безплатни за домакинствата, съобщи кметът. Тя каза, че общината планира да изгради фотоволтаична система за нуждите на завода за преработка на отпадъците и да продължи рекултивацията на стари депа. На депо „Долни Богров“ се преминава към етапа на биологична рекултивация.