След 13 години чакане, ето че България и Румъния най-после влизат в Шенген, отбелязва Франс прес в аналитичен материал.
Двете държави официално влизат утре в тази голяма зона за свободно движение, пише агенцията. Франс прес обаче припомня, че има едно значително изключение при това влизане и това е контролът по сухопътните граници, който ще бъде запазен за голямо недоволство на шофьорите.
Причината за това изключение е ветото, наложено от Австрия, единствената страна членка на ЕС, изразила възражения, водена от опасения за приток на кандидати за убежище.
Но въпреки това частично присъединяване към Шенген по въздух и по море, този етап има силно символично значение, отбелязва Франс прес.
“Това е въпрос на достойнство”, казва Стефан Попеску, експерт по международни отношения, базиран в Букурещ.
“Всеки румънец, когато трябваше да застане на отделна опашка от останалите граждани на ЕС, чувстваше, че отношението към него е различно”, допълва той пред Франс прес. Експертът добавя, че това присъединяване към Шенген ще благоприятства още повече интеграцията в ЕС и добавя, че това е важен етап, въпреки че той се случва късно.
Тридесет и пет годишният българин Иван Петров, работещ в сектора на маркетинга във Франция, определя също влизането в Шенген по въздух и море като една стъпка напред, спестяване на излишно губене на време и по-малко стресиращи пътувания в перспектива.
В статията на Франс прес се описва и как се подготвят персоналът на летището в Букурещ за присъединяването на Румъния във въздушния Шенген.
На това летище повечето полети идват от Шенгенската зона. Летищните екипи се подготвят цяла седмица за тази малка революция, която ще настъпи утре. Допълва се, че се предвижда засилване на персонала, който ще прави проверки на произволен принцип, по-специлано на непълнолетни лица, за да се избегне трафик на хора. Разположените на летището служители ще бъдат там и за да направляват пътниците, и за да идентифицират онези, които може да се опитат да напуснат незаконно Румъния.
Защото двете балкански страни трябва да покажат, че на тях може да се разчита с надеждата, че възраженията на Австрия ще отпаднат и те ще станат изцяло членки на Шенгенската зона, в която над 400 милиона души могат да пътуват свободно, без проверки по вътрешните граници, посочва Франс прес.
В статията се припомня, че Хърватия, влязла след Румъния и България в ЕС, които са еврочленки от 2007 г., ги е изпреварила във влизането в Шенген, присъединявайки се към тази зона през януари 2023 г.
С влизането на България и Румъния, Шенгенската зона, създадена през 1985 г., ще наброява вече 29 членки – 25 от 27-те страни членки на ЕС и съседите му – Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
Изключени от този процес, обаче шофьорите от сектора на междуродните превози по суша не крият гнева си.
Чакането продължава от 8 до 16 часа на границата с Унгария и от 20 до 30 часа с България, като има пикове на тридневно чакане и в двата случая, се казва в комюнике на един от основните румънски синдикати в този отрасъл. В изявлението се говори и за колосални финансови загуби. “Търпяхме 13 години, търпението ни се изчерпва”, предупреждава генералният секретар на Националния съюз на автомобилните превозвачи от Румъния Раду Динеску.
Франс прес отбелязва, че същото недоволство има и от страна на български работодатели в отрасъла. “Само 3 процента от българските стоки са изпращани по въздух и море, а останалите 97 процента се движат по суша”, казва пред Франс прес Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
“Следователно сме на 3 процента в Шенген и не знаем на коя дата ще получим разрешение за пълно присъединяване”, допълва той. Васил Велев очаква напредък до края на годината, но се опасява от последствията от парламентарните избори, предвидени за края на септември в Австрия, в момент в който консервативният австрийски канцлер Карл Нехамер трябва да се справи с нарастващата, според социологическите допитвания, популярност на крайната десница.
Но във всички случаи и в София, и в Букурещ гледат на утрешния етап на присъединяване към Шенген като на един необратим процес. “Ясно е, че става дума за един необратим процес”, заяви в началото на март румънският вътрешен министър Каталин Предою и призова за приключване на този процес през 2024 г., пише Франс прес в аналитичния си материал, озаглавен “България и Румъния с единия крак в Шенген”.
Европа > Коментар
Франс прес: “България и Румъния с единия крак в Шенген”
След 13 години чакане, ето че България и Румъния най-после влизат в Шенген, отбелязва Франс прес в аналитичен материал.
Двете държави официално влизат утре в тази голяма зона за свободно движение, пише агенцията. Франс прес обаче припомня, че има едно значително изключение при това влизане и това е контролът по сухопътните граници, който ще бъде запазен за голямо недоволство на шофьорите.
Причината за това изключение е ветото, наложено от Австрия, единствената страна членка на ЕС, изразила възражения, водена от опасения за приток на кандидати за убежище.
Но въпреки това частично присъединяване към Шенген по въздух и по море, този етап има силно символично значение, отбелязва Франс прес.
“Това е въпрос на достойнство”, казва Стефан Попеску, експерт по международни отношения, базиран в Букурещ.
“Всеки румънец, когато трябваше да застане на отделна опашка от останалите граждани на ЕС, чувстваше, че отношението към него е различно”, допълва той пред Франс прес. Експертът добавя, че това присъединяване към Шенген ще благоприятства още повече интеграцията в ЕС и добавя, че това е важен етап, въпреки че той се случва късно.
Тридесет и пет годишният българин Иван Петров, работещ в сектора на маркетинга във Франция, определя също влизането в Шенген по въздух и море като една стъпка напред, спестяване на излишно губене на време и по-малко стресиращи пътувания в перспектива.
В статията на Франс прес се описва и как се подготвят персоналът на летището в Букурещ за присъединяването на Румъния във въздушния Шенген.
На това летище повечето полети идват от Шенгенската зона. Летищните екипи се подготвят цяла седмица за тази малка революция, която ще настъпи утре. Допълва се, че се предвижда засилване на персонала, който ще прави проверки на произволен принцип, по-специлано на непълнолетни лица, за да се избегне трафик на хора. Разположените на летището служители ще бъдат там и за да направляват пътниците, и за да идентифицират онези, които може да се опитат да напуснат незаконно Румъния.
Защото двете балкански страни трябва да покажат, че на тях може да се разчита с надеждата, че възраженията на Австрия ще отпаднат и те ще станат изцяло членки на Шенгенската зона, в която над 400 милиона души могат да пътуват свободно, без проверки по вътрешните граници, посочва Франс прес.
В статията се припомня, че Хърватия, влязла след Румъния и България в ЕС, които са еврочленки от 2007 г., ги е изпреварила във влизането в Шенген, присъединявайки се към тази зона през януари 2023 г.
С влизането на България и Румъния, Шенгенската зона, създадена през 1985 г., ще наброява вече 29 членки – 25 от 27-те страни членки на ЕС и съседите му – Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
Изключени от този процес, обаче шофьорите от сектора на междуродните превози по суша не крият гнева си.
Чакането продължава от 8 до 16 часа на границата с Унгария и от 20 до 30 часа с България, като има пикове на тридневно чакане и в двата случая, се казва в комюнике на един от основните румънски синдикати в този отрасъл. В изявлението се говори и за колосални финансови загуби. “Търпяхме 13 години, търпението ни се изчерпва”, предупреждава генералният секретар на Националния съюз на автомобилните превозвачи от Румъния Раду Динеску.
Франс прес отбелязва, че същото недоволство има и от страна на български работодатели в отрасъла. “Само 3 процента от българските стоки са изпращани по въздух и море, а останалите 97 процента се движат по суша”, казва пред Франс прес Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
“Следователно сме на 3 процента в Шенген и не знаем на коя дата ще получим разрешение за пълно присъединяване”, допълва той. Васил Велев очаква напредък до края на годината, но се опасява от последствията от парламентарните избори, предвидени за края на септември в Австрия, в момент в който консервативният австрийски канцлер Карл Нехамер трябва да се справи с нарастващата, според социологическите допитвания, популярност на крайната десница.
Но във всички случаи и в София, и в Букурещ гледат на утрешния етап на присъединяване към Шенген като на един необратим процес. “Ясно е, че става дума за един необратим процес”, заяви в началото на март румънският вътрешен министър Каталин Предою и призова за приключване на този процес през 2024 г., пише Франс прес в аналитичния си материал, озаглавен “България и Румъния с единия крак в Шенген”.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни