Русия тества ракета “Искандер-К”, способна да носи ядрен заряд / Снимка: AP
Автор: Дидие Лора/ Франс прес
Всички оценки я поставят начело в отряда на световните ядрени сили и анализаторите се тревожат доколко е реалистична доктрината й: нека хвърлим светлина върху ядрения арсенал на Русия, организацията му и опасенията във връзка с него.
Номер едно в света
Русия е силата, притежаваща най-много бойни глави, при все че САЩ разполагат с по-голям брой развърнати бойни глави, които може да бъдат изстреляни много бързо.
Според Стокхолмския международен институт за изследвания на мира (СИПРИ) руснаците декларират 6255 ядрени бойни глави, американците – 5550. Другите сили не играят в същата лига. Китай, третата ядрена сила в света, разполага едва с 350, Франция – с 290.
Това обаче са само оценки. Така наречените нестратегически арсенали е особено трудно да се оценят, по-специално защото за повечето оръжия в тях се използват носители, способни да носят и обикновен заряд.
Според Международната кампания за премахване на ядрените оръжия (ICAN), удостоена с Нобелова награда за мир през 2017 г., Русия е изразходвала през 2020 г. близо 8 милиарда долара “за производство и поддръжка на ядрените си сили”.
Командна верига
Кой заповядва да се открие ядрен огън? Според конституцията – президентът, но заповедта и потвърждението минават през министъра на отбраната и началника на генералния щаб. В случая – съответно през Сергей Шойгу и дясната му ръка Валерий Герасимов.
Владимир Путин “е овластен да даде командата”, коментира за АФП независимият руски експерт Павел Подвиг. “Доколко някой друг може да е част от процедурата, не се знае нищо. Те не могат да наложат вето, но има колегиалност в някаква форма”, добавя той.
Съответно едва ли се очаква сценарий катастрофа. Президентът няма копче, поставено на бюрото му, процесът съвсем не е автоматичен и остава невъзможно да се предвиди как ще реагира всеки участник в различни фази на процедурата.
Тук идва въпросът за руската армия и дали тя ще се подчини, ако Владимир Путин поведе страната си към ядрения хаос.
“Не съм убеден, че цялата армия подкрепя Путин. Те (военните) не са нито луди, нито фанатици. Не можем обаче да отгатнем дали армията ще изпълни заповед да използва ядрени оръжия”, уверява Павел Лузин, експерт по руските въоръжени сили, работещ в Москва за аналитичния център “Ридъл”.
Мнозина западни експерти твърдят, че Владимир Путин може да изгуби повече от нахлуването в Украйна, отколкото ще спечели. А някои предполагат, че и редица руски представители може би са в плен на съмнения.
“Според мен руският военен елит едва ли ще се зарадва, ако ядрени оръжия се използват ограничено в (Украйна) или по повод Украйна”, написа в понеделник в Туитър Кристин Вен Бруусгаард от Центъра за международно сътрудничество и сигурност към Станфордския университет (CISAC). “Но кой ще предупреди Путин, че това може всъщност да не подейства . . . ?”, запита се тя.
Доктрина и реалност
В статия, поместена в четвъртък от “Бюлетина на атомните учени”, експертите Ханс Кристенсен и Мат Корда припомниха, че през 2020 г. Владимир Путин одобри ядрена доктрина, предвиждаща четири случая, когато използването на атомни оръжия е оправдано: изстрелване на балистични ракети срещу Русия или неин съюзник, употреба на ядрени оръжия от противник, нападение срещу руски ядрен военен обект или агресия, застрашаваща “самото съществуване на държавата”.
Правдивостта на тази доктрина обаче е под въпрос. Русия твърди, че е модернизирала към 90 на сто от своя арсенал, а Владимир Путин се позовава на нуждата да следва “ритъма на промените”.
“Това дори не е “Формула 1″, скоростите са свръхзвукови. Спреш ли за секунда и веднага започваш да изоставаш”, увери господарят на Кремъл, цитиран от двама експерти.
Те допълват, че “руските официални лица неведнъж са правели изявления, които изглежда отиват доста отвъд публикуваната доктрина”. Модернизацията на арсенала подсказва, че последната “се простира по-далеч от обикновено възпиране, включвайки стратегии за регионални сражения, дори оръжия, целящи да всяват ужас”.
В понеделник САЩ заявиха, че не откриват никакви промени в ядрените позиции на Русия. “Не мисля, че сме забелязали нещо конкретно . . . Във всеки случай още не”, заяви пред журналисти високопоставен представител на Пентагона.
Коментар
Русия – непредвидимата първа ядрена сила в света
Русия тества ракета “Искандер-К”, способна да носи ядрен заряд / Снимка: AP
Автор: Дидие Лора/ Франс прес
Всички оценки я поставят начело в отряда на световните ядрени сили и анализаторите се тревожат доколко е реалистична доктрината й: нека хвърлим светлина върху ядрения арсенал на Русия, организацията му и опасенията във връзка с него.
Номер едно в света
Русия е силата, притежаваща най-много бойни глави, при все че САЩ разполагат с по-голям брой развърнати бойни глави, които може да бъдат изстреляни много бързо.
Според Стокхолмския международен институт за изследвания на мира (СИПРИ) руснаците декларират 6255 ядрени бойни глави, американците – 5550. Другите сили не играят в същата лига. Китай, третата ядрена сила в света, разполага едва с 350, Франция – с 290.
Това обаче са само оценки. Така наречените нестратегически арсенали е особено трудно да се оценят, по-специално защото за повечето оръжия в тях се използват носители, способни да носят и обикновен заряд.
Според Международната кампания за премахване на ядрените оръжия (ICAN), удостоена с Нобелова награда за мир през 2017 г., Русия е изразходвала през 2020 г. близо 8 милиарда долара “за производство и поддръжка на ядрените си сили”.
Командна верига
Кой заповядва да се открие ядрен огън? Според конституцията – президентът, но заповедта и потвърждението минават през министъра на отбраната и началника на генералния щаб. В случая – съответно през Сергей Шойгу и дясната му ръка Валерий Герасимов.
Владимир Путин “е овластен да даде командата”, коментира за АФП независимият руски експерт Павел Подвиг. “Доколко някой друг може да е част от процедурата, не се знае нищо. Те не могат да наложат вето, но има колегиалност в някаква форма”, добавя той.
Съответно едва ли се очаква сценарий катастрофа. Президентът няма копче, поставено на бюрото му, процесът съвсем не е автоматичен и остава невъзможно да се предвиди как ще реагира всеки участник в различни фази на процедурата.
Тук идва въпросът за руската армия и дали тя ще се подчини, ако Владимир Путин поведе страната си към ядрения хаос.
“Не съм убеден, че цялата армия подкрепя Путин. Те (военните) не са нито луди, нито фанатици. Не можем обаче да отгатнем дали армията ще изпълни заповед да използва ядрени оръжия”, уверява Павел Лузин, експерт по руските въоръжени сили, работещ в Москва за аналитичния център “Ридъл”.
Мнозина западни експерти твърдят, че Владимир Путин може да изгуби повече от нахлуването в Украйна, отколкото ще спечели. А някои предполагат, че и редица руски представители може би са в плен на съмнения.
“Според мен руският военен елит едва ли ще се зарадва, ако ядрени оръжия се използват ограничено в (Украйна) или по повод Украйна”, написа в понеделник в Туитър Кристин Вен Бруусгаард от Центъра за международно сътрудничество и сигурност към Станфордския университет (CISAC). “Но кой ще предупреди Путин, че това може всъщност да не подейства . . . ?”, запита се тя.
Доктрина и реалност
В статия, поместена в четвъртък от “Бюлетина на атомните учени”, експертите Ханс Кристенсен и Мат Корда припомниха, че през 2020 г. Владимир Путин одобри ядрена доктрина, предвиждаща четири случая, когато използването на атомни оръжия е оправдано: изстрелване на балистични ракети срещу Русия или неин съюзник, употреба на ядрени оръжия от противник, нападение срещу руски ядрен военен обект или агресия, застрашаваща “самото съществуване на държавата”.
Правдивостта на тази доктрина обаче е под въпрос. Русия твърди, че е модернизирала към 90 на сто от своя арсенал, а Владимир Путин се позовава на нуждата да следва “ритъма на промените”.
“Това дори не е “Формула 1″, скоростите са свръхзвукови. Спреш ли за секунда и веднага започваш да изоставаш”, увери господарят на Кремъл, цитиран от двама експерти.
Те допълват, че “руските официални лица неведнъж са правели изявления, които изглежда отиват доста отвъд публикуваната доктрина”. Модернизацията на арсенала подсказва, че последната “се простира по-далеч от обикновено възпиране, включвайки стратегии за регионални сражения, дори оръжия, целящи да всяват ужас”.
В понеделник САЩ заявиха, че не откриват никакви промени в ядрените позиции на Русия. “Не мисля, че сме забелязали нещо конкретно . . . Във всеки случай още не”, заяви пред журналисти високопоставен представител на Пентагона.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни