Френската багета става част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, съобщиха Франс прес и Ройтерс. Освен традиционния френски хляб в списъка с нематериално наследство бяха включени древни познания на местни общности в Северна Колумбия и чилийска керамика. До момента списъкът обхваща около 600 традиции на повече от 130 държави.
Базираната в Париж организация гласува за включване на занаятчийската технология и културата на багетата в списъка на нематериалното културно наследство. Това е празник за френския начин на живот, багетата е дневен ритуал, структурен елемент от храната, синоним на гостоприемство, каза Одри Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО.
Важно е тези умения и социални навици да продължат съществуването си в бъдеще.
Багетата представлява дълъг хляб с хрупкава коричка, който е символ на Франция и е съставна част от кухнята на тази страна повече от 100 години, обезсмъртена от филми и реклами. Според някои мнения багетата е дори “по-стара“. Една от версиите гласи, че хлебарите на Наполеон Бонапарт са започнали да пекат дълъг хляб за улеснение на военните части. Според други пък багетата има австрийски произход. Нейната официална поява е в началото на XX век в Париж.
Цената на багетата (baguette на френски означава „пръчка“, „бастун“) днес е около 1 евро.
В началото на своята поява багетата е възприемана като луксозен продукт. Дълга е 80 см и тежи 250 гр. Работническата класа е предпочитала селски хляб, който се съхранява по-лесно. Постепенно, след Втората световна война, консумацията се разширява и навлиза в селата през 60-те и 70-те години.
През последните години консумацията на багети намалява. Въпреки това французите все още пекат около 6 млрд. багети годишно. Всеки ден 12 млн. души във Франция купуват този вид хляб – социален навик, който отмерва ритъма на живот.
За производството им се използват само брашно, вода, сол и мая. Тестото на багетата трябва да почива между 15 и 20 часа на температура между 4 и 6 градуса по Целзий. Това е препоръката на конфедерацията на пекарите и сладкарите във Франция, които се опитват да запазят пазара си от индустриалните производители.
„Това е признание за общността на пекарите и сладкарите-занаятчии“, каза Доминик Анракт, председател на конфедерацията. През 1970 г. във Франция съществуват 55 000 занаятчийски пекарни. Днес те са 35 000. През последните петдесетина години малките пекарни намаляват с 400 всяка година.
Макар съставките да са идентични, всяка пекарна има свой стил и всяка година се обявява национално състезание за най-вкусна багета в страната. Съдържанието на багетата е регулирано с указ от 1993 г., който едновременно защитава пекарите и им налага строги ограничения – едно от тях е забраната на добавки в хляба.
Президентът Еманюел Макрон описа багетата като „250 грама магия и съвършенство“.
Освен багетата в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО намериха място знанията на местните общности в Сиера Невада, най-високата планинска верига в света, намираща се в Северна Колумбия. Включена в списъка на организацията е и черната керамика на две села в Чили. Суровината на керамиката е застрашена от изчезване заради експлоатацията на горите и се изискват спешни мерки за опазването й.