Газохранилището в Чирен: Защо проектът, който ще гарантира на България реална енергийната независимост, остава само на хартия

Автор: Built.bg

Снимка: www.bulgartransgaz.bg

Забавянето на разширяването и увеличаването на капацитета на газохранилището, означава скъпо и несигурно парно отопление през зимата и ще се отрази върху живота на всеки един гражданин. 

Запасите от природен газ, купен на ниски цени, са кратката рецепта за „енергийна независимост“, за целта са необходими два незавършвани през последните поне 10 години строежа – на газовата връзка с Гърция и на разширяването на газохранилището в Чирен. Точно тези две съоръжения са гаранция за нормален цикъл на работа на индустрията и складиране на природен газ, който да доведе до евтино и сигурно парно за всички битови потребители, които ползват услугите на „Топлофикация“ в градовете.

И докато газовата връзка вече работи, България продължава да се бави с другия стратегически проект, който да й осигури евтини запаси от природен газ за зимния сезон – изграждането на разширението на газохранилището в Чирен. Евтиното и сигурно парно е на разстояние минимум три или четири години, поради продължаващото му забавяне и отлагане.

Приоритет на хартия, но не и в действителност

Разширяването и увеличаването на капацитета на газохранилището и изграждането на интерконекторите с Гърция и Сърбия са двата единствени възможни пътя България да е енергийно независима от “Газпром” и да си осигури алтернативни доставки на природен газ. Затова те бяха приоритет на всички правителства от времето на прехода, като за тях винаги започваше да се говори около преговори с “Газпром” или пък ситуации, в които руската компания извива ръцете на партньорите си и спира доставките.

ситуацията с газохранилището, България не може да осигури и гарантира на своите граждани, сигурно парно и доставки за домакинствата, които ползват синьо гориво за бита, не само пред промишлените предприятия, които работят на газ, но и пред европейските си партньори.

Защото пари за разширяването има. Увеличаването на газохранилището е не само проект с национално значение, но и важен за европейската енергийна свобода и затова има и осигурено еврофинансиране за неговото изграждане. То, обаче, продължава да се бави поради особеностите на местния бизнес климат. Интерконекторът с Гърция също не е достатъчна стъпка за “енергийната свобода” на България, тъй като при пълен капацитет на работа може да осигури около ⅓ от потреблението на страната.

Така, за разлика от останалите европейски страни, България, освен, че няма солидни запаси от природен газ, няма място и капацитет, където да ги съхранява. В същото време точно хранилищата и възможността да се складира синьо гориво са причината за това голяма част от европейските страни да очакват спокойно зимата, а цените на природния газ да се връщат на нивата отпреди войната в Украйна.

Причината за успокояването и на гражданите, и на пазарите е, че повечето европейски държави притежават собствени газохранилища, които в момента са пълни над 93%, в сравнение със същия период на миналата година, когато запълняемостта им е била 77.

Ключовата възможност, с която европейските страни разполагат, са големите газохранилища, чийто работен обем достига над 100 млрд. кубически метра газ. Такива съоръжения, в които през лятото се нагнетява газ, а през зимата се добива, притежават 18 европейски страни  – Германия, Франция, Италия, Австрия, Белгия, Нидерландия, Швеция, Испания, Дания, Словакия, Хърватия, Румъния, Чехия, Португалия, Полша, Латвия, Унгария. В ЕС са построени общо 160 газохранилища, като ¾ от техния капацитет е съсредоточен в пет държави – Германия, Италия, Франция, Нидерландия и Австрия.

Газохранилищата и евтиното парно

Газохранилищата като възможност за съхранение на синьо гориво са гаранция за енергийна независимост на страните-членки и възможност да управляват запасите си от природен газ. България, обаче години наред изостава в тази възможност, тъй като има само една и то недостатъчна възможност за съхранение на газ – газохранилището в Чирен.

То покрива много малка част от годишното потребление – 550 куб. м. при около 3 млрд. кубически метра, необходими за промишлеността, топлофикационните дружества и за битово потребление. Две трети от самото потребление е през зимата, а 1 млрд. куб. м. от него се консумират директно от топлофикационните дружества. Така разширяването на капацитета на “Чирен” до очакваните 1 млрд. куб. м. би могло да осигури работата на ниски цени на природния газ на всички топлоелектрически централи през зимата и да гарантира, че със сигурност ще има газ за отопление и подгряване на водата от ТЕЦ-овете в големите и по-малки градове в страната.

Идеята не е само да се разшири хранилището, но и да се увеличи възможността за добиване на газ, тъй като в момента дори то да е пълно, могат да се изпомпят не повече от 4.5 млн. кубически метра на ден и така “Чирен” може да достави не повече от една трета от нужните на цялата страна количества през зимата, които са около 13 млн. куб. м. на ден.

Дългият път на проекта

Държавата подготвя проекта за разширение на газохранилишето през последните поне 10 години, в които са извършени технически и сеизмични проучвания, направени са модели на разширението, дори са открити и затворени няколко тръжни процедури, които, естествено са дълго обжалвани и до реално строителство, дори до отваряне на оферти, така и не се стига.

През 2013 г. проектът за модернизацията на Чирен е включен и в списъка на проектите от общ интерес на Европейската комисия, след това беше договорено отпускане на финансиране и от ЕБВР. В началото на годината България дори получи и допълнителни безвъзмездни средства от Европейската комисия по механизма “Свързана Европа” и на практика половината от стойността на разширението ще бъде платена с евросредства – атестат колко стратегически важна не само за България, но и за ЕС, е тази възможност за осигуряване на енергийна независимост.

Така проектът, който години наред очакваше да бъде построен, в крайна сметка тръгна към финалната права, като беше решено едновременно да тече работа по трите фази – надземна, подземна и довеждаща инфраструктура. През август бяха обявени три поръчки, независими една от друга, за да могат участниците в тях да покрият работата и гаранции, тъй като става въпрос за обща сума от 518 млн. лв. Без ДДС.

Целта на възложителя е до края на годината да се случи поне надземната част, която ще получи дотогава разрешително за строеж. Тя е почти съгласувана като проект, миналата е процедура по екологична оценка и ОВОС, като срока на изпълнение е 600 дни

Тук, обаче, идва поредната особеност, която важи за всички ключови стратегически проекти, а именно забавяне или още по-лошо спирането им.

Спортът ,,как да забавим строежа на „Чирен“ 

По подобие на бавенето на газовата връзка с Гърция, забавянето обрича на пълно замразяване проекта за диверсификация и независимост на България от доставките само по една тръба в ключово важната му част страната да има достатъчен запас, който да покрие със сигурност работата поне на топлофикационните дружества и индустрията през зимата, и да осигури отопление и топла вода на гражданите през зимата.

Като обект от сферата на националната сигурност,  трябва час по-скоро да спре блокирането му, от което страдат интересите не само на държавата, но и на всеки един от потребителите, в чиято всекидневна цена на живота влиза неумението на институциите да гарантират бързи процедури, евтини доставки и енергийна независимост.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ