Глобални научни проекти страдат от последиците на руското нахлуване в Украйна

Последиците от руското нахлуване в Украйна не отминават и научните проекти след наложените санкции и замразяването на икономически отношения между света и Русия.

Повечето от глобалните научни проекти и експерименти изискват международни усилия и тясно сътрудничество, а един от тях – Международната космическа станция, дори не е на Земята, а в космоса. Освен финансовите и икономически ограничения, обхващащи трансфер на суровини, продукция и технологии, пред много глобални изследователски начинания с руско участие стои въпросът трябва ли и как Русия да продължи участието си в тях, нужно ли е санкциите да се простират и върху научни проекти и как науката да запази политическа неутралност.

На 4 март Европейската комисия (ЕК) замрази сътрудничеството с Русия в изследванията, науката и иновациите. Решението включва прекратяване на плащанията към руски контрагенти по съществуващи договори и започна преглед на всички проекти с участие на руски изследователски организации по програмите Хоризонт Европа и Хоризонт 2020. Ограниченията предвиждат и да не се сключват нови договори и споразумения с руски организация по програма Хоризонт Европа.

„Сътрудничеството на ЕС в областта на научните изследвания се базира на зачитането на свободите и правата, които са в основата на високите постижения и иновациите. Жестоката военна агресия на Русия срещу Украйна е нападение именно срещу тези ценности. Поради това е време да сложим край на нашето сътрудничество с Русия в областта на научните изследвания“,  каза Маргрете Вестагер, изпълнителен заместник-председател на ЕК с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“.

„Руската военна агресия срещу Украйна е удар по свободата, демокрацията и самоопределението, на които са основани формите на културно изразяване, академичната и научната свобода и научното сътрудничество. Съответно взехме решение да не сътрудничим повече с руски организации по проекти в областта на научните изследвания и иновациите. Същевременно запазваме твърдия си ангажимент за продължаване на успешното участие на Украйна в „Хоризонт Европа“ и програмата на Евратом за научни изследвания и обучение“, добави Мария Габриел, еврокомисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта.

И Европейската организация за ядрени изследвания  ЦЕРН (CERN) реши преди седмица, че няма да се ангажира в нови форми на сътрудничество с руски научни организации в отговор на апел на украински учени да се прекрати сътрудничеството с руски научни институции заради нашествието в Украйна. ЦЕРН е най-голямата лаборатория в света по физика на елементарните частици, там е и Големият ускорител на частици (Големият адронен колайдер). С него през 2012 г. бе открита т.нар. Божествена частица – Хигс бозон.

Европейската космическа агенция (ЕКА) заклейми Русия броени дни след нахлуването в Украйна в официално изявление от 28 февруари. След това ЕКА заяви, че „ще прилага напълно санкциите, наложени на Русия, от нашите страни-членки”. На 17 март бе обявено, че Управителният съвет на ЕКА е решил да прекрати руско-европейската мисия “ЕкзоМарс” и да търси алтернативи за изстрелването на четири други мисии след края на сътрудничеството с Роскосмос заради нашествието на Русия в Украйна. Роскосмос веднага обяви в ответ, че ще изстреля „ЕкзоМарс” самостоятелно.

Мисията “ЕкзоМарс” предвиждаше през септември да бъде изстрелян роувър на ЕКА към Марс с руска ракета и спускаем апарат. Управителният съвет на ЕКА възложи на нейния директор бързо да осигури проучване за възможностите за подновяване на мисията “ЕкзоМарс” и алтернативи за другите мисии.

Преди дни американската космическа агенция НАСА обяви, че ще продължи сътрудничеството с Русия за Международната космическа станция (МКС), независимо от руското нахлуване в Украйна и санкциите, наложени в отговор на това от САЩ на Русия.

“Работим заедно от повече от 20 години и ще продължим да го правим”, каза Джоел Монталбано, мениджър на програмата МКС в НАСА.

“Наясно сме какво се случва, но ние сме в състояние да продължим да вършим работата си. Нищо не се е променило през последните три седмици”, каза той.

Сътрудничеството е в основата на проекта МКС.

“Това не е процес, в който една група може да продължи без другата. Всички трябва да работим заедно, за да има успех”, допълни той.

Плановете за завръщане на Земята на американския астронавт Марк Ванде Хай и на руските космонавти Антон Шкаплеров и Пьотър Дубов с руска капсула “Союз” в края на месеца се придвижват към изпълнение, каза още той.

Снимка: Roscosmos Space Agency via AP

“Мога да ви кажа със сигурност, че Марк се връща у дома със “Союз”. Във връзка сме с руските си колеги…те потвърдиха, че ще приберат целия екипаж у дома”.

Международният научен съвет, който е базирана в Париж неправителствена организация, обединяваща научни организации, работещи в социалните и природни науки, остро заклейми с официално изявление руското нахлуване на украинска територия, съобщи „Лайв сайънс”. „Конфликтът в Украйна и неговите последици ще ограничат силата на науката да решава проблеми ”, се посочва в изявлението. В него обаче се казва, че организацията няма да прекрати връзките си Русия.

„Изолирането и изключването на значими научни общности е пагубно за всички”, се посочва в изявлението, което добавя и че намерението „да работим съвместно по глобалните предизвикателства и по авангардни изследвания като арктически и космически изследвания е равно на нашия капацитет да поддържаме силно сътрудничество сред геополитическите сътресения.”

Подобни послания се чуват и от Международния термоядрен експериментален реактор ITER, макар че официална позиция все още няма. Съветът на ITER, който е управляващият орган, ще заседава идната седмица за първи път от две години заради пандемията и конфликтът в Украйна ще е водеща тема в дневния ред, каза Сабина Грифит, говорителка на организацията.

Тя подчерта, че в устава на проекта ITER, създаден по идея на лидерите на САЩ и СССР Роналд Рейгън и Михаил Горбачов по време на Студената война, не е предвидено изключване на страна-членка. А Русия е една от страните-основателки на проекта, който е базиран в района на Екс ан Прованс, в югозападната част на Франция.

През 1986 г. между Евроатом (ЕС), Япония, СССР и САЩ е сключено споразумение за съвместно създаване на международен термоядрен реактор за мирни цели и чиста енергия. По-късно към проекта се присъединяват и други страни.

„Не можем да изоставим партньор”, каза Грифит. Според нея обаче проектът със сигурност ще изпита последици от наложените санкции на Русия заради нахлуването й в Украйна. Съществува и натиск върху ITER за реакция на конфликта.

В проекта в Екс ан Прованс работят 80 руснаци и един украинец.  Усилията на работещите сега са насочени към подпомагане на украински бежанци, пристигащи в района. Имаме колеги, които приютяват бежанци, а руснаците и украинеца им помагат като преводачи, каза тя.

Руските специалисти не са в изолация, увери Грифит. Тя сподели, че в края на миналата година снимачен екип е бил в ITER, за да заснеме филм за Европейската комисия. Един от събеседниците на екипа бил руски учен. След нахлуването в Украйна от екипа помолили да им предложат учен от друга националност, когото да заснемат вместо руския специалист, но от ITER отказали.

„Ние сме зад нашите руски колеги”, увери Грифит. „Ние сме едно голямо семейство. Всеки от нас е чужденец в чужда страна. Братя по оръжие сме – в крайна сметка всички ние се борим и работим за този проект”, каза представителката на ITER.

Източник: БТА

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ