България е инвестирала около 9,6 млрд. евро в магистрали и само 2,4 млрд. евро в железопътни линии от 1995 г. до 2021 г. Това сочи проучване на „Грийнпийс“, изпратено до медиите от българския клон на неправителствената организация. Оттам уточняват, че от 1995 г. насам магистралите в България са се увеличили със значителните 157 % (от 314 на 806 км). В същото време дължината на железопътната мрежа е намаляла с 6 % (263 км).
Според „Грийнпийс“ от три десетилетия в Европа се неглижира железопътният транспорт и хората „на практика са принудени да притежават автомобили, за да могат да се придвижват“.
Докладът на организацията показва, че от 1995 г. насам държавите от Европейския съюз, Норвегия, Швейцария и Великобритания са инвестирали средно 66 % повече в разширяването и обновяването на автомобилни пътища, отколкото на железопътни линии. „Първите глобални ангажименти за намаляване на парниковите газове са направени още през 90-те на миналия век. Оттогава обаче държавите са изхарчили значителните 1,5 трилиона евро за автопътища и само 930 млрд. евро за железопътни линии. Така те са стимулирали частните моторни превозни средства за сметка на устойчивия и достъпен обществен транспорт“, коментират от неправителствената организация.
„Грийнпийс“ посочва, че от 1995 г. насам дължината на европейските магистрали е нараснала с над 300 000 км, т.е. с 60 %. „Търсенето на моторни превозни средства се е увеличило с 29 % до 2019 г. – а те отговарят за 72 % от увреждащите климата транспортни емисии (от влаковете идват само 0,4 %). От 1995 г. насам цялата европейска влакова мрежа е намаляла с 6,5 % – или с 15 650 км“, посочват от природозащитната организация и уточняват, че в България влаковата мрежа е намаляла с 6 %.
