Икономическите приоритети на новата служебна власт: газ, газ и пак газ

Кризата с доставките на природен газ стана първи приоритет за служебното правителство на Гълъб Донев и далеч надхвърли рамките на ресорното енергийно министерство.

Макар Европа от месеци да търси всякакви алтернативи на синьото гориво, доставяно от “Газпром”, Старият континент продължава да се върти в омагьосания кръг на несигурни количества, посредници и ежедневно растящи цени на газа, които непрекъснато чупят нови рекорди.

Ударът върху икономиките в ситуацията на война между Русия и Украйна се усеща още по-силно предвид задаващата се зима, когато освен индустриалните потребители, от газ за отопление ще се нуждаят и стотици хиляди домакинства. България не прави изключение, а само потвърждава правилото, че за “малките” и “бедните” справянето с кризисни ситуации е още по-трудно.

Краткият хоризонт на управление на всяко служебно правителство от два-три месеца в момента съвпада именно с “прага”, след който идват студените месеци.

Първите действия по този въпрос бяха обявени от новоназначения премиер Гълъб Донев почти веднага с встъпването му в длъжност – създаване на междуведомствен кризисен щаб, който да предложи решения за “овладяване на хаоса и разрухата в сектора”. Задачата на щаба не е лека – той трябва да осигури сигурност на доставките и предвидимост на цените на газа, както и механизми за контрол и понижение на цените на горивата и електроенергията.

В тази връзка служебният министър на енергетиката Росен Христов съобщи, че осигурените количества до края на септември са крайно недостатъчни, за да задоволят потреблението за идващата зима.

Друг проблем се оказа сериозната финансова криза в обществения доставчик “Булгаргаз” заради цените, на които той вече купува енергоносителя. Правителството опита да намери решение, отпускайки 800 млн. лв. заем от държавата за доставки на синьо гориво. Междувременно КЕВР определи цена на природния газ за август, която е с 60 процента по-висока от действащата за юли, като мотивира повишението с геополитическата ситуация.

Търсенето на алтернативи на руския газ постави с особена острота и въпроса за довършването на интерконектора с Гърция, строителството на който периодично придобиваше актуалност през годините, но така и все още не е напълно завършено.

“Обектът изглежда като луксозна сграда с мебели, до която обаче няма ток и добър достъп”. Това беше описанието на служебния регионален министър Иван Шишков при проверката на място на българска територия, която той направи съвместно с вицепремиера Христо Алексиев.

За по-бързото завършване на съоръжението и за да спечели време, кабинетът обяви всекидневни проверки от регионалните структури на ДНСК.

От проектната компания “Ай Си Джи Би” (ICGB) обаче заявиха, че всички основни дейности по изграждане на газовата връзка са приключени и интерконекторът, който може да обезпечи почти изцяло вътрешното потребление на природен газ на България, е на финален етап от реализация. Както и че разчитат на съдействие от държавата във връзка със скорошното въвеждане в търговска експлоатация на съоръжението.

На петъчната среща в президентството компанията “Авакс” увери, че строителните дейности ще бъдат напълно завършени до 7-8 септември, а на 1 октомври по интерконектора вече трябва да текат търговски количества газ.

Според енергийния министър Росен Христов на дневен ред стоят всички възможни източници за доставки, включително и “Газпром”, но като последен вариант. По думите му Европа не е спряла да купува газ от Москва, а България продължава да купува руски газ чрез посредници.

Министърът пресметна, че към момента недостигът на газ е около 30 на сто от потреблението или горе-долу толкова, колкото използва “Топлофикация София”.

Първостепенна задача е да подготвим икономиката за идващата зима, изтъкна и министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов при представянето на приоритетите на ръководеното от него министерство.

Отново сигурността на доставките на газ, цените на енергоносителите и компенсациите за тях бяха във фокуса на първите му срещи с работодателските организации. Именно индустриалните потребители ще усетят поскъпването на газа, а ние ще го усетим през поскъпването на техните услуги и стоки, напомни той.

Стоянов съобщи, че е инициирана анкета до бизнеса колко български предприятия работят на газ, колко имат алтернативи и с каква скорост могат да се адаптират, ако доставките намалеят или спрат. Бившият икономически министър Корнелия Нинова отговори задочно, че това вече е ясно – газ ползват 28 000 предприятия, в които работят 250 000 души. И допълни, че ако те намалят потреблението си, трябва да спрат работа, а някои няма да могат да пуснат отново машините си.

В помощ на малкия и средния бизнес ще бъдат налични процедури за 735 млн. лв. безвъзмездни средства до края на годината през програми, управлявани от Министерството на иновациите и растежа, съобщи пък служебният министърът на иновациите и растежа Александър Пулев. По данни на ведомството по 5 млн. лева на ден ще стигат до българските малки и средни предприятия.

Първата процедура по Плана за възстановяване и устойчивост – за технологична модернизация, вече е отворена и по нея могат да кандидатстват фирми от секторите на преработвателна промишленост, творческа дейност, медии, научна дейност, управление на отпадъците и др. Следващата процедура за безвъзмездни средства до края на 2022 г. по плана ще бъде за ИТ решения и киберсигурност за малки и средни предприятия. Тя ще стартира през септември с бюджет от 30,6 млн. лв. и по нея ще бъдат подкрепени приблизително 1400 предприятия.

Заради енергийната криза и преди зимата земеделското министерство отчете ръст в търсенето на дървесина. Подготвя се план за увеличаване на добива, за да може хората да имат дърва за огрев, увери ресорният министър Явор Гечев.

По думите му не се очаква кризисна ситуация с реколтата и няма да има проблеми с изхранването на българите, а основен приоритет в работата на ведомството ще бъдат земеделските производители и преработватели.

Основен приоритет на Министерството на финансите е събираемостта на приходите, за да се гарантира изпълнението на бюджета и да се осигурят средства за произвеждане на изборите за парламент, обяви служебният министър на финансите Росица Велкова, когато пое поста.

Ще бъде съставен базов бюджет за 2023 година, който може да ползва и следващият кабинет. Продължават и плановете за въвеждане на еврото у нас.

Приоритет за Министерството на туризма е изплащане на забавените средства на хотелиерите, настанили бежанци от Украйна.

Предстои активна работа по подготовката на зимния сезон и подпомагането на бранша за договаряне на лято 2023, както и за мерки те да протекат успешно, ако има нова ковид вълна. Министърът на туризма Илин Димитров посочи сред останалите задачи и решаване на проблема със забавената категоризация на туристическите обекти. До свикването на новото Народно събрание пък трябва да е готов Закон за единна браншова организация.

Традиционно всяко следващо правителство – редовно или служебно, започва и с рокади на ключови постове. Така от първите дни на новата власт три агенции в сферата на икономиката са с нови ръководители. Павел Тонев бе освободен като директор на Агенция “Митници”, а временно на тази длъжност е назначен Павел Геренски, който до момента беше негов заместник. В Националната агенция за приходите икономистът и юрист Борис Михайлов смени Румен Спецов.

Нов началник има и Агенция “Пътна инфраструктура”. Иво Иванов, който беше директор на Националното тол управление, стана председател на Управителния съвет.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ