Индустриалната политика се завърна в САЩ. При това с гръм и трясък. Зад гърба ни остават десетилетията на доминиращата идеология и политика за изтласкване на правителството и правителствената намеса и влияние в структурата на икономиката.
Може да се убедим в това, само като споменем три законодателни инициативи от най-близкото минало – Закона за инвестиции в инфраструктура и работни места, Закона за наука и полупроводникова индустрия (CHIPS и Science Act) и, не на последно място, Закона за намаляване на инфлацията.
Всеки един от тези актове съдържа в себе си съществени белези за индустриална политика, пише в свой анализ Бари Айхенгрийн за “Проджект синдикът”. Айхенгрийн е професор по икономика и политически науки в Калифорнийския университет, бил е и старши политически съветник в Международния валутен фонд (МВФ).
Това, което става в САЩ има широк отзвук, пише анализаторът. В желанието си да защитят и укрепят своята промишлена база други страни отговориха на САЩ с ответни мерки. Въпросът дали да приветстваме завръщането на правителствено мотивираните усилия, е ключов, смята колумнистът на “Проджект синдикът”.
Индустриалната политика е отколешно явление, което датира още от времето на Алекзандър Хамилтън – първия финансов министър на САЩ и неговия “Доклад за промишлеността“ от 1791 година. Да не кажем дори, че корените й са още по-назад във времето – до Жан-Батист Колбер, ключов министър при управлението на френския крал Луи Четиринайсети през 60-те години на 17-и век. И така до края на 20 век, когато индустриалната политика изпадна в немилост.
Опростени модели на пазарната икономика не допускаха каквато и да било правителствена намеса в подкрепа на конкретни индустриални сектори. А и доказателствата в подкрепа на ефективността на индустриалната политика издишаха, припомня професор Айхенгрийн. Данъчните облекчения и тарифите отвориха широко вратата пред печалбарството, за да разпилее предоставяния ресурс и увеличи субсидиите към неефективни и незаслужаващи подкрепа производители.
Днес сме свидетели на обратния процес. Моделът за “големия тласък“ на индустриализацията придобива ново теоретично и интелектуално разбиране, а пазарът с предоставения му контрол над икономическото развитие се превърна в рисков фактор и заплаха да остави много хора и цели региони зад борда.
Ясно беше, че приливът на пазарните сили не вдига всички лодки еднакво, но в името на идеологическата чистота това се пропусна услужливо, пише авторът. Концентрацията на бедност и обезлюдяването на цели региони, какъвто е примерът с Апалачите в САЩ, трябва да подейства като студен душ, предупреждава той.
Международното, геополитическо съперничество между Китай и Запада оправда политики като връщането на производствени мощности или пък приоритизирането на отрасли, под предлог, че те са ключови за националната сигурност.
Тези изключения не противоречат на свободната търговия, като икономическата теория и международното право са признали отдавна правото им да съществуват. Всъщност, напрежението между САЩ с Китай ни припомни този фундаментален факт, пише още проф. Айхенгрийн.
И въпреки всички примери за реабилитация на индустриалната политика в последно време, продължава да витае добрият стар въпрос за ефективното използване на обществения ресурс като противовес на желанието за “лесни и бързи пари“ – как да сме сигурни кои ще бъдат секторите и фирмите, които ще подобрят своята ефективност с “наливаните“ в тях обществени средства? Спорно е и за кои отрасли трябва да важат изключенията, мотивирани с аргументи за националната сигурност.
Или казано по-иначе – кой или какво ще гарантира, че с целевите си политики политическият процес е насочен към правилните сектори?
Навремето политическият стратег Джеймс Карвил изрече “икономиката, глупако“, но когато става дума за индустриална политика, трябва да признаем, че политиката е водеща, заключава проф. Бари Айхенгрийн.
Източник: БТА
икономика > Коментар
Индустриалната политика се върна с “гръм и трясък” в САЩ
Индустриалната политика се завърна в САЩ. При това с гръм и трясък. Зад гърба ни остават десетилетията на доминиращата идеология и политика за изтласкване на правителството и правителствената намеса и влияние в структурата на икономиката.
Може да се убедим в това, само като споменем три законодателни инициативи от най-близкото минало – Закона за инвестиции в инфраструктура и работни места, Закона за наука и полупроводникова индустрия (CHIPS и Science Act) и, не на последно място, Закона за намаляване на инфлацията.
Всеки един от тези актове съдържа в себе си съществени белези за индустриална политика, пише в свой анализ Бари Айхенгрийн за “Проджект синдикът”. Айхенгрийн е професор по икономика и политически науки в Калифорнийския университет, бил е и старши политически съветник в Международния валутен фонд (МВФ).
Това, което става в САЩ има широк отзвук, пише анализаторът. В желанието си да защитят и укрепят своята промишлена база други страни отговориха на САЩ с ответни мерки. Въпросът дали да приветстваме завръщането на правителствено мотивираните усилия, е ключов, смята колумнистът на “Проджект синдикът”.
Индустриалната политика е отколешно явление, което датира още от времето на Алекзандър Хамилтън – първия финансов министър на САЩ и неговия “Доклад за промишлеността“ от 1791 година. Да не кажем дори, че корените й са още по-назад във времето – до Жан-Батист Колбер, ключов министър при управлението на френския крал Луи Четиринайсети през 60-те години на 17-и век. И така до края на 20 век, когато индустриалната политика изпадна в немилост.
Опростени модели на пазарната икономика не допускаха каквато и да било правителствена намеса в подкрепа на конкретни индустриални сектори. А и доказателствата в подкрепа на ефективността на индустриалната политика издишаха, припомня професор Айхенгрийн. Данъчните облекчения и тарифите отвориха широко вратата пред печалбарството, за да разпилее предоставяния ресурс и увеличи субсидиите към неефективни и незаслужаващи подкрепа производители.
Днес сме свидетели на обратния процес. Моделът за “големия тласък“ на индустриализацията придобива ново теоретично и интелектуално разбиране, а пазарът с предоставения му контрол над икономическото развитие се превърна в рисков фактор и заплаха да остави много хора и цели региони зад борда.
Ясно беше, че приливът на пазарните сили не вдига всички лодки еднакво, но в името на идеологическата чистота това се пропусна услужливо, пише авторът. Концентрацията на бедност и обезлюдяването на цели региони, какъвто е примерът с Апалачите в САЩ, трябва да подейства като студен душ, предупреждава той.
Международното, геополитическо съперничество между Китай и Запада оправда политики като връщането на производствени мощности или пък приоритизирането на отрасли, под предлог, че те са ключови за националната сигурност.
Тези изключения не противоречат на свободната търговия, като икономическата теория и международното право са признали отдавна правото им да съществуват. Всъщност, напрежението между САЩ с Китай ни припомни този фундаментален факт, пише още проф. Айхенгрийн.
И въпреки всички примери за реабилитация на индустриалната политика в последно време, продължава да витае добрият стар въпрос за ефективното използване на обществения ресурс като противовес на желанието за “лесни и бързи пари“ – как да сме сигурни кои ще бъдат секторите и фирмите, които ще подобрят своята ефективност с “наливаните“ в тях обществени средства? Спорно е и за кои отрасли трябва да важат изключенията, мотивирани с аргументи за националната сигурност.
Или казано по-иначе – кой или какво ще гарантира, че с целевите си политики политическият процес е насочен към правилните сектори?
Навремето политическият стратег Джеймс Карвил изрече “икономиката, глупако“, но когато става дума за индустриална политика, трябва да признаем, че политиката е водеща, заключава проф. Бари Айхенгрийн.
Източник: БТА
Още от Built.bg
икономика, Новини
Денков: Ако се наруши работата на “Лукойл”, тя ще загуби себестойност
Това, което е очевидно, е, че ако се наруши работата на “Лукойл”, тя ще загуби себестойност. И ако някой иска да участва в този търг, може да бъде заинтересован
12.06.2023
икономика, Новини
Асен Василев: Няма опасност да останем без горива
Снимка: БТА Министърът на финансите Асен Василев заяви, че са имали изпреварваща информация за това, че “Лукойл” преразглежда дейността си в България и обмисля продажба на бизнеса у нас. Радвам
12.05.2023
икономика, Новини
“Лукойл” обмисля продажба на бизнеса у нас
Снимка: БТА Групата “Лукойл” започна работа по преразглеждане на стратегията си по отношение на предприятията си на територията на България, съобщиха от “Лукойл Нефтохим Бургас”. От компанията заявяват, че
12.05.2023
Създателите
1 декември 1990 г.: Пробивът на тунела под Ламанша
Библиотеката в Бургас е най-красивата в Европа
DOT Sofia – сграда за истинска столица
Коментари и анализи
Газовият интерконектор между България и Сърбия ще бъде пуснат пробно
Built Анализ: Магистрали и ремонти – приоритетите за пътищата през 2024 г.
България и още двадесет страни приеха Декларация за утрояване на дела на ядрената енергия до 2050 година
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Сбогувахме се с “колоса на американската дипломация Хенри Кисинджър”. Погледът на западната преса
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Снегопочистващите фирми, които не са се справили със задълженията си, ще бъдат санкционирани
Започва изграждането на автомагистралата „Русе – Велико Търново“
Built Анализ: Магистрали и ремонти – приоритетите за пътищата през 2024 г.
Над 221 млн. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост – за саниране и мерки за енергийна ефективност
Архитектура
КАБ: От 2024 г. часовата ставка за предоставяне на архитектурни услуги да бъде увеличена на 125 лв.
Два проекта от Бургас са номинирани за престижни европейски награди за съвременна архитектура
Градска среда и Урбанизъм
Васил Терзиев обмисля гратисен период за забраната за влизане в центъра на София на най-замърсяващите автомобили
Васил Терзиев даде начало на строителството на новия лъч на софийското метро
Ще продължи ли Лондон да събира такси и глоби за най-замърсяващите автомобили
Площад “Александър Невски” в София става пешеходна зона
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Какъв е потенциалът на България за развиване на “зелена индустрия”
Бернската конвенция реши да не отваря досие за АМ „Струма“ през Кресненското дефиле
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Войната в Украйна
Зеленски пред АП: Войната с Русия е в нова фаза с настъпването на зимата
Европейската прокуратура готова да разследва нарушаването и заобикалянето на санкциите на ЕС
Списание l’Europeo със специален брой, посветен на трудната история на Украйна
Столтенберг: Досега не сме видели истинска воля от страна на Путин да преговаря за приемливо решение в Украйна
Допълнителни мерки срещу заобикалянето на санкциите на ЕС срещу Русия, настоява ЕП
Асен Василев пред “Файненшъл таймс”: “Лукойл” започва процедура по продажбата на рафинерията си в Бургас
Built.bg Podcast
Последвайте ни