Изборите в Турция в неделя са ключов момент не само за самата страна, но и за европейските ѝ съседи.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган е изправен пред най-тежкото си изборно изпитание от две десетилетия насам, а членовете на Европейския съюз и НАТО наблюдават дали ще настъпи промяна в страна, която ги засяга по въпроси, вариращи от сигурността до миграцията и енергетиката, пише Ройтерс.
Отношенията между Ердоган и ЕС са силно обтегнати през последните години, като 27-членният блок се отдръпна от идеята за присъединяването на Анкара и осъди репресиите срещу човешките права, независимостта на съдебната система и свободата на медиите.
Водещи членове на НАТО, към която Турция принадлежи, изразяват опасения от близките отношения на Ердоган с руския президент Владимир Путин, както и загриженост, че Турция е използвана за заобикаляне на санкциите, наложени на Москва поради войната в Украйна.
Съперникът на Ердоган Кемал Кълъчдароглу обеща повече свобода у дома и външна политика по-блика до Запада. Какъвто и да е резултатът, европейските съседи на Турция ще използват изборите и последиците от тях, за да оценят отношенията си с Анкара и степента, до която те могат да бъдат променени.
Ето няколко ключови въпроса, които европейските страни ще следят според официални представители, дипломати и анализатори:
Провеждане на изборите
Представителите на ЕС се стараят да не изразяват предпочитания към даден кандидат. Те обаче дадоха ясно да се разбере, че ще следят за фалшифициране на вота, насилие или друга намеса в изборите.
„Важно е самият процес да бъде чист и свободен“, каза Сергей Лагодински, германски член на Европейския парламент, който е съпредседател на групата ЕС- Турция. Петер Стано, говорител на дипломатическата служба на ЕС, заяви, че Съюзът очаква гласуването да е „прозрачно и приобщаващо“ и в съответствие с демократичните стандарти, с които Турция се е ангажирала.
Най-лошият сценарий както за Турция, така и за ЕС би бил оспорван резултат – вероятно след балотажа – който да доведе до репресии срещу евентуални протести, каза Димитър Бечев, автор на книга за Турция под управлението на Ердоган.
Швеция и НАТО
„Още пет години Ердоган означава още пет години Турция да бъде с един слаб крак в НАТО и с един силен крак с Русия“, каза Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Турция, който сега е старши научен сътрудник в мозъчния тръст на фондация „Карнеги Европа“.
Ердоган разтревожи други членове на НАТО, като купи руска ракетна отбранителна система С-400 и не допринесе особено за укрепването на източния фланг на НАТО. Ранна проверка на това дали победителят на изборите има желание да поправи отношенията с НАТО ще бъде дали той ще се съгласи с членството на Швеция. Ердоган поиска от Стокхолм да екстрадира кюрдски бойци, но съдилищата в Швеция спряха някои екстрадиции.
Анализатори и дипломати очакват Кълъчдароглу да прекрати блокирането на шведското присъединяване към НАТО, което ще накара Унгария – единствената останала – да последва примера ѝ. Това би позволило на Швеция да се присъедини навреме за срещата на върха на НАТО в Литва през юли. Някои анализатори и дипломати казват, че Ердоган също може да отмени възраженията си след изборите, но други не са убедени в това.
Отношения с Русия
Въпреки че Ердоган се опитва да постигне баланс между Москва и Запада, неговите политически отношения с Путин и икономическите връзки на Турция с Русия са източник на разочарование в ЕС.
Това вероятно ще продължи, ако Ердоган спечели още един мандат. Ако Кълъчдароглу триумфира, европейските служители вероятно ще се задоволят с постепенно отдалечаване на Турция от Москва, признавайки, че мюсюлманската страна преживява криза на разходите за живот и икономиката ѝ зависи в значителна степен от Русия. „По отношения на Русия новото правителство ще стъпва много внимателно“, каза Бечев.
Въпреки това Кълъчдароглу показа тази седмица, че е готов да критикува Русия, като публично обвини Москва, че е отговорна за фалшиви материали в социалните медии преди вота в неделя.
Върховенството на закона, Кипър
Ако Кълъчдароглу и неговата коалиция спечелят, ЕС ще иска да разбере дали те ще спазят обещанието си да освободят критиците на Ердоган от затвора в съответствие с решението на Европейския съд по правата на човека, и като цяло да подобрят стандартите за върховенство на закона. „ЕС ще има отношение на изчакване“, каза Пиерини.
Ако бъде подета борба срещу корупцията, европейските компании може да поискат отново да направят големи инвестиции в Турция, вероятно с подкрепата на ЕС и неговите правителства, заяви той.
Може да бъдат съживени и усилията за разширяване на Митническия съюз между ЕС и Турция, така че да включва повече стоки, и да се предостави на турците безвизов режим за пътуване в ЕС. Но нито едно от тези неща няма да бъде лесно – не на последно място поради разделението на остров Кипър. Неговото международно признато правителство, съставено от кипърски гърци, е член на ЕС, докато отцепилите се кипърски турци са признати само от Анкара.
„Това, разбира се, е голяма спънка в нашите отношения“, каза Лагодински, член на Европейския парламент. Служителите на ЕС обаче не виждат особени признаци, че Кълъчдароглу ще промени нещо съществено по отношение на Кипър. „Голямата промяна в отношенията между ЕС и Турция би бил Кипър. Тук обаче програмата на кандидатите не изглежда коренно различна“, каза високопоставен служител на ЕС при условие за анонимност.
Кипър е един от многото фактори, които правят възобновяването на преговорите за членство в ЕС малко вероятни, твърдят официални лица и анализатори. Европейските лидери определиха Турция като кандидат за членство в блока през 2004 г., но преговорите спряха преди години.
„Има много други начини за укрепване на отношенията, изграждане на доверие. Вече има много европейски пари, които са стигнали до Турция“, каза европейски дипломат. „ Не познавам някого в Европа, който иска да поднови преговорите за членство на Турция в ЕС“.
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
Как изкуственият интелект ще промени архитектурата и строителството
Автор: Built.bg Изкуственият интелект вече променя всички сектори. В строителството и архитектурата обаче навлиза по-бавно, а потенциалът за приложението му там е наистина огромен. У нас по темата все
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Коментар
Изборите в Турция: Защо Европа ги следи отблизо
Снимка: AP
Изборите в Турция в неделя са ключов момент не само за самата страна, но и за европейските ѝ съседи.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган е изправен пред най-тежкото си изборно изпитание от две десетилетия насам, а членовете на Европейския съюз и НАТО наблюдават дали ще настъпи промяна в страна, която ги засяга по въпроси, вариращи от сигурността до миграцията и енергетиката, пише Ройтерс.
Отношенията между Ердоган и ЕС са силно обтегнати през последните години, като 27-членният блок се отдръпна от идеята за присъединяването на Анкара и осъди репресиите срещу човешките права, независимостта на съдебната система и свободата на медиите.
Водещи членове на НАТО, към която Турция принадлежи, изразяват опасения от близките отношения на Ердоган с руския президент Владимир Путин, както и загриженост, че Турция е използвана за заобикаляне на санкциите, наложени на Москва поради войната в Украйна.
Съперникът на Ердоган Кемал Кълъчдароглу обеща повече свобода у дома и външна политика по-блика до Запада. Какъвто и да е резултатът, европейските съседи на Турция ще използват изборите и последиците от тях, за да оценят отношенията си с Анкара и степента, до която те могат да бъдат променени.
Ето няколко ключови въпроса, които европейските страни ще следят според официални представители, дипломати и анализатори:
Провеждане на изборите
Представителите на ЕС се стараят да не изразяват предпочитания към даден кандидат. Те обаче дадоха ясно да се разбере, че ще следят за фалшифициране на вота, насилие или друга намеса в изборите.
„Важно е самият процес да бъде чист и свободен“, каза Сергей Лагодински, германски член на Европейския парламент, който е съпредседател на групата ЕС- Турция. Петер Стано, говорител на дипломатическата служба на ЕС, заяви, че Съюзът очаква гласуването да е „прозрачно и приобщаващо“ и в съответствие с демократичните стандарти, с които Турция се е ангажирала.
Най-лошият сценарий както за Турция, така и за ЕС би бил оспорван резултат – вероятно след балотажа – който да доведе до репресии срещу евентуални протести, каза Димитър Бечев, автор на книга за Турция под управлението на Ердоган.
Швеция и НАТО
„Още пет години Ердоган означава още пет години Турция да бъде с един слаб крак в НАТО и с един силен крак с Русия“, каза Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Турция, който сега е старши научен сътрудник в мозъчния тръст на фондация „Карнеги Европа“.
Ердоган разтревожи други членове на НАТО, като купи руска ракетна отбранителна система С-400 и не допринесе особено за укрепването на източния фланг на НАТО. Ранна проверка на това дали победителят на изборите има желание да поправи отношенията с НАТО ще бъде дали той ще се съгласи с членството на Швеция. Ердоган поиска от Стокхолм да екстрадира кюрдски бойци, но съдилищата в Швеция спряха някои екстрадиции.
Анализатори и дипломати очакват Кълъчдароглу да прекрати блокирането на шведското присъединяване към НАТО, което ще накара Унгария – единствената останала – да последва примера ѝ. Това би позволило на Швеция да се присъедини навреме за срещата на върха на НАТО в Литва през юли. Някои анализатори и дипломати казват, че Ердоган също може да отмени възраженията си след изборите, но други не са убедени в това.
Отношения с Русия
Въпреки че Ердоган се опитва да постигне баланс между Москва и Запада, неговите политически отношения с Путин и икономическите връзки на Турция с Русия са източник на разочарование в ЕС.
Това вероятно ще продължи, ако Ердоган спечели още един мандат. Ако Кълъчдароглу триумфира, европейските служители вероятно ще се задоволят с постепенно отдалечаване на Турция от Москва, признавайки, че мюсюлманската страна преживява криза на разходите за живот и икономиката ѝ зависи в значителна степен от Русия. „По отношения на Русия новото правителство ще стъпва много внимателно“, каза Бечев.
Въпреки това Кълъчдароглу показа тази седмица, че е готов да критикува Русия, като публично обвини Москва, че е отговорна за фалшиви материали в социалните медии преди вота в неделя.
Върховенството на закона, Кипър
Ако Кълъчдароглу и неговата коалиция спечелят, ЕС ще иска да разбере дали те ще спазят обещанието си да освободят критиците на Ердоган от затвора в съответствие с решението на Европейския съд по правата на човека, и като цяло да подобрят стандартите за върховенство на закона. „ЕС ще има отношение на изчакване“, каза Пиерини.
Ако бъде подета борба срещу корупцията, европейските компании може да поискат отново да направят големи инвестиции в Турция, вероятно с подкрепата на ЕС и неговите правителства, заяви той.
Може да бъдат съживени и усилията за разширяване на Митническия съюз между ЕС и Турция, така че да включва повече стоки, и да се предостави на турците безвизов режим за пътуване в ЕС. Но нито едно от тези неща няма да бъде лесно – не на последно място поради разделението на остров Кипър. Неговото международно признато правителство, съставено от кипърски гърци, е член на ЕС, докато отцепилите се кипърски турци са признати само от Анкара.
„Това, разбира се, е голяма спънка в нашите отношения“, каза Лагодински, член на Европейския парламент. Служителите на ЕС обаче не виждат особени признаци, че Кълъчдароглу ще промени нещо съществено по отношение на Кипър. „Голямата промяна в отношенията между ЕС и Турция би бил Кипър. Тук обаче програмата на кандидатите не изглежда коренно различна“, каза високопоставен служител на ЕС при условие за анонимност.
Кипър е един от многото фактори, които правят възобновяването на преговорите за членство в ЕС малко вероятни, твърдят официални лица и анализатори. Европейските лидери определиха Турция като кандидат за членство в блока през 2004 г., но преговорите спряха преди години.
„Има много други начини за укрепване на отношенията, изграждане на доверие. Вече има много европейски пари, които са стигнали до Турция“, каза европейски дипломат. „ Не познавам някого в Европа, който иска да поднови преговорите за членство на Турция в ЕС“.
Източник: Ройтерс/БТА
Още от Built.bg
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Иновативни технологии, Коментар
Как изкуственият интелект ще промени архитектурата и строителството
Автор: Built.bg Изкуственият интелект вече променя всички сектори. В строителството и архитектурата обаче навлиза по-бавно, а потенциалът за приложението му там е наистина огромен. У нас по темата все
07.23.2024
Създателите
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Mерил Стрийп и всички нейни лица
Коментари и анализи
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Как изкуственият интелект ще промени архитектурата и строителството
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни