Изкуственият интелект – икономическа благословия или проклятие

Източник: БТА

Ако подобренията в дизайна на плуга, направени през Средновековието, не са спасили селяните от бедност, то това до голяма степен се дължи на факта, че управниците са иззели богатството, получено от увеличеното производство, и вместо това са го използвали за издигането на катедрали.

Икономисти твърдят, че нещо подобно може да се случи с изкуствения интелект (ИИ), ако той навлезе в живота ни по такъв начин, че от предполагаемите ползи се облагодетелстват по-скоро ограничен кръг хора, отколкото масите.

“ИИ има голям потенциал – но потенциалът може да се развие по всякакъв начин”, посочва Саймън Джонсън, професор по световна икономика и мениджмънт в  школата по мениджмънт “Слоун” към Мазачузетския технологичен институт (МИТ).

“Сега сме на кръстопът”, допълва той. 

Защитници на ИИ предсказват скок в производителността, който ще генерира богатство и ще подобри жизнения стандарт. Консултантската компания “Маккинзи” (McKinsey) през юни оповести оценка, че новата технология може да донесе между 14 и 22 трлн. долара новосъздадена стойност годишно или приблизително колкото е обемът на американската икономика.

Някои техно-ентусиасти отиват още по-далеч, предполагайки, че заедно с роботите ИИ е технологията, която най-накрая ще освободи човечеството от рутинните задачи и ще ни позволи живот на повече креативност и свободно време. Въпреки това притесненията от влиянието на ИИ върху начина, по който изкарваме прехраната си, включително потенциала му да унищожава работни места във всички сектори – да вземем за пример стачката на холивудските актьори от юли, които се страхуват, че може да се окажат излишни заради генерираните им от ИИ двойници.

Какво е растеж на производителността? 

Подобни страхове не са неоснователни. Историята е показала, че икономическото влияние на технологичния напредък като цяло е несигурно, неравномерно и, понякога, откровено зловредно.

Книга, публикувана миналата година от Джонсън и колегата му от МИТ, икономиста Дарън Джемоглу проучва развитието на технологиите в течение на хиляди години – от плуга до автоматизираните каси на самообслужване – по отношение на успеха, който носят в създаването на работни места и разпространението на богатството.

Макар предачната машина да има ключова роля за автоматизацията на текстилната промишленост през 18-и век, установяват те, за работниците тя води до по-дълги работни часове в по-тежки условия на труд. Механизираният памучен джин (машина, разделяща влакната на памука от отпадъците на растението  – бел. ред.) допринася за разрастването на робството през 19-и век в Американския Юг.

“Резултатът” от навлизането на интернет е смесен – световната мрежа създаде много нови работни позиции, макар че голяма част от богатството отиде в ръцете на шепа милиардери. Растежът на производителността, за която някога интернет бе възхваляван, се забави в редица икономики.

През юни проучване на френската банка “Натиксис” (Natixis) предположи, че това се дължи на факта, че дори всепроникваща технология като интернет не достигна до редица сектори, докато много от работните места, които той създаде са нискоквалифицирани (да вземем за пример веригата за доставки около онлайн пазаруването).

“В заключение: трябва да бъдем предпазливи, когато оценяваме ефекта от изкуствения интелект върху производителността на труда”, предупреждава “Натиксис”.

В една глобализирана икономика има и други причини да се питаме дали евентуалните ползи от ИИ ще бъдат усетени равномерно.

От друга страна има риск от “надпревара към дъното”, тъй като правителствата се конкурират за инвестиции в ИИ с все по-либерални регулации. От друга страна бариерите пред привличане на такива инвестиции може да се окажат толкова високи, че да оставят множество по-бедни страни назад.

“Трябва да имате точната инфраструктура – огромна изчислителна мощ”, посочва Стефано Скарпета, директор по заетостта, труда и социалните мерки в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

“Имаме Процеса Хирошима на ниво Г-7, трябва да продължим и по-далеч – до Г-20 и ООН”, казва той, застъпвайки се за разширяване на споразумението, постигнато през май на срещата на върха на Г-7, когато водещите икономически сили в света решиха да се опитат съвместно да проучат възможностите и предизвикателствата, поставени от генеративния изкуствен интелект.

Силата на работниците 

Иновацията, както се оказва, е лесната част. По-трудното е да се направи така, че тя да работи в полза на всички и точно тук се намесва политиката.

Според Джонсън железниците пристигат в Англия през 19-и век в момент на бързи демократични реформи, което позволява напредъкът да облагодетелства по-широки социални кръгове, както чрез по-бързия транспорт на пресни храни, така и чрез първия досег с пътуванията за удоволствие.

Подобен демократичен напредък на други места дава възможност на милиони хора да се радват на плодовете на техническите нововъведения и през голяма част от 20-и век. Това обаче започва да се променя с агресивния “капитализъм на акционерите”, белязал последните четири десетилетия, предупреждава ученият.

Автоматизираните каси на самообслужване според него са такъв пример. Стоките не са станали по-евтини, животът на купувачите не се е променил и не е създадена нова трудова задача – просто печалбата на магазините нараства заради намаляването на разходите за персонал.

Работнически организации, които са загубили голяма част от силата, на която са се радвали преди 80-те години, определят ИИ като потенциална заплаха за правата на работниците, както и за заетостта – например ако няма човешки контрол върху решения за наемане и освобождаване на служители, извършвани от ИИ.

Това е само един от няколкото фактора, които ще допринесат да се определи как ИИ ще преоформи икономическия ни живот – от антитръстовите правила, които осигуряват здравословна конкуренция сред доставчиците на ИИ до преквалифицирането на служителите. Изследване на ОИСР сред около 5300 трудещи се, публикувано през юни, указва, че ИИ може да е от полза за задоволството от трудовия живот, за здравето и заплатите на работещите, но се възприема и като носещ рискове относно поверителността на личните данни, възраждане на предразсъдъци на работното място и претоварване на служителите с работа.

“Въпросът е: ще изостри ли ИИ съществуващите неравенства или наистина ще ни помогне да се върнем към някакво много по-справедливо положение?”, казва Джонсън.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ