Източник: БТА
Ако подобренията в дизайна на плуга, направени през Средновековието, не са спасили селяните от бедност, то това до голяма степен се дължи на факта, че управниците са иззели богатството, получено от увеличеното производство, и вместо това са го използвали за издигането на катедрали.
Икономисти твърдят, че нещо подобно може да се случи с изкуствения интелект (ИИ), ако той навлезе в живота ни по такъв начин, че от предполагаемите ползи се облагодетелстват по-скоро ограничен кръг хора, отколкото масите.
“ИИ има голям потенциал – но потенциалът може да се развие по всякакъв начин”, посочва Саймън Джонсън, професор по световна икономика и мениджмънт в школата по мениджмънт “Слоун” към Мазачузетския технологичен институт (МИТ).
“Сега сме на кръстопът”, допълва той.
Защитници на ИИ предсказват скок в производителността, който ще генерира богатство и ще подобри жизнения стандарт. Консултантската компания “Маккинзи” (McKinsey) през юни оповести оценка, че новата технология може да донесе между 14 и 22 трлн. долара новосъздадена стойност годишно или приблизително колкото е обемът на американската икономика.
Някои техно-ентусиасти отиват още по-далеч, предполагайки, че заедно с роботите ИИ е технологията, която най-накрая ще освободи човечеството от рутинните задачи и ще ни позволи живот на повече креативност и свободно време. Въпреки това притесненията от влиянието на ИИ върху начина, по който изкарваме прехраната си, включително потенциала му да унищожава работни места във всички сектори – да вземем за пример стачката на холивудските актьори от юли, които се страхуват, че може да се окажат излишни заради генерираните им от ИИ двойници.
Какво е растеж на производителността?
Подобни страхове не са неоснователни. Историята е показала, че икономическото влияние на технологичния напредък като цяло е несигурно, неравномерно и, понякога, откровено зловредно.
Книга, публикувана миналата година от Джонсън и колегата му от МИТ, икономиста Дарън Джемоглу проучва развитието на технологиите в течение на хиляди години – от плуга до автоматизираните каси на самообслужване – по отношение на успеха, който носят в създаването на работни места и разпространението на богатството.
Макар предачната машина да има ключова роля за автоматизацията на текстилната промишленост през 18-и век, установяват те, за работниците тя води до по-дълги работни часове в по-тежки условия на труд. Механизираният памучен джин (машина, разделяща влакната на памука от отпадъците на растението – бел. ред.) допринася за разрастването на робството през 19-и век в Американския Юг.

“Резултатът” от навлизането на интернет е смесен – световната мрежа създаде много нови работни позиции, макар че голяма част от богатството отиде в ръцете на шепа милиардери. Растежът на производителността, за която някога интернет бе възхваляван, се забави в редица икономики.
През юни проучване на френската банка “Натиксис” (Natixis) предположи, че това се дължи на факта, че дори всепроникваща технология като интернет не достигна до редица сектори, докато много от работните места, които той създаде са нискоквалифицирани (да вземем за пример веригата за доставки около онлайн пазаруването).
“В заключение: трябва да бъдем предпазливи, когато оценяваме ефекта от изкуствения интелект върху производителността на труда”, предупреждава “Натиксис”.
В една глобализирана икономика има и други причини да се питаме дали евентуалните ползи от ИИ ще бъдат усетени равномерно.
От друга страна има риск от “надпревара към дъното”, тъй като правителствата се конкурират за инвестиции в ИИ с все по-либерални регулации. От друга страна бариерите пред привличане на такива инвестиции може да се окажат толкова високи, че да оставят множество по-бедни страни назад.
“Трябва да имате точната инфраструктура – огромна изчислителна мощ”, посочва Стефано Скарпета, директор по заетостта, труда и социалните мерки в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
“Имаме Процеса Хирошима на ниво Г-7, трябва да продължим и по-далеч – до Г-20 и ООН”, казва той, застъпвайки се за разширяване на споразумението, постигнато през май на срещата на върха на Г-7, когато водещите икономически сили в света решиха да се опитат съвместно да проучат възможностите и предизвикателствата, поставени от генеративния изкуствен интелект.
Силата на работниците
Иновацията, както се оказва, е лесната част. По-трудното е да се направи така, че тя да работи в полза на всички и точно тук се намесва политиката.
Според Джонсън железниците пристигат в Англия през 19-и век в момент на бързи демократични реформи, което позволява напредъкът да облагодетелства по-широки социални кръгове, както чрез по-бързия транспорт на пресни храни, така и чрез първия досег с пътуванията за удоволствие.
Подобен демократичен напредък на други места дава възможност на милиони хора да се радват на плодовете на техническите нововъведения и през голяма част от 20-и век. Това обаче започва да се променя с агресивния “капитализъм на акционерите”, белязал последните четири десетилетия, предупреждава ученият.

Автоматизираните каси на самообслужване според него са такъв пример. Стоките не са станали по-евтини, животът на купувачите не се е променил и не е създадена нова трудова задача – просто печалбата на магазините нараства заради намаляването на разходите за персонал.
Работнически организации, които са загубили голяма част от силата, на която са се радвали преди 80-те години, определят ИИ като потенциална заплаха за правата на работниците, както и за заетостта – например ако няма човешки контрол върху решения за наемане и освобождаване на служители, извършвани от ИИ.
Това е само един от няколкото фактора, които ще допринесат да се определи как ИИ ще преоформи икономическия ни живот – от антитръстовите правила, които осигуряват здравословна конкуренция сред доставчиците на ИИ до преквалифицирането на служителите. Изследване на ОИСР сред около 5300 трудещи се, публикувано през юни, указва, че ИИ може да е от полза за задоволството от трудовия живот, за здравето и заплатите на работещите, но се възприема и като носещ рискове относно поверителността на личните данни, възраждане на предразсъдъци на работното място и претоварване на служителите с работа.
“Въпросът е: ще изостри ли ИИ съществуващите неравенства или наистина ще ни помогне да се върнем към някакво много по-справедливо положение?”, казва Джонсън.
Коментар > Новини
Изкуственият интелект – икономическа благословия или проклятие
Източник: БТА
Ако подобренията в дизайна на плуга, направени през Средновековието, не са спасили селяните от бедност, то това до голяма степен се дължи на факта, че управниците са иззели богатството, получено от увеличеното производство, и вместо това са го използвали за издигането на катедрали.
Икономисти твърдят, че нещо подобно може да се случи с изкуствения интелект (ИИ), ако той навлезе в живота ни по такъв начин, че от предполагаемите ползи се облагодетелстват по-скоро ограничен кръг хора, отколкото масите.
“ИИ има голям потенциал – но потенциалът може да се развие по всякакъв начин”, посочва Саймън Джонсън, професор по световна икономика и мениджмънт в школата по мениджмънт “Слоун” към Мазачузетския технологичен институт (МИТ).
“Сега сме на кръстопът”, допълва той.
Защитници на ИИ предсказват скок в производителността, който ще генерира богатство и ще подобри жизнения стандарт. Консултантската компания “Маккинзи” (McKinsey) през юни оповести оценка, че новата технология може да донесе между 14 и 22 трлн. долара новосъздадена стойност годишно или приблизително колкото е обемът на американската икономика.
Някои техно-ентусиасти отиват още по-далеч, предполагайки, че заедно с роботите ИИ е технологията, която най-накрая ще освободи човечеството от рутинните задачи и ще ни позволи живот на повече креативност и свободно време. Въпреки това притесненията от влиянието на ИИ върху начина, по който изкарваме прехраната си, включително потенциала му да унищожава работни места във всички сектори – да вземем за пример стачката на холивудските актьори от юли, които се страхуват, че може да се окажат излишни заради генерираните им от ИИ двойници.
Какво е растеж на производителността?
Подобни страхове не са неоснователни. Историята е показала, че икономическото влияние на технологичния напредък като цяло е несигурно, неравномерно и, понякога, откровено зловредно.
Книга, публикувана миналата година от Джонсън и колегата му от МИТ, икономиста Дарън Джемоглу проучва развитието на технологиите в течение на хиляди години – от плуга до автоматизираните каси на самообслужване – по отношение на успеха, който носят в създаването на работни места и разпространението на богатството.
Макар предачната машина да има ключова роля за автоматизацията на текстилната промишленост през 18-и век, установяват те, за работниците тя води до по-дълги работни часове в по-тежки условия на труд. Механизираният памучен джин (машина, разделяща влакната на памука от отпадъците на растението – бел. ред.) допринася за разрастването на робството през 19-и век в Американския Юг.
“Резултатът” от навлизането на интернет е смесен – световната мрежа създаде много нови работни позиции, макар че голяма част от богатството отиде в ръцете на шепа милиардери. Растежът на производителността, за която някога интернет бе възхваляван, се забави в редица икономики.
През юни проучване на френската банка “Натиксис” (Natixis) предположи, че това се дължи на факта, че дори всепроникваща технология като интернет не достигна до редица сектори, докато много от работните места, които той създаде са нискоквалифицирани (да вземем за пример веригата за доставки около онлайн пазаруването).
“В заключение: трябва да бъдем предпазливи, когато оценяваме ефекта от изкуствения интелект върху производителността на труда”, предупреждава “Натиксис”.
В една глобализирана икономика има и други причини да се питаме дали евентуалните ползи от ИИ ще бъдат усетени равномерно.
От друга страна има риск от “надпревара към дъното”, тъй като правителствата се конкурират за инвестиции в ИИ с все по-либерални регулации. От друга страна бариерите пред привличане на такива инвестиции може да се окажат толкова високи, че да оставят множество по-бедни страни назад.
“Трябва да имате точната инфраструктура – огромна изчислителна мощ”, посочва Стефано Скарпета, директор по заетостта, труда и социалните мерки в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
“Имаме Процеса Хирошима на ниво Г-7, трябва да продължим и по-далеч – до Г-20 и ООН”, казва той, застъпвайки се за разширяване на споразумението, постигнато през май на срещата на върха на Г-7, когато водещите икономически сили в света решиха да се опитат съвместно да проучат възможностите и предизвикателствата, поставени от генеративния изкуствен интелект.
Силата на работниците
Иновацията, както се оказва, е лесната част. По-трудното е да се направи така, че тя да работи в полза на всички и точно тук се намесва политиката.
Според Джонсън железниците пристигат в Англия през 19-и век в момент на бързи демократични реформи, което позволява напредъкът да облагодетелства по-широки социални кръгове, както чрез по-бързия транспорт на пресни храни, така и чрез първия досег с пътуванията за удоволствие.
Подобен демократичен напредък на други места дава възможност на милиони хора да се радват на плодовете на техническите нововъведения и през голяма част от 20-и век. Това обаче започва да се променя с агресивния “капитализъм на акционерите”, белязал последните четири десетилетия, предупреждава ученият.
Автоматизираните каси на самообслужване според него са такъв пример. Стоките не са станали по-евтини, животът на купувачите не се е променил и не е създадена нова трудова задача – просто печалбата на магазините нараства заради намаляването на разходите за персонал.
Работнически организации, които са загубили голяма част от силата, на която са се радвали преди 80-те години, определят ИИ като потенциална заплаха за правата на работниците, както и за заетостта – например ако няма човешки контрол върху решения за наемане и освобождаване на служители, извършвани от ИИ.
Това е само един от няколкото фактора, които ще допринесат да се определи как ИИ ще преоформи икономическия ни живот – от антитръстовите правила, които осигуряват здравословна конкуренция сред доставчиците на ИИ до преквалифицирането на служителите. Изследване на ОИСР сред около 5300 трудещи се, публикувано през юни, указва, че ИИ може да е от полза за задоволството от трудовия живот, за здравето и заплатите на работещите, но се възприема и като носещ рискове относно поверителността на личните данни, възраждане на предразсъдъци на работното място и претоварване на служителите с работа.
“Въпросът е: ще изостри ли ИИ съществуващите неравенства или наистина ще ни помогне да се върнем към някакво много по-справедливо положение?”, казва Джонсън.
Още от Built.bg
Новини, Реставрация
Любопитни факти около ремонта на Централните хали в София
Снимки: БТА Материалите, които се използват за ремонта на Централни хали в София, се използват при реставрация на световно значими сгради и обекти – например за египетска гробница, обяви
11.30.2023
Жилища и имоти, Новини
Фалира австрийската компания за недвижими имоти “Сигна”
Гигантът в сектора на недвижимите имоти “Сигна” (Signa) обяви фалит, след като опитите да си осигури финансиране пропаднаха, предаде Ройтерс. Така австрийската компания става най-голямата жертва досега на краха
11.30.2023
Инфраструктура, Новини
Заложените в бюджет 2024 пари за пътища и ВиК са близо 2,5 млрд. лв.
Близо 2,5 млрд. лв. са заложени за магистрали, пътища, проекти за водоснабдяване и канализация (ВиК), саниране и проектиране в бюджета за 2024 г. Това каза министър Андрей Цеков, който
11.30.2023
Създателите
Библиотеката в Бургас е най-красивата в Европа
DOT Sofia – сграда за истинска столица
Нобелова награда за Клодия Голдин, която се бори за равноправна заетост на жените
Коментари и анализи
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
RWE планира да инвестираа 55 милиарда евро в проекти по целия свят
Built Анализ: Каква беше 2023 година за производителите на мебели
Ще продължи ли Лондон да събира такси и глоби за най-замърсяващите автомобили
„Булгартрансгаз“ и операторът на газопреносната система на Сърбия подписаха споразумение за междусистемно свързване
Балкански лидери обсъдиха предизвикателствата и възможностите за развитие на Югоизточна Европа
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Заложените в бюджет 2024 пари за пътища и ВиК са близо 2,5 млрд. лв.
Европейската прокуратура е извършила в Бойчиновци обиски по разследване за злоупотреба с европейски средства
Започва строителството на новия лъч на метрото през район „Слатина“
Шест становища подкрепят законопроекта за устройството на Черноморското крайбрежие, осем са против
Архитектура
КАБ: От 2024 г. часовата ставка за предоставяне на архитектурни услуги да бъде увеличена на 125 лв.
Два проекта от Бургас са номинирани за престижни европейски награди за съвременна архитектура
Градска среда и Урбанизъм
Васил Терзиев обмисля гратисен период за забраната за влизане в центъра на София на най-замърсяващите автомобили
Васил Терзиев даде начало на строителството на новия лъч на софийското метро
Ще продължи ли Лондон да събира такси и глоби за най-замърсяващите автомобили
Площад “Александър Невски” в София става пешеходна зона
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
Авангарден завод в Швеция обработва почти 100 процента от отпадъчната пластмаса
През следващото десетилетие се очертава Китай да бъде отново лидер по доставки на слънчеви панели
Войната в Украйна
Европейската прокуратура готова да разследва нарушаването и заобикалянето на санкциите на ЕС
Списание l’Europeo със специален брой, посветен на трудната история на Украйна
Столтенберг: Досега не сме видели истинска воля от страна на Путин да преговаря за приемливо решение в Украйна
Допълнителни мерки срещу заобикалянето на санкциите на ЕС срещу Русия, настоява ЕП
Асен Василев пред “Файненшъл таймс”: “Лукойл” започва процедура по продажбата на рафинерията си в Бургас
България е готова да участва във фонда „ЕС за Украйна“. Основният фокус ще бъде общинската инфраструктура
Built.bg Podcast
Последвайте ни