Kak България да реализира потенциала си за възобновяеми източници на енергия
Необходимо е да се реализира потенциалът на България за алтернативни технологии за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Около това мнение се обединиха български и международни експерти на различни конференции тази седмица, информира БТА.
В подкрепа на тази теза в сряда Международната агенция за енергията публикува доклад, в който се посочва, че инсталираните нови мощности във възобновяеми енергийни източници в света ще отбележат пореден рекорд през настоящата година, но той няма да е достатъчен, за да бъде постигната желаната въглеродна неутралност към средата на века.
Енергийната криза в Европа напомни с пълна сила, че “трилемата” на енергийната политика на ЕС за едновременно постигане на достъпност, енергийна сигурност и устойчивост далеч не е намерила своето решение. Кризата показа как прекалената зависимост от изкопаемите горива, както и концентрацията на минерални ресурси, използвани в технологиите за производство на възобновяема енергия, в ръцете на малко на брой авторитарни държави като Русия и Китай, увеличава рисковете за климатичната и енергийната сигурност на Европа и забавя енергийния преход.
Това са част от изводите на най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията за цялостно зелено възстановяване на България, представен по време на международна конференция на 1 декември в София. В дискусията участваха представители от различни държавни институции, от неправителствения и от частния сектор.
Говорителите се обединиха около тезата, че Европейският зелен пакт не е причина, а решение на енергийната криза. Той е потенциално най-силният инструмент за обрат в климатичните промени и за укрепване на енергийната сигурност на ЕС и страните членки.
Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов каза време на международната конференция, че България трябва да приеме енергийна стратегия, в която да бъдат заложени всички мерки, които да доведат до ускорено развитие на възобновяемите източници и децентрализация на енергийната система на страната. Освен това в нея трябва да залегне създаването на енергийни общности, както и да намерят отражение новите изисквания за умните мрежи, които могат да влияят положително за оптимизация на потреблението на електроенергия.
Според директора на програма “Енергетика и климат” към ЦИД Мартин Владимиров планът за възстановяване изисква интегрирането на вятърни централи по брега на Черно море и използването на геотермална енергия. “Това са източници на енергия, които България все още не използва достатъчно. В момента се използва само една трета от потенциала. Трябва да се разработят и възможности за складиране на електричеството”, коментира той.
Трябва да има баланс между ядрената енергия и възобновяемите източници.
Това е чудесна възможност за България и за развитието на соларната енергия, подчерта директорът на Центъра за енергетика и климат във Френския институт за международни отношения Марк-Антоан Еил-Мазега по време на конференцията.
Старши експертът по въпросите на енергийното сътрудничество в Европа към Институт “Агора Енергивенде” д-р Кристиан Редл изрази мнение, че природният газ не е подходяща преходна технология, която да замести въглищните централи, заради редица проблеми, свързани с високите цени на горивото и на въглеродните емисии.
Експертите считат, че Националният план за възстановяване и устойчивост трябва приоритетно да инвестира в развитие на интелигентни електроразпределителни мрежи, които имат ключова роля за интегрирането на новите ВЕИ централи.
Тази седмица се състоя и онлайн конференция за енергийни журналисти. На нея координаторът “Газови политики” в организациите “За Земята” и “CEE Bankwatch Network” Рори Форстър заяви, че ако се осъществят плановете за развитие на газовата инфраструктура в България, няма как възобновяемите енергийни източници да се справят при евентуална газова криза. Същевременно, по думите му, природният газ не е стабилен източник на енергия, а България залага тъкмо на природния газ в бъдещото си развитие. Той припомни, че през 2017 г.
Международната агенция за възобновяема енергия е поръчала проучване за територията на Източна Европа за неизползвания потенциал за ВЕИ. Агенцията е констатирала, че в Южна и Източна Европа технически има капацитет за 739 гигавата възобновяема енергия. От тази цифра 139 гигавата се считат за разходоефективни, постижими и възможни за разгръщане в краткосрочен план.
България има постижим потенциал от малко над 23 гигавата само от вятърна и слънчева енергия, без да се отчитат възможностите на геотермалната и водната енергия. “Това е невероятно голяма възможност”, изтъкна Форстър. Той посочи, че общият инсталиран капацитет на енергийния сектор е малко под 12,7 гигавата. Ако България използва напълно потенциала си за възобновяеми енергийни източници, може да изнася такава енергия в други държави. Може да се създаде експортен пазар за енергия от ВЕИ.
Според Енрико Донда от организацията “Food & Water Action Europe” трябва постепенно да се премахне употребата на изкопаеми горива, ако “искаме да имаме устойчиво бъдеще”. Той изтъкна, че бъдещето е на ВЕИ.
В същото време нов доклад на Ember – мозъчен тръст в областта на енергетиката, който излезе, след като Германия обяви, че си поставя нова цел за спиране на използването на въглищата през 2030 г., а не както досега през 2038 година, сочи, че Полша, Чехия и България се очертават като трите държави, които ще произвеждат 95 процента от планираната енергия от въглища в Европейския съюз след 2030 г.
Заключението в доклада е направено след анализ на националните планове за климат и енергия, които предстои да бъдат актуализирани спрямо повишената климатична цел на ЕС за 55-процентово намаление на емисиите до 2030 г. Частта за България в доклада е изготвен със съдействие от “Грийнпийс”-България и Екологично сдружение “За Земята”.
“Печален лидер в използването на въглища за производство на енергия през 2030 г. ще бъде Полша с 63 на сто, следвана от Чехия с 18 на сто и България с 14 на сто. Останалата част от Европа върви по пътя на поетапен преход към възобновяема енергия още през това десетилетие. Тези, които останат на опашката, ще трябва да се изправят срещу високите цени на електричеството, икономическа конкурентоспособност и натиск за реформи в кратки срокове заради засилването на климатичната криза”, коментира Ричард Муур от Ember.
Вчера Европейската комисия съобщи, че продължава наказателната процедура срещу България и Словакия, тъй като не са въвели навреме в националното законодателство европейските правила за насърчаване употребата на енергия от ВЕИ. Те предвиждат до 2030 г. делът на ВЕИ да бъде поне 32 на сто, а делът на възобновяемите горива при превозите да достигне 14 на сто.
Европейският съюз планира до 2030 г. да улавя ежегодно по 5 милиона тона въглероден диоксид от атмосферата и да създаде европейска система за сертифициране на този процес, предвижда проектодокумент, цитиран тази седмица от Ройтерс.
Брюксел иска до 2050 г. ЕС да стане въглеродно неутрален, като за целта трябва да намали изхвърляните към момента 3 милиарда тона въглероден еквивалент годишно. За да бъде постигната тази цел, ЕС планира както да намали изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата, така и да увеличи капацитета за складиране на въглероден диоксид на площадки за дълготрайно съхранение.
Европейската комисия ще представи официално плановете си на 14 декември. Те предвиждат и създаването през 2022 г. на европейска система за сертифициране на въглеродното очистване чрез измерване и удостоверяване на премахването на въглеродните емисии.
Пакетът от предложения ще включва и ново законодателство, задължаващо петролните и газовите компании да намалят емисиите на метан, както и нови правила за европейския газов пазар. Целта на всички промени е да помогнат на ЕС да успее да намали вредните си емисии с 55 процента до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и да стане въглеродно неутрален към 2050 г.
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Коментар
Kak България да реализира потенциала си за възобновяеми източници на енергия
Необходимо е да се реализира потенциалът на България за алтернативни технологии за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Около това мнение се обединиха български и международни експерти на различни конференции тази седмица, информира БТА.
В подкрепа на тази теза в сряда Международната агенция за енергията публикува доклад, в който се посочва, че инсталираните нови мощности във възобновяеми енергийни източници в света ще отбележат пореден рекорд през настоящата година, но той няма да е достатъчен, за да бъде постигната желаната въглеродна неутралност към средата на века.
Енергийната криза в Европа напомни с пълна сила, че “трилемата” на енергийната политика на ЕС за едновременно постигане на достъпност, енергийна сигурност и устойчивост далеч не е намерила своето решение. Кризата показа как прекалената зависимост от изкопаемите горива, както и концентрацията на минерални ресурси, използвани в технологиите за производство на възобновяема енергия, в ръцете на малко на брой авторитарни държави като Русия и Китай, увеличава рисковете за климатичната и енергийната сигурност на Европа и забавя енергийния преход.
Това са част от изводите на най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията за цялостно зелено възстановяване на България, представен по време на международна конференция на 1 декември в София. В дискусията участваха представители от различни държавни институции, от неправителствения и от частния сектор.
Говорителите се обединиха около тезата, че Европейският зелен пакт не е причина, а решение на енергийната криза. Той е потенциално най-силният инструмент за обрат в климатичните промени и за укрепване на енергийната сигурност на ЕС и страните членки.
Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов каза време на международната конференция, че България трябва да приеме енергийна стратегия, в която да бъдат заложени всички мерки, които да доведат до ускорено развитие на възобновяемите източници и децентрализация на енергийната система на страната. Освен това в нея трябва да залегне създаването на енергийни общности, както и да намерят отражение новите изисквания за умните мрежи, които могат да влияят положително за оптимизация на потреблението на електроенергия.
Според директора на програма “Енергетика и климат” към ЦИД Мартин Владимиров планът за възстановяване изисква интегрирането на вятърни централи по брега на Черно море и използването на геотермална енергия. “Това са източници на енергия, които България все още не използва достатъчно. В момента се използва само една трета от потенциала. Трябва да се разработят и възможности за складиране на електричеството”, коментира той.
Трябва да има баланс между ядрената енергия и възобновяемите източници.
Това е чудесна възможност за България и за развитието на соларната енергия, подчерта директорът на Центъра за енергетика и климат във Френския институт за международни отношения Марк-Антоан Еил-Мазега по време на конференцията.
Старши експертът по въпросите на енергийното сътрудничество в Европа към Институт “Агора Енергивенде” д-р Кристиан Редл изрази мнение, че природният газ не е подходяща преходна технология, която да замести въглищните централи, заради редица проблеми, свързани с високите цени на горивото и на въглеродните емисии.
Експертите считат, че Националният план за възстановяване и устойчивост трябва приоритетно да инвестира в развитие на интелигентни електроразпределителни мрежи, които имат ключова роля за интегрирането на новите ВЕИ централи.
Тази седмица се състоя и онлайн конференция за енергийни журналисти. На нея координаторът “Газови политики” в организациите “За Земята” и “CEE Bankwatch Network” Рори Форстър заяви, че ако се осъществят плановете за развитие на газовата инфраструктура в България, няма как възобновяемите енергийни източници да се справят при евентуална газова криза. Същевременно, по думите му, природният газ не е стабилен източник на енергия, а България залага тъкмо на природния газ в бъдещото си развитие. Той припомни, че през 2017 г.
Международната агенция за възобновяема енергия е поръчала проучване за територията на Източна Европа за неизползвания потенциал за ВЕИ. Агенцията е констатирала, че в Южна и Източна Европа технически има капацитет за 739 гигавата възобновяема енергия. От тази цифра 139 гигавата се считат за разходоефективни, постижими и възможни за разгръщане в краткосрочен план.
България има постижим потенциал от малко над 23 гигавата само от вятърна и слънчева енергия, без да се отчитат възможностите на геотермалната и водната енергия. “Това е невероятно голяма възможност”, изтъкна Форстър. Той посочи, че общият инсталиран капацитет на енергийния сектор е малко под 12,7 гигавата. Ако България използва напълно потенциала си за възобновяеми енергийни източници, може да изнася такава енергия в други държави. Може да се създаде експортен пазар за енергия от ВЕИ.
Според Енрико Донда от организацията “Food & Water Action Europe” трябва постепенно да се премахне употребата на изкопаеми горива, ако “искаме да имаме устойчиво бъдеще”. Той изтъкна, че бъдещето е на ВЕИ.
В същото време нов доклад на Ember – мозъчен тръст в областта на енергетиката, който излезе, след като Германия обяви, че си поставя нова цел за спиране на използването на въглищата през 2030 г., а не както досега през 2038 година, сочи, че Полша, Чехия и България се очертават като трите държави, които ще произвеждат 95 процента от планираната енергия от въглища в Европейския съюз след 2030 г.
Заключението в доклада е направено след анализ на националните планове за климат и енергия, които предстои да бъдат актуализирани спрямо повишената климатична цел на ЕС за 55-процентово намаление на емисиите до 2030 г. Частта за България в доклада е изготвен със съдействие от “Грийнпийс”-България и Екологично сдружение “За Земята”.
Вчера Европейската комисия съобщи, че продължава наказателната процедура срещу България и Словакия, тъй като не са въвели навреме в националното законодателство европейските правила за насърчаване употребата на енергия от ВЕИ. Те предвиждат до 2030 г. делът на ВЕИ да бъде поне 32 на сто, а делът на възобновяемите горива при превозите да достигне 14 на сто.
Европейският съюз планира до 2030 г. да улавя ежегодно по 5 милиона тона въглероден диоксид от атмосферата и да създаде европейска система за сертифициране на този процес, предвижда проектодокумент, цитиран тази седмица от Ройтерс.
Брюксел иска до 2050 г. ЕС да стане въглеродно неутрален, като за целта трябва да намали изхвърляните към момента 3 милиарда тона въглероден еквивалент годишно. За да бъде постигната тази цел, ЕС планира както да намали изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата, така и да увеличи капацитета за складиране на въглероден диоксид на площадки за дълготрайно съхранение.
Европейската комисия ще представи официално плановете си на 14 декември. Те предвиждат и създаването през 2022 г. на европейска система за сертифициране на въглеродното очистване чрез измерване и удостоверяване на премахването на въглеродните емисии.
Пакетът от предложения ще включва и ново законодателство, задължаващо петролните и газовите компании да намалят емисиите на метан, както и нови правила за европейския газов пазар. Целта на всички промени е да помогнат на ЕС да успее да намали вредните си емисии с 55 процента до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и да стане въглеродно неутрален към 2050 г.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни