Какви са последиците от спирането на работата на газопровода в Украйна?

Спирането на работата на газопровод в Източна Украйна провокира ново безпокойство относно енергийните доставки в Европа.

Цената на газа скочи, а след това спадна. Спирането на работата на газопровода поражда специално внимание, тъй като това е първият случай, в който войната нарушава потока на руския природен газ през Украйна към Европа, където подхранва заводи и генерира електричество.

Ето ключовите моменти:

Какво се случи в Украйна?

Газовият оператор на Украйна заяви, че повече не може да транспортира газ през компресорна станция, която се намира в Луганска област, Източна Украйна, близо до границата с Русия. Компанията заяви, че не разполага с оперативен контрол над станцията, която се намира на територия, контролирана от Русия, предвид факта че окупационните сили се месят във функционирането на станцията и пренасочват газ по начин, който застрашава стабилността на газопроводната система.

Украинската компания заяви, че неведнъж е изразявала пред руската компания “Газпром” опасенията си във връзка с това, че подобна намеса представлява опасност за газовия поток, но призивите ѝ са били игнорирани.

През украинския тръбопровод преминава около една трета от руския газ, който отива към Европа. Украинският оператор заяви, че спреният газ може да бъде компенсиран през друг газопровод, който преминава от Русия в Украйна близо до град Суджа.

“Газпром” заяви, че това не е възможно, но газовият поток през тръбопровода, преминаващ край Суджа, се увеличи за отрицателно време, с около 8 милиона кубични метра на ден.

Защо на това се обръща такова внимание?

Докато спирането на газа от Русия за Полша и България се дължеше на спор във връзка с плащането в рубли, вчерашното спиране е първото смущение на газовите доставки през Украйна, което се дължи на войната.

Твърденията, че енергийните доставки са изложени на опасност, доведоха до покачване на цените. Спотовите цени на газа се увеличиха с 4 процента при откриването на търговията вчера и достигнаха до 103 евро за мегават. По-късно обаче цените паднаха до 95 евро за мегават, под нивото си във вторник.

Европейските правителства не са доволни, че трябва всеки ден да изпращат в Русия стотици милиони долари за енергия, но засега не са се споразумели за бойкот на природния газ заради сериозната зависимост от него на големи икономики като Германия и Италия. Европейската комисия предложи поетапен отказ от руския петрол, но се сблъска със съпротива от някои страни, които зависят от тази суровина, като например Унгария.

Икономисти смятат, че пълният отказ както от петрола, така и от природния газ биха довели до рецесия в Европа. Загубата само на газа би се отразила на индустрии като металите, торовете, стъкларството и керамиката, които в някои случаи вече съкратиха обемите на производство заради високите цени на газа. Потребителите пък биха получавали още по-големи сметки за електричество и отопление от досегашните.

За да бъдат избегнати тези последици, Европейският съюз предложи вносът на руски газ да бъде намален с две трети до края на годината, като в същото време бъдат гарантирани допълнителни доставки през газопроводи от Норвегия и Азербайджан, повече доставки с кораби на втечнен природен газ, ускорено развитие на вятърната и слънчевата енергия и съхраняването на енергията. Дали това може да бъде постигнато, предстои да се види.

Какво се случва с газовите потоци?

Преди войната делът на руския газ, който транзитираше за Европа през Украйна, спадна до 18 процента. От това количество около една трета преминава през тръбопроводната система, която спря да работи. Потокът може да достигне до 32,6 милиона кубични метра на ден; през последните дни той беше около 23 милиона кубични метра на ден.

Голяма част от този газ, макар и не целият, може да бъде пренасочен през тръбопровода, който влиза в Украйна край Суджа, казва Цзунцян Луо, газов експерт в „Райстад Енерджи“.

Дори с допълнителни мощности през този град, ще останат около 10 милиона кубични метра на ден, за които има нужда от търсене на тръбопровод, през който да транзитират до Европа, но не е ясно как точно ще стане това, защото капацитетът изглежда запълнен, изтъква Луо.

За една година този дневен поток ще достигне около 3,6 милиарда кубични метра, от близо 150-те милиарда кубични метра, които Европа внася от Русия. Като ги сравним, количеството не е огромно, но газовите доставки не са в изобилие, цените са високи, а вносителите на газ и правителствата полагат всячески усилия да намеря всякакви доставки на неруски газ.

Германия получава с една четвърт по-малко газ през Украйна, заяви вчера енергийното министерство. Допълнителните доставки от Норвегия и Нидерландия отчасти компенсират недостига, заяви Аника Айнхорн, говорителка на министерството.

Тя отбеляза, че по-голямата част от руския газ достига до Германия през тръбопровода „Северен поток 1“, а не през Украйна.

Какво е въздействието върху потребителите на енергия в Европа?

Благодарение на умерения климат Европа е в по-добра позиция по газовия въпрос, след като преживя зимата с недостатъчни резерви. Резервите се попълват по-бързо, отколкото през миналата година, но тепърва предстои справянето с нуждите през идната зима.

Прекъсването на доставките ще направи по-трудно за европейските страни постигането на целите, които те са си поставили във връзка с нивото на запасите за следващата зима, и „ще ускори плановете на Европа да се откаже от руския газ“, казва Луо.

„Тъй като европейската газова мрежа е добре интегрирана, има вероятност нито една страна да не почувства непосредствения ефект от последиците, но това ще натовари системата и ще бъде фиксирана стойност, под която цената няма да може да пада“, обяснява Луо.

Какви са възможните мотиви за този ход?

Както украинският газов оператор, така и „Газпром“ подчертават надеждността си като газови доставчици въпреки враждебността, която се подхранва от войната, така че анализаторите все още се опитват да разберат за какво точно става дума. „Предстои да видим дали нарушението в доставките ще се окаже нещо повече от мерене на мускули“, казва Барбара Ламбрехт от „Комерцбанк“.

Тим Аш, специалист по нововъзникващи пазари в „БлуБей Асет Мениджмънт“, казва, че може да става дума за упражняване на натиск по отношение на Европа.

„Мисля, че в Украйна нараства недоволство, че Европа действа твърде бавно по въпроса с енергийното ембарго срещу Русия. Ако Европа не е готова да спре да дава пари на Москва за енергийни доставки, защо Украйна да не вземете нещата в свои ръце?“, разяснява експертът.

Автор: Божидар Захариев/БТА

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ