Европейският парламент ще гласува днес осмият пакет за борба с промените на климата, като целта му е вредните емисии в атмосферата да бъдат намалени по-бързо от досега планираното. Изходът от вота обаче е несигурен, тъй като евродепутатите остават разделени дали да затегнат или отхлабят правилата.
Пакетът цели да накара страните членки на ЕС до 2030 г. да свият вредните си емисии с 55 процента спрямо 1990 г.
Брюксел гледа на пакета и като на още един начин да бъде намалена енергийната зависимост от Русия.
Реформа на въглеродния пазар
Най-сериозното предложение е за реформа на пазара на въглеродни емисии в ЕС, главният инструмент на съюза за намаляване на вредните газове, като промишлените и енергийните предприятия започнат да плащат за емисиите, които изпускат.
В рамките на днешното гласуване някои евродепутати ще опитат да затегнат схемата и да наложат свиване на емисиите с 67 на сто до 2030 г., доста над предложените от Еврокомисията 61 на сто. Други се надяват да се стигне до компромис от 63 на сто.
Предложението добавя мореплаването към въглеродния пазар и повишава цената за замърсяване от страна на авиокомпаниите. Една от поправките ще улесни намесата на политиците, в случай че цените на въглеродните емисии рязко се увеличат, докато друга ще ограничи финансовите спекулации при търговията с емисии.
Нов въглероден пазар
Междувременно Европарламентът може да ограничи новия въглероден пазар на ЕС, като наложи въглеродни такси на замърсяващите горива, използвани в сградите и транспорта още от 2025 г.
Някои депутати се опасяват, че подобна мярка ще повиши разходите на домакинствата, а други контрират, че твърде високите цени на енергията вече са факт. Депутатите ще гласуват и фонд, който ще събира приходите от новия пазар и ще помага на бедните домакинства да преминат на чиста енергия.
Като компромис схемата може да бъде ограничена само до търговския сектор, а частните потребители да бъдат изключени от нея до 2029 г. Брюксел предупреждава, че това ще попречи на ЕС да постигна климатичните си цели.
Чисти коли до 2035 г.
Транспортът произвежда около четвърт от парниковите газове, изпускани в Европа. ЕС предложи съкращаването на тази емисии със 100 процента към 2035 г., като бъдат забранени продажбите на нови коли с двигатели с вътрешно горене, освен ако производителите им не съумеят да ги трансформират във “въглеродно неутрални”.
Европейската народна партия, чиято група е най-голямата в ЕП, ще опита да намали тази цел на 90 на сто.
Много автопроизводители, сред които например “Фолксваген”, планират да спрат да произвеждат и продават замърсяващи коли след 2035 г.
Но според имейли, видени от Ройтерс, представители на индустрията са лобирали пред депутатите да отхвърлят 2035 г. като цел.
Въглеродна такса на границата
Тежко гласуване се очертава и по предложението за налагане за пръв път в света на въглероден данък върху вноса на въглеродно-интензивни стоки като стомана и цимент.
Най-спорният детайл е кога този данък да замени сегашните въглеродни разрешения, които индустрията в ЕС получава, за да остане конкурентоспособна на компании от държави с по-хлабава климатична политика.
Възможностите са за постепенно отпадане на разрешенията през 2030 г., 2032 г. или 2035 г. Секторът призова депутатите да не дърпат датата прекалено напред, тъй като това би повишило цената, която те плащат, за да продължат да замърсяват.
Национални цели за емисии и за складиране на въглерод
ЕС поставя национални цели на страните членки за намаляване на емисиите в сектори като транспорта и сградите. Те обаче трябва да станат по-амбициозни, за да бъдат постигнати заложените климатичните цели. Депутатите обмислят по-строги правила, за да попречат на страните да избягват намаляването на емисиите и да разчитат на други да свършат това.
Депутатите ще обсъдят отделен закон, изискващ от страните членки да засаждат гори, да съхраняват и създават влажни зони и да подобряват състоянието на почвата, за да може тези естествени резервоари да поемат и съхраняват повече въглероден двуокис.
Източник: БТА
