Какво е бъдещето на трамваите – най-старият градски транспорт у нас?

От: built.bg

• Трамваен транспорт у нас има от далечната 1900 г. В градски условия това ги прави най-старият обществен транспорт. Трамваи има само в София, а покрай строителството на метрото няколко трамвайни линии бяха закрити през последните години. Това поставя въпроса какво е бъдещето на този вид транспорт?
• Статистиката показва, че пътникопотока намалява. Трамвайните линии са част от Градския електротранспорт, в който влизат също тролеите и тролейбусите. В периода октомври-декември 2023 г. този тип транспорт е превозил малко над 68 000 пътници, което е спад от 6% спрямо същия период на 2022 г. Спадът конкретно при трамвайния транспорт е 17%.

Извършената работа обаче нараства – изминати са повече от 391 млн. километра. По време на епидемията от коронавирус пътниците са почти двойно по-малко в продължение на две-три години. А неотдавна беше открита  и трамвайна линия номер 3 от Бъкстон до Хладилника, което определено е позитивен знак.

Историята на трамвайния транспорт у нас e изключително любопитна и може да служи като добра основа за дебата за бъдещето му. През 1878 г. територията на София е едва 3 кв. км. – тя става столица с по-малко от 12 000 жители и 3300 къщи. Разрастването й обаче е стремглаво. До началото на 20-ти век столицата има вече ясно очертана градска структура, стройна улична и квартална мрежа.

Изграждането на трамвайно трасе върви ръка за ръка с електрификацията и прокарването на градско осветление. Първата електрическа лампа светва пред двореца на Княз Александър Батенберг 1879 г. по случай възкачването му на престола. Любопитно е, че тогава се обсъждат куриозни от днешна гледна точка идеи – с една мощна лампа, окачена на балон над София, да се освети целия град или друга мощна лампа да се инсталира на връх Камен дел и да се насочи към града.

Превозните средства, които се движат из София преди 1900 г., са т. нар. конски трамваи. 20 години преди това в Париж „Сименс“ представят своя електрически трамвай. Не случайно компанията е основен кандидат за обявената концесия за изграждане на трамвайно трасе в София в края на века. След скандал и няколко преразглеждания обаче концесията в крайна сметка отива при новосъздаденото “Френско-белгийското дружество за електрическите трамваи на София”.

Така, на 1 декември 1898 г., концесиите за трамваите и осветлението на столицата вече са узаконени. Главно действащо в целия процес е тогавашният кмет на града Димитър Яблански. От началото на 1901 г. София вече се радва на модерен електрически обществен транспорт. Окичена цялата в знамена и цветя, на 1 януари, малка мотриса с № 13 потегля от Гарата с маршрут до ул. „Граф Игнатиев“. По улици и площади на София тръгват 25 мотриси и 10 ремаркета, доставени от белгийския акционер. Още същата година започва обучението на първите ватмани и кондуктори.

Стойността на един билет първа класа е 15 ст., а за втора – 10 ст. В зависимост от дължината на маршрута, цената на билетите достига до 30 стотинки. Населението на София непрекъснато расте, а с това и необходимостта от нови транспортни решения. Правят се разширения, преустройства на маршрутите и на релсовите пътища, увеличава се и броят на мотрисите и ремаркетата.

Променящият се град има своето отражение върху транспорта – кипи строителство на нови обществени сгради, улици и площади. Централна гара, Лъвов мост, Орлов мост, Царският дворец, Народният театър, Халите – всички те са построени между Освобождението и 1910 г.

Първата световна война променя картината, но след края й транспортния план на града бързо се възстановява. Доставени са нови мотриси на „Сименс“, които са в експлоатация чак до 60-те години. През 1936 г. започва производството на първите български. Преди Втората световна война подвижният състав на трамвайния транспорт наброява 135 мотриси.

По време на войната обаче голяма част от трамвайния парк е разрушен при бомбардировките. След края й идва и национализацията – създадено е общинско дружество, което да управлява транспорта. Започва активно производство на трамваи с имената „Република“, „Комсомолец“ и „Космонавт“. Населението на града вече е достигнало 800 000 души през 1965 г.

Ситуацията не се променя особено след идването на демокрацията. През последните години се работи за обновяването на трамвайния парк, което се извършва основно с европейски средства. Към 2019 г. 11 трамвайни линии обслужват нуждите на софиянци.

През годините софийският трамвай се е превърнал е просто в част от градската среда, но и от фолклора. Иван Вазов, Елисавета Багряна и други автори пишат стихотворения за трамваите. На тях са посветени песни и анекдоти – като например популярната крилата фраза, че “след жена и трамвай не се тича. Ако си ги пропуснал, застани и чакай търпеливо. Те пак ще се върнат и ще преминат край тебе.”

Когато на 1 януари 1901 г. по улиците на София тръгва първата електрическа мотриса с №13, по отношение на въвеждането на този нов и толкова прогресивен за своето време транспорт, София заема мястото си след столици като Берлин (1881), Париж (1895) и Виена (1897 ), като дори изпреварва Лондон, Стокхолм и Варшава. В някои европейски градове като Лисабон например, трамваите са характерна забележителност. В София обаче те имат и своите дълбоки традиции, но и все още чисто практическо предназначение, защото са неизменна част от транспортната схема на града и покриват уникални маршрути.

*Снимки и информация: Столичен електротранспорт

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ