Бюлетин

Специален анализ: Какво се случва с парите ни?

Икономистът Румен Гълъбинов специално за Built.bg 

Как сметките да не ни видят сметката

2021 – ва година мина под знака на един проинфлационен глобален растеж. Тоест, растеж на икономиките по света, който в голямата си част се дължи на инфлация и на проинфлационни фактори, които водят началото си от цените на енергоизточниците си – петрола и природния газ. Дори и въглищата се вдигнаха на международните пазари.

И оттам с вдигнаха и производствените цени. В България имахме производствена инфлация, ръст на производствените цени, които стигнаха до връх, който не се е случвал през последните 19 години. 

И няма как да не очакваме, че инфлацията ще е ниска. Щом производствените цени имат такъв ръст, очевидно че потребителските цени ще се вдигат.

Разбира се, това нещо беше добре използвано от държавите по света. Високите цени предполагат и по – висока събираемост на ДДС.

Оттам преизпълнение на планираните данъчни приходи за 2021 – ва година. В тази година започваха да се възстановяват глобалната и българската икономика. От тази гледна точка българският бюджет спечели.

Но, ако говорим за крайните потребители – фирми, домакинства – те загубиха, защото тези по – високи цени на енергоносителите удариха по сметките. И по сметките за газ, а най – вече индустриалните потребители, които ползват газ за производствени нужди.

По същия начин стоят и нещата с електроенергията, но тя все още не се е отразила в сметките на битовите потребители. Ние сме “защитени” от това, че сме на регулирания пазар, и че все още там не е разрешено да се увеличат цените.

Те се увеличиха, пък за индустрията, за електроенергия, където отразяват пикове. И сега държавата, събрала повече пари от крайните потребителски цени, като ДДС, най – вече и в по – малка степен корпоративен и подоходен данък, трябва да изпълни някои свои ангажименти, свързани с енергийно подпомагане, енергийни субсидии за фирмите.

И ако имаме увеличение на електроенергията, след изтичането на мораториума, което е вероятно да се случи, тогава държавата трябва да си изпълни ангажиментите към битовите потребители. Да ги подпомогне енергийно.

Помощ! 

Таймингът е много важен. Точният момент на мерките. Някои от тези мерки все още не са заработили. Дори мерките, които бяха заявени в края на миналата година. Тоест някои от фирмите, които са получили тези високи сметки не са си ги платили. 

Или просто стоят и чакат, не ги плащат, разсрочват ги, за да видят какво ще стане, как точно ще ги обезщетят. И има опасност от едно просрочване във времето на тези задължения.

В същото време отбелязването на пиковете, които започнаха и за природния газ, и за електроенергията, тези пикове започнаха още в края на лятото, те имат предистория три – четири месеца поне, и от тези пикове спечелиха пазарните участници на свободната електроенергийна борса. Те вече реализираха своите печалби.

Докато сега абонатите и потребителите се чудят как точно ще стане подпомагането и как ще ги компенсират, дали да платят сметката или да я отложат, то други в последните месеци реализираха дори свръхпечалби на този електроенергиен свободен пазар.

И от това как ше се случат нещата за крайните потребители, ще зависи движението на инфлацията, съответно от това ще зависят бюджетните приходи за 2022 – ра година.

Да, може да продължат да се увеличават, цени и тази година. Подобни са и очакванията, но дали ще има възможност да се плащат тези данъци, които миналата година са платени? 

Дали е гарантирано, че при продължаващо увеличение на цените, държавата ще продължи да събира повече? Защото някои форми могат междувременно да фалират, поради невъзможност да работят в такава ситуация.

Цените на строителните материали 

Строителният бранш най – често работи на открито и противоепидемичните мерки са по – либерални. И той работеше в изминалите две години сравнително без тежки ограничения. Той ще продължи да работи и през 2022 – ра година. В третата година на пандемията. 

Въпросът, е че всички останали увеличения на цени го засягат. 

Увеличените цени на материалите, ще доведат до разход за работни заплати. Ще се увеличат и други косвени разходи.

А с новите цени на материалите се покачват и себестойността на строителната продукция, в случая на готовото строителство, следователно ще има покачване на цените и на готовите строителни обекти.

Колко амбициозен е инфраструктурния план на кабинета

12 милиарда лева е амбициозна програма, но за четири година напред, разделена е по три милиарда годишно, което е в рамките на това, което и досега се е случвало. От тази гледна точка тя не звучи толкова грандиозна. 

Става въпрос и за обекти, по които така или иначе България е работила.

И от така обявените проекти, немалка част са за довършване. Да не забравяме, че се очаква финансиране от ЕС и голяма роля има Плана за възстановяване и устойчивост. Тоест чака се одобрението на ЕК, за да се финансират по Плана.

А този план закъсня. Миналата година шест месеца закъсняхме да го изпратим, което оказа влияние. Така или иначе ние нямаме одобрен план, имаме забележки, да отговорим на тях, надявам се в краен срок. 

Важно е да започнат първите плащания поне в средата на годината, което ще е в подкреп на цялата ни икономиката.

Данъчната политика като щит срещу по – голяма криза

Да се каже само, че данък добавена стойност няма да се променя не е достатъчно. Очакванията тук са ДДС да се намалява. И то да се намали ДДС на електроенергията за определено време. Това са мерки, които в други държави вече се обсъждат – наполовина ДДС за тока, за шест месеца. Или намаляване на ДДС за храни и лекарства, за да се стимулира потреблението, защото има опасност, така както вървят нещата с изпреварващи темпове, инфлацията да расте спрямо нарастването на БВП, а ние да влезем в стагфлация.

Аз мисля, че вече сме в това състояние, но трябва да се докаже с данните от две последователни тримесечия. Което вероятно ще стане до края на този месец.

Не искам да съм лош пророк, но твърде вероятно да влезем в такъв макар и кратък период.

Стагфлация е когато имаме устойчиво изпреварване от инфлацията на ръста на икономиката, което не е добре. То трябва да е обратното – ръстът на икономиката да изпреварва ръста на инфлацията на годишна база.

Надявам се че това ще е кратко състояние. И инфлацията да се успокои, след зимата цените на газ, нефт и електроенергия да се успокоят и икономиката да се възстанови показателно.

Демографският срив – нищо по – серизно 

В последните години отбелязваме печални рекорди по смъртност на населението. Дори с тази тема трябва да започваме всеки един разговор, защото ние намаляваме ускорено. И няма как да правим ускорена икономическа успеваемост с прогресивно намаляващо население. Ние трябва да намалим смъртността, да БВП расте, но трябва да се справим с числото в знаменателя, а това е много комплексен проблем.

Три стъпки, с които да се измъкнем от капаните на 2022 г.

На първо място трябва да се въведат адекватни мерки след отмяната на мораториума върху цените на електроенергията. Включително адекватни мерки за цените на ВиК услугите, цените за отоплението с природен газ. И компенсиране на битовите и индустриалните потребители.

Намаляване на ДДС, като временна мярка, за електроенергията. Временна мярка би могло да е за топлоенергията, намаляване на ДДС за храни и лекарства в магазините и аптеките. Ние го намалихме в заведенията, а държавата заправи за магазините. А ако се намали ДДС в аптеките, ще се облекчи и здравната система.

И да се въведе необлагаемият минимум за хора, които имат минимални заплати да не плащат данък общ доход. Да не плащат десет процента.

close

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Още от Built.bg

Създателите

Коментари и анализи

Избрано за Вас

Инфраструктура

Архитектура

Градска среда и Урбанизъм

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Бохемски истории

Be Green

Войната в Украйна

Built.bg Podcast

Последвайте ни

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам