Важността на стратегия за развитието на енергетиката у нас обедини участниците в кръглата маса “Българската енергетика – Стратегия 2023-2053” в София, организирана от Министерството на енергетиката.
На форума, открит от президента Румен Радев и служебния премиер Гълъб Донев, министърът на енергетиката Росен Христов представи стратегия за развитието на сектора до 2053 г.
Делян Добрев, председател на парламентарната енергийна комисия поздрави служебното правителство за “куража”, че са изготвили енергийна стратегия, което по думите му е нелека задача. Добрев посочи, че от ПГ на ГЕРБ-СДС ще подкрепят стратегията с основен аргумент, че тя ще помогне на служебния кабинет или на следващо редовно правителство за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост. Според Делян Добрев енергийната стратегия, както и решението на Народното събрание относно предоговаряне на плана, ще дадат достатъчно аргументи на кабинета да представи визията на България за декарбонизация. Целите в стратегията са достатъчно амбициозни, за да постигнем предоговарянето, което е необходимо, посочи Добрев.
Рамадан Аталай, заместник-председателят на енергийната комисия, също приветства Министерството на енергетиката за смелостта да се ангажира и представи визия за развитие на енергийния сектор до 2053 г. и определи стратегията като амбициозна. Аталай добави, че от ДПС може би ще имат и допълнителни предложения по стратегията, запазвайки предложената рамка.
Според президента на КНСБ Пламен Димитров като цяло посоката, начертана в документа, е правилна, но има и въпросителни. Димитров смята, че трябва да има преподреждане в целите на стратегията. Според него като втора цел, след гарантирането на енергийната сигурност и защита на националната сигурност, трябва да бъде изведена поносимостта на цените на електоенергията за населението и бизнеса.
Ваня Григорова от КТ “Подкрепа” също изрази подкрепа за стратегията. Подкрепяме амбициозния план за развитие на енергетиката в страната, заложеното изграждане на ядрени мощности – нещо, което трябваше да бъде направено преди десет години. Надяваме се диверсификацията да предвижда и как се справяме с ядрените отпадъци, отбеляза тя.
Григорова каза още, че целта не може да бъде само декарбонизация, а трябва да включва и икономическото развитие на страната и нейните граждани. Тя добави, че декарбонизацията може да бъде само една от стъпките в посока за постигане на тези цели.
Министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова отбеляза, че всички инвестиционни намерения по проектите, заложени в стратегията, ще бъдат пречупени критично през призмата на екологичното законодателство.
В представената от министър Росен Христов стратегия за въглищната енергетика се предвижда използване на съществуващите мощности до 2030 г. за гарантиране на енергийната сигурност, както и въвеждане на технически решения за намаляване на емисиите. Анализите показват, че минимум до 2030 г. ще бъде икономически изгодно секторът да се развива и да участва в гарантирането на енергийната сигурност на страната, след което този сектор може постепенно да бъде изведен от експлоатация докъм 2038 г., без да нарушаваме основните приоритети и с плавно извеждане на мощностите да осигурим заетост в нови сектори на всички работещи там хора, посочи Росен Христов.
Той каза също, че производителите на електроенергия от въглища са силно мотивирани да се фокусират върху оптимизиране на горивния процес, така че с технически мерки да се намали нивото на въглеродни емисии в общия стремеж за постигане на европейските цели за декарбонизация.
В ядрената енергетика стратегията предвижда изграждане на четири нови блока – два на площадката “Белене” до 2035-2040 г. и два заместващи на площадката в “Козлодуй” до 2045 година.
Предвижда се още изграждане на 7 гигавата слънчеви и 2 гигавата вятърни мощности до 2030 г. и на 12 гигавата слънчеви и 4 гигавата вятърни мощности до 2050 година.
България има силен потенциал за водни електроцентрали (ВЕЦ), отбеляза министър Христов. Той посочи, че се водят разговори с Румъния за изграждането на две ВЕЦ на р. Дунав. Планира се изграждане от България на 870 мегавата нови ВЕЦ до 2030 г. и на 1270 мегавата до 2050 година.
В геотермалната енергия фокусът е върху изглаждане на локални системи за отопление. Предлага се още изграждане на 1 гигават електролизатори до 2030 г. с производство на 90 000 т./г. и на 5 гигавата електролизатори и производство на 520 000 т./г. водород до 2050 г. за местно потребление и износ.
По отношение системите за съхранение на енергия се предлага разширение на ПАВЕЦ “Чаира” до 2030 г., изграждане на подземен ПАВЕЦ и изграждане на 1 гигават до 2035 г., 600 мегавата батерии до 2030 г. и на 1,5 гигавата системи за сезонно съхранение до 2050 г. Предвижда се още 1900 км модернизация и изграждане на нови далекопроводи в преносната мрежа, дигитализация и развитие на разпределителната мрежа, изграждане на 1000 зарядни станции за развитие на техническа и зарядна инфраструктура до 2030 г. За справяне с енергийната бедност се предвижда въвеждане на мерки за подпомагане и повишаване на енергийната ефективност на домакинствата.
