По време на годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от в. “Капитал” министъра на регионалното развитие и благоустройството се спря върху проблема с поскъпването на цените на строителните материали.
Той напомни, че още от февруари миналата година заради нарушените доставки първи тръгнаха цените нагоре на суровините – желязото поскъпна с около 40 процента, а сега и стоманата, тази година е отчетено около 60 на сто поскъпване на битума, при тръбите, тръбопроводите за ВиК инфраструктурата също има над 25 на сто поскъпване.
По тази причина държавата е изправена пред въпроса какво да се прави с европейските програми, които финансират строително-монтажни работи, и сключените по тях договори в периода 2019 и 2020 г., чиито цени към днешна дата не са актуални.
“Има две черни дупки: едната – на проекти, които вече са със сключени договори, но строителите отказват да работят, а и те обективно не биха могли, а втората – има подадени само оферти, но няма сключени договори и те са се отказали и не поддържат офертите си”, каза министърът.
Той изтъкна, че в края на януари е създадена междуведомствена работна група по индексацията на цените в строителството. Караджов напомни, че по Закона за обществените поръчки не се разрешава да се правят актуализации в цените и това налага промяна в нормативния акт.
Текстовете на тази промяна ще трябва да са свързани с някакъв обективен индекс, който да се прилага на месечна, двумесечна или тримесечна основа не само към бъдещите договори, но и към заварените случаи, каза министърът и допълни, че само в сектора ВиК-инфраструктура има застрашени около 260 млн. лева оферирани или договорирани.
“В момента междуведомствената работна група е почти на финала си, като са идентифицирани пет строителни подотрасъла, сред които ВиК, пътно и високо строителство, енергетика, за които ще има различни индекси.
До края на месеца експертите ще са приключили дейността си и оттам ще излезе предложение за законодателно решаване на проблема с така наречената индексация на цените”, каза министърът.
Следващата седмица предстои втори кръг разговори с превозвачите по темата за обхвата на тола, съобщи министър Караджов
Очевидно е, че ще се въведе този обхват и върху второкласните пътища за първия етап, с който е трябвало да почне тол системата. Като първа стъпка смятам, че до средата на годината трябва да се въведе и второкласната пътна мрежа, т.е. да отидем на около 6300-6400 километра от републиканската пътна мрежа, които да са платени за тежкотоварен превоз по системата тол.
Когато е направена тол системата, е била разчетена да се заплащат такси за над 16 000 километра от обхвата й, като първата стъпка е трябвало да започне с малко над 6000.
Поради протести и зле разбран популизъм в политиката за второкласните пътища в България, които са близо 3200 километра, е сложена нулева тарифа, като тежкотоварните коли и досега плащат нула стотинки за километър, каза министърът.
Толувани са магистралите и първокласните пътища – общо около 3100 километра, това е довело до отлив на тежкотоварния трафик към второкласната мрежа, която не е пригодена за подобно натоварване, с което тя е компрометирана.
