Снимки: AP
Под тюркоазените води край бреговете на Австралия се таи едно от природните чудеса на света – подводна джунгла с цветовете на дъгата, бликаща от живот, който според учените дава някои от най-ясните сигнали за климатичните промени, съобщи Асошиейтед прес.
Големият бариерен риф – поразен, но не и унищожен от въздействието на климатичните промени, вдъхва надежда и тревоги, докато учените се надпреварват с времето да установят как той може да оцелее в затоплящия се климат. Властите се опитват да осигурят на рифа време, съчетавайки древно познание с нови технологии. Те изучават размножаването на коралите с надежда да ускорят растежа им и да ги адаптират за живот в по-топли води.
Подводни горещи вълни и циклони, предизвикани отчасти и от парниковите газови емисии, са опустошили близо трите хиляди коралови рифа, оформящи Големия бариерен риф. Водите са замърсени, а трънните венци от морски звезди нараняват коралите.

Изследователи казват, че климатичните промени вече подлагат на изпитание изпълнената с живот морска суперструктура и че се задава ново опустошение.
“Това е ясен сигнал за климатичните промени. Ще се случва отново и отново”, каза Ан Хогет, директор на Изследователска станция на остров Лизард. Тя има предвид вредите върху коралите от по-мощните морски бури и от горещите морски вълни. Ще бъде като влакче на ужасите, добави тя.
Коралите са инженери, те строят подслон и осигуряват храна за безброй животни, каза Майк Емсли, ръководител на Програмата за дългосрочно наблюдение на рифа в Австралийския институт за морски науки.

Горещите вълни през последните години са принудили коралите да прогонят безброй малки организми, захранващи рифовете чрез фотосинтеза, поради което участъци от рифа са загубили цвета си. Без тези водорасли коралите не растат и не могат да бъдат полезни за почти деветте хиляди зависещи от тях животински видове. През последните десетилетия циклоните са разрушили акри корали.
Първата стъпка от правителствения план за възстановяване на кораловия риф е да се разбере по-добре енигматичния жизнен цикъл на коралите. За тази цел десетки австралийски учени се отправят на експедиции в морето, когато дойде времето за размножаване преди настъпването на пролетта.
За да ускорят процеса на размножаване, те вземат яйцеклетки и сперматозоиди от коралите и в лабораторни условия търсят начини за ускоряване на репродуктивния цикъл, както и да подсилят гените, свързани с преживяване на вида при по-високи температури.
Една такава лаборатория е настанена на ферибот край остров Кономи. Карли Рандал, която ръководи проект от инициатива за укрепването на кораловия риф, каза, че дългосрочният план е отглеждането на десетки до стотици милиони корали всяка година и връщането им в рифа.
Тя сравни операцията със засаждането на дървета с дронове, но под вода. Инженери проектират роботи, които ще разполагат подводните дронове. Те пък ще прикрепят генетично подбрани корали към рифа с клипове с формата на бумеранг.
Коментар
Климатичните промени и заплахите пред Големия бариерен риф
Снимки: AP
Под тюркоазените води край бреговете на Австралия се таи едно от природните чудеса на света – подводна джунгла с цветовете на дъгата, бликаща от живот, който според учените дава някои от най-ясните сигнали за климатичните промени, съобщи Асошиейтед прес.
Големият бариерен риф – поразен, но не и унищожен от въздействието на климатичните промени, вдъхва надежда и тревоги, докато учените се надпреварват с времето да установят как той може да оцелее в затоплящия се климат. Властите се опитват да осигурят на рифа време, съчетавайки древно познание с нови технологии. Те изучават размножаването на коралите с надежда да ускорят растежа им и да ги адаптират за живот в по-топли води.
Подводни горещи вълни и циклони, предизвикани отчасти и от парниковите газови емисии, са опустошили близо трите хиляди коралови рифа, оформящи Големия бариерен риф. Водите са замърсени, а трънните венци от морски звезди нараняват коралите.
Изследователи казват, че климатичните промени вече подлагат на изпитание изпълнената с живот морска суперструктура и че се задава ново опустошение.
“Това е ясен сигнал за климатичните промени. Ще се случва отново и отново”, каза Ан Хогет, директор на Изследователска станция на остров Лизард. Тя има предвид вредите върху коралите от по-мощните морски бури и от горещите морски вълни. Ще бъде като влакче на ужасите, добави тя.
Коралите са инженери, те строят подслон и осигуряват храна за безброй животни, каза Майк Емсли, ръководител на Програмата за дългосрочно наблюдение на рифа в Австралийския институт за морски науки.
Горещите вълни през последните години са принудили коралите да прогонят безброй малки организми, захранващи рифовете чрез фотосинтеза, поради което участъци от рифа са загубили цвета си. Без тези водорасли коралите не растат и не могат да бъдат полезни за почти деветте хиляди зависещи от тях животински видове. През последните десетилетия циклоните са разрушили акри корали.
Първата стъпка от правителствения план за възстановяване на кораловия риф е да се разбере по-добре енигматичния жизнен цикъл на коралите. За тази цел десетки австралийски учени се отправят на експедиции в морето, когато дойде времето за размножаване преди настъпването на пролетта.
За да ускорят процеса на размножаване, те вземат яйцеклетки и сперматозоиди от коралите и в лабораторни условия търсят начини за ускоряване на репродуктивния цикъл, както и да подсилят гените, свързани с преживяване на вида при по-високи температури.
Една такава лаборатория е настанена на ферибот край остров Кономи. Карли Рандал, която ръководи проект от инициатива за укрепването на кораловия риф, каза, че дългосрочният план е отглеждането на десетки до стотици милиони корали всяка година и връщането им в рифа.
Тя сравни операцията със засаждането на дървета с дронове, но под вода. Инженери проектират роботи, които ще разполагат подводните дронове. Те пък ще прикрепят генетично подбрани корали към рифа с клипове с формата на бумеранг.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни