Бюлетин

Кметът на Видин: Не може без автомагистрални пътища в Северна България. Тук също живеят хора

Снимка: vidin.bg

Д-р Цветан Ценков е кмет на Видин от 2019 година. Завършил е Медицинска академия в София, има специалност по вътрешни болести и кардиология. Бил е депутат в 39-ото Народно събрание. Интензивният тежкотоварен трафик, катастрофите на път Е79, дългият път пред завършването на АМ “Хемус” и бъдещето на Северозападна България – с този разговор започва поредицата на Built.bg “Автомагистрала “Хемус”: половин век – по късно”. 


Д-р Цветан Ценков,  трафикът, проблемните и незавършени пътища и неясния хоризонт за това кога Северозападна България няма да е като отделен остров, в момента може би така изглежда визитната катичка на Вашия регион? 

Това, което излиза на бял свят тормози Северозапада повече от 20 години. Когато бях депутат в 39 – то народно събрание, тогава отделихме два милиарда, евро мисля че бяха, за да се направи скоростната отсечка София – Видин – Виена, за влака говорим. Тоест да станем част от бързия достъп до сърцето на Европа. Нещо повече – единственият коридор номер 4, който е между София и Видин и Виена е олицетворение на трафика Юг – Север към Стокхолм през Полша, и разбира се Изток – Запад от Истанбул към Виена.

И аз не мога да разбера що за политически късогледство е повече от 20 години, управляващите тази прекрасна страна – България, да не виждат огромната нужда за развитието на инфраструктурата, която касае естествената връзка със Западна Европа.

Нещо повече – няма нарушение на климата – дъжд, сняг – и да не стават тежки катастрофи. Изоставаме в отсечката на първите 30 километра от Дунав мост 2 към първия голям възел, това е на Макреш. Това е първият участък, който е много важен. “Главболгарстрой” направи отсечката до Бяла, тя там е с много тежки виадукти, работи се и другата отсечка до Руженци, но нищо не се случва и от Руженци към Монтана.

Нещо повече – ние от Северозапада, група хора от най – различни градове отдавна говорим, защото аз съм човека, който написа първото писмо за бунта, който вдигнахме, не срещу конкретно управление, а за изграждането на магистралата, искам това да е ясно.

Твърди, че всичките усилия са насочени към втория етап отсечката Монтана – София, което е най – прекия път под Петрохан. Видях наскоро един проект, който е немски от Букурещ през Русе с втори мост. Велико Търново – Стара Загора не е под Шипка, а към Стара Загора е пътя през Димитровград – Хасково към Комотини, към Егейско море – скоростен път, магистрален с жп.

Това са според мен двата най – важни пътя, които според мен трябва да се случат в посока Север – Юг. За да могат да оберат трафика и да го задържат в Европа. Става въпрос за милиарди левове, които ще останат в хазната на България.

Как влияе тежкотоварният трафик на ежедневието? 

Вижте, тук опашките са колосални. Дори, когато се изграждаше и се правеха разчети за Дунав мост 2, никой не е очаквал, че средно на денонощие ще преминават над 3000 тира. Това е огромно количество. Виждате, че моста е много рентабилен, защото по разчетите на правителството таксите, които се плащат дават възможност това съоръжение много бързо да се изгради.

Още от Built.bg:  Министър Иван Шишков за спрените инфраструктурни обекти: Изключително лошо поведение като управление

Тоест дори и да вземеме, че ще имаме ТОЛ система и някой на концесия ще изгради и тунелите под Петрохан, те много бързо ще се изплатят, защото тогава целият трафик ще се насочи през Дунав мост 2 към Европа.

Аз имах среща с г – н Дювал, той е заместник – министър на транспорта на Румъния, имах среща и с кмета на Крайова, те също се готвят за техните 200 км към Калафат за изграждането на магистралната отсечка. И разбира се, тя е свързана и с изграждането на скоростния влак, това което г – н Вучич, президента на Сърбия не проспа. Той, разбира се подписа и договор с Китай да направят отсечката от Белград към Скопие, защото другата от Будапеща към Белград се изгражда. И тогава те ще ни байпасират към Солунското пристанище и Пирея.

Голямата битка е за големите товари, които ще се движат през територията и на България. Аз смятам, че това са огромни проекти, те имат огромно геополитическо измерение, не само национално.

Но в случая с АМ “Хемус” националните казуси тепърва предстоят. Ще има законодателни промени, за да може държавата да плати на строителите. А дотогава? 

Много е жалко, че като традиция и тенденция всички северни райони в Европа са много развити. Особено северозападните, както сме ние, а се оказва, че единствено в България, Румъния и Сърбия, те са най – бедни. Ние сме някакъв анахронизъм. До какво би довела АМ “Хемус”? 

Естествено, че България има някаква национална пътна карта и някаква стратегия, която трябва да бъде изградена. Много е жалко, че след “Марица” и “Тракия” не започнаха бързото изграждане на отсечката между Варна и София, защото тя щеше да даде огромна глътка въздух на цялата Северна България.

Пътувам често до Варна и виждам колко по – изостанали са населените места, ако щете Бяла, Попово, Плевен, Търговище, Разград. Една магистрала дава живот, дава живот на населените места, на инвеститорите да потърсят своята реализация в тези територии.

Така че аз ще се радвам, ако има политическа воля, това да стане много бързо. Каквито и законодателни промени да се налагат, управляващото мнозинство, ако има политическа воля, веднага може да го направи. Още повече погледнете сега какви са тенденциите – в останалите европейски страни. От Словения, през Хърватска, през ако щете Полша, Чехия и Словакия, всички те си направиха магистралните отсечки в рамките горе – долу на пет до десет години.

И те отдавна нямат проблем с трафика. Особено около Адриатика – какви колосални строежи има. Наскоро минах през отсечката, която е през планините от Солун към Адриатика, ами извинявайте, хората са го направили и там изобщо няма проблем с трафика. А ние не можем да се движиме на 200 км за по – малко от 3 до 4 часа, което е смешно.

Има две измерения – едното е политическото. Има политическа воля – променят се законите, прави се всичко, каквото е необходимо, дават се заданията на АПИ и се случват нещата. Другото е икономическото – не може без автомагистрални пътища в Северна България. Тук също живеят хора. Не живеят българи само в Южна България.

Още от Built.bg:  Ремонтът на парк "Тинтява" в район "Изгрев" в столицата започна

Вие сте лекар. Как един хронично болен или спешно нуждаещ се пациент, в едно недобре свързано населено място успява да получи помощ от по – голямо лечебно заведение? 

Естествено, че има. Даже се учудвам що за политическо късогледство е закупуването на няколко санитарни хеликоптера, включването на тези съществуващи и без това летища в България, каквото е и видинското, в националната авиационна инфраструктура с цел бързото придвижване на хората в пространството.

Имайте предвид, че доста отдавна съществува един доста интересен и утвърдил се във времето модел на спешна помощ на Стюард Алф, който е носител на ордена на кралицата в Англия. Там, например няма лекари в линейките, които нашите сънародници от ромски произход, да бият или нашите съграждани, българите.

Там има само парамедици, които са обучени на пет неща – едното е имобилизация, интубация, дефибрилация, хващане н авенозен път и доставяне на три до пет, най – много седем минути до всяка една точка, която е задължена да има такива звена.

Казват се интензивни звена за приемане на спешни болни. И си представете, че имаме такива при съществуващи летища, имаме два санитарни самолета, имаме четири или пет хеликоптера, които не са кой знае колко пари за държавата.

И тогава ще има гаранция за здравето на българина, че когато му се наложи, той ще попадне по най – бързия начин в София, а не по нашите съсипани от тировете новопостроени пътища, каквато е отсечката между Видин и Монтана през Дреновец и Брусарци, и Арчар. Там вече има огромни кратери, направени от тежките тирове.

Когато поставихме въпроса на министъра на регионалното развитие и вицепремиер Гроздан Караджов: “Толкова ли е богата държавата, че не иска да си прибира ТОЛ таксите от тировете?” Ето виждат какви драми се случват. И ние безпрепятствено им позволяваме да се движат кой, където си иска. И да съсипват инфраструктурата. А да не се движат по Е79.

Ето, отговарям Ви в две посоки. От една страна трябва да има политическа воля поради сложността и неотложността на някои заболявания, хората да стигат от точка А до точка Б бързо. Това може и да става, и по въздух. И от друга гледна точка – нехайството на държавата по отношение на събирането на таксите и съсипването на балканската инфраструктура на второстепенната пътна републиканска мрежа.

Направлението Видин – Ботевград, каква е посоката му, според Вас?  

Преди дни подписах едно писмо, с което настоявам пред АПИ да забързат процеса, настоявам пред МРРБ да намерят нужните средства, за да продължи отстраняването на всички технически пречки от подземната инфраструктура от първоначалния вариант на отсечката до Макреш, да се пуснат всички процедури по отсечката, която е Руженци – Монтана.

И да се предприемат всички необходими мерки, защото вижте никой не говори за отсечката Монтана – Враца. Тоест ние оставяме едни 35 км една тапа, която и без това вече е съсипана инфраструктурата отдолу, но там никой не говори за магистрална отсечка. Нещо повече – обходния път на Враца минава през жп прелез, което смешно през 21 – ви век.

Още от Built.bg:  Ремонтът на парк "Тинтява" в район "Изгрев" в столицата започна

А в същото време ние изграждаме част от скоростната отсечка Медковец – Видин. Тоест хората, които се занимават професионално с изграждането на националната инфраструктура трябва да са наясно, че коридор номер 4 е единствения важен европейски коридор на България към Европа. Каквoто и да правим, ние трябва да го изградим. И, ако има някакви технически или други проектантски недоразумения, АПИ трябва спешно да ги отстрани. Спешно. Има достатъчно инженери, ако трябва има външни консултанти, имаме международни фирми.

Аз се зарадвах на министъра на транспорта, когато каза, че е хубаво, ако трябва да участват в нашите търгове по ЗОП, за изграждането на нашата инфраструктура и водещи западни компании. Аз наистина се зарадвах много. Това е един от начините не само да се възстанови голямата конкуренция, а да се правят по – качествени пътища.

Ама питах вече и двамата министри – не е ли национално късогледство да не работи Дунава? Коридор номер 7. Не може по Дунав да отидете от Видин до Силистра. Няма с какво да го направите. Е толкова ли е бедна нашата държава, че не иска да си възстанови трафика и водния транспорт по Дунав.

За магистралите трябва да се говори на популярен език, защото касаят всеки един от нас. Какво не е ясно на тези, от които зависи бъдещето на АМ “Хемус”, вече половин век? 

Първо трябва да има политическа воля. Пари има от Европейския съюз и ако България и българското правителство искат да са по – морални, значи просто да вземат да си направят разчетите, да видят колко горе – долу пари би излезнало изграждането на тез 200 км.

Не остават Бог знае колко неща, но това ще даде огромна глътка въздух на цяла Северна България и тя ще може да догони в перспектива, след като се направи и новия закон за индустриалните зони и се даде шанс на хората първо да се върнат по родните си места. Ще дадат глътка въздух на всеки инвеститор. Има такава тенденция от Югоизточна Азия – да се изнасят производства, дори и от Турция, в рамките на Европейския съюз.

И България е доста подходящо място. Така че пазарът на труда ще си каже своята дума. Политическа воля е отговорът ми. Политическа воля, за да се случат най – накрая тези над 50 годишни идеи. Включително и с двата тунела под Петрохан и под Велико Търново – Стара Загора, за да може да се отпуши трафика между Север и Юг и да се направят връзките със Столицата и с останалите, вече съществуващи магистрали, каквито са “Тракия” и “Марица”.

Автор: Вяра Деянова

close

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Още от Built.bg

Войната в Украйна

Избрано за Вас

Последвайте ни

Най-споделяното от Built.bg

Коментари и анализи

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

Инфраструктура

Архитектура

Създателите

Градска среда и Урбанизъм

Бохемски истории

Be Green

Built.bg Podcast

Запиши се за електронния бюлетин на Built

Само качествено съдържание, без спам