Градският облик се променя всяка година, а в последно време това се случва и доста по-интензивно. Една от най-видимите промени е свързана със строителството на все по-високи сгради и техния увеличаващ се брой. От Built.bg проверихме кои са първенците в родната класация, къде се намират и какво предстои?
Първо трябва да уточним, че като високи сгради се определят тези между 15 и 32 етажа според Софияплан, общинското предприятие, което отговаря за високия ранг пространствени и стратегически планове на Столичната община. Анализът показва, че районите с най-голям абсолютен брой високи сгради в столицата са „Младост“, „Красно село“, „Възраждане“ и „Люлин“. На обратния полюс най-малко високи сгради има в „Средец“, „Оборище“, „Подуяне“, „Витоша“ и „Овча купел“. Общият им брой е близо 450 или 0.16% от всички сгради в града.
Според арх. Мануела Белова от Съвета за високи сгради и градска среда обаче понятието „висока сграда“ е субективно и не може да има точна дефиниция. „Трябва да се взема предвид вписването на сградата в контекста, както и нейните пропорции. Въпреки това повече от 14 етажа или височина от 50 метра биха могли да се считат като минимални изисквания за дефиниране на „висока сграда“, казва тя.
По думите й София е на прага да остави своя отпечатък на Балканите като формираща се точка за бизнес и това е предпоставка за поява на повече небостъргачи, които си символ на икономически просперитет и прогрес. Строителството им е свързано и с разрастването на столицата, което води до по-голямо търсене на жилищни и офис площи. Затова се очаква в бъдеще броят им да расте и в останалите урбанизирани райони на страната.
„Да се строи високо е не само необходимост, а също така и начин развиващият се град да изгради образ на място, привличащо бизнес и иновативни дейности. Крайната цел е да се създаде един модерен облик на града, който да привлича внимание и инвестиции“, обяснява арх. Белова. Това е причината в световен план да продължава строежа на небостъргачи, но и там, където вече има застрояване се говори все по-често за преустройство и трансформация на вече съществуващите сгради.
И още – предимството на високите сгради е, че освобождават повече пространство, което може да се използва за зелени и пешеходни зони като паркове, градини и други. „Градът става по-компактен – в него се концентрират повече функции на по-малка площ. Това съответно създава условия за повече пешеходно придвижване и намален трафик“, коментира арх. Белова.
А ето и актуалната статистика на най-високите сгради у нас:
Капитал Форт
Високата 126 метра бизнес сграда е първенец в София и цяла България. Намира се в район „Младост“ на изхода на столицата. Сградата беше завършена през 2015 г., издига се на 28 метра, от които 24 етажа офисна площ. В строежа й бяха инвестирани близо 80 млн. лева.
Милениум център (сграда 1)
Височината й е 115,4 метра. Това е средната сграда от комплекса от три билдинга, в която днес се помещава един от най-луксозните хотели в града. Сградата има 32 етажа и заработи официално през 2018 г.
Милениум център (сграда 2).
Висока е 108 метра. Всъщност това е първата завършена сграда от целия комплекс и беше пусната през 2016 г. В нея се помещават офис площи.
Ен Ви Тауър
Този небостъргач отвори врати през 2021 г. Намира се на бул. „Г М Димитров“ и е висок 107 метра. Любопитното е, че е дело на същото архитектурно бюро, което проектира и Капитал Форт – това са „А и А архитекти“. Миналата година беше класирана на трето място в най-престижния световен конкурс за небостъргачи.
Хотел Родина
Доказателството, че високи сгради не се строят от днес. Хотелът, който вече носи името Астория, е построен през 1979 г. Висок е 104 метра и се издига на 24 етажа. Сградата беше сериозно реновирана в последните години преди да отвори отново врати като хотел.
Следващи в класацията са сградата на КНСБ, тази на Министерство на транспорта, която е и първият небостъргач у нас и хотел Маринела – и трите са високи около 100 метра и са строени през 70-те години на различни места в града. Извън София обаче има и други толкова високи сгради – например хотел Санкт Петербург в Пловдив, хотел Мираж в Бургас и хотел Добруджа в курорта Албена.
Но всички тези сгради скоро ще бъдат засенчени от бъдещия първенец не само в България, но и на Балканите – сградата Скай Форт, която от няколко години се изгражда на „Цариградско шосе“ в София, в непосредствена близост до Капитал Форт.
По проект тя ще се извисява на 202 метра. Строителството тече активно, а за Built от екипа на строителите заявиха, че небостъргачът ще стане готов до края на 2024 г. Спорният Златен век в квартал Лозенец до хотел Маринела също ще бъде сред най-високите сгради у нас. Строежът му в момента видимо продължава, но няма информация за финализирането му.
Забелязва се, че в строителството на високи сгради има периодика – първият бум е през 70-те и 80-те години на миналия век, а в момента сме в нов пик. Има тенденция новите сгради да се строят в покрайнините на града, но в последните години те реално се появяват по цялата територия на София. „Често тези сгради не се вписват в контекста, в който се намират.
Виждаме как пропуски в законодателството водят до самоцелно построени високи сгради с неясна стратегия за градско развитие“, коментира арх. Белова.
Въпреки плановете за нови по-високи сгради у нас обаче, ние сме много далеч от световните първенци по високо строителство. Най-високата сграда все още е Бурж Халифа в Дубай със своите 828 метра, следвана от Мердека в Куала Лумпур (679 метра) и Шанхай Тауър в Шанхай (632 метра). А заявки за още по-високи сгради има всяка година.
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Снимка: European Commission Автор: Николай Желязков, кореспондент на БТА в Брюксел Европейската комисия съобщи, че е приела инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус (НЕБ) – инициатива за обвързване на
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Градска среда > Коментар
Кои са най-високите сгради у нас?
Автор: Built
Градският облик се променя всяка година, а в последно време това се случва и доста по-интензивно. Една от най-видимите промени е свързана със строителството на все по-високи сгради и техния увеличаващ се брой. От Built.bg проверихме кои са първенците в родната класация, къде се намират и какво предстои?
Първо трябва да уточним, че като високи сгради се определят тези между 15 и 32 етажа според Софияплан, общинското предприятие, което отговаря за високия ранг пространствени и стратегически планове на Столичната община. Анализът показва, че районите с най-голям абсолютен брой високи сгради в столицата са „Младост“, „Красно село“, „Възраждане“ и „Люлин“. На обратния полюс най-малко високи сгради има в „Средец“, „Оборище“, „Подуяне“, „Витоша“ и „Овча купел“. Общият им брой е близо 450 или 0.16% от всички сгради в града.
Според арх. Мануела Белова от Съвета за високи сгради и градска среда обаче понятието „висока сграда“ е субективно и не може да има точна дефиниция. „Трябва да се взема предвид вписването на сградата в контекста, както и нейните пропорции. Въпреки това повече от 14 етажа или височина от 50 метра биха могли да се считат като минимални изисквания за дефиниране на „висока сграда“, казва тя.
По думите й София е на прага да остави своя отпечатък на Балканите като формираща се точка за бизнес и това е предпоставка за поява на повече небостъргачи, които си символ на икономически просперитет и прогрес. Строителството им е свързано и с разрастването на столицата, което води до по-голямо търсене на жилищни и офис площи. Затова се очаква в бъдеще броят им да расте и в останалите урбанизирани райони на страната.
„Да се строи високо е не само необходимост, а също така и начин развиващият се град да изгради образ на място, привличащо бизнес и иновативни дейности. Крайната цел е да се създаде един модерен облик на града, който да привлича внимание и инвестиции“, обяснява арх. Белова. Това е причината в световен план да продължава строежа на небостъргачи, но и там, където вече има застрояване се говори все по-често за преустройство и трансформация на вече съществуващите сгради.
И още – предимството на високите сгради е, че освобождават повече пространство, което може да се използва за зелени и пешеходни зони като паркове, градини и други. „Градът става по-компактен – в него се концентрират повече функции на по-малка площ. Това съответно създава условия за повече пешеходно придвижване и намален трафик“, коментира арх. Белова.
А ето и актуалната статистика на най-високите сгради у нас:
Капитал Форт
Високата 126 метра бизнес сграда е първенец в София и цяла България. Намира се в район „Младост“ на изхода на столицата. Сградата беше завършена през 2015 г., издига се на 28 метра, от които 24 етажа офисна площ. В строежа й бяха инвестирани близо 80 млн. лева.
Милениум център (сграда 1)
Височината й е 115,4 метра. Това е средната сграда от комплекса от три билдинга, в която днес се помещава един от най-луксозните хотели в града. Сградата има 32 етажа и заработи официално през 2018 г.
Милениум център (сграда 2).
Висока е 108 метра. Всъщност това е първата завършена сграда от целия комплекс и беше пусната през 2016 г. В нея се помещават офис площи.
Ен Ви Тауър
Този небостъргач отвори врати през 2021 г. Намира се на бул. „Г М Димитров“ и е висок 107 метра. Любопитното е, че е дело на същото архитектурно бюро, което проектира и Капитал Форт – това са „А и А архитекти“. Миналата година беше класирана на трето място в най-престижния световен конкурс за небостъргачи.
Хотел Родина
Доказателството, че високи сгради не се строят от днес. Хотелът, който вече носи името Астория, е построен през 1979 г. Висок е 104 метра и се издига на 24 етажа. Сградата беше сериозно реновирана в последните години преди да отвори отново врати като хотел.
Следващи в класацията са сградата на КНСБ, тази на Министерство на транспорта, която е и първият небостъргач у нас и хотел Маринела – и трите са високи около 100 метра и са строени през 70-те години на различни места в града. Извън София обаче има и други толкова високи сгради – например хотел Санкт Петербург в Пловдив, хотел Мираж в Бургас и хотел Добруджа в курорта Албена.
Но всички тези сгради скоро ще бъдат засенчени от бъдещия първенец не само в България, но и на Балканите – сградата Скай Форт, която от няколко години се изгражда на „Цариградско шосе“ в София, в непосредствена близост до Капитал Форт.
По проект тя ще се извисява на 202 метра. Строителството тече активно, а за Built от екипа на строителите заявиха, че небостъргачът ще стане готов до края на 2024 г. Спорният Златен век в квартал Лозенец до хотел Маринела също ще бъде сред най-високите сгради у нас. Строежът му в момента видимо продължава, но няма информация за финализирането му.
Забелязва се, че в строителството на високи сгради има периодика – първият бум е през 70-те и 80-те години на миналия век, а в момента сме в нов пик. Има тенденция новите сгради да се строят в покрайнините на града, но в последните години те реално се появяват по цялата територия на София. „Често тези сгради не се вписват в контекста, в който се намират.
Виждаме как пропуски в законодателството водят до самоцелно построени високи сгради с неясна стратегия за градско развитие“, коментира арх. Белова.
Въпреки плановете за нови по-високи сгради у нас обаче, ние сме много далеч от световните първенци по високо строителство. Най-високата сграда все още е Бурж Халифа в Дубай със своите 828 метра, следвана от Мердека в Куала Лумпур (679 метра) и Шанхай Тауър в Шанхай (632 метра). А заявки за още по-високи сгради има всяка година.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Градска среда, Новини
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Снимка: European Commission Автор: Николай Желязков, кореспондент на БТА в Брюксел Европейската комисия съобщи, че е приела инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус (НЕБ) – инициатива за обвързване на
07.29.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни