Кои са най-високите сгради у нас?

Автор: Built

Градският облик се променя всяка година, а в последно време това се случва и доста по-интензивно. Една от най-видимите промени е свързана със строителството на все по-високи сгради и техния увеличаващ се брой. От Built.bg проверихме кои са първенците в родната класация, къде се намират и какво предстои?

Първо трябва да уточним, че като високи сгради се определят тези между 15 и 32 етажа според Софияплан, общинското предприятие, което отговаря за високия ранг пространствени и стратегически планове на Столичната община. Анализът показва, че районите с най-голям абсолютен брой високи сгради в столицата са „Младост“, „Красно село“, „Възраждане“ и „Люлин“. На обратния полюс най-малко високи сгради има в „Средец“, „Оборище“, „Подуяне“, „Витоша“ и „Овча купел“. Общият им брой е близо 450 или 0.16% от всички сгради в града.

Според арх. Мануела Белова от Съвета за високи сгради и градска среда обаче понятието „висока сграда“ е субективно и не може да има точна дефиниция. „Трябва да се взема предвид вписването на сградата в контекста, както и нейните пропорции. Въпреки това повече от 14 етажа или височина от 50 метра биха могли да се считат като минимални изисквания за дефиниране на „висока сграда“, казва тя.

По думите й София е на прага да остави своя отпечатък на Балканите като формираща се точка за бизнес и това е предпоставка за поява на повече небостъргачи, които си символ на икономически просперитет и прогрес. Строителството им е свързано и с разрастването на столицата, което води до по-голямо търсене на жилищни и офис площи. Затова се очаква в бъдеще броят им да расте и в останалите урбанизирани райони на страната.

„Да се строи високо е не само необходимост, а също така и начин развиващият се град да изгради образ на място, привличащо бизнес и иновативни дейности. Крайната цел е да се създаде един модерен облик на града, който да привлича внимание и инвестиции“, обяснява арх. Белова. Това е причината в световен план да продължава строежа на небостъргачи, но и там, където вече има застрояване се говори все по-често за преустройство и трансформация на вече съществуващите сгради.

И още – предимството на високите сгради е, че освобождават повече пространство, което може да се използва за зелени и пешеходни зони като паркове, градини и други. „Градът става по-компактен – в него се концентрират повече функции на по-малка площ. Това съответно създава условия за повече пешеходно придвижване и намален трафик“, коментира арх. Белова.

А ето и актуалната статистика на най-високите сгради у нас:

Капитал Форт

Високата 126 метра бизнес сграда е първенец в София и цяла България. Намира се в район „Младост“ на изхода на столицата. Сградата беше завършена през 2015 г., издига се на 28 метра, от които 24 етажа офисна площ. В строежа й бяха инвестирани близо 80 млн. лева.

Милениум център (сграда 1)

Височината й е 115,4 метра. Това е средната сграда от комплекса от три билдинга, в която днес се помещава един от най-луксозните хотели в града. Сградата има 32 етажа и заработи официално през 2018 г.

Милениум център (сграда 2).

Висока е 108 метра. Всъщност това е първата завършена сграда от целия комплекс и беше пусната през 2016 г. В нея се помещават офис площи.

Ен Ви Тауър

Този небостъргач отвори врати през 2021 г. Намира се на бул. „Г М Димитров“ и е висок 107 метра. Любопитното е, че е дело на същото архитектурно бюро, което проектира и Капитал Форт – това са „А и А архитекти“. Миналата година беше класирана на трето място в най-престижния световен конкурс за небостъргачи.

Хотел Родина

Доказателството, че високи сгради не се строят от днес. Хотелът, който вече носи името Астория, е построен през 1979 г. Висок е 104 метра и се издига на 24 етажа. Сградата беше сериозно реновирана в последните години преди да отвори отново врати като хотел.

Следващи в класацията са сградата на КНСБ, тази на Министерство на транспорта, която е и първият небостъргач у нас и хотел Маринела – и трите са високи около 100 метра и са строени през 70-те години на различни места в града. Извън София обаче има и други толкова високи сгради – например хотел Санкт Петербург в Пловдив, хотел Мираж в Бургас и хотел Добруджа в курорта Албена.

Но всички тези сгради скоро ще бъдат засенчени от бъдещия първенец не само в България, но и на Балканите – сградата Скай Форт, която от няколко години се изгражда на „Цариградско шосе“ в София, в непосредствена близост до Капитал Форт.

По проект тя ще се извисява на 202 метра. Строителството тече активно, а за Built от екипа на строителите заявиха, че небостъргачът ще стане готов до края на 2024 г. Спорният Златен век в квартал Лозенец до хотел Маринела също ще бъде сред най-високите сгради у нас. Строежът му в момента видимо продължава, но няма информация за финализирането му.

Забелязва се, че в строителството на високи сгради има периодика – първият бум е през 70-те и 80-те години на миналия век, а в момента сме в нов пик. Има тенденция новите сгради да се строят в покрайнините на града, но в последните години те реално се появяват по цялата територия на София. „Често тези сгради не се вписват в контекста, в който се намират.

Виждаме как пропуски в законодателството водят до самоцелно построени високи сгради с неясна стратегия за градско развитие“, коментира арх. Белова.

Въпреки плановете за нови по-високи сгради у нас обаче, ние сме много далеч от световните първенци по високо строителство. Най-високата сграда все още е Бурж Халифа в Дубай със своите 828 метра, следвана от Мердека в Куала Лумпур (679 метра) и Шанхай Тауър в Шанхай (632 метра). А заявки за още по-високи сгради има всяка година.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ