Източник и снимки: БТА/Мартина Ганчева
Само на 45 км. от българския град Русе, от другата страна на река Дунав, се намира румънският манастир Комана. Той е бил изграден през далечната 1461 г. от влашкия владетел Влад Цепеш, послужил за прототип на литературния герой Дракула, разказва за БТА игуменът на манастира Михаил Мускариу.
“Цепеш издигнал Светата обител на остров, насред блатата, така че да бъде трудно, почти невъзможно за враговете да проникнат вътре. С околния свят я свързвал само един дървен мост, който лесно можел да бъде разрушен, ако някой нападне мястото”, казва Мускариу. По думите му Комана е бил първият манастир в Румъния с крепостни стени.
И до днес тук се крият ценни съкровища, като например троновете от дърво на крал Карол и кралица Елизабета и прът от рогово дърво, върху който е резбована историята на румънския народ. “Той символизира нашето единство и общия идеал на всички, които създават история”, ми казва с гордост игуменът, а после ми показва и различни артефакти, открити в региона при археологически разкопки. Надникваме и в библиотеката с 6000 книги, най-вече специализирана литература.
Безброй господари и боляри прекрачват прага на това място, което, макар и разрушено от турците, е издигнато отново през 1589 г. като символ на вярата и мъжеството на хората по тези места, а днес е включено в списъка на историческите паметници на Румъния.
“При археологически разкопки на манастира през 70-те години на миналия век е открито обезглавено тяло, което според някои историци е възможно да е принадлежало на Влад Цепеш. Още повече, че наблизо се провежда битката, в която той пада убит. Трудно е обаче да се установи истината, тъй като погребението е извършено тайно, а дали гробът в двора на манастира наистина е на Дракула, е твърде спорно”, коментира Мускариу.
Днес в двора на манастира се намира Мавзолей на загиналите герои в Първата световна война. Първоначално в криптата са били положени останките на 564 души. Имената на идентифицираните войници са изписани върху мраморни плочи. Според историческите данни тук са погребани и българи. Костите могат да бъдат видени през остъклена решетка на пода на църквата.
Характерно за този период от историята е, че много от жените в кралските фамилии в цяла Европа се занимават с благотворителност – било като милосърдни сестри, било като активисти на Червения кръст. Румънската кралица Мария не прави изключение. Именно благодарение на нея и на подкрепата на професор Николае Йорга през 1919 г. е взето решението да бъде изграден мавзолеят.
Обратно в наши дни, за да се подпомагат финансово, от манастира са започнали сами да произвеждат натурални продукти без никакви преработени заместители.
“Имаме градина със зеленчуци и билки, от които се правят най-хубавите супи и яхнии. Имаме и кошери за мед. Правим сиропи от бъз, ела и ягоди, сладка от портокали, ревен, жълти череши, сливи, вино, ракия, ликьор от орехи, сапуни с мента, канела и лавандула. Всичко е сто процента натурално”, казва с гордост Михаил Мускариу, а после ни кани на обяд в столовата, където ни гощава с манастирска шкембе чорба, но без шкембе, а с яйце, по специална рецепта, ръчно направен хляб, огретен и тирамису с ванилия.
“Всичко започва и свършва с молитва, затова всичко е благословено и особено вкусно”, казва игуменът с усмивка, преди да ни изпрати да изкачим духовната стълба на християнските добродетели на св. Йоан Лествичник.