Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление към парламента днес успя да събере кворум и да заседава по дневния ред.
Заседанието започна с прегласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), внесен от Александър Дунчев на 24 юни т.г., като предложението не беше прието. Част от предложенията на депутатите са свързани с облекчаването на административния режим, при който собственици на сгради в урбанизираните територии да могат да изграждат инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия или енергия за охлаждане от ВЕИ, която да използват за собствени нужди. Повтарянето на вота се наложи поради грешно отразяване на гласовете в протокола при предното гласуване.
След известни полемики членовете на комисията приеха на първо четене Законопроекта за противодействие на корупцията, внесен от Андрей Гюров и група народни представители на 9 юни 2022 г., с 11 гласа “за”, 5 “против” и нито един “въздържал се”. Предложението предлага структурна и организационна реформа в системата за противодействие на корупцията, а именно разделянето на сега действащата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) на два отделни органа. Новият закон разписва и създаването на разследващи инспектори, които да имат правомощия по извършването на проверки и разследвания по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, както и право на служебно оръжие.
Дискусии имаше и по проектите за изменение и допълнение на Закона за обществени поръчки (ЗОП). Първото предложение беше внесено от Ивайло Мирчев и група народни представители на 16 юни т.г. и ограничава възможностите за възлагане на обществени поръчки по процедурата “инженеринг” (проектиране и строителство). Предложените промени защитават обществения интерес, като създават условия за повишаване качеството на проектантските услуги и противодействат на корупцията, според вносителите.
Въпреки изказаните мнения в залата, че текстът на законопроекта има нужда от преработка, в крайна сметка той беше приет на първо четене с 8 гласа “за”, 5 “против” и 1 “въздържал се”.
Второто предложение за промени беше законопроектът, внесен от Настимир Ананиев, Богомил Петков и Юлия Иванова от “Продължаваме Промяната” на 19 юли т.г. В него се предвижда възможността за индексация според инфлацията на вече сключени договори за възлагане на строителство, ремонт, реконструкция и модернизация, доставки и услуги (в т.ч. договори за инженеринг).
Мотивите и текстовете са почти същите като тези в предишния законопроект, внесен на 13 май, но основната разлика е, че методиката за индексация няма да се определя с правилника за прилагане на ЗОП, както беше предвидено в първия законопроект, а ще се одобрява от Министерския съвет. Предложението получи пълна подкрепа и бе прието с единодушие.
Последната точка в дневния ред бяха предложения за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.
Законопроектът, внесен от Десислава Атанасова, Радомир Чолаков, Деница Сачева и Екатерина Захариева на 04 март 2022 г. цели да запълни дефицит на вътрешното законодателство, като се уреди механизмът за прием, настаняване и първоначалното административно и хуманитарно обслужване на чужденците, ползващи се с временна закрила, като акцентът се поставя върху ефективно сътрудничество между органите на централната изпълнителна власт и местните власти. Той бе приет от членовете на комисията със 7 гласа “за” и 4 “въздържал се”.
Второто предложение, внесено от Венцислава Любенова и група народни представители на 24 юни т.г., касаещо необходимостта от прецизиране на текстове и отстраняване на несъвършенства в отделни разпоредби от закона, беше отхвърлено от ресорната комисия.
На заседанието присъстваха представители на МРРБ, МФ, Държавна агенция за бежанците, Сдружението на общините и членове на основните браншови организации.
