Снимки: BTA/AP
Германия се кани да дезертира от сплотените западни редици. Това пишат сега някои европейски медии, научили от германския в. “Билд”, че новият канцлер на страната Олаф Шолц се готви за среща с Владимир Путин, за да защити германските държавни интереси.
Мозъците са прочистени

Доскоро “Билд” наричаше Шолц човек, готов да даде отпор на Путин. Но сега пише, че канцлерът смята да превърне руското направление във външната политика едва ли не в основен свой приоритет и иска още през януари да се срещне с руския президент за “компетентен рестарт” на отношенията с Москва.
Според изданието по тази среща дейно се работи на ниво съветници на държавните глави – страните трябва да разработят ясен дневен ред на проявата, също и да постигнат някакви предварителни договорености за резултатите.
Кое кара Шолц да бъде толкова активен? Той има поне няколко сериозни мотива.
Днешната енергийна криза в Европа например (когато борсовата цена на газа проби прага от 2000 долара за хиляда кубика) донейде прочисти европейските мозъци. И ако Европа още не се отказва от акцента върху “зелената икономика”, всичко сочи, че е оценила значението на Русия като доставчик на евтин и надежден тръбопроводен газ.
Особено го е оценила Германия, която приключва закриването на АЕЦ, а оттам нараства ролята на руското “синьо гориво” в енергийния баланс на страната. Тъй че, докато преди Берлин обръщаше известно внимание на възмущението в Източна Европа и Украйна по повод уж застрашената сигурност на ЕС заради енергийното сътрудничество с Русия, сега ще има по-малко стимули да угажда на опасни фобии.
“Берлин прави избор в полза на евтина енергия за сметка на енергийната сигурност на европейските си партньори”, недоволства известният американски журналист Том Роугън, изброявайки след това цял списък с грехове на Германия (сред които, че уж държи на своя територия путински обекти за производство на химически оръжия).
Друго сериозно прочистване на германските мозъци осигуряват руско-американските преговори. По времето на Ангела Меркел германците било вярваха, било се правеха, че вярват в западната солидарност.
В това, че САЩ и Европа, застанали рамо до рамо, съвместно бранят своите интереси. Но щом Москва, изгубила надежда да постигне нещо конструктивно в преговорите с ЕС, предложи на Щатите преки преговори, а те склониха, Евросъюзът и Германия се озоваха в периферията на преговорния процес.
Апатичните им възмущения, че “не бива да се обсъжда сигурността на Европа без Европа”, постигнаха само това, че за формата на бъдещо споразумение Русия-НАТО ще се преговаря с участието на страните от алианса. Първата подобна дискусия е насрочена за януари – но едва след руско-американски диалог. Затова има риск да се превърне просто в свеждане на резултатите от този диалог до знанието на разтревожената общественост.
Доказателство за конструктивен подход

Тъкмо затова Шолц има нужда спешно да повиши субектността на Германия (като отделна страна и като лидер на ЕС) в очите на Русия. Включително чрез преки преговори с Владимир Путин.
Москва, то се знае, не е против подобни срещи – стига да протичат конструктивно, като приключват с конкретни договорености и гаранции за прилагането им. Всъщност германците имат възможност да докажат конструктивния си подход още в близките дни.
На 6 януари зам.-шефът на руската президентска администрация Дмитрий Козак, външнополитическият съветник на германския канцлер Йенс Пльотнер и съветникът на френския президент по стратегическата дипломация Еманюел Бон ще обсъдят украинския въпрос. Германия и Франция вече бяха обвинени, че смятат само тричките с Русия да решават украинските въпроси без Украйна, но те изобщо не се опитват да дискриминират някого.
Просто трима конструктивни, зрели участници в “нормандския формат” специално ще се съберат без украинския си колега, за да обсъдят всички проблеми сериозно. И ще се съберат именно в Москва.
Колкото до изпълнението на договореностите, тук за Берлин ще е по-трудно да докаже, че е сериозен – далеч не всички в правителството на ФРГ споделят конструктивния подход на Шолц.
Главният опонент на канцлера по руския въпрос е външната министърка Аналена Бербок, получила този пост не заради професионални умения в дипломацията, а в рамките на коалиционното споразумение. “Признавайки, че без мерки в тяхна защита европейските ценности и суверенитетът не представляват нищо, Бербок настоява за далеч по-твърда политика спрямо Пекин и Москва”, радва се Том Роугън.
А канцлерът Шолц трябва да реши проблема с Бербок възможно най-бързо – защото той съвсем не е единственият европейски политик, претендиращ за ролята на мост между ЕС и Русия (роля, която ще донесе множество дивиденти, ако Москва и Вашингтон се споразумеят за нещо).
Сред претендентите навярно е и премиерът на Италия Марио Драги. Той вече заяви, че няма смисъл да се налагат санкции на Русия заради нарасналите цени на газа в Европа, а сега казва, че Москва не смята да напада Украйна, предпочитайки да реши проблемите си с Киев по дипломатически път.
Засега Берлин изобщо не коментира казваното по повод методите за решение – както впрочем и самия бъдещ разговор с Владимир Путин. Германското посолство в Москва заяви, че “не може да потвърди информацията” за среща – което в превод от дипломатически език означава, че срещата се подготвя.
И тази подготовка изисква концентрация, а най-важното – тишина. Липса на вой от страна на източноевропейските държави, нежелаещи Германия да се договаря, камо ли да започва “компетентен рестарт” с Русия за сметка на техните интереси и фобии.
Автор: Геворг Мирзаян, сп. “Експерт”, Превод: БТА
Коментар
“Компетентен рестарт”: Защо Олаф Шолц поиска да се срещне с Владимир Путин
Снимки: BTA/AP
Германия се кани да дезертира от сплотените западни редици. Това пишат сега някои европейски медии, научили от германския в. “Билд”, че новият канцлер на страната Олаф Шолц се готви за среща с Владимир Путин, за да защити германските държавни интереси.
Мозъците са прочистени
Доскоро “Билд” наричаше Шолц човек, готов да даде отпор на Путин. Но сега пише, че канцлерът смята да превърне руското направление във външната политика едва ли не в основен свой приоритет и иска още през януари да се срещне с руския президент за “компетентен рестарт” на отношенията с Москва.
Според изданието по тази среща дейно се работи на ниво съветници на държавните глави – страните трябва да разработят ясен дневен ред на проявата, също и да постигнат някакви предварителни договорености за резултатите.
Кое кара Шолц да бъде толкова активен? Той има поне няколко сериозни мотива.
Днешната енергийна криза в Европа например (когато борсовата цена на газа проби прага от 2000 долара за хиляда кубика) донейде прочисти европейските мозъци. И ако Европа още не се отказва от акцента върху “зелената икономика”, всичко сочи, че е оценила значението на Русия като доставчик на евтин и надежден тръбопроводен газ.
Особено го е оценила Германия, която приключва закриването на АЕЦ, а оттам нараства ролята на руското “синьо гориво” в енергийния баланс на страната. Тъй че, докато преди Берлин обръщаше известно внимание на възмущението в Източна Европа и Украйна по повод уж застрашената сигурност на ЕС заради енергийното сътрудничество с Русия, сега ще има по-малко стимули да угажда на опасни фобии.
“Берлин прави избор в полза на евтина енергия за сметка на енергийната сигурност на европейските си партньори”, недоволства известният американски журналист Том Роугън, изброявайки след това цял списък с грехове на Германия (сред които, че уж държи на своя територия путински обекти за производство на химически оръжия).
Друго сериозно прочистване на германските мозъци осигуряват руско-американските преговори. По времето на Ангела Меркел германците било вярваха, било се правеха, че вярват в западната солидарност.
В това, че САЩ и Европа, застанали рамо до рамо, съвместно бранят своите интереси. Но щом Москва, изгубила надежда да постигне нещо конструктивно в преговорите с ЕС, предложи на Щатите преки преговори, а те склониха, Евросъюзът и Германия се озоваха в периферията на преговорния процес.
Апатичните им възмущения, че “не бива да се обсъжда сигурността на Европа без Европа”, постигнаха само това, че за формата на бъдещо споразумение Русия-НАТО ще се преговаря с участието на страните от алианса. Първата подобна дискусия е насрочена за януари – но едва след руско-американски диалог. Затова има риск да се превърне просто в свеждане на резултатите от този диалог до знанието на разтревожената общественост.
Доказателство за конструктивен подход
Тъкмо затова Шолц има нужда спешно да повиши субектността на Германия (като отделна страна и като лидер на ЕС) в очите на Русия. Включително чрез преки преговори с Владимир Путин.
Москва, то се знае, не е против подобни срещи – стига да протичат конструктивно, като приключват с конкретни договорености и гаранции за прилагането им. Всъщност германците имат възможност да докажат конструктивния си подход още в близките дни.
На 6 януари зам.-шефът на руската президентска администрация Дмитрий Козак, външнополитическият съветник на германския канцлер Йенс Пльотнер и съветникът на френския президент по стратегическата дипломация Еманюел Бон ще обсъдят украинския въпрос. Германия и Франция вече бяха обвинени, че смятат само тричките с Русия да решават украинските въпроси без Украйна, но те изобщо не се опитват да дискриминират някого.
Просто трима конструктивни, зрели участници в “нормандския формат” специално ще се съберат без украинския си колега, за да обсъдят всички проблеми сериозно. И ще се съберат именно в Москва.
Колкото до изпълнението на договореностите, тук за Берлин ще е по-трудно да докаже, че е сериозен – далеч не всички в правителството на ФРГ споделят конструктивния подход на Шолц.
Главният опонент на канцлера по руския въпрос е външната министърка Аналена Бербок, получила този пост не заради професионални умения в дипломацията, а в рамките на коалиционното споразумение. “Признавайки, че без мерки в тяхна защита европейските ценности и суверенитетът не представляват нищо, Бербок настоява за далеч по-твърда политика спрямо Пекин и Москва”, радва се Том Роугън.
А канцлерът Шолц трябва да реши проблема с Бербок възможно най-бързо – защото той съвсем не е единственият европейски политик, претендиращ за ролята на мост между ЕС и Русия (роля, която ще донесе множество дивиденти, ако Москва и Вашингтон се споразумеят за нещо).
Сред претендентите навярно е и премиерът на Италия Марио Драги. Той вече заяви, че няма смисъл да се налагат санкции на Русия заради нарасналите цени на газа в Европа, а сега казва, че Москва не смята да напада Украйна, предпочитайки да реши проблемите си с Киев по дипломатически път.
Засега Берлин изобщо не коментира казваното по повод методите за решение – както впрочем и самия бъдещ разговор с Владимир Путин. Германското посолство в Москва заяви, че “не може да потвърди информацията” за среща – което в превод от дипломатически език означава, че срещата се подготвя.
И тази подготовка изисква концентрация, а най-важното – тишина. Липса на вой от страна на източноевропейските държави, нежелаещи Германия да се договаря, камо ли да започва “компетентен рестарт” с Русия за сметка на техните интереси и фобии.
Автор: Геворг Мирзаян, сп. “Експерт”, Превод: БТА
Още от Built.bg
Коментар
“Новите пътища на коприната”: Италия върви по тънко въже
Водещите световни икономики искат да се конкурират с китайския проект “Нови пътища на коприната” или “Един пояс, един път”. С тази цел на провелата се миналата седмица среща на
05.28.2023
Коментар
Европейски нюзрум: По-малкото с по-голяма тежест във външната политика: виси ли единодушието на косъм?
Група от десет страни членки на ЕС, започна нов опит за реформиране на подхода на блока към вземането на решения в областта на външната политика и политиката на сигурност
05.27.2023
Коментар
“Колиърс”: Забавянето на пазара на бизнес имоти в Европа, Близкия изток и Африка продължава
През първото тримесечие инвестициите в бизнес имоти спаднаха рязко на повечето пазари в региона ЕМЕА – Европа, Близкия изток и Африка, продължавайки тенденцията от края на 2022 г. Въпреки
05.26.2023
Създателите
Как ще изглежда бъдещата американска база на Луната?
Реставрацията на видинската Синагога приключва през септември
Възстановяват автентичния вид на уникалното старопиталище на Пенчо Семов в Габрово
Коментари и анализи
“Новите пътища на коприната”: Италия върви по тънко въже
Европейски нюзрум: По-малкото с по-голяма тежест във външната политика: виси ли единодушието на косъм?
“Колиърс”: Забавянето на пазара на бизнес имоти в Европа, Близкия изток и Африка продължава
И токът у нас днес струва… 0 лева
Built Анализ: Очаква ни рекордна година в туризма
Г-7: Среща, фокусирана върху санкциите срещу Русия и борбата с практиките на Китай за “икономическа принуда”
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Откриха зала “Арена Бургас”
Шишков ще възложи проучване за изграждането на скоростен път или магистрала от ГКПП “Маказа“ до магистрала „Марица“
Иван Шишков няма притеснения за изпълнението на проектите по оперативна програма “Региони в растеж”
Йорданка Фандъкова: За некачествени ремонти не плащаме
Архитектура
Промяна на британската колониална архитектура: Новата сграда на индийския парламент
арх. Владимир Милков: Няма промени в цените на услугите, предлагани от българските проектанти
Градска среда и Урбанизъм
Откриха новия планетариум в Бургас
Нощна София огря в 23 различни точки
В три столични квартала гражданите ще могат да ползват обществен транспорт по заявка
ТПС: Еврейската общност в град Хеброн е на прага да положи основите на 31 нови жилищни сгради в квартал “Езекия”
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Планираните от ЕС ограничения за автомобилните емисии се сблъскват с отпор от осем страни членки
Представят проучване на над 2000 сгради в София за производство на електричество от възобновяеми източници
Започна реконструкцията и модернизацията и доизграждане на СГПСОВ „Кубратово“
Войната в Украйна
Запорожката АЕЦ бе изключена, вероятната причина е руски обстрел
Зеленски подчерта силата на европейското сближаване на срещата на Съвета на Европа
Сирил Рамапоса: Русия и Украйна са се съгласили да приемат африканска мисия за обсъждане на потенциален мирен план
ЕС очаква от Китай да повлияе на Русия за прекратяване на войната в Украйна
Зеленски пристигна на изненадващо посещение в Париж
Борел: Русия вече загуби войната, Украйна още не е спечелила
Built.bg Podcast
Последвайте ни