Снимки: BTA/AP
Германия се кани да дезертира от сплотените западни редици. Това пишат сега някои европейски медии, научили от германския в. “Билд”, че новият канцлер на страната Олаф Шолц се готви за среща с Владимир Путин, за да защити германските държавни интереси.
Мозъците са прочистени
Доскоро “Билд” наричаше Шолц човек, готов да даде отпор на Путин. Но сега пише, че канцлерът смята да превърне руското направление във външната политика едва ли не в основен свой приоритет и иска още през януари да се срещне с руския президент за “компетентен рестарт” на отношенията с Москва.
Според изданието по тази среща дейно се работи на ниво съветници на държавните глави – страните трябва да разработят ясен дневен ред на проявата, също и да постигнат някакви предварителни договорености за резултатите.
Кое кара Шолц да бъде толкова активен? Той има поне няколко сериозни мотива.
Днешната енергийна криза в Европа например (когато борсовата цена на газа проби прага от 2000 долара за хиляда кубика) донейде прочисти европейските мозъци. И ако Европа още не се отказва от акцента върху “зелената икономика”, всичко сочи, че е оценила значението на Русия като доставчик на евтин и надежден тръбопроводен газ.
Особено го е оценила Германия, която приключва закриването на АЕЦ, а оттам нараства ролята на руското “синьо гориво” в енергийния баланс на страната. Тъй че, докато преди Берлин обръщаше известно внимание на възмущението в Източна Европа и Украйна по повод уж застрашената сигурност на ЕС заради енергийното сътрудничество с Русия, сега ще има по-малко стимули да угажда на опасни фобии.
“Берлин прави избор в полза на евтина енергия за сметка на енергийната сигурност на европейските си партньори”, недоволства известният американски журналист Том Роугън, изброявайки след това цял списък с грехове на Германия (сред които, че уж държи на своя територия путински обекти за производство на химически оръжия).
Друго сериозно прочистване на германските мозъци осигуряват руско-американските преговори. По времето на Ангела Меркел германците било вярваха, било се правеха, че вярват в западната солидарност.
В това, че САЩ и Европа, застанали рамо до рамо, съвместно бранят своите интереси. Но щом Москва, изгубила надежда да постигне нещо конструктивно в преговорите с ЕС, предложи на Щатите преки преговори, а те склониха, Евросъюзът и Германия се озоваха в периферията на преговорния процес.
Апатичните им възмущения, че “не бива да се обсъжда сигурността на Европа без Европа”, постигнаха само това, че за формата на бъдещо споразумение Русия-НАТО ще се преговаря с участието на страните от алианса. Първата подобна дискусия е насрочена за януари – но едва след руско-американски диалог. Затова има риск да се превърне просто в свеждане на резултатите от този диалог до знанието на разтревожената общественост.
Доказателство за конструктивен подход
Тъкмо затова Шолц има нужда спешно да повиши субектността на Германия (като отделна страна и като лидер на ЕС) в очите на Русия. Включително чрез преки преговори с Владимир Путин.
Москва, то се знае, не е против подобни срещи – стига да протичат конструктивно, като приключват с конкретни договорености и гаранции за прилагането им. Всъщност германците имат възможност да докажат конструктивния си подход още в близките дни.
На 6 януари зам.-шефът на руската президентска администрация Дмитрий Козак, външнополитическият съветник на германския канцлер Йенс Пльотнер и съветникът на френския президент по стратегическата дипломация Еманюел Бон ще обсъдят украинския въпрос. Германия и Франция вече бяха обвинени, че смятат само тричките с Русия да решават украинските въпроси без Украйна, но те изобщо не се опитват да дискриминират някого.
Просто трима конструктивни, зрели участници в “нормандския формат” специално ще се съберат без украинския си колега, за да обсъдят всички проблеми сериозно. И ще се съберат именно в Москва.
Колкото до изпълнението на договореностите, тук за Берлин ще е по-трудно да докаже, че е сериозен – далеч не всички в правителството на ФРГ споделят конструктивния подход на Шолц.
Главният опонент на канцлера по руския въпрос е външната министърка Аналена Бербок, получила този пост не заради професионални умения в дипломацията, а в рамките на коалиционното споразумение. “Признавайки, че без мерки в тяхна защита европейските ценности и суверенитетът не представляват нищо, Бербок настоява за далеч по-твърда политика спрямо Пекин и Москва”, радва се Том Роугън.
А канцлерът Шолц трябва да реши проблема с Бербок възможно най-бързо – защото той съвсем не е единственият европейски политик, претендиращ за ролята на мост между ЕС и Русия (роля, която ще донесе множество дивиденти, ако Москва и Вашингтон се споразумеят за нещо).
Сред претендентите навярно е и премиерът на Италия Марио Драги. Той вече заяви, че няма смисъл да се налагат санкции на Русия заради нарасналите цени на газа в Европа, а сега казва, че Москва не смята да напада Украйна, предпочитайки да реши проблемите си с Киев по дипломатически път.
Засега Берлин изобщо не коментира казваното по повод методите за решение – както впрочем и самия бъдещ разговор с Владимир Путин. Германското посолство в Москва заяви, че “не може да потвърди информацията” за среща – което в превод от дипломатически език означава, че срещата се подготвя.
И тази подготовка изисква концентрация, а най-важното – тишина. Липса на вой от страна на източноевропейските държави, нежелаещи Германия да се договаря, камо ли да започва “компетентен рестарт” с Русия за сметка на техните интереси и фобии.
Автор: Геворг Мирзаян, сп. “Експерт”, Превод: БТА
Коментар
“Компетентен рестарт”: Защо Олаф Шолц поиска да се срещне с Владимир Путин
Снимки: BTA/AP
Германия се кани да дезертира от сплотените западни редици. Това пишат сега някои европейски медии, научили от германския в. “Билд”, че новият канцлер на страната Олаф Шолц се готви за среща с Владимир Путин, за да защити германските държавни интереси.
Мозъците са прочистени
Доскоро “Билд” наричаше Шолц човек, готов да даде отпор на Путин. Но сега пише, че канцлерът смята да превърне руското направление във външната политика едва ли не в основен свой приоритет и иска още през януари да се срещне с руския президент за “компетентен рестарт” на отношенията с Москва.
Според изданието по тази среща дейно се работи на ниво съветници на държавните глави – страните трябва да разработят ясен дневен ред на проявата, също и да постигнат някакви предварителни договорености за резултатите.
Кое кара Шолц да бъде толкова активен? Той има поне няколко сериозни мотива.
Днешната енергийна криза в Европа например (когато борсовата цена на газа проби прага от 2000 долара за хиляда кубика) донейде прочисти европейските мозъци. И ако Европа още не се отказва от акцента върху “зелената икономика”, всичко сочи, че е оценила значението на Русия като доставчик на евтин и надежден тръбопроводен газ.
Особено го е оценила Германия, която приключва закриването на АЕЦ, а оттам нараства ролята на руското “синьо гориво” в енергийния баланс на страната. Тъй че, докато преди Берлин обръщаше известно внимание на възмущението в Източна Европа и Украйна по повод уж застрашената сигурност на ЕС заради енергийното сътрудничество с Русия, сега ще има по-малко стимули да угажда на опасни фобии.
“Берлин прави избор в полза на евтина енергия за сметка на енергийната сигурност на европейските си партньори”, недоволства известният американски журналист Том Роугън, изброявайки след това цял списък с грехове на Германия (сред които, че уж държи на своя територия путински обекти за производство на химически оръжия).
Друго сериозно прочистване на германските мозъци осигуряват руско-американските преговори. По времето на Ангела Меркел германците било вярваха, било се правеха, че вярват в западната солидарност.
В това, че САЩ и Европа, застанали рамо до рамо, съвместно бранят своите интереси. Но щом Москва, изгубила надежда да постигне нещо конструктивно в преговорите с ЕС, предложи на Щатите преки преговори, а те склониха, Евросъюзът и Германия се озоваха в периферията на преговорния процес.
Апатичните им възмущения, че “не бива да се обсъжда сигурността на Европа без Европа”, постигнаха само това, че за формата на бъдещо споразумение Русия-НАТО ще се преговаря с участието на страните от алианса. Първата подобна дискусия е насрочена за януари – но едва след руско-американски диалог. Затова има риск да се превърне просто в свеждане на резултатите от този диалог до знанието на разтревожената общественост.
Доказателство за конструктивен подход
Тъкмо затова Шолц има нужда спешно да повиши субектността на Германия (като отделна страна и като лидер на ЕС) в очите на Русия. Включително чрез преки преговори с Владимир Путин.
Москва, то се знае, не е против подобни срещи – стига да протичат конструктивно, като приключват с конкретни договорености и гаранции за прилагането им. Всъщност германците имат възможност да докажат конструктивния си подход още в близките дни.
На 6 януари зам.-шефът на руската президентска администрация Дмитрий Козак, външнополитическият съветник на германския канцлер Йенс Пльотнер и съветникът на френския президент по стратегическата дипломация Еманюел Бон ще обсъдят украинския въпрос. Германия и Франция вече бяха обвинени, че смятат само тричките с Русия да решават украинските въпроси без Украйна, но те изобщо не се опитват да дискриминират някого.
Просто трима конструктивни, зрели участници в “нормандския формат” специално ще се съберат без украинския си колега, за да обсъдят всички проблеми сериозно. И ще се съберат именно в Москва.
Колкото до изпълнението на договореностите, тук за Берлин ще е по-трудно да докаже, че е сериозен – далеч не всички в правителството на ФРГ споделят конструктивния подход на Шолц.
Главният опонент на канцлера по руския въпрос е външната министърка Аналена Бербок, получила този пост не заради професионални умения в дипломацията, а в рамките на коалиционното споразумение. “Признавайки, че без мерки в тяхна защита европейските ценности и суверенитетът не представляват нищо, Бербок настоява за далеч по-твърда политика спрямо Пекин и Москва”, радва се Том Роугън.
А канцлерът Шолц трябва да реши проблема с Бербок възможно най-бързо – защото той съвсем не е единственият европейски политик, претендиращ за ролята на мост между ЕС и Русия (роля, която ще донесе множество дивиденти, ако Москва и Вашингтон се споразумеят за нещо).
Сред претендентите навярно е и премиерът на Италия Марио Драги. Той вече заяви, че няма смисъл да се налагат санкции на Русия заради нарасналите цени на газа в Европа, а сега казва, че Москва не смята да напада Украйна, предпочитайки да реши проблемите си с Киев по дипломатически път.
Засега Берлин изобщо не коментира казваното по повод методите за решение – както впрочем и самия бъдещ разговор с Владимир Путин. Германското посолство в Москва заяви, че “не може да потвърди информацията” за среща – което в превод от дипломатически език означава, че срещата се подготвя.
И тази подготовка изисква концентрация, а най-важното – тишина. Липса на вой от страна на източноевропейските държави, нежелаещи Германия да се договаря, камо ли да започва “компетентен рестарт” с Русия за сметка на техните интереси и фобии.
Автор: Геворг Мирзаян, сп. “Експерт”, Превод: БТА
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни