Снимки: BTA/AP
Германия се кани да дезертира от сплотените западни редици. Това пишат сега някои европейски медии, научили от германския в. “Билд”, че новият канцлер на страната Олаф Шолц се готви за среща с Владимир Путин, за да защити германските държавни интереси.
Мозъците са прочистени

Доскоро “Билд” наричаше Шолц човек, готов да даде отпор на Путин. Но сега пише, че канцлерът смята да превърне руското направление във външната политика едва ли не в основен свой приоритет и иска още през януари да се срещне с руския президент за “компетентен рестарт” на отношенията с Москва.
Според изданието по тази среща дейно се работи на ниво съветници на държавните глави – страните трябва да разработят ясен дневен ред на проявата, също и да постигнат някакви предварителни договорености за резултатите.
Кое кара Шолц да бъде толкова активен? Той има поне няколко сериозни мотива.
Днешната енергийна криза в Европа например (когато борсовата цена на газа проби прага от 2000 долара за хиляда кубика) донейде прочисти европейските мозъци. И ако Европа още не се отказва от акцента върху “зелената икономика”, всичко сочи, че е оценила значението на Русия като доставчик на евтин и надежден тръбопроводен газ.
Особено го е оценила Германия, която приключва закриването на АЕЦ, а оттам нараства ролята на руското “синьо гориво” в енергийния баланс на страната. Тъй че, докато преди Берлин обръщаше известно внимание на възмущението в Източна Европа и Украйна по повод уж застрашената сигурност на ЕС заради енергийното сътрудничество с Русия, сега ще има по-малко стимули да угажда на опасни фобии.
“Берлин прави избор в полза на евтина енергия за сметка на енергийната сигурност на европейските си партньори”, недоволства известният американски журналист Том Роугън, изброявайки след това цял списък с грехове на Германия (сред които, че уж държи на своя територия путински обекти за производство на химически оръжия).
Друго сериозно прочистване на германските мозъци осигуряват руско-американските преговори. По времето на Ангела Меркел германците било вярваха, било се правеха, че вярват в западната солидарност.
В това, че САЩ и Европа, застанали рамо до рамо, съвместно бранят своите интереси. Но щом Москва, изгубила надежда да постигне нещо конструктивно в преговорите с ЕС, предложи на Щатите преки преговори, а те склониха, Евросъюзът и Германия се озоваха в периферията на преговорния процес.
Апатичните им възмущения, че “не бива да се обсъжда сигурността на Европа без Европа”, постигнаха само това, че за формата на бъдещо споразумение Русия-НАТО ще се преговаря с участието на страните от алианса. Първата подобна дискусия е насрочена за януари – но едва след руско-американски диалог. Затова има риск да се превърне просто в свеждане на резултатите от този диалог до знанието на разтревожената общественост.
Доказателство за конструктивен подход

Тъкмо затова Шолц има нужда спешно да повиши субектността на Германия (като отделна страна и като лидер на ЕС) в очите на Русия. Включително чрез преки преговори с Владимир Путин.
Москва, то се знае, не е против подобни срещи – стига да протичат конструктивно, като приключват с конкретни договорености и гаранции за прилагането им. Всъщност германците имат възможност да докажат конструктивния си подход още в близките дни.
На 6 януари зам.-шефът на руската президентска администрация Дмитрий Козак, външнополитическият съветник на германския канцлер Йенс Пльотнер и съветникът на френския президент по стратегическата дипломация Еманюел Бон ще обсъдят украинския въпрос. Германия и Франция вече бяха обвинени, че смятат само тричките с Русия да решават украинските въпроси без Украйна, но те изобщо не се опитват да дискриминират някого.
Просто трима конструктивни, зрели участници в “нормандския формат” специално ще се съберат без украинския си колега, за да обсъдят всички проблеми сериозно. И ще се съберат именно в Москва.
Колкото до изпълнението на договореностите, тук за Берлин ще е по-трудно да докаже, че е сериозен – далеч не всички в правителството на ФРГ споделят конструктивния подход на Шолц.
Главният опонент на канцлера по руския въпрос е външната министърка Аналена Бербок, получила този пост не заради професионални умения в дипломацията, а в рамките на коалиционното споразумение. “Признавайки, че без мерки в тяхна защита европейските ценности и суверенитетът не представляват нищо, Бербок настоява за далеч по-твърда политика спрямо Пекин и Москва”, радва се Том Роугън.
А канцлерът Шолц трябва да реши проблема с Бербок възможно най-бързо – защото той съвсем не е единственият европейски политик, претендиращ за ролята на мост между ЕС и Русия (роля, която ще донесе множество дивиденти, ако Москва и Вашингтон се споразумеят за нещо).
Сред претендентите навярно е и премиерът на Италия Марио Драги. Той вече заяви, че няма смисъл да се налагат санкции на Русия заради нарасналите цени на газа в Европа, а сега казва, че Москва не смята да напада Украйна, предпочитайки да реши проблемите си с Киев по дипломатически път.
Засега Берлин изобщо не коментира казваното по повод методите за решение – както впрочем и самия бъдещ разговор с Владимир Путин. Германското посолство в Москва заяви, че “не може да потвърди информацията” за среща – което в превод от дипломатически език означава, че срещата се подготвя.
И тази подготовка изисква концентрация, а най-важното – тишина. Липса на вой от страна на източноевропейските държави, нежелаещи Германия да се договаря, камо ли да започва “компетентен рестарт” с Русия за сметка на техните интереси и фобии.
Автор: Геворг Мирзаян, сп. “Експерт”, Превод: БТА
Коментар
“Компетентен рестарт”: Защо Олаф Шолц поиска да се срещне с Владимир Путин
Снимки: BTA/AP
Германия се кани да дезертира от сплотените западни редици. Това пишат сега някои европейски медии, научили от германския в. “Билд”, че новият канцлер на страната Олаф Шолц се готви за среща с Владимир Путин, за да защити германските държавни интереси.
Мозъците са прочистени
Доскоро “Билд” наричаше Шолц човек, готов да даде отпор на Путин. Но сега пише, че канцлерът смята да превърне руското направление във външната политика едва ли не в основен свой приоритет и иска още през януари да се срещне с руския президент за “компетентен рестарт” на отношенията с Москва.
Според изданието по тази среща дейно се работи на ниво съветници на държавните глави – страните трябва да разработят ясен дневен ред на проявата, също и да постигнат някакви предварителни договорености за резултатите.
Кое кара Шолц да бъде толкова активен? Той има поне няколко сериозни мотива.
Днешната енергийна криза в Европа например (когато борсовата цена на газа проби прага от 2000 долара за хиляда кубика) донейде прочисти европейските мозъци. И ако Европа още не се отказва от акцента върху “зелената икономика”, всичко сочи, че е оценила значението на Русия като доставчик на евтин и надежден тръбопроводен газ.
Особено го е оценила Германия, която приключва закриването на АЕЦ, а оттам нараства ролята на руското “синьо гориво” в енергийния баланс на страната. Тъй че, докато преди Берлин обръщаше известно внимание на възмущението в Източна Европа и Украйна по повод уж застрашената сигурност на ЕС заради енергийното сътрудничество с Русия, сега ще има по-малко стимули да угажда на опасни фобии.
“Берлин прави избор в полза на евтина енергия за сметка на енергийната сигурност на европейските си партньори”, недоволства известният американски журналист Том Роугън, изброявайки след това цял списък с грехове на Германия (сред които, че уж държи на своя територия путински обекти за производство на химически оръжия).
Друго сериозно прочистване на германските мозъци осигуряват руско-американските преговори. По времето на Ангела Меркел германците било вярваха, било се правеха, че вярват в западната солидарност.
В това, че САЩ и Европа, застанали рамо до рамо, съвместно бранят своите интереси. Но щом Москва, изгубила надежда да постигне нещо конструктивно в преговорите с ЕС, предложи на Щатите преки преговори, а те склониха, Евросъюзът и Германия се озоваха в периферията на преговорния процес.
Апатичните им възмущения, че “не бива да се обсъжда сигурността на Европа без Европа”, постигнаха само това, че за формата на бъдещо споразумение Русия-НАТО ще се преговаря с участието на страните от алианса. Първата подобна дискусия е насрочена за януари – но едва след руско-американски диалог. Затова има риск да се превърне просто в свеждане на резултатите от този диалог до знанието на разтревожената общественост.
Доказателство за конструктивен подход
Тъкмо затова Шолц има нужда спешно да повиши субектността на Германия (като отделна страна и като лидер на ЕС) в очите на Русия. Включително чрез преки преговори с Владимир Путин.
Москва, то се знае, не е против подобни срещи – стига да протичат конструктивно, като приключват с конкретни договорености и гаранции за прилагането им. Всъщност германците имат възможност да докажат конструктивния си подход още в близките дни.
На 6 януари зам.-шефът на руската президентска администрация Дмитрий Козак, външнополитическият съветник на германския канцлер Йенс Пльотнер и съветникът на френския президент по стратегическата дипломация Еманюел Бон ще обсъдят украинския въпрос. Германия и Франция вече бяха обвинени, че смятат само тричките с Русия да решават украинските въпроси без Украйна, но те изобщо не се опитват да дискриминират някого.
Просто трима конструктивни, зрели участници в “нормандския формат” специално ще се съберат без украинския си колега, за да обсъдят всички проблеми сериозно. И ще се съберат именно в Москва.
Колкото до изпълнението на договореностите, тук за Берлин ще е по-трудно да докаже, че е сериозен – далеч не всички в правителството на ФРГ споделят конструктивния подход на Шолц.
Главният опонент на канцлера по руския въпрос е външната министърка Аналена Бербок, получила този пост не заради професионални умения в дипломацията, а в рамките на коалиционното споразумение. “Признавайки, че без мерки в тяхна защита европейските ценности и суверенитетът не представляват нищо, Бербок настоява за далеч по-твърда политика спрямо Пекин и Москва”, радва се Том Роугън.
А канцлерът Шолц трябва да реши проблема с Бербок възможно най-бързо – защото той съвсем не е единственият европейски политик, претендиращ за ролята на мост между ЕС и Русия (роля, която ще донесе множество дивиденти, ако Москва и Вашингтон се споразумеят за нещо).
Сред претендентите навярно е и премиерът на Италия Марио Драги. Той вече заяви, че няма смисъл да се налагат санкции на Русия заради нарасналите цени на газа в Европа, а сега казва, че Москва не смята да напада Украйна, предпочитайки да реши проблемите си с Киев по дипломатически път.
Засега Берлин изобщо не коментира казваното по повод методите за решение – както впрочем и самия бъдещ разговор с Владимир Путин. Германското посолство в Москва заяви, че “не може да потвърди информацията” за среща – което в превод от дипломатически език означава, че срещата се подготвя.
И тази подготовка изисква концентрация, а най-важното – тишина. Липса на вой от страна на източноевропейските държави, нежелаещи Германия да се договаря, камо ли да започва “компетентен рестарт” с Русия за сметка на техните интереси и фобии.
Автор: Геворг Мирзаян, сп. “Експерт”, Превод: БТА
Още от Built.bg
Зелена среда, Коментар
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Снимка: AP В момент, когато световните лидери се подготвят за 28-ата Конференция на ООН за изменението на климата (КОП28), генералният секретар на ООН Антониу Гутериш ги призова да увеличат
12.01.2023
Коментар, Свят
Сбогувахме се с “колоса на американската дипломация Хенри Кисинджър”. Погледът на западната преса
Снимка: AP Хенри Кисинджър – учен, държавник и знаменит дипломат, който разполагаше с безпрецедентно влияние върху американската външна политика по времето на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд и
12.01.2023
Зелена среда, Коментар
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
За борбата с климатичните промени добрите намерения и политическата воля не стигат. Необходими са пари, страшно много пари. Средства са нужни за технологиите и инфраструктурата, които да позволят да
11.29.2023
Създателите
1 декември 1990 г.: Пробивът на тунела под Ламанша
Библиотеката в Бургас е най-красивата в Европа
DOT Sofia – сграда за истинска столица
Коментари и анализи
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Сбогувахме се с “колоса на американската дипломация Хенри Кисинджър”. Погледът на западната преса
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
RWE планира да инвестираа 55 милиарда евро в проекти по целия свят
Built Анализ: Каква беше 2023 година за производителите на мебели
Ще продължи ли Лондон да събира такси и глоби за най-замърсяващите автомобили
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Кой взе титлата “Инженер на годината 2023”
Заложените в бюджет 2024 пари за пътища и ВиК са близо 2,5 млрд. лв.
Европейската прокуратура е извършила в Бойчиновци обиски по разследване за злоупотреба с европейски средства
Започва строителството на новия лъч на метрото през район „Слатина“
Архитектура
КАБ: От 2024 г. часовата ставка за предоставяне на архитектурни услуги да бъде увеличена на 125 лв.
Два проекта от Бургас са номинирани за престижни европейски награди за съвременна архитектура
Градска среда и Урбанизъм
Васил Терзиев обмисля гратисен период за забраната за влизане в центъра на София на най-замърсяващите автомобили
Васил Терзиев даде начало на строителството на новия лъч на софийското метро
Ще продължи ли Лондон да събира такси и глоби за най-замърсяващите автомобили
Площад “Александър Невски” в София става пешеходна зона
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
КОП28: ЕС обещав постепенно да извади от употреба изкопаемите горива и да утрои енергията от възобновяеми източници
Зелено, по-зелено, най-зелено: За климата и парите
Авангарден завод в Швеция обработва почти 100 процента от отпадъчната пластмаса
Войната в Украйна
Зеленски пред АП: Войната с Русия е в нова фаза с настъпването на зимата
Европейската прокуратура готова да разследва нарушаването и заобикалянето на санкциите на ЕС
Списание l’Europeo със специален брой, посветен на трудната история на Украйна
Столтенберг: Досега не сме видели истинска воля от страна на Путин да преговаря за приемливо решение в Украйна
Допълнителни мерки срещу заобикалянето на санкциите на ЕС срещу Русия, настоява ЕП
Асен Василев пред “Файненшъл таймс”: “Лукойл” започва процедура по продажбата на рафинерията си в Бургас
Built.bg Podcast
Последвайте ни