“Компетентен рестарт”: Защо Олаф Шолц поиска да се срещне с Владимир Путин
06.01.2022
Снимки: BTA/AP
Германия се кани да дезертира от сплотените западни редици. Това пишат сега някои европейски медии, научили от германския в. “Билд”, че новият канцлер на страната Олаф Шолц се готви за среща с Владимир Путин, за да защити германските държавни интереси.
Мозъците са прочистени
Доскоро “Билд” наричаше Шолц човек, готов да даде отпор на Путин. Но сега пише, че канцлерът смята да превърне руското направление във външната политика едва ли не в основен свой приоритет и иска още през януари да се срещне с руския президент за “компетентен рестарт” на отношенията с Москва.
Според изданието по тази среща дейно се работи на ниво съветници на държавните глави – страните трябва да разработят ясен дневен ред на проявата, също и да постигнат някакви предварителни договорености за резултатите.
Кое кара Шолц да бъде толкова активен? Той има поне няколко сериозни мотива.
Днешната енергийна криза в Европа например (когато борсовата цена на газа проби прага от 2000 долара за хиляда кубика) донейде прочисти европейските мозъци. И ако Европа още не се отказва от акцента върху “зелената икономика”, всичко сочи, че е оценила значението на Русия като доставчик на евтин и надежден тръбопроводен газ.
Особено го е оценила Германия, която приключва закриването на АЕЦ, а оттам нараства ролята на руското “синьо гориво” в енергийния баланс на страната. Тъй че, докато преди Берлин обръщаше известно внимание на възмущението в Източна Европа и Украйна по повод уж застрашената сигурност на ЕС заради енергийното сътрудничество с Русия, сега ще има по-малко стимули да угажда на опасни фобии.
“Берлин прави избор в полза на евтина енергия за сметка на енергийната сигурност на европейските си партньори”, недоволства известният американски журналист Том Роугън, изброявайки след това цял списък с грехове на Германия (сред които, че уж държи на своя територия путински обекти за производство на химически оръжия).
Друго сериозно прочистване на германските мозъци осигуряват руско-американските преговори. По времето на Ангела Меркел германците било вярваха, било се правеха, че вярват в западната солидарност.
В това, че САЩ и Европа, застанали рамо до рамо, съвместно бранят своите интереси. Но щом Москва, изгубила надежда да постигне нещо конструктивно в преговорите с ЕС, предложи на Щатите преки преговори, а те склониха, Евросъюзът и Германия се озоваха в периферията на преговорния процес.
Апатичните им възмущения, че “не бива да се обсъжда сигурността на Европа без Европа”, постигнаха само това, че за формата на бъдещо споразумение Русия-НАТО ще се преговаря с участието на страните от алианса. Първата подобна дискусия е насрочена за януари – но едва след руско-американски диалог. Затова има риск да се превърне просто в свеждане на резултатите от този диалог до знанието на разтревожената общественост.
Доказателство за конструктивен подход
Тъкмо затова Шолц има нужда спешно да повиши субектността на Германия (като отделна страна и като лидер на ЕС) в очите на Русия. Включително чрез преки преговори с Владимир Путин.
Москва, то се знае, не е против подобни срещи – стига да протичат конструктивно, като приключват с конкретни договорености и гаранции за прилагането им. Всъщност германците имат възможност да докажат конструктивния си подход още в близките дни.
На 6 януари зам.-шефът на руската президентска администрация Дмитрий Козак, външнополитическият съветник на германския канцлер Йенс Пльотнер и съветникът на френския президент по стратегическата дипломация Еманюел Бон ще обсъдят украинския въпрос. Германия и Франция вече бяха обвинени, че смятат само тричките с Русия да решават украинските въпроси без Украйна, но те изобщо не се опитват да дискриминират някого.
Просто трима конструктивни, зрели участници в “нормандския формат” специално ще се съберат без украинския си колега, за да обсъдят всички проблеми сериозно. И ще се съберат именно в Москва.
Колкото до изпълнението на договореностите, тук за Берлин ще е по-трудно да докаже, че е сериозен – далеч не всички в правителството на ФРГ споделят конструктивния подход на Шолц.
Главният опонент на канцлера по руския въпрос е външната министърка Аналена Бербок, получила този пост не заради професионални умения в дипломацията, а в рамките на коалиционното споразумение. “Признавайки, че без мерки в тяхна защита европейските ценности и суверенитетът не представляват нищо, Бербок настоява за далеч по-твърда политика спрямо Пекин и Москва”, радва се Том Роугън.
А канцлерът Шолц трябва да реши проблема с Бербок възможно най-бързо – защото той съвсем не е единственият европейски политик, претендиращ за ролята на мост между ЕС и Русия (роля, която ще донесе множество дивиденти, ако Москва и Вашингтон се споразумеят за нещо).
Сред претендентите навярно е и премиерът на Италия Марио Драги. Той вече заяви, че няма смисъл да се налагат санкции на Русия заради нарасналите цени на газа в Европа, а сега казва, че Москва не смята да напада Украйна, предпочитайки да реши проблемите си с Киев по дипломатически път.
Засега Берлин изобщо не коментира казваното по повод методите за решение – както впрочем и самия бъдещ разговор с Владимир Путин. Германското посолство в Москва заяви, че “не може да потвърди информацията” за среща – което в превод от дипломатически език означава, че срещата се подготвя.
И тази подготовка изисква концентрация, а най-важното – тишина. Липса на вой от страна на източноевропейските държави, нежелаещи Германия да се договаря, камо ли да започва “компетентен рестарт” с Русия за сметка на техните интереси и фобии.
Западната преса коментира падането на кабинета “Петков”
Българското правителство, избрано с труд през 2021 г., падна на 22 юни след вот на недоверие, гласуван от опозицията. За страната се очертава период на нестабилност, пише в коментар
Какво следва след свиването на руските газови доставки за Европа?
Какво се случи? Русия намали миналата седмица доставките на газ за пет страни от ЕС, включително Германия – най-голямата икономика в 27-членния блок, която е и силно зависима от
Асошиейтед прес: Българският премиер призова за подкрепа преди вота на недоверие
Българските депутати дебатираха вчера вота на недоверие срещу правителството на малцинството преди днешното гласуването, което може да доведе до сваляне на премиера центрист Кирил Петков, избран само преди месеци
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Коментар
“Компетентен рестарт”: Защо Олаф Шолц поиска да се срещне с Владимир Путин
Снимки: BTA/AP
Германия се кани да дезертира от сплотените западни редици. Това пишат сега някои европейски медии, научили от германския в. “Билд”, че новият канцлер на страната Олаф Шолц се готви за среща с Владимир Путин, за да защити германските държавни интереси.
Мозъците са прочистени
Доскоро “Билд” наричаше Шолц човек, готов да даде отпор на Путин. Но сега пише, че канцлерът смята да превърне руското направление във външната политика едва ли не в основен свой приоритет и иска още през януари да се срещне с руския президент за “компетентен рестарт” на отношенията с Москва.
Според изданието по тази среща дейно се работи на ниво съветници на държавните глави – страните трябва да разработят ясен дневен ред на проявата, също и да постигнат някакви предварителни договорености за резултатите.
Кое кара Шолц да бъде толкова активен? Той има поне няколко сериозни мотива.
Днешната енергийна криза в Европа например (когато борсовата цена на газа проби прага от 2000 долара за хиляда кубика) донейде прочисти европейските мозъци. И ако Европа още не се отказва от акцента върху “зелената икономика”, всичко сочи, че е оценила значението на Русия като доставчик на евтин и надежден тръбопроводен газ.
Особено го е оценила Германия, която приключва закриването на АЕЦ, а оттам нараства ролята на руското “синьо гориво” в енергийния баланс на страната. Тъй че, докато преди Берлин обръщаше известно внимание на възмущението в Източна Европа и Украйна по повод уж застрашената сигурност на ЕС заради енергийното сътрудничество с Русия, сега ще има по-малко стимули да угажда на опасни фобии.
“Берлин прави избор в полза на евтина енергия за сметка на енергийната сигурност на европейските си партньори”, недоволства известният американски журналист Том Роугън, изброявайки след това цял списък с грехове на Германия (сред които, че уж държи на своя територия путински обекти за производство на химически оръжия).
Друго сериозно прочистване на германските мозъци осигуряват руско-американските преговори. По времето на Ангела Меркел германците било вярваха, било се правеха, че вярват в западната солидарност.
В това, че САЩ и Европа, застанали рамо до рамо, съвместно бранят своите интереси. Но щом Москва, изгубила надежда да постигне нещо конструктивно в преговорите с ЕС, предложи на Щатите преки преговори, а те склониха, Евросъюзът и Германия се озоваха в периферията на преговорния процес.
Апатичните им възмущения, че “не бива да се обсъжда сигурността на Европа без Европа”, постигнаха само това, че за формата на бъдещо споразумение Русия-НАТО ще се преговаря с участието на страните от алианса. Първата подобна дискусия е насрочена за януари – но едва след руско-американски диалог. Затова има риск да се превърне просто в свеждане на резултатите от този диалог до знанието на разтревожената общественост.
Доказателство за конструктивен подход
Тъкмо затова Шолц има нужда спешно да повиши субектността на Германия (като отделна страна и като лидер на ЕС) в очите на Русия. Включително чрез преки преговори с Владимир Путин.
Москва, то се знае, не е против подобни срещи – стига да протичат конструктивно, като приключват с конкретни договорености и гаранции за прилагането им. Всъщност германците имат възможност да докажат конструктивния си подход още в близките дни.
На 6 януари зам.-шефът на руската президентска администрация Дмитрий Козак, външнополитическият съветник на германския канцлер Йенс Пльотнер и съветникът на френския президент по стратегическата дипломация Еманюел Бон ще обсъдят украинския въпрос. Германия и Франция вече бяха обвинени, че смятат само тричките с Русия да решават украинските въпроси без Украйна, но те изобщо не се опитват да дискриминират някого.
Просто трима конструктивни, зрели участници в “нормандския формат” специално ще се съберат без украинския си колега, за да обсъдят всички проблеми сериозно. И ще се съберат именно в Москва.
Колкото до изпълнението на договореностите, тук за Берлин ще е по-трудно да докаже, че е сериозен – далеч не всички в правителството на ФРГ споделят конструктивния подход на Шолц.
Главният опонент на канцлера по руския въпрос е външната министърка Аналена Бербок, получила този пост не заради професионални умения в дипломацията, а в рамките на коалиционното споразумение. “Признавайки, че без мерки в тяхна защита европейските ценности и суверенитетът не представляват нищо, Бербок настоява за далеч по-твърда политика спрямо Пекин и Москва”, радва се Том Роугън.
А канцлерът Шолц трябва да реши проблема с Бербок възможно най-бързо – защото той съвсем не е единственият европейски политик, претендиращ за ролята на мост между ЕС и Русия (роля, която ще донесе множество дивиденти, ако Москва и Вашингтон се споразумеят за нещо).
Сред претендентите навярно е и премиерът на Италия Марио Драги. Той вече заяви, че няма смисъл да се налагат санкции на Русия заради нарасналите цени на газа в Европа, а сега казва, че Москва не смята да напада Украйна, предпочитайки да реши проблемите си с Киев по дипломатически път.
Засега Берлин изобщо не коментира казваното по повод методите за решение – както впрочем и самия бъдещ разговор с Владимир Путин. Германското посолство в Москва заяви, че “не може да потвърди информацията” за среща – което в превод от дипломатически език означава, че срещата се подготвя.
И тази подготовка изисква концентрация, а най-важното – тишина. Липса на вой от страна на източноевропейските държави, нежелаещи Германия да се договаря, камо ли да започва “компетентен рестарт” с Русия за сметка на техните интереси и фобии.
Автор: Геворг Мирзаян, сп. “Експерт”, Превод: БТА
Още от Built.bg
Коментар, Новини
Западната преса коментира падането на кабинета “Петков”
Българското правителство, избрано с труд през 2021 г., падна на 22 юни след вот на недоверие, гласуван от опозицията. За страната се очертава период на нестабилност, пише в коментар
06.23.2022
икономика, Коментар
Какво следва след свиването на руските газови доставки за Европа?
Какво се случи? Русия намали миналата седмица доставките на газ за пет страни от ЕС, включително Германия – най-голямата икономика в 27-членния блок, която е и силно зависима от
06.22.2022
Коментар, Новини
Асошиейтед прес: Българският премиер призова за подкрепа преди вота на недоверие
Българските депутати дебатираха вчера вота на недоверие срещу правителството на малцинството преди днешното гласуването, което може да доведе до сваляне на премиера центрист Кирил Петков, избран само преди месеци
06.22.2022
Войната в Украйна
Повече от 150 културни обекта са повредени или унищожени по време на войната в Украйна
Хиляди милионери се опитват да напуснат Русия, по данни на британското разузнаване
Зеленски: Русия е хвърлила око на “обширна зона от Варшава до София”
Макрон, Олаф Шолц и Марио Драги пристигнаха в Киев
Никой не знае колко ще продължи войната, каза Зеленски
Руският “Макдоналдс” – “Вкусно – и точка”
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Последвайте ни
Най-споделяното от Built.bg
Коментари и анализи
Западната преса коментира падането на кабинета “Петков”
Какво следва след свиването на руските газови доставки за Европа?
Асошиейтед прес: Българският премиер призова за подкрепа преди вота на недоверие
Историята на вота на недоверие в съвременната българска политика
Ремонтът на Дунав мост може да започне най-рано през октомври
Експерти обсъдиха инфлационните процеси по време на Софийски икономически форум III
Инфраструктура
Второкласните пътища ще се таксуват с тол такса от 1 юли
Постигнато е разбирателство за облекчаване на трафика между България и Румъния
АМ “Струма”: Ще спре ли скоростта на икономиката ни, ако строежът и бъде отложен
Ремонтът на Дунав мост може да започне най-рано през октомври
Архитектура
Арх. Дора Иванова: Дейностите по стабилизирането на стенните мозайки на паметника Бузлуджа са успешни
Българските стадиони в Африка
Създателите
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
“Бохемски истории”: Как беше построена сграда на Народното събрание
Бохемски истории: Княжеската гробница
Градска среда и Урбанизъм
АДФИ установи нарушения в обществената поръчка на Столична община за уличното осветление
Възстановяват къпалнята “Мария Луиза” в Борисовата градина
Заем от Европейската инвестиционна банка на стойност 50 млн. евро предстои да одобри Столичният общински съвет
Oбщинският съветник Борис Бонев днес внася в СОС доклад за развитие на градското земеделие
Бохемски истории
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
“Бохемски истории”: Как беше построена сграда на Народното събрание
Бохемски истории: Княжеската гробница
Бохемски истории: Народната книгохранителница
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
Be Green
Българска иновация за компресиране на отпадъци намалява въглеродния отпечатък на компаниите
България с най-голям ръст на въглеродните емисии от изкопаеми горива в ЕС през 2021 година
Съветът на ЕС препоръчва България да намали зависимостта от изкопаемите горива и да повиши свързаността си със съседните газопреносни мрежи
Built.bg Podcast
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Йото, който гледаше Чернобил” и ненаучените тежки уроци от миналото