Снимки: BTA/AP
Германия се кани да дезертира от сплотените западни редици. Това пишат сега някои европейски медии, научили от германския в. “Билд”, че новият канцлер на страната Олаф Шолц се готви за среща с Владимир Путин, за да защити германските държавни интереси.
Мозъците са прочистени

Доскоро “Билд” наричаше Шолц човек, готов да даде отпор на Путин. Но сега пише, че канцлерът смята да превърне руското направление във външната политика едва ли не в основен свой приоритет и иска още през януари да се срещне с руския президент за “компетентен рестарт” на отношенията с Москва.
Според изданието по тази среща дейно се работи на ниво съветници на държавните глави – страните трябва да разработят ясен дневен ред на проявата, също и да постигнат някакви предварителни договорености за резултатите.
Кое кара Шолц да бъде толкова активен? Той има поне няколко сериозни мотива.
Днешната енергийна криза в Европа например (когато борсовата цена на газа проби прага от 2000 долара за хиляда кубика) донейде прочисти европейските мозъци. И ако Европа още не се отказва от акцента върху “зелената икономика”, всичко сочи, че е оценила значението на Русия като доставчик на евтин и надежден тръбопроводен газ.
Особено го е оценила Германия, която приключва закриването на АЕЦ, а оттам нараства ролята на руското “синьо гориво” в енергийния баланс на страната. Тъй че, докато преди Берлин обръщаше известно внимание на възмущението в Източна Европа и Украйна по повод уж застрашената сигурност на ЕС заради енергийното сътрудничество с Русия, сега ще има по-малко стимули да угажда на опасни фобии.
“Берлин прави избор в полза на евтина енергия за сметка на енергийната сигурност на европейските си партньори”, недоволства известният американски журналист Том Роугън, изброявайки след това цял списък с грехове на Германия (сред които, че уж държи на своя територия путински обекти за производство на химически оръжия).
Друго сериозно прочистване на германските мозъци осигуряват руско-американските преговори. По времето на Ангела Меркел германците било вярваха, било се правеха, че вярват в западната солидарност.
В това, че САЩ и Европа, застанали рамо до рамо, съвместно бранят своите интереси. Но щом Москва, изгубила надежда да постигне нещо конструктивно в преговорите с ЕС, предложи на Щатите преки преговори, а те склониха, Евросъюзът и Германия се озоваха в периферията на преговорния процес.
Апатичните им възмущения, че “не бива да се обсъжда сигурността на Европа без Европа”, постигнаха само това, че за формата на бъдещо споразумение Русия-НАТО ще се преговаря с участието на страните от алианса. Първата подобна дискусия е насрочена за януари – но едва след руско-американски диалог. Затова има риск да се превърне просто в свеждане на резултатите от този диалог до знанието на разтревожената общественост.
Доказателство за конструктивен подход

Тъкмо затова Шолц има нужда спешно да повиши субектността на Германия (като отделна страна и като лидер на ЕС) в очите на Русия. Включително чрез преки преговори с Владимир Путин.
Москва, то се знае, не е против подобни срещи – стига да протичат конструктивно, като приключват с конкретни договорености и гаранции за прилагането им. Всъщност германците имат възможност да докажат конструктивния си подход още в близките дни.
На 6 януари зам.-шефът на руската президентска администрация Дмитрий Козак, външнополитическият съветник на германския канцлер Йенс Пльотнер и съветникът на френския президент по стратегическата дипломация Еманюел Бон ще обсъдят украинския въпрос. Германия и Франция вече бяха обвинени, че смятат само тричките с Русия да решават украинските въпроси без Украйна, но те изобщо не се опитват да дискриминират някого.
Просто трима конструктивни, зрели участници в “нормандския формат” специално ще се съберат без украинския си колега, за да обсъдят всички проблеми сериозно. И ще се съберат именно в Москва.
Колкото до изпълнението на договореностите, тук за Берлин ще е по-трудно да докаже, че е сериозен – далеч не всички в правителството на ФРГ споделят конструктивния подход на Шолц.
Главният опонент на канцлера по руския въпрос е външната министърка Аналена Бербок, получила този пост не заради професионални умения в дипломацията, а в рамките на коалиционното споразумение. “Признавайки, че без мерки в тяхна защита европейските ценности и суверенитетът не представляват нищо, Бербок настоява за далеч по-твърда политика спрямо Пекин и Москва”, радва се Том Роугън.
А канцлерът Шолц трябва да реши проблема с Бербок възможно най-бързо – защото той съвсем не е единственият европейски политик, претендиращ за ролята на мост между ЕС и Русия (роля, която ще донесе множество дивиденти, ако Москва и Вашингтон се споразумеят за нещо).
Сред претендентите навярно е и премиерът на Италия Марио Драги. Той вече заяви, че няма смисъл да се налагат санкции на Русия заради нарасналите цени на газа в Европа, а сега казва, че Москва не смята да напада Украйна, предпочитайки да реши проблемите си с Киев по дипломатически път.
Засега Берлин изобщо не коментира казваното по повод методите за решение – както впрочем и самия бъдещ разговор с Владимир Путин. Германското посолство в Москва заяви, че “не може да потвърди информацията” за среща – което в превод от дипломатически език означава, че срещата се подготвя.
И тази подготовка изисква концентрация, а най-важното – тишина. Липса на вой от страна на източноевропейските държави, нежелаещи Германия да се договаря, камо ли да започва “компетентен рестарт” с Русия за сметка на техните интереси и фобии.
Автор: Геворг Мирзаян, сп. “Експерт”, Превод: БТА
Коментар
“Компетентен рестарт”: Защо Олаф Шолц поиска да се срещне с Владимир Путин
Снимки: BTA/AP
Германия се кани да дезертира от сплотените западни редици. Това пишат сега някои европейски медии, научили от германския в. “Билд”, че новият канцлер на страната Олаф Шолц се готви за среща с Владимир Путин, за да защити германските държавни интереси.
Мозъците са прочистени
Доскоро “Билд” наричаше Шолц човек, готов да даде отпор на Путин. Но сега пише, че канцлерът смята да превърне руското направление във външната политика едва ли не в основен свой приоритет и иска още през януари да се срещне с руския президент за “компетентен рестарт” на отношенията с Москва.
Според изданието по тази среща дейно се работи на ниво съветници на държавните глави – страните трябва да разработят ясен дневен ред на проявата, също и да постигнат някакви предварителни договорености за резултатите.
Кое кара Шолц да бъде толкова активен? Той има поне няколко сериозни мотива.
Днешната енергийна криза в Европа например (когато борсовата цена на газа проби прага от 2000 долара за хиляда кубика) донейде прочисти европейските мозъци. И ако Европа още не се отказва от акцента върху “зелената икономика”, всичко сочи, че е оценила значението на Русия като доставчик на евтин и надежден тръбопроводен газ.
Особено го е оценила Германия, която приключва закриването на АЕЦ, а оттам нараства ролята на руското “синьо гориво” в енергийния баланс на страната. Тъй че, докато преди Берлин обръщаше известно внимание на възмущението в Източна Европа и Украйна по повод уж застрашената сигурност на ЕС заради енергийното сътрудничество с Русия, сега ще има по-малко стимули да угажда на опасни фобии.
“Берлин прави избор в полза на евтина енергия за сметка на енергийната сигурност на европейските си партньори”, недоволства известният американски журналист Том Роугън, изброявайки след това цял списък с грехове на Германия (сред които, че уж държи на своя територия путински обекти за производство на химически оръжия).
Друго сериозно прочистване на германските мозъци осигуряват руско-американските преговори. По времето на Ангела Меркел германците било вярваха, било се правеха, че вярват в западната солидарност.
В това, че САЩ и Европа, застанали рамо до рамо, съвместно бранят своите интереси. Но щом Москва, изгубила надежда да постигне нещо конструктивно в преговорите с ЕС, предложи на Щатите преки преговори, а те склониха, Евросъюзът и Германия се озоваха в периферията на преговорния процес.
Апатичните им възмущения, че “не бива да се обсъжда сигурността на Европа без Европа”, постигнаха само това, че за формата на бъдещо споразумение Русия-НАТО ще се преговаря с участието на страните от алианса. Първата подобна дискусия е насрочена за януари – но едва след руско-американски диалог. Затова има риск да се превърне просто в свеждане на резултатите от този диалог до знанието на разтревожената общественост.
Доказателство за конструктивен подход
Тъкмо затова Шолц има нужда спешно да повиши субектността на Германия (като отделна страна и като лидер на ЕС) в очите на Русия. Включително чрез преки преговори с Владимир Путин.
Москва, то се знае, не е против подобни срещи – стига да протичат конструктивно, като приключват с конкретни договорености и гаранции за прилагането им. Всъщност германците имат възможност да докажат конструктивния си подход още в близките дни.
На 6 януари зам.-шефът на руската президентска администрация Дмитрий Козак, външнополитическият съветник на германския канцлер Йенс Пльотнер и съветникът на френския президент по стратегическата дипломация Еманюел Бон ще обсъдят украинския въпрос. Германия и Франция вече бяха обвинени, че смятат само тричките с Русия да решават украинските въпроси без Украйна, но те изобщо не се опитват да дискриминират някого.
Просто трима конструктивни, зрели участници в “нормандския формат” специално ще се съберат без украинския си колега, за да обсъдят всички проблеми сериозно. И ще се съберат именно в Москва.
Колкото до изпълнението на договореностите, тук за Берлин ще е по-трудно да докаже, че е сериозен – далеч не всички в правителството на ФРГ споделят конструктивния подход на Шолц.
Главният опонент на канцлера по руския въпрос е външната министърка Аналена Бербок, получила този пост не заради професионални умения в дипломацията, а в рамките на коалиционното споразумение. “Признавайки, че без мерки в тяхна защита европейските ценности и суверенитетът не представляват нищо, Бербок настоява за далеч по-твърда политика спрямо Пекин и Москва”, радва се Том Роугън.
А канцлерът Шолц трябва да реши проблема с Бербок възможно най-бързо – защото той съвсем не е единственият европейски политик, претендиращ за ролята на мост между ЕС и Русия (роля, която ще донесе множество дивиденти, ако Москва и Вашингтон се споразумеят за нещо).
Сред претендентите навярно е и премиерът на Италия Марио Драги. Той вече заяви, че няма смисъл да се налагат санкции на Русия заради нарасналите цени на газа в Европа, а сега казва, че Москва не смята да напада Украйна, предпочитайки да реши проблемите си с Киев по дипломатически път.
Засега Берлин изобщо не коментира казваното по повод методите за решение – както впрочем и самия бъдещ разговор с Владимир Путин. Германското посолство в Москва заяви, че “не може да потвърди информацията” за среща – което в превод от дипломатически език означава, че срещата се подготвя.
И тази подготовка изисква концентрация, а най-важното – тишина. Липса на вой от страна на източноевропейските държави, нежелаещи Германия да се договаря, камо ли да започва “компетентен рестарт” с Русия за сметка на техните интереси и фобии.
Автор: Геворг Мирзаян, сп. “Експерт”, Превод: БТА
Още от Built.bg
Градска среда, Коментар
Люлин – кварталът, който може да е шестият по големина град у нас
Автор: Екип Built.bg Снимка: Alphaadversativum Квартал Люлин в София е различен. Има множество шеги за живеещите „от другата страната на тунела“, а районът се слави със свои правила и порядки.
01.28.2023
Инфраструктура, Коментар
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Министърът на младежта и спорта Весела Лечева съобщи какви са били приоритетите й като служебен министър в края на мандата в предаването „Тази сутрин“ на bTV. „Започнахме с ревизия
01.26.2023
Коментар
Президентът Румен Радев наложи вето на промени в Закона за енергетиката
Държавният глава Румен Радев подписа указ, с който връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет от 48-ото Народно събрание на 12 януари
01.25.2023
Създателите
Голямата красота на София
„Бохемска София: Духът на стария град“
Музей “Малкият Париж” показва детайли от градския живот на Букурещ от няколко епохи
Коментари и анализи
Люлин – кварталът, който може да е шестият по големина град у нас
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Президентът Румен Радев наложи вето на промени в Закона за енергетиката
Къде отива руският петрол след европейското ембарго
Голямата красота на София
Водещите тенденции в света на роботиката през 2023 г.
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Министър Шишков: Държавата предостави над 20 млн. лв. за възстановяване на инфраструктурата в Община Карлово
Фандъкова: След 4 години мрежата на метрото на София ще бъде 61 километра
Весела Лечева: Държавата е длъжник по отношение на спортната инфраструктура
Предложението на МС за статута на търпимост за незаконни обекти на инженерната инфраструктура не беше прието
Архитектура
ЮНЕСКО включи обекти в Йемен и Ливан, както и историческият център на Одеса в Списъка на световното наследство
Учени разкриха тайната на древноримския бетон
Градска среда и Урбанизъм
Люлин – кварталът, който може да е шестият по големина град у нас
Председателят на СОС предлага да се изгради 27 декара модерен градски парк в София
Камарата на архитектите в България: Пловдивският панаир да бъде обявен за паметник на културата
Нов изпълнител ще има 180 дни да довърши сградата на Международния младежки център в Бургас
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
Представиха подновени участъци от пътна инфраструктура и туристически маршрути в Национален парк „Пирин“
Облекчиха процедурите за изграждане на фотоволтаици и слънчеви колектори в еднофамилни къщи и вили
София обяви поръчка за изготвяне на документация по процедура „За по-чист въздух!“
Войната в Украйна
Наградите, които Украйна спечели, борейки се да победи във войната с Русия
ЕК осигурява спешно 250 милиона евро за подобряване на инфраструктурата за внос и износ на стоки от Украйна
Москва иска да свърже АЕЦ “Запорожие” с руската енергийна мрежа
Войната в Украйна извади наяве „логистични проблеми“ между Германия и Франция
60 години след кубинската криза заплахата от ядрена война отново е актуална
ЕС одобри новите санкции срещу Русия
Built.bg Podcast
Последвайте ни