Кръговата икономика – бъдещето, което намалява натиска върху околната среда

Кръговата икономика ограничава свръхупотребата на ресурси и намалява натиска върху околната среда – около това мнение се обединиха експерти от неправителствения сектор, които коментираха за БТА възможността у нас трайно да се наложи този модел на производство и потребление.

Кръговата икономика е модел на производство и потребление, който цели намаляване на отпадъците. При процеса се стимулира по-дългото използване на даден продукт.

Кръговата икономика като възможност за екосъобразен бизнес

Има необходимост от трайни мерки за опазване на природата, каза Асен Ненов от Института “Кръгова икономика”. По думите му, линейната икономика нанася екологични, икономически и социални щети на местата за добив и производство.

Кръговата икономика е една от първите стъпки към най-голямата трансформация на индустриалната икономика към биобазираната икономика на бъдещето, посочи той. В последните 10 години кръговата икономика прохождаше бавно и не много сигурно в някои етапи.

Подтикнати обаче от повишаване на екстремните природни явления и нарасналата несигурност в света, ние вече сме убедени, че друг път няма, подчерта той. Ненов обърна внимание, че налагането на процеса изисква не само ангажираност на икономиката, но и на образованието, културата и други сфери.

Кръговата икономика спомага за удължаването на жизнения цикъл на даден продукт, посочи инж. Цветомир Калчев, създател на платформата cemis.bg, която дава информация за местата за предаване на различен тип отпадъци. По думите му, рециклирането или продаването/отдаването под наем на продукт също развива процеса на кръговата икономика.

Калчев уточни, че свръхпроизводството води до продукти с ниско качество, които съдържат елементи, трудни за преработка. Според него кръговата икономика ще стимулира и бизнеса да работи по екосъобразен начин. Тя е от полза и на малките търговци, които се занимават с поправка на даден вид стока, коментира Калчев.

При кръговата икономика, освен върху производството, акцентът пада и върху потребителите, посочи Катрин Томова, координатор на проекта “Бъди умен, мисли кръгово” към Българската фондация “Биоразнообразие”. По думите й, потребителят трябва да получи нужната информация и да бъде стимулиран първо да търси продукти с екомаркировка, рециклирано съдържание и т.н., както и начини за тяхната поправка при нужда и тяхното рециклиране в края на “живота” им.

Важно е да не попаднем в капана на т. нар. зелена заблуда, или greenwashing – продукти, които са маркирани като екосъобразни, но всъщност не са, подчерта Томова. По проекта “Бъди умен, мисли кръгово” тя и нейният екип целят да информират по достъпен начин младите за кръговата икономика, климатичните промени, рециклирането и управлението на природните ресурси.

Най-вече ги учи да мислят критично и осъзнато за проблемите, свързани с опазване на околната среда, сподели Томова.

Стратегия за кръгова икономика

Нуждата в България да се направи кампания за ползите от кръговата икономика беше акцент и в разговорите по сектора “Екология” на “Продължаваме Промяната” с коалиционните партньори преди формирането на правителство. Тогава политици и експерти изтъкнаха, че кръговата икономика е част от мерките в борбата с климатичните промени. Затова и като приоритет бе заложено в правителството да има вицепремиер по климата.

В Министерството на околната среда и водите се разработва Стратегия и план за действие за преход към кръгова икономика на Република България за периода 2021-2027 г. В документа е посочено, че процесът следва да обхване целия производствен цикъл – дизайн на продуктите, движението на материалните потоци, създаването на правилни стимули и правни структури за стимулиране на бизнес идеи.

Според стратегията ползите от кръговата икономика ще спомогнат за предотвратяването на до 80 на сто от въздействието на продуктите върху околната среда. Налагане на модела на кръгова икономика е в синхрон и с изпълнението на целите на Европейската зелена сделка.

“Чрез преминаване към кръгова икономика, което е един от акцентите в пакта, се цели засилване на конкурентоспособността на икономиката и увеличаването на Брутния вътрешен продукт на общността с 0.5 на сто до 2030 г.”, се посочва още в стратегията. Приемането на документа обаче няма да е възможно до края на годината.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ