Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева заяви, че затрудненията в подсигуряването на доставки на хранителни продукти засилва растящата дългова криза и призовава Китай и кредиторите в частния сектор да увеличат участието си в преструктуриране на дългове. Това предадоха световните агенции, позовавайки се на изказване, направено на съвместно събитие на МВФ и Световната банка.
Георгиева предупреди, че разделението на страните на блокове ще доведе до “по-беден свят” и по-малко търговия.
Кризата изостря раздалечаването между богати и бедни държави, каза ръководителката на Фонда и добави, че е от решаващо значение да се диверсифицира производството на храни, енергия и доставки на торове, за да се намали зависимостта от Русия.
От 2015 г. делът на страните с ниски доходи се е удвоил от 30 на 60 процента. “За мнозина преструктурирането на дълга е спешен приоритет”, алармира Георгиева. По думите й Украйна ще се нуждае от още финансова помощ въпреки вече предоставеното спешно финансиране от Фонда в размер на 1,4 милиарда долара.
“Длъжни сме да подкрепим Украйна през следващите няколко месеца”, смята шефката на МВФ. “Обсъждаме какво би означавало това по отношение на финансиране от Световната банка”, добави тя.
Президентът на Световната банка Дейвид Малпас на свой ред призова развитите икономики да увеличат продоволствената помощ за развиващите се страни, както и да работят за увеличаване на производството на храни, енергия и торове, за да се компенсират недостигът и нарастващите цени, причинени от войната на Русия в Украйна. Малпас каза, че парични плащания или ваучери биха били добър начин да се помогне на фермери в бедни страни да закупуват торове, за да осигурят непрекъснато производство на хранителни продукти.
Главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринчас заяви, че затягане на санкциите срещу Русия в съчетание със ситуацията на финансовите пазари може да намали глобалния растеж с около 2 процентни пункта. Управляван преход към по-многополярен свят би задържал и защитил ползите от глобализацията, добави той.
Различните подходи при паричната политика на държавите доведоха до съществено регулиране на валутите. Въпреки това обезценяването на валутите на страни, близо до Украйна и Русия, може да предизвика сътресения в тези държави. Войната в Украйна направи ускоряването на цикъла на повишаване на лихвите на Федералния резерв на САЩ още по-спешно и необходимо, в противен случай инфлацията, която е далеч над заложената цел на централната банка от 2 процента, ще изисква много по-силови действия в бъдеще, предупреди Гуринчас.
В същото време, в Германия, министърката на развитието Свеня Шулце предлага създаване на глобален пакт за продоволствена сигурност на фона на руската инвазия в Украйна, предаде ДПА.
Шулце иска да насърчи създаването на такъв пакт на пролетните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд във Вашингтон.
“Нашата цел трябва да бъде спасяване на милиони хора от глад”, каза Шулце, цитирана от вестници на медийната група Функе. Тя посочи като модел за усилията за продоволствена сигурност инициативата Ковакс, която има за цел да осигури справедливо разпределение на ваксините срещу КОВИД-19 по света. Свеня Шулце предупреди, че атаката на Русия срещу Украйна ще има драматични последици далеч извън Украйна.
“Задава се най-тежката световна продоволствена криза от десетилетия и тя ще засегне най-бедните в Африка, Близкия изток и Азия в частност“, предупреди тя.
Русия и Украйна осигуряват около 20 процента от износа на царевица и около 30 процента от износа на пшеница в света, според документ на министерството на развитието на Германия. Страни, като Египет, Тунис, Либия, Йемен, Сомалия и Пакистан, са силно зависими от вноса, отбелязва ДПА.
