Източник: БТА/ Превод от френски: Габриела Големанска
Луната, към която се отправи по-рано днес руската космическа сонда “Луна 25”, е в центъра на няколко амбициозни програми за кацане на естествения спътник на Земята. В тази надпревара участват обичайните сили, известни с космическите си подвизи, но също и нови кандидати.
Технологични, научни, политически…. техните мотиви са много. Като често пъти след Луната погледът им е насочен към Марс.
Луната се превърна в задължителен етап на пътуване до Червената планета. На Луната може да бъдат разположени бази за презареждане и смяна на персонала. На Луната може да бъдат изпитвани космическа екипировка и скафандри, космически превозни средства, а хората да се научат как да живеят в отдалечено от Земята място.
Освен тези технологични мотивации земляните има още много неща да научат за своя естествен сателит и неговото формиране.
Снимка: AP
Без да се забравя и стратегическата нужда, която изпитват някои да са първи, водени от вътрешнополитически мотиви или привлечени от икономическата атрактивност на лунните ресурси (вода, метали…).
Китай предвижда да изпрати тайконавти на Луната преди 2030 г. и има амбиции да построи там база.
Въпреки че азиатският гигант изпрати първия тайконавт в космоса през 2003 г., което е много след руснаците и американците през 1961 г. в разгара на Студената война, то китайските космически програми, захранени с милиарди долари се развиват все повече и повече от десетилетия.
През 2019 г. Китай направи световна премиера – на така наречената скрита страна на Луната кацна китайска сонда. После през 2020 г. от Луната бяха върнати взетите от сондата проби – една невиждана операция от над 40 години. През 2021 г. малък китайски робот кацна на Марс.
Половин век след последните мисии до Луната “Аполо”, американската космическа агенция НАСА съсредоточава усилията си върху програмата “Артемис” (“Артемида”), която официално цели през 2025 г. да върне американски астронавти на Луната, сред които да бъдат и първата жена и първият афроамериканец, които да стъпят на лунната повърхност.
След това ще става дума за трайно присъствие на САЩ на Луната посредством изграждане на база там и на космическа станция, орбитираща около нея. Всичко това ще трябва да бъде подготовка за американците за едно още по-комплексно пътуване – изпращане на екипаж към Марс.
Но докато се очаква това, предназначената за тези пътувания ракета “Старшип” на компанията на Илон Мъск “Спейс екс”, избухна при първия си тестови полет през април.
Русия, която изстреля тази нощ първия си апарат към Луната от 1976 г. насам, кръстен “Луна-25”, вписва тази мисия в цикъл от няколко други мисии с цел изграждане на евентуална база около орбитата на Луната, построена заедно с Китай.
Сътрудничеството на Русия с няколко западни космически сили бе почти сведено до нулата след руската инвазия в Украйна. Малко след началото на войната, през април 2022 г., руският президент Владимир Путин увери, че Русия ще продължава да работи по космическата си програма въпреки западните санкции.
Досега само три страни успяха да стъпят на повърхността на Луната, намираща се на около 384 000 километра от Земята – Русия, САЩ и Китай.
Но неотдавнашният напредък на технологиите позволи намаляване на стойността на мисиите и подтиква нови обществени и частни играчи да се впуснат в това начинание.
През август Индия успя да вкара своята непилотирана ракета “Чандраян 3” в окололунна орбита. Тя трябва, ако всичко върви по план, да кацне там в края на месеца.
Южна Корея постави през декември 2022 г. в окололунна орбита сондата си “Данури”, изстреляна няколко месеца по-рано с ракета на “Спейк екс”. Сеул си постави за цел негов апарат да кацне на Луната през 2032 г.
Но Луната не се оставя да бъде завладяна толкова лесно. Частна израелска мисия вече се провали при опит да приземи сонда на Луната. Същият изход имаше и през април апаратът за космическо кацане “Хакуто” на японския стартъп “Айспейс”.
Две други компании – американските “Астроботик” и “Интюитив машийнс”, ще опитат също късмета си по-късно тази година. (БТА)
Снимка: AP Астронавтът на НАСА Франк Рубио, който постави рекорд за най-дълго пребиваване на Международната космическа станция (МКС) в рамките на една мисия, се завърна на Земята, усещайки гравитацията
Пътната маркировка и сигнализация е третият, често подценяван участник в движението, освен хората и автомобилите. В България към нея се подхожда доста критично, било то заради липсата и лошото
Конференция за новата енергийна среда в Югоизточна Европа събра международни експерти във Вашингтон
Автор: Вяра Дянова Снимки: Built.bg Вашингтон, САЩ Българската строителна компания Главболгарстрой представи ролята на частния бизнес в бъдещето на енергетиката Конференцията „Новата енергийна среда в Югоизточна Европа“, която се
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Иновативни технологии > Коментар
Луната отново е обект на стремежи и апетити
Източник: БТА/ Превод от френски: Габриела Големанска
Луната, към която се отправи по-рано днес руската космическа сонда “Луна 25”, е в центъра на няколко амбициозни програми за кацане на естествения спътник на Земята. В тази надпревара участват обичайните сили, известни с космическите си подвизи, но също и нови кандидати.
Технологични, научни, политически…. техните мотиви са много. Като често пъти след Луната погледът им е насочен към Марс.
Луната се превърна в задължителен етап на пътуване до Червената планета. На Луната може да бъдат разположени бази за презареждане и смяна на персонала. На Луната може да бъдат изпитвани космическа екипировка и скафандри, космически превозни средства, а хората да се научат как да живеят в отдалечено от Земята място.
Освен тези технологични мотивации земляните има още много неща да научат за своя естествен сателит и неговото формиране.
Без да се забравя и стратегическата нужда, която изпитват някои да са първи, водени от вътрешнополитически мотиви или привлечени от икономическата атрактивност на лунните ресурси (вода, метали…).
Китай предвижда да изпрати тайконавти на Луната преди 2030 г. и има амбиции да построи там база.
Въпреки че азиатският гигант изпрати първия тайконавт в космоса през 2003 г., което е много след руснаците и американците през 1961 г. в разгара на Студената война, то китайските космически програми, захранени с милиарди долари се развиват все повече и повече от десетилетия.
През 2019 г. Китай направи световна премиера – на така наречената скрита страна на Луната кацна китайска сонда. После през 2020 г. от Луната бяха върнати взетите от сондата проби – една невиждана операция от над 40 години. През 2021 г. малък китайски робот кацна на Марс.
Половин век след последните мисии до Луната “Аполо”, американската космическа агенция НАСА съсредоточава усилията си върху програмата “Артемис” (“Артемида”), която официално цели през 2025 г. да върне американски астронавти на Луната, сред които да бъдат и първата жена и първият афроамериканец, които да стъпят на лунната повърхност.
След това ще става дума за трайно присъствие на САЩ на Луната посредством изграждане на база там и на космическа станция, орбитираща около нея. Всичко това ще трябва да бъде подготовка за американците за едно още по-комплексно пътуване – изпращане на екипаж към Марс.
Но докато се очаква това, предназначената за тези пътувания ракета “Старшип” на компанията на Илон Мъск “Спейс екс”, избухна при първия си тестови полет през април.
Русия, която изстреля тази нощ първия си апарат към Луната от 1976 г. насам, кръстен “Луна-25”, вписва тази мисия в цикъл от няколко други мисии с цел изграждане на евентуална база около орбитата на Луната, построена заедно с Китай.
Сътрудничеството на Русия с няколко западни космически сили бе почти сведено до нулата след руската инвазия в Украйна. Малко след началото на войната, през април 2022 г., руският президент Владимир Путин увери, че Русия ще продължава да работи по космическата си програма въпреки западните санкции.
Досега само три страни успяха да стъпят на повърхността на Луната, намираща се на около 384 000 километра от Земята – Русия, САЩ и Китай.
Но неотдавнашният напредък на технологиите позволи намаляване на стойността на мисиите и подтиква нови обществени и частни играчи да се впуснат в това начинание.
През август Индия успя да вкара своята непилотирана ракета “Чандраян 3” в окололунна орбита. Тя трябва, ако всичко върви по план, да кацне там в края на месеца.
Южна Корея постави през декември 2022 г. в окололунна орбита сондата си “Данури”, изстреляна няколко месеца по-рано с ракета на “Спейк екс”. Сеул си постави за цел негов апарат да кацне на Луната през 2032 г.
Но Луната не се оставя да бъде завладяна толкова лесно. Частна израелска мисия вече се провали при опит да приземи сонда на Луната. Същият изход имаше и през април апаратът за космическо кацане “Хакуто” на японския стартъп “Айспейс”.
Две други компании – американските “Астроботик” и “Интюитив машийнс”, ще опитат също късмета си по-късно тази година. (БТА)
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Франк Рубио се завърна на Земята
Снимка: AP Астронавтът на НАСА Франк Рубио, който постави рекорд за най-дълго пребиваване на Международната космическа станция (МКС) в рамките на една мисия, се завърна на Земята, усещайки гравитацията
09.30.2023
Градска среда, Коментар
Built Анализ: Накъде ни водят знаците по пътя?
Пътната маркировка и сигнализация е третият, често подценяван участник в движението, освен хората и автомобилите. В България към нея се подхожда доста критично, било то заради липсата и лошото
09.30.2023
Коментар, Стратегически обекти
Конференция за новата енергийна среда в Югоизточна Европа събра международни експерти във Вашингтон
Автор: Вяра Дянова Снимки: Built.bg Вашингтон, САЩ Българската строителна компания Главболгарстрой представи ролята на частния бизнес в бъдещето на енергетиката Конференцията „Новата енергийна среда в Югоизточна Европа“, която се
09.28.2023
Създателите
Франк Рубио се завърна на Земята
Версаче игра шах с Клаудия Шифър в Милано
“Морски ток”: Българско изобретение може да намали сметките ни
Коментари и анализи
Франк Рубио се завърна на Земята
Built Анализ: Накъде ни водят знаците по пътя?
Конференция за новата енергийна среда в Югоизточна Европа събра международни експерти във Вашингтон
Евростат: Вносът на енергийни продукти в ЕС продължава да спада през второто тримесечие
Германия има план за справяне с жилищната криза
Built Aнализ: Новото лице на Бетона
Избрано за Вас
“Полетът на Фичето”: Къщата с маймунката
“Бохемски истории”: По пътя на жълтите павета
“Инженерна мисъл с Мария Силвестър” | Built.bg Video
Built Explainer: “Историята зад Дунав мост”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Пуснаха влак стрела по брега на Тайванския проток
След пътя Мездра-Ботевград – ще бъдат ремонтирани и обходните маршрути
Положително е становището на МРРБ за финансиране укрепването на крайбрежното свлачище в квартал “Сарафово” в Бургас
ЕС обсъжда възможността за изграждане на влакова линия с европейско междурелсие между Лвов и Кишинев
Архитектура
Кой е големият победител в конкурса “Български архитектурни награди 2023”
Реставрираха Гърбавият мост в Харманли
Градска среда и Урбанизъм
Built Анализ: Накъде ни водят знаците по пътя?
В сила са новите правила за движение на електрическите тротинетки в София
СОС разглежда близо 4 млн.лв. за инвестиции в общинска инфраструктура
Фандъкова: Разширението на третата линия на метрото трябва да е готово до края 2025 год.
Бохемски истории
„Бохемска София: Духът на стария град“
Бохемски истории: Ранните срещи на Иван Вазов със София
Бохемски истории: Домът на Петко и Пенчо Славейкови
Бохемски истории: Първият електрически трамвай в София
Бохемски истории: Градината на Княз Борис Търновски
Be Green
ЕЦБ и МАЕ пледират за ускорение на прехода към нисковъглеродни емисии в Европа
Германия и Великобритания планират по-тясно сътрудничество при производството на “зелен” водород
Юлиян Попов: Освен да пести, консумира и произвежда, сградата може и да съхранява енергия
Войната в Украйна
Украйна отвоюва ключови територии в рамките на военната си контраофанзива
Американският печат: Бронираният влак на Ким Чен – ун пристигна в Русия. Мъск,”Старлннк” и заплахата от ядрена война
Г-20 приключи срещата с балансирана декларация спрямо Москва
Кристалина Георгиева: Войната в Украйна влошава перспективите пред страните от инициативата “Три морета”
Столтенберг пред ЕП: Черно море е много важно за НАТО, следим обстановката внимателно
Коментарите след решението на Зеленски да смени министъра на отбраната на Украйна
Built.bg Podcast
Последвайте ни