Люлин – кварталът, който може да е шестият по големина град у нас

Автор: Екип Built.bg

Снимка: Alphaadversativum

Квартал Люлин в София е различен. Има множество шеги за живеещите „от другата страната на тунела“, а районът се слави със свои правила и порядки. И не случайно – според последното преброяване на населението от 2022 г. в Люлин живеят 124 691 души. Това означава, че ако беше град, щеше да е шестият по големина в България преди Стара Загора и Плевен. И със сигурност като брой хора Люлин е най-големият жилищен комплекс у нас. Но как започва всичко?

Кръстен е на Люлин планина, която се намира в непосредствена близост, но всъщност не се казва така при създаването си. Тогава е Модерно предградие на името на съществуващия вече квартал, който обаче е слабо застроен и почти без инфраструктура. Идеята за квартала се ражда през 60-те години и е възложена като реализация на държавната ИПП „Софпроект“.

Любопитното е, че до голямата степен това, което е Люлин днес, е предвидено и решено още в чертожните планове на квартала. Проектира се жилищен комплекс за 120 000 души, който да бъде реализиран чрез изграждането на 11 микрорайона. Зад идейния и строителен план първоначално стои арх. Неделчо Паскалев, но е продължен и завършен от арх. Кирил Бочков. Първата копка е направена на 19 януари 1972 година – преди точно 51 години.

Ето какво пише в статия от списание „Наш дом“ две години след началото: „Започна строителството на комплекс Модерно предградие, за повече от 120 000 жители, колкото град Русе“. Според изданието целият градеж на квартала ще продължи 9 години и ще се застроят 1000 хектара, от които 700 изцяло жилищна част. Днес по официални данни територията на квартала е над 2200 хектара, но броя на населението наистина съвпада с първоначалния план.

И така през 70-те години на мястото на бившите ниви и поляни в северозападните покрайнини на София, тече ударно строителство с много ясни и детайлни градоустройствени планове.

„Строителството започна отначало с улиците, водоснабдяването, канализацията, отоплителните и телефонни централи, детски ясли и градини, училища, магазини, хотели, болници…“, пише в тогавашната преса.

Така за първите 3 години са изградени 40 км канали, 20 км водопроводи, а асфалтираните улици са над 250 000 квадратни метра.

Планирано е жителите на квартала да бъдат първите в страната, които да „ползват удобствата на газа“. Първоначалната идея е да се захрани топлоелектрическата централа на комплекса, а по-късно да се газифицират битовите абонати.

Още тогава, през 1976 г. вече се говори за строителство на метро в София и Модерно предградие в включено в първия етап на софийския метрополитен, за да имат хората бърза връзка с центъра. Това трябва да стане за 1300 годишнина на България, но както знаем се случи близо 20 години по-късно.

Комплексът все пак е добре подсигурен като транспорт чрез трамвайна и няколко автобусни линии. Първите автобуси са 108, 109 и 110 – пуснати 1977 г. и осигуряващи връзка със Сточна гара. Новост е строителството на канални отклонения.

„Те се построяват предварително и служат за отводняване и канализация на бъдещите блокове. По този начин не се допуска разкопаването на пътните настилки след построяването на всяка сграда, което не само че е неприятно, но нарушава ритъма на движението по тротоарите и улиците“, пише още в списание „Наш дом“.

Помислено е и за озеленяването – „зеленината ще царува тук навсякъде“, отбелязват в пресата тогава, имайки се предвид отделянето на една трета от пространството за градинки, площадки и паркови площи. За съжаление това, което последва през последните години до голяма степен нарушава първоначалния план, защото голяма част от тези терени вече са с променен статут и застроени със сгради.

По отношение на апартаментите и вътрешните решения, проектантите решават не всичко да бъде еднакво и типично за социалистическото панелно строителство. Затова има разлики в отделните микрорайони и дори между самите блокове.

Построени са и по-малки апартаменти като квадратура, които обаче „предлагат богати възможности за разнообразно обединяване и приобщаване на пространствата на групата помещения за дневно пребиваване: кухня, столова и дневна“. Архитектите се стараят да избегнат еднообразието и затова не всички сгради са 9-етажни.

Предвидено е всеки микрорайон да бъде относително самостоятелен – в повечето са изградени по един или два магазина. В Първи правят поликлиника, а според проекта трябва да се построи още кинотеатър и пет многоетажни сгради за по 150 коли.

Във Втори търсят решение на проблема с паркирането чрез девет многоетажни гаража, а в Трети пък строят сладкарница, ресторант, телефонна централа с поща и дом за стари хора. Днес кооперативният пазар на Люлин е един от най-големите в София и страната. Ресторант „Люлин“ пък съществува до средата на на 90-те години, а сега на негово място има магазини.

Още от самото начало на градежа на квартала се мисли за промяна на името му. Дори общината приканва софиянци чрез обява във вестниците да правят предложения как да се казва. Така през 1976 г. Модерно предградие е преименувано на Люлин. Година по-късно в новия квартал се нанасят и първите жители в първите готови жилища.

Разбира се не всичко минава по план. Част от първоначалните идеи се променят в движение. Например в хода на строителството броят на микрорайоните е намален от 11 на 10, въпреки че днес Люлин все пак има 11 района с „Люлин център“.

Не се реализират обаче предвидените спортни съоръжения, главен обществен център и многоетажни паркинги. Има промени и вътре в самите микрорайони. Така към средата на 80-те години вече са изградени и последните три микрорайона, макар и части от тях да остават незавършени.

Прословутият тунел към Люлин е построен в края на 80-те. Той пък дава пряк път към центъра и тогава е пуснато първото трамвайно трасе.

Метрото заработи през 1998 г. или 19 години след първата копка. То стана причина и за бума на ново строителство в квартала, което е съсредоточено главно около метростанциите. Метрото направи квартала по-желан и повиши цените на жилищата, но и без него Люлин беше много населен и напълно самостоятелен комплекс. И днес това е един от районите с най-младо население в столицата.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ