Блокираните разходи за електропреносни мрежи в световен мащаб забавят внедряването на възобновяема енергия и биха могли да изложат на риск усилията за ограничаване на изменението на климата, ако нови електропроводи, с дължина хиляди километри, не бъдат създадени или обновени през идните няколко години.
Това предупреждава Международната агенция по енергията (МАЕ) в най-новия си доклад, посветен на електрическите мрежи с оглед на енергийния преход, съобщи Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Заключенията на базираната в Париж международна организация сочат, че капацитетът за свързване и пренос на електроенергия изостава от бързия растеж на технологиите, свързани с чистата енергия, каквито са слънчевата и вятърна енергия, електрическите автомобили и термопомпи.
В интервю за Асошиейтед прес изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол е заявил, че има много проекти за възобновяеми източници на енергия, които чакат зелена светлина за свързване към мрежата. Те биха могли да генерират 1500 гигавата електричество, или пет пъти повече от слънчевия и вятърния капацитет, добавен в световен мащаб през миналата година, е обяснил още Бирол.
Той обрисува ситуацията с думите, че “сякаш произвеждате много ефективна, много бърза, много красива кола, но забравяте да построите пътищата за нея”.
Ако разходите за електропреносните мрежи останат на сегашните си нива, шансът за задържане на глобалното затопляне в рамките на 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, което е и целта, заложена от Парижкото споразумение за борба с изменението на климата от 2015 г., “ще намалее значително”, според директора на МАЕ.
В доклада се установява още, че постигането на климатичните цели, определени от правителствата по света, ще изисква добавяне или обновяване на 80 милиона километра (50 милиона мили) електропроводи – колкото вече съществуващата глобална мрежа – до 2040 г.
Инвестициите в електроенергийната мрежа са в застой, но трябва да се удвоят до над 600 милиарда долара годишно към 2030 г., препоръчва МАЕ.
Обикновено отнема от 5 до 13 години, за да бъде одобрен предвид бюрократичните процедури въздушен електропровод с високо напрежение в страните с развити икономики, докато тези сроковете са значително по-кратки в Китай и Индия, според МАЕ.
В доклада се разглежда проектът “Саут линк” (South Link) за пренос на вятърна енергия от Северна към Южна Германия. Първоначално планиран през 2014 г., проектът беше отложен, след като политици се обявиха против надземната линия и вместо това тя мина под земята. Завършването на проекта се очаква през 2028 г., докато по-рано заложената дата бе 2022 г.
Други важни проекти, на които се спира МАЕ и които са били забавени, са 400-километровата връзка между Испания и Франция, минаваща през Бискайския залив, която сега се очаква да бъде изградена с тригодишно закъснение – през 2028 г., както и далекопровода “Сънзиа” (SunZia), за пренос на вятърна енергия от Ню Мексико до Аризона и Калифорния, в САЩ.
Енергетика > Коментар
МАЕ: Eлектропреносните мрежи изостават от развитието на възобновяемата енергия
Блокираните разходи за електропреносни мрежи в световен мащаб забавят внедряването на възобновяема енергия и биха могли да изложат на риск усилията за ограничаване на изменението на климата, ако нови електропроводи, с дължина хиляди километри, не бъдат създадени или обновени през идните няколко години.
Това предупреждава Международната агенция по енергията (МАЕ) в най-новия си доклад, посветен на електрическите мрежи с оглед на енергийния преход, съобщи Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Заключенията на базираната в Париж международна организация сочат, че капацитетът за свързване и пренос на електроенергия изостава от бързия растеж на технологиите, свързани с чистата енергия, каквито са слънчевата и вятърна енергия, електрическите автомобили и термопомпи.
В интервю за Асошиейтед прес изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол е заявил, че има много проекти за възобновяеми източници на енергия, които чакат зелена светлина за свързване към мрежата. Те биха могли да генерират 1500 гигавата електричество, или пет пъти повече от слънчевия и вятърния капацитет, добавен в световен мащаб през миналата година, е обяснил още Бирол.
Той обрисува ситуацията с думите, че “сякаш произвеждате много ефективна, много бърза, много красива кола, но забравяте да построите пътищата за нея”.
Ако разходите за електропреносните мрежи останат на сегашните си нива, шансът за задържане на глобалното затопляне в рамките на 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, което е и целта, заложена от Парижкото споразумение за борба с изменението на климата от 2015 г., “ще намалее значително”, според директора на МАЕ.
В доклада се установява още, че постигането на климатичните цели, определени от правителствата по света, ще изисква добавяне или обновяване на 80 милиона километра (50 милиона мили) електропроводи – колкото вече съществуващата глобална мрежа – до 2040 г.
Инвестициите в електроенергийната мрежа са в застой, но трябва да се удвоят до над 600 милиарда долара годишно към 2030 г., препоръчва МАЕ.
Обикновено отнема от 5 до 13 години, за да бъде одобрен предвид бюрократичните процедури въздушен електропровод с високо напрежение в страните с развити икономики, докато тези сроковете са значително по-кратки в Китай и Индия, според МАЕ.
В доклада се разглежда проектът “Саут линк” (South Link) за пренос на вятърна енергия от Северна към Южна Германия. Първоначално планиран през 2014 г., проектът беше отложен, след като политици се обявиха против надземната линия и вместо това тя мина под земята. Завършването на проекта се очаква през 2028 г., докато по-рано заложената дата бе 2022 г.
Други важни проекти, на които се спира МАЕ и които са били забавени, са 400-километровата връзка между Испания и Франция, минаваща през Бискайския залив, която сега се очаква да бъде изградена с тригодишно закъснение – през 2028 г., както и далекопровода “Сънзиа” (SunZia), за пренос на вятърна енергия от Ню Мексико до Аризона и Калифорния, в САЩ.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
В българската архитектура има един човек, който стои пред останалите като еталон. Името му е синоним на предприемчивост и новаторска
Видео история: “Да съживиш храма”
Това е история за мисията на енорийския свещеник на град Белене да даде нов живот на храм от 1860 -
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Точно в 16 часа и 17 минути на седми декември 1986-а година животът на хората в Стражица се променя завинаги. Земетресение
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Когато плавате с кораб по море, колкото повече се отдалечавате от брега, толкова повече се връщате към момента на Съзиданието
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни