Снимки: AP
Руското нахлуване в Украйна е “брутално нападение, при което не се зачитат човешките права, а за това няма извинение”, каза бившият германски канцлер Ангела Меркел в първото си интервю, откакто напусна поста си, цитирана от ДПА.
Тя заяви, че това нападение е голяма грешка, но отбеляза, че никога не е имало вариант, при който да бъде създадена такава архитектура на европейската сигурност, която да убеди Русия да следва друг път.
“Разбира се, че съм се питала къде сгрешихме”, каза тя, размилшлявайки върху по думите ѝ тази “голяма трагедия”.
“Можехме ли да направим повече за предотвратяването на тази голяма трагедия. Затова и ме питате защо, естествено, все още си задавам подобни въпроси.”
Но Меркел заяви, че по никакъв начин няма да се извинява за опитите, които е правила като канцлер да търси дипломатическо решение на нарастващото напрежение, докато през цялата 2021 г. Русия постоянно загатваше, че може да нападне Украйна.

“Не трябва да виним дипломацията само защото не е проработила”, каза тя. “Затова не виждам защо трябва да казвам, че съм сгрешила и няма да се извинявам за това.”
Тя отбеляза, че никога не била наивна по отношение “ненавистта”, която руският президент Владимир Путин изпитва към западния модел на демокрация. По думите ѝ е предупреждавала на няколко пъти колегите си, че той иска да разбие Европейския съюз, който според нея Путин смята за дъщерен проект на отбранителния пакт НАТО, съществуването на който руският президент е използвал като предлог за войната.
Тя изтъкна също, че постът, който е заемала, налага да преценява много внимателно думите си, когато коментира конфликта в Украйна. “Аз съм бивш канцлер, което означава, че не съм съвсем редови гражданин”, каза Меркел.
Тя посочи, че затова се пази да не влияе на днешните дебати, тъй като по думите ѝ не е нейна работа да седи и дава съвети отстрани.
Вместо това, каза Меркел, тя поема само такива ангажименти, каквито смята, че биха ѝ били приятни.
Меркел добави, че освен това има “пълно доверие” в сегашното правителство на канцлера Олаф Шолц, който беше финансов министър в последния ѝ кабинет.
По отношение на Минските споразумения бившият канцлер, която през 2014 г. оглави процеса по налагането на санкции от Запада на Русия заради анексирането на Крим, каза, че те са успокоили обстановката след анексирането на Крим и са дали време на Украйна да укрепне, посочва Ройтерс.
“Какво щеше да стане, ако през 2014 г. никой не го беше грижа и Путин просто беше продължил? Изобщо не искам и да си го представям”, каза тя.
Меркел добави, че навремето е била против приемането на Украйна в НАТО, защото е искала да предотврати изостряне на отношенията с Русия, а в Киев не са били готови за членство.
“Това не беше тази Украйна, която виждаме днес. Страната беше нестабилна и пропита от корупция.”
Интервюто взе германският журналист от сп. “Шпигел” Александър Озанг, който в миналото няколко пъти е интервюирал Меркел. То беше излъчено по германската обществена телевизия А Ер Де.
Меркел напусна канцлерския пост след парламентарните избори миналата година и реши да си вземе няколкомесечна почивка, след като беше управлявала Германия от 2005 до 2021 г.
През последните месеци Меркел казваше, че не иска да говори публично, защото смята, че като бивш лидер не бива да се меси, правейки коментари отстрани. Миналата седмица тя най-накрая обяви, че подкрепя всички усилия на германското правителство, ЕС, САЩ, НАТО, Г-7 и ООН за “прекратяването на тази варварска агресивна война на Русия”, отбелязва ДПА.

При управлението си Меркел винаги е гледала да не оставя комуникацията с Путин да прекъсва напълно, въпреки че тя лично не изпитваше симпатии към руския лидер. Но действията ѝ по отношение на руско-германския газопровод “Северен поток 2” ѝ навлякоха доста критики, че с този проект се увеличава зависимостта на Германия от Москва, отбелязва ДПА.
Войната в Украйна > Коментар
Меркел осъди инвазията в Украйна в първото си интервю от напускането на канцлерския пост
Снимки: AP
Руското нахлуване в Украйна е “брутално нападение, при което не се зачитат човешките права, а за това няма извинение”, каза бившият германски канцлер Ангела Меркел в първото си интервю, откакто напусна поста си, цитирана от ДПА.
Тя заяви, че това нападение е голяма грешка, но отбеляза, че никога не е имало вариант, при който да бъде създадена такава архитектура на европейската сигурност, която да убеди Русия да следва друг път.
“Разбира се, че съм се питала къде сгрешихме”, каза тя, размилшлявайки върху по думите ѝ тази “голяма трагедия”.
“Можехме ли да направим повече за предотвратяването на тази голяма трагедия. Затова и ме питате защо, естествено, все още си задавам подобни въпроси.”
Но Меркел заяви, че по никакъв начин няма да се извинява за опитите, които е правила като канцлер да търси дипломатическо решение на нарастващото напрежение, докато през цялата 2021 г. Русия постоянно загатваше, че може да нападне Украйна.
“Не трябва да виним дипломацията само защото не е проработила”, каза тя. “Затова не виждам защо трябва да казвам, че съм сгрешила и няма да се извинявам за това.”
Тя отбеляза, че никога не била наивна по отношение “ненавистта”, която руският президент Владимир Путин изпитва към западния модел на демокрация. По думите ѝ е предупреждавала на няколко пъти колегите си, че той иска да разбие Европейския съюз, който според нея Путин смята за дъщерен проект на отбранителния пакт НАТО, съществуването на който руският президент е използвал като предлог за войната.
Тя изтъкна също, че постът, който е заемала, налага да преценява много внимателно думите си, когато коментира конфликта в Украйна. “Аз съм бивш канцлер, което означава, че не съм съвсем редови гражданин”, каза Меркел.
Тя посочи, че затова се пази да не влияе на днешните дебати, тъй като по думите ѝ не е нейна работа да седи и дава съвети отстрани.
Вместо това, каза Меркел, тя поема само такива ангажименти, каквито смята, че биха ѝ били приятни.
Меркел добави, че освен това има “пълно доверие” в сегашното правителство на канцлера Олаф Шолц, който беше финансов министър в последния ѝ кабинет.
По отношение на Минските споразумения бившият канцлер, която през 2014 г. оглави процеса по налагането на санкции от Запада на Русия заради анексирането на Крим, каза, че те са успокоили обстановката след анексирането на Крим и са дали време на Украйна да укрепне, посочва Ройтерс.
“Какво щеше да стане, ако през 2014 г. никой не го беше грижа и Путин просто беше продължил? Изобщо не искам и да си го представям”, каза тя.
Меркел добави, че навремето е била против приемането на Украйна в НАТО, защото е искала да предотврати изостряне на отношенията с Русия, а в Киев не са били готови за членство.
“Това не беше тази Украйна, която виждаме днес. Страната беше нестабилна и пропита от корупция.”
Интервюто взе германският журналист от сп. “Шпигел” Александър Озанг, който в миналото няколко пъти е интервюирал Меркел. То беше излъчено по германската обществена телевизия А Ер Де.
Меркел напусна канцлерския пост след парламентарните избори миналата година и реши да си вземе няколкомесечна почивка, след като беше управлявала Германия от 2005 до 2021 г.
През последните месеци Меркел казваше, че не иска да говори публично, защото смята, че като бивш лидер не бива да се меси, правейки коментари отстрани. Миналата седмица тя най-накрая обяви, че подкрепя всички усилия на германското правителство, ЕС, САЩ, НАТО, Г-7 и ООН за “прекратяването на тази варварска агресивна война на Русия”, отбелязва ДПА.
При управлението си Меркел винаги е гледала да не оставя комуникацията с Путин да прекъсва напълно, въпреки че тя лично не изпитваше симпатии към руския лидер. Но действията ѝ по отношение на руско-германския газопровод “Северен поток 2” ѝ навлякоха доста критики, че с този проект се увеличава зависимостта на Германия от Москва, отбелязва ДПА.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни