Мисията на сондата ДАРТ – “поразителен” успех за НАСА и човечеството
Ако можеха, динозаврите със сигурност биха поразмишлявали над този вариант. Научнофантастични филми като “Армагедон” и “Не поглеждай нагоре” го обмислят от дълго време. Съвсем наскоро обаче дойде редът на НАСА да опита нещо, което не беше правено никога досега – да отклони траекторията на астероид, врязвайки в него сонда-камикадзе. Начинание, увенчало се с “поразителен” успех.
“Тази мисия показва, че НАСА се опитва да бъде готова за всичко, което Вселената ни подхвърли”, заяви ръководителят й Бил Нелсън.
“За първи път човечеството промени орбитата на небесно тяло”, отбеляза Лори Глейз, директор по планетарната наука на американската космическа агенция.
Този т.нар. тест за “планетарна отбрана”, който трябва да направи възможна по-добра защита на човечеството срещу потенциална бъдеща заплаха, надмина очакванията на американската космическа агенция. Първоначалната цел на НАСА чрез сблъсъка на сондата ДАРТ (Double Asteroid Redirection Test (DART) – Тест за пренасочване на двоен астероид) с астероида Диморфос (Диморф) беше да съкрати орбитата му с около 10 минути. Постигнатият резултат – цели 32 минути.
Преди сблъсъка малкият астероид Диморфос с диаметър 160 метра обикаляше около по-големия Дидимос (Дидим) с диаметър 780 метра, чийто спътник се явява, за 11 часа и 55 минути. Анализът на получените данни показа, че с удара сондата ДАРТ е успяла да отклони траекторията му. Времето, за което Диморфос обикаля Дидимос, вече е 11 часа и 23 минути.
Снимка: AP
Космическият апарат с размерите на малка вендинг машина и с тегло 570 килограма удари астероид с тегло около 5 милиарда килограма. Учените шеговито описваха ситуацията като сблъсък на количка за голф с Голямата пирамида.
Ударът издълба кратер с по-големи от очакваните и изхвърли в космоса огромно количество скали и отломки. Образувалата се опашка от отломки, напомняща тази на комета, според учените е дълга 10 000 километра.
Мисията стартира миналия ноември от Калифорния. След десет месеца пътуване космическият апарат порази своята мишена на 26 септември, врязвайки се в нея със скорост над 20 000 километра в час.
От лабораторията към университета “Джонс Хопкинс” подходиха минималистично при разработването на ДАРТ предвид факта, че сондата по своята същност е таран и я очаква сигурно унищожение. Космическият апарат разполагаше с един-единствен инструмент – камера, използвана за навигация, насочване и документиране на крайното действие.
Астероидът Диморфос по никакъв начин не представлява заплаха за Земята: в най-близката си точка орбитата му около Слънцето е на седем милиона километра от нас. НАСА настоява, че няма никаква вероятност някой от астероидите да застраши нашата планета, сега или в бъдеще. Това беше причината за т.нар “генерална репетиция” да бъде избрана именно тази двойка.
За учените беше важно тестът да бъде направен, преди “човечеството да открие реална необходимост”, каза преди сблъсъка Андреа Райли, ръководител на мисията.
Снимка: AP
Сценарият не предвиждаше унищожаване на астероида, а само лек тласък. Целта може да изглеждаше скромна, но демонстрацията беше от решаващо значение за бъдещето.
Важното при този тест е да се разбере по-добре как ще реагира Диморфос, представител на популация от доста често срещани астероиди, чийто точен състав не е известен.
Събитието беше наблюдавано както от наземни обсерватории, така и от космическите телескопи “Хъбъл” и “Джеймс Уеб”. Двата телескопа в космоса за първи път бяха използвани за едновременно наблюдение на едно и също небесно тяло.
Следващата стъпка ще бъде предприета през 2024 г., когато е планирано да излети европейската сонда “Хера”. Тя ще достигне Диморфос през 2026 г., за да оцени на място последствията от удара и да изчисли за първи път масата на астероида.
Много малко от известните астероиди се считат за потенциално опасни и нито един не представлява заплаха през следващите 100 години. “Гарантирам обаче, че ако се чака достатъчно дълго, такъв обект ще се появи”, заяви главният учен на НАСА Томас Цурбухен.
В близост до Земята са каталогизирани около 30 000 астероида с различни размери. Те се наричат близкоземни обекти, чиято орбита пресича тази на нашата планета. Всяка година се откриват около 3000 нови.
Повечето еднокилометрови астероиди вече са открити. Според учените обаче са известни само 40 процента от 140-метровите и по-големи астероиди, способни да опустошат цял регион.
Успехът на мисията е първата стъпка към реална отбранителна способност, смята Нанси Чабът от НАСА: “Астероиди са удряли Земята в продължение на милиарди години и това ще се случи отново. Като хора, нека живеем в цивилизация, в която можем да го избегнем”.
Астероидът Диморфос (Диморф) се намира на около 9,6 милиона километра от Земята. Всъщност той е “хилавият спътник” на Дидимос (Дидим), чието наименование на гръцки означава близнак. Открит през 1996 г., Дидимос се върти толкова бързо, че според учените той е изхвърлил материал, който в крайна сметка е формирал малка луна. Диморфос обикаля около родителското си тяло на разстояние по-малко от една миля (1 миля – 1,6 километра).
Въпреки че планираното “побутване” би трябвало да промени съвсем леко позицията на малката луна, това ще доведе до голяма промяна с течение на времето, смятат специалистите от НАСА.
Снимка: AP
Планетата ни е в процес на преследване на астероиди. НАСА разполага с близо половин килограм (450 грама) отломки, събрани от астероида Бену, които са на път Земята. Ценният товар трябва да пристигне през септември следващата година.
Япония е първата страна, която взе проби от астероид, постигайки това два пъти. Китай се надява да последва примера й с мисия, която ще стартира през 2025 г.
Междувременно космическият апарат “Луси” на НАСА се насочва към астероиди близо до Юпитер, след като беше изстрелян миналата година.
Друг космически апарат, Near-Earth Asteroid Scout, е натоварен в новата лунна ракета на НАСА в очакване на старта й. Той ще използва слънчево платно, за да прелети следващата година покрай космическа скала, която е по-малка – 18 метра.
През следващите няколко години НАСА планира да изстреля и телескоп за идентифициране на трудно откриваеми астероиди, които биха могли да представляват риск. Една от астероидните мисии е спряна, докато се извършва преценка на нейното бъдеще. Космическият апарат “Психея” на НАСА трябваше да стартира тази година към богат на метали астероид между Марс и Юпитер, но екипът не успя да тества навреме софтуера за полета.
През десетилетията Холивуд е създал десетки филми за космически убийци. Сред тях са “Армагедон” от 1998 г., който доведе Брус Уилис в Кейп Канаверал за снимките, и миналогодишният “Не поглеждай нагоре” с Леонардо ди Каприо начело на звезден актьорски състав.
Ръководителят на Службата по планетарна защита на НАСА Линдли Джонсън смята, че е гледал всички филми след “Метеор” от 1979 г., който е неговият личен фаворит, “откакто Шон Конъри ме изигра”. Той отбелязва, че макар някои от научнофантастичните филми да са по-точни от други, забавлението винаги побеждава.
Добрата новина е, че през следващото столетие “брегът изглежда чист” и няма известни заплахи. В противен случай “щеше да е като във филмите, нали?”, казва Цурбухен.
Тревога обаче будят неизвестните заплахи. “Тези заплахи са реални. Специалното на този момент е, че можем да направим нещо по въпроса”, каза Томас Цурбухен. “Не като взривим астероид като героя на Уилис – това би било последна, най-последна мярка, или като молим държавни ръководители да предприемат действия, както напразно опита героят на Ди Каприо. Ако времето позволява, най-добрата тактика би могла да бъде да избутаме представляващия заплаха астероид от пътя ни като ДАРТ.
Астронавтът от “Аполо” Ръсти Швайкарт, съосновател на фондацията с нестопанска цел B612, занимаваща се със защита на Земята от удари на астероиди, заяви, че “без съмнение е във възторг” от резултатите и вниманието, което мисията е привлякла към отклоняването на тези космически тела.
Експертите по планетарна отбрана предпочитат да отстранят от пътя си потенциално опасен астероид или комета, ако разполагат с години или дори десетилетия предварителен период за подготовка, вместо да го взривят и да създадат множество парчета, които могат да паднат върху Земята.
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Иновативни технологии > Коментар
Мисията на сондата ДАРТ – “поразителен” успех за НАСА и човечеството
Ако можеха, динозаврите със сигурност биха поразмишлявали над този вариант. Научнофантастични филми като “Армагедон” и “Не поглеждай нагоре” го обмислят от дълго време. Съвсем наскоро обаче дойде редът на НАСА да опита нещо, което не беше правено никога досега – да отклони траекторията на астероид, врязвайки в него сонда-камикадзе. Начинание, увенчало се с “поразителен” успех.
“Тази мисия показва, че НАСА се опитва да бъде готова за всичко, което Вселената ни подхвърли”, заяви ръководителят й Бил Нелсън.
“За първи път човечеството промени орбитата на небесно тяло”, отбеляза Лори Глейз, директор по планетарната наука на американската космическа агенция.
Този т.нар. тест за “планетарна отбрана”, който трябва да направи възможна по-добра защита на човечеството срещу потенциална бъдеща заплаха, надмина очакванията на американската космическа агенция. Първоначалната цел на НАСА чрез сблъсъка на сондата ДАРТ (Double Asteroid Redirection Test (DART) – Тест за пренасочване на двоен астероид) с астероида Диморфос (Диморф) беше да съкрати орбитата му с около 10 минути. Постигнатият резултат – цели 32 минути.
Преди сблъсъка малкият астероид Диморфос с диаметър 160 метра обикаляше около по-големия Дидимос (Дидим) с диаметър 780 метра, чийто спътник се явява, за 11 часа и 55 минути. Анализът на получените данни показа, че с удара сондата ДАРТ е успяла да отклони траекторията му. Времето, за което Диморфос обикаля Дидимос, вече е 11 часа и 23 минути.
Космическият апарат с размерите на малка вендинг машина и с тегло 570 килограма удари астероид с тегло около 5 милиарда килограма. Учените шеговито описваха ситуацията като сблъсък на количка за голф с Голямата пирамида.
Ударът издълба кратер с по-големи от очакваните и изхвърли в космоса огромно количество скали и отломки. Образувалата се опашка от отломки, напомняща тази на комета, според учените е дълга 10 000 километра.
Мисията стартира миналия ноември от Калифорния. След десет месеца пътуване космическият апарат порази своята мишена на 26 септември, врязвайки се в нея със скорост над 20 000 километра в час.
От лабораторията към университета “Джонс Хопкинс” подходиха минималистично при разработването на ДАРТ предвид факта, че сондата по своята същност е таран и я очаква сигурно унищожение. Космическият апарат разполагаше с един-единствен инструмент – камера, използвана за навигация, насочване и документиране на крайното действие.
Астероидът Диморфос по никакъв начин не представлява заплаха за Земята: в най-близката си точка орбитата му около Слънцето е на седем милиона километра от нас. НАСА настоява, че няма никаква вероятност някой от астероидите да застраши нашата планета, сега или в бъдеще. Това беше причината за т.нар “генерална репетиция” да бъде избрана именно тази двойка.
За учените беше важно тестът да бъде направен, преди “човечеството да открие реална необходимост”, каза преди сблъсъка Андреа Райли, ръководител на мисията.
Сценарият не предвиждаше унищожаване на астероида, а само лек тласък. Целта може да изглеждаше скромна, но демонстрацията беше от решаващо значение за бъдещето.
Важното при този тест е да се разбере по-добре как ще реагира Диморфос, представител на популация от доста често срещани астероиди, чийто точен състав не е известен.
Събитието беше наблюдавано както от наземни обсерватории, така и от космическите телескопи “Хъбъл” и “Джеймс Уеб”. Двата телескопа в космоса за първи път бяха използвани за едновременно наблюдение на едно и също небесно тяло.
Следващата стъпка ще бъде предприета през 2024 г., когато е планирано да излети европейската сонда “Хера”. Тя ще достигне Диморфос през 2026 г., за да оцени на място последствията от удара и да изчисли за първи път масата на астероида.
Много малко от известните астероиди се считат за потенциално опасни и нито един не представлява заплаха през следващите 100 години. “Гарантирам обаче, че ако се чака достатъчно дълго, такъв обект ще се появи”, заяви главният учен на НАСА Томас Цурбухен.
В близост до Земята са каталогизирани около 30 000 астероида с различни размери. Те се наричат близкоземни обекти, чиято орбита пресича тази на нашата планета. Всяка година се откриват около 3000 нови.
Повечето еднокилометрови астероиди вече са открити. Според учените обаче са известни само 40 процента от 140-метровите и по-големи астероиди, способни да опустошат цял регион.
Успехът на мисията е първата стъпка към реална отбранителна способност, смята Нанси Чабът от НАСА: “Астероиди са удряли Земята в продължение на милиарди години и това ще се случи отново. Като хора, нека живеем в цивилизация, в която можем да го избегнем”.
Астероидът Диморфос (Диморф) се намира на около 9,6 милиона километра от Земята. Всъщност той е “хилавият спътник” на Дидимос (Дидим), чието наименование на гръцки означава близнак. Открит през 1996 г., Дидимос се върти толкова бързо, че според учените той е изхвърлил материал, който в крайна сметка е формирал малка луна. Диморфос обикаля около родителското си тяло на разстояние по-малко от една миля (1 миля – 1,6 километра).
Въпреки че планираното “побутване” би трябвало да промени съвсем леко позицията на малката луна, това ще доведе до голяма промяна с течение на времето, смятат специалистите от НАСА.
Планетата ни е в процес на преследване на астероиди. НАСА разполага с близо половин килограм (450 грама) отломки, събрани от астероида Бену, които са на път Земята. Ценният товар трябва да пристигне през септември следващата година.
Япония е първата страна, която взе проби от астероид, постигайки това два пъти. Китай се надява да последва примера й с мисия, която ще стартира през 2025 г.
Междувременно космическият апарат “Луси” на НАСА се насочва към астероиди близо до Юпитер, след като беше изстрелян миналата година.
Друг космически апарат, Near-Earth Asteroid Scout, е натоварен в новата лунна ракета на НАСА в очакване на старта й. Той ще използва слънчево платно, за да прелети следващата година покрай космическа скала, която е по-малка – 18 метра.
През следващите няколко години НАСА планира да изстреля и телескоп за идентифициране на трудно откриваеми астероиди, които биха могли да представляват риск. Една от астероидните мисии е спряна, докато се извършва преценка на нейното бъдеще. Космическият апарат “Психея” на НАСА трябваше да стартира тази година към богат на метали астероид между Марс и Юпитер, но екипът не успя да тества навреме софтуера за полета.
През десетилетията Холивуд е създал десетки филми за космически убийци. Сред тях са “Армагедон” от 1998 г., който доведе Брус Уилис в Кейп Канаверал за снимките, и миналогодишният “Не поглеждай нагоре” с Леонардо ди Каприо начело на звезден актьорски състав.
Ръководителят на Службата по планетарна защита на НАСА Линдли Джонсън смята, че е гледал всички филми след “Метеор” от 1979 г., който е неговият личен фаворит, “откакто Шон Конъри ме изигра”. Той отбелязва, че макар някои от научнофантастичните филми да са по-точни от други, забавлението винаги побеждава.
Добрата новина е, че през следващото столетие “брегът изглежда чист” и няма известни заплахи. В противен случай “щеше да е като във филмите, нали?”, казва Цурбухен.
Тревога обаче будят неизвестните заплахи. “Тези заплахи са реални. Специалното на този момент е, че можем да направим нещо по въпроса”, каза Томас Цурбухен. “Не като взривим астероид като героя на Уилис – това би било последна, най-последна мярка, или като молим държавни ръководители да предприемат действия, както напразно опита героят на Ди Каприо. Ако времето позволява, най-добрата тактика би могла да бъде да избутаме представляващия заплаха астероид от пътя ни като ДАРТ.
Астронавтът от “Аполо” Ръсти Швайкарт, съосновател на фондацията с нестопанска цел B612, занимаваща се със защита на Земята от удари на астероиди, заяви, че “без съмнение е във възторг” от резултатите и вниманието, което мисията е привлякла към отклоняването на тези космически тела.
Експертите по планетарна отбрана предпочитат да отстранят от пътя си потенциално опасен астероид или комета, ако разполагат с години или дори десетилетия предварителен период за подготовка, вместо да го взривят и да създадат множество парчета, които могат да паднат върху Земята.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни