Мъките на западните компании в Русия се задълбочават

Близо пет месеца след руската инвазия в Украйна все още има западни компании, които се опитват да поддържат бизнеса си в Русия, макар и това да става все по-трудно с всеки изминал ден. Други пък се опитват да напуснат, но това също се оказва трудно или почти невъзможно без понасянето на сериозни финансови загуби.

А тези, които все още се чудят какво да правят, преди броени дни получиха съвсем ясно, макар и косвено, предупреждение – действайте бързо или оставате без нищо. Става дума за решението на Кремъл да поеме пълния контрол върху газовия проект “Сахалин-2” и така на практика да изгони чуждите инвеститори от него. А те не са случайни: “Шел” (Shell) държи 25 процента от проекта, японските “Мицубиши” (Mitsubishi) и “Мицуи” (Mitsui) – съответно 10 и 12,5 на сто. Останалото е на “Газпром”.

Дилемите на повечето западни компании, решили да работят на руския пазар въпреки всичките му минуси, произтичащи от високото ниво на корупция и сериозната бюрокрация, са как да се махнат, без да понесат сериозни финансови загуби, да не изложат служителите си на прекомерен риск и същевременно да не си затръшнат вратата за евентуално завръщане при промяна на политическите условия.

Финландският търговец на кафе Ролф Ладау е сред онези бизнесмени, решили малко след 24 февруари, че трябва да напуснат Русия, разказва Ройтерс. Когато западните страни започват да налагат санкции, главният изпълнителен директор на “Паулиг” (Paulig) осъзнал, че с кафеения му бизнес в страната е свършено.

Макар кафето да не е било в списъците на забранените стоки, изведнъж вносът му станал труден, тъй като транспортните компании просто спрели да го доставят в страната. Плащането също ставало все по-трудно.

Две седмици след началото на конфликта Ладау решил, че “Паулиг” трябва да се изтегли от Русия възможно най-бързо, а два месеца по-късно постигнал нещо, за което обикновено е нужна поне година – намерил подходящ купувач и сключил сделка. През май “Паулиг” продал руския си бизнес на частния индийски инвеститор “Викас Сой” (Vikas Soi).

Повече от 1000 западни компанни досега са се включили в безпрецедентния по размери и скорост корпоративен “изход” от Русия. Всички те се опитват от една страна да спазват наложените от Запада санкции, а от друга – да не попаднат под ударите на контрасанкциите на Кремъл.

Но сравнително малък брой от тях, включително “Паулиг”, са успели досега да продадат активите си или да прехвърлят управлението им на местни мениджъри. Проучване на Ройтерс сочи, че по-малко от 40 компании, сред които “Макдоналдс” (McDonald’s), “Сосиете женерал” (Societe Generale), ИКЕА (IKEA) и “Рено” (Renault), са успели да достигнат до повече или по-малко добра сделка.

Всички те говорят за неимоверните трудности, съпътстващи опитите им да се разделят с активите си в Русия – от несигурността дали ще успеят изобщо да ги продадат, дори и с цената на сериозни отстъпки, през липсата на време за сключването на сделки и воденето на виртуални преговори поради невъзможност да преговарят на място в Русия, до очевидните спънки, които кремълската бюрокрация им прави.

Москва пък засилва натиска, като подготвя нов закон за изземването на местния бизнес на западните компании, които са обявили, че искат да напуснат страната. А това допълнително увеличава залозите и напрежението.

“Ако все още не сте започнали процедурата по изтегляне или се колебаете дали да я започнете, вече вероятно е късно”, каза Ладау за Ройтерс, преди Путин да беше обявил решението си да национализира “Сахалин-2”. “Русия няма никакво намерение да позволи на чуждите компании да напуснат страната просто така”.

Много от тях все по-ясно усещат тази хватка и четири месеца след като са обявили намеренията си, има малко признаци, че компаниите са открили правилния начин как да се измъкнат от Русия.

“Бъргър кинг” (Burger King) още през март прекрати корпоративната поддръжка на близо 800-те си руски ресторанта. Четири месеца по-късно те все още са отворени. Адвокати споделят, че част от проблема се състои в сложността на сключените споразумения за съвместен франчайз с местни субекти.

“Уникредит” (UniCredit) се отърва от някои активи посредством суапови сделки, но на банката се наложи да разшири търсенето на потенциални купувачи из страни като Индия, Турция и Китай. “Сосиете женерал” продаде местното си подразделение “Росбанк” на “Интеррос капитал”, компания, свързана с руския олигарх Владимир Потанин.

“Рено” (Renault) продаде успешния си местен бизнес на руската държава срещу 1 рубла, а “Макдоналдс” прехвърли своите над 800 заведения на сибирски бизнесмен за символична сума. И двете компании все пак договориха клаузи за възможно обратно изкупуване на бизнеса.

Други просто предадоха ключовете на местни мениджъри. Всички бяха принудени да се съгласят на огромни отстъпки, достигащи десетки милиарди долари. Някои си запазиха правото да си върнат бизнеса в неясно бъдеще, други, сред тях и Ладау, затръшнаха вратата. “Морално-етичните въпроси около случващото се в Украйна са толкова сериозни, че връщане в Русия в близко бъдеще изглежда невъзможно”, казва той.

Един аспект от “изхода” е особено интересен – липсата на банки, които при нормални обстоятелства биха играли ключова роля при сключването на сделки. Сега обаче те са възпрепятствани да се включат поради наложените на Русия финансови санкции.

Вместо това компаниите са принудени да разчитат на руски адвокати и международни консултанти с познания и връзки в страната за намиране на подходящи клиенти, на които да прехвърлят бизнеса си. А те трябва да са легитимни, да не са в санкционните списъци и да имат необходимия финансов ресурс.

Бързината обаче си остава от първостепенна важност. Финландската хранителна компания “Фазер” (Faser) успя скоростно още през април да продаде руския си бизнес на московския холдинг “Коломенский” и така избегна бъдещи усложнения.

По това време Москва беше заплашила, че ще забрани на листвани на борсата чуждестранни компании да напускат страната. Когато фирмата поиска разяснение, местните й съветници я предупредиха, че това може да се окаже сериозна грешка. “Всичко трябваше да стане ужасно бързо”, казва Себастиян Йегерхорн, съветник по правните въпроси на “Фазер”, тъй като правилата в Русия могат да се променят по всяко време.

Решението на Путин за “Сахалин-2” ясно потвърждава това. Колкото по-скоро все още работещите в Русия западни компании успеят да се изтеглят, толкова по-малки загуби ще претърпят. Колкото по-дълго останат, толкова по-вероятно е да загубят всичко.

Please leave this field empty

BUILT.BG DAILY

Започнете деня си с историите, които нашите редактори ще изберат за Вас.

Email Address *

Ние уважаваме Вашите лични данни и няма да ги споделим с никого. Може да се отпишете по всяко време.

ВСИЧКО ВАЖНО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО, СЪЗДАТЕЛИТЕ И ДОБРИТЕ ИДЕИ