Автор: Радка Петкова, Built.bg
Дони и Момчил, Дони и Нети, Дони и Acoustic Beatles Project, Дони и Фондацията … и Дони. Виждали сме Добрин Векилов – Дони в различни проекти през последните 30 години, всеки път все по-различен, по-загадъчен и по-нов. Той успява да преобразява музиката така, както успява да преобрази и себе си.
През последните 9 години, Дони активно работи с „Фондацията“ – изключителен опит да се вдъхне нов живот на едни от най-добрите български песни. Заедно с него, в това приключение участват още Кирил Маричков, Славчо Николов от Б.Т.Р., Иван Лечев и факирът на барабаните – Венко Поромански.
За тези 9 години, Фондацията успя да обиколи света, като по този начин успя да зарадва многобройната българска публика зад граница. Днес, наяве, е новият солов албум на Дони, който изглежда силно повлиян от всичко, което той и колегите му от Фондацията са усетили, чули и запомнили по време на чуждестранните си турнета.
Съвсем наскоро излезе „Емигрантски“ – последният самостоятелен албум на Дони, който във всяка своя нотка, всеки куплет или строфа звучи като стъпало от своеобразен мост между българите у дома и онези българи, потърсили щастието зад граница. Какво е посланието в музиката, попитахме самият Дони:
Дони: Албумът е разказ, макар и не линеен, за разделите, от гледна точка и на емигранта и на останалият тук. Най-логичното заглавие е точно това. Доброто музикално, а и текстово послание е отвъд нотите и думите. Надявам се и моето, да е такова.
Може ли да сравним музиката с мост, който успява да свързва българите по целия свят?
Дони: Може да я наречем и мост, но и невидима кръвоносна система, която свързва всички нас, по целия свят.
“Емигрантски“ е интересно съчетание между автентичен фолклор и симфоничен оркестър. Поради спецификата на симфоничната музика, малцина дръзнат да ползват именно нея в съчетание с друг стил, особено фолклорен. Попитахме Дони защо и как успя да се реши на това предизвикателство:
Дони: Никога не съм имал проблем с експериментите, стига да се самоубедя в интереса си към дадена тема. В този смисъл съм безстрашен.
В клипа към пилотната песен „Емигрантска“ виждаме толкова много българчета, за които разбираме, че живеят на различни места по целия свят.
Дони: Поради многото турнета, навсякъде по света, добих познанства, а и приятелства с много българи по местата, където изнасяхме концерти и представления. Когато ми дойде идеята, се обадих на много от тях и те ми помогнаха да я реализирам.
В свят, изграден от най-модерните технологии във всяка сфера, но и с богата и изключително интересна история, попитахме Дони кое е мястото, на което би се свръщал отново и отново:
Дони: Всъщност навсякъде бих се връщал. Харесвам особено много Хавай, Япония, Корея, Австралия и Нова Зеландия, Израел, САЩ, Кипър, Шотландия, Испания… май ще изброя всички. От местата, в които съм бил не по работа, бих се връщал безкрай пъти в Индия, Непал, Тибет и Бутан.
А кое е мястото в света, което те е впечатлило като градска среда и архитектура?
Дони: Определено Бутан. Там е раят за художниците и дърворезбарите, защото почти всяка къща е произведение на изкуството. Харесвам и чистотата на архитектурата, в Япония.
Винаги съм се чудила човек, който успява да гради култура с помощта на музиката, която създава, да издига мостове между публиките по целия свят, който така лесно ползва нотите, дали някога е строил, буквално, с двете си ръце. Дони сподели, че не е, но се доверява на професионалистите. Затова нямаше как да не го попитаме как изглежда градът на неговите мечти. Дони бе лаконичен, но изключително точен:
Дони: С много зеленина. водни площи и без автомобили. Май описах село.
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024