“Мостът на дружбата” и… политиката

Автор: Built.bg

Нови четири моста над река Дунав и ремонт на първия български мост там – това са сред основните приоритети на новото правителство на България. Плановете им идват точно 70 години след началото на строителството на Моста на дружбата между Русе и Гюргево.

Изграждането му има 100 годишна предистория и както казват историците, е свързано повече с политически интереси и пари, отколкото с нуждата от свързаност между българския и румънския народ. 

Първият мост на Дунав е построен още по време на Римската империя при днешния град Турну Северин, който свързва Румъния и Сърбия. Това се случва през 103-106 година по настояване на император Траян. Смятан е за едно от най-големите постижения на архитектурата и строителството за времето си. Днес на мястото има само останки. 

По време на Първото и Второто българско царство през реката има няколко брода – при Свищов, Русе, Силистра и Никопол. В по-ново време през XIX век най-важен е бродът между Русе (Русчук) и Гюргево, защото осигурява връзка с румънската столица Букурещ. Идеята за голям мост през реката се заражда с развитието на железопътната инфраструктура. Така в средата на века и още преди Освобождението, Румъния и Турция започват преговори за строеж на моста при Русе. Руско-турската война осуетява плановете.

Темата обаче е сред приоритетите на новата власт, която започва да управлява младата българска държава след 1878 г. На 9 декември 1881 г. Петко Каравелов обявява в Народното събрание, че при Русчук, където вече има железница и Видин, където предстои да стига влак, трябва мост над Дунав.

На същото заседание Стефан Стамболов прозорливо отбелязва, че мостът ще „унапреди“ България и в културно отношение. Започват срещи и активни разговори между българската и румънската страна. Но до реално строителство така и не се стига, а причината е прозаична – липсата на финансови средства.

През следващите години проектът е оставен в страни, защото и строителството на железопътните линии се бави. И при правителството на Стефан Стамболов влак през Стара планина не е прокаран. А Румъния започва все по-активни преговори за мост със Сърбия и също не показва голям интерес към такъв на наша територия. През 1895 г. вече е завършен мостът при Черна вода, с който нашите проекти напълно са изоставени. 

 

Политиката също играе своята роля. В края на века проект за изграждането на мост между Свищов и Зимнич също е изоставен, заради затоплянето на отношенията между България и Русия, на което Румъния гледа с тревога. Това е и време на сериозно противоборство между двете съседни страни по отношение на Северна Добруджа и българите там.

С изострени отношения България и Румъния влизат в XX век, а това ги отдалечава от идеята за изграждане на общ мост. 

През 1907 г. започва да се обсъжда нова идея – за мост при Видин. Обявяването на Независимостта на България през 1908 г., Балканските войни и Първата Световна война отново отлагат и забавят проектите. Войните водят до значителни териториални промени на Балканите, променят се и политическите съюзи и отношения. Като заела страната на загубилите в Първата Световна война, България е в тежка икономическа криза и изолация. Плановете за строеж на мост през Дунав за пореден път не са приоритетни. 

Но българската държава постепенно се съвзема. През 20-те и 30-те години преговорите за строителство на моста за пореден път са подновени, този път с натиска и на съседните Сърбия и Гърция, които също търсят по-лесни и удобни транспортни връзки и са зависими от преминаването на наша територия. Европа вече строи трансгранични коридори.

Въпросът за построяването на голям мост над Дунав е засегнат още от Полша и Германия. Това води до по-активни разговори между българските и румънските правителства, поръчани и изготвени са първите цялостни и подробни чертежи и инфраструктурни проекти, но до фактическо подписване на договор и реално строителство отново не се стига. 

И така България излиза от Втората Световна война с десетилетни преговори, но все още без мост над Дунав.

Проф. Пенчо Пенчев изследва проблема задълбочена в книгата си „Дунав мост – 100 години дипломация и политика“. Пред Built.bg той сподели и основният си извод от своите проучвания за дългогодишното забавяне на строежа на моста: „Икономиката не е играла толкова силна роля, а политиката и войните. Те са забавили строежа. И пак политиката е станала причина за построяването на Дунав мост в крайна сметка“, коментира проф. Пенчев.

Именно политиката накланя везните след Втората световна война – България и Румъния са част от Източния блок, заедно са членски на СИВ. Твърди се, че решението за изграждането на моста е взето след среща със Сталин през 1950 г., който е категоричен, че трябва да има подобно съоръжение при Русе.

Изграждането на мост, който да свърже сухопътно двете братски държави става обект с изключително голямо стратегическо и геополитическо значение. Проектът получава наименованието “Обект 889”. 

В строителството освен България, Румъния и Съветският съюз вземат участие Полша, Унгария и Чехословакия. Според подписаните спогодби всяка една от държавите се задължава да достави на България и Румъния кредит в размер на 12,5 % от стойността на моста, който да се връща в срок от 15 години при годишна лихва от 2% със стоки, злато или конвертируема валута. На 31 юли 1951 г. в Москва се подписва протокол между правителствата на България, СССР, Полша, Унгария и Чехословакия, с който се учредява българо-румънска организация „Дунав мост“.

Главното управление на „Дунав мост“ се помещава в сградата на Русенската търговско-индустриална камара, която днес е част от библиотеката в града. 

На моста работят опитни съветски специалисти, използва се съветска техника и около 200 вагона различни съоръжения. Участват и много български стопански организации.

Прилагат се най-съвременните постижения в мостовото строителство, като монтиране на сводови конструкции, големи 160 метра без междинни опори, нов вид кофраж с многократно използване при изграждане опорите на моста.

Строителството на Моста на дружбата обаче е съпроводено и с много трудности – двете зими са най-тежките за целия ХХ век с много ниски температури (до -25 градуса), двукратно замръзване на реката и много силен ледоход, както и необичайно високо ниво на Дунава през есента и зимата на 1952-1953 г. Има и нещастен случай, при който загива един от работниците.

Мостът е построен за две години и три месеца. Общата му дължина е 3,5 км, междинните опори са 38. Той е двуетажен, като на долната част е изградена жп линията, а на горната – асфалтов път. Специален механизъм в средата позволява под моста да преминават високи морски плавателни съдове.

Основите на моста са железобетонни, облицовани с витошки гранит, за да предпазват съоръжението от ледохода. Архитектурното оформление на моста е на арх. Георги Овчаров, а художественото оформление на Дунав мост е разработено от украинския скулптор Михайло Парашчук.

Дунав мост е тържествено открит на 20 юни 1954 г. На събитието присъстват българският министър-председател Вълко Червенков и румънският министър-председател Георге Георгиу-Деж.

Първият товарен влак преминава по моста на 27 юни 1954 г.

 

В стила на реториката от 50-те години на ХХ в. мостът между Русе и Гюргево е наречен „Мост на дружбата“. За времето си това е най-големият комбиниран мост в Европа. 

Интересно е, че след пускането му в експлоатация Дунав мост е ремонтиран чак през 1999 г. Дейностите по реновирането му продължават почти 5 години.

Проф. Пенчо Пенчев отдава това на историческото нехайство, което проявяваме към всичко изградено: „Не поддържаме нещата си. Мислим си, че ще са завинаги. Проявяваме нехайство към това, което е направено преди нас и не мислим какво ще оставим на поколенията“, смята проф. Пенчев.

А относно идеята за нови четири моста на река Дунав, той я определя като „нереалистична“. И отново – като политическо говорене, а не визия, продиктувана от нуждите на икономиката и хората. 

Снимки и архивни материали :

Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе

Регионален исторически музей – Русе