Снимки: Любомир Юруков
Автор: Built.bg
Колко пъти сте минавали през Орлов мост? Повечето от нас ще се затруднят да отговорят на този въпрос, защото това централно, столично кръстовище е станало част от ежедневната рутина. И мостът, и орлите имат славна история, свързана с Освобождението на България и пазят символика, която познават малцина.
Орлов мост е построен през далечната 1891 г. Днес той е в самият център на града, но през 19 век е бил част от източните покрайнини на София. И тогава обаче е имал важно и ключово значение – мястото е служело като своеобразна порта на младата българска столица. Според историческите извори преди да се превърне в солидно мостово съоръжение, на същия парцел над същата Перловска река е имало по-стари дървени и каменни мостове още преди османско време. От тук именно тръгвал и пътят за Цариград.
Така мястото става свидетел на едно от най-символичните събития след Освобождението – през 1878 г. тук са посрещнати българските заточеници от Диарбекир. В този прословут турски затвор властта затваряла всички българи, осмелили се да надигнат глас срещу статуквото. При подписването на Санстефанския мир оцелелите наши сънародници били помилвани и освободени. Малцина обаче успели да стигнат живи до домовете си.
Няколко от затворниците били от София. Така след дълъг и труден път от най-далечните турски земи през есента на 1878 г. те се прибрали. На мястото на днешния Орлов мост били посрещнати тържествено от десетки софиянци и техни роднини с хляб, сол и богати трапези. От там пък били заведение в една от големите софийски джамии, която се издигала на мястото на днешния площад „Славейков“. Там пък се пазела каменна плоча от стара църква, съществувала още преди поробването и пред нея заточениците отишли да се поклонят.
Порталът на града е посрещал и други славни гости. Месец преди прибирането на освободените българи на същото място била издигната триумфална арка, през която в града влязъл руският императорски комисар княз Дондуков – Корсаков. През годините Орлов мост е посрещал още кайзер Вилхелм Втори, Юрий Гагарин, Никита Хрушчов и много други. Кметската управа решила, че теренът е знаков. Скоро преди строежа на Орлов мост това бил завършен друг – Лъвов мост. Негов проектант бил чешкият архитект Вацлав Прошек, а заради добрата си работа получил и тази задача, да проектира и построи моста на орлите.
Вацлав Прошек пристигнал у нас през 80-те години на 19 век по покана на своите роднини, пивоварите Иржи и Богдан Прошек, чиято пивница се намирала на метри от Орлов мост. За построяването му са одобрени и отпуснти 80 000 лева тогавашни пари. Една трета от сумата дошла от столичната хазна, но повечето пари се събрали с дарения. Решено е мостът да бъде украсен от 4 отляти орли, чугунени парапети и метални свещници. Любопитна подробност е, че детайлите са изработени и доставени от австрийската фирма „Рудолф Филип Вагнер“, която малко преди това е изработила лъвовете за Лъвов мост, както и голяма част от частите за Желязната църква в Цариград.
Защо точно орли? В българската традиция орелът символизира силата, мощта, духовното начало и най-вече свободата. Не е ясно кой точно е дал идеята и се е спрял на орлите като символи на моста, но търсената символика е с несломимия дух на българските заточеници и битката им за свобода. Знае се също така и защо са четири – броят и разполагането им в четирите краища на площада символизират четирите посоко на света и отново свободата.
Според градската мълва при строежа на Орлов мост столичани са го смятали за ненужно голям и разточително скъп. Тогава кмет на София е Димитър Петков (1887 – 1893 г.), който обаче се застъпил за идеята да бъде построено по-мащабно съоръжение с оглед на бързото нарастване на населението на новата българска столица и на база впечатленията му от подобни мостове в чужбина. Именно това е времето, когато в София се строят първите по-широки булеварди и кръгови движения, нетипични до този момент за организацията на превозните средства.
Мястото също така е ремонтирано не веднъж. По-голям и значим ремонт е направен през втората половина на 70-те години. Той съвпада с разширяването на тогавашния булевард „Ленин“, днес „Цариградско шосе“. Мостът цялостно е изместен на юг, а от двете му страни са изградени допълнителни уширения, които са завършени с нови парапети и оформят познатата и до днес пешеходна зона. А през 1988 г. целият архитектурен ансамбъл на Орлов мост е обявен за паметник на културата с местно значение.
Любопитно е още, че в миналото Орлов мост бил и най-популярното място за разходки в столицата. До Втората световна война булевардът се затварял за движение на превозни средства от 17 до 22 часа и се превръщал в пешеходна зона до царския дворец. Наричали маршрута „софийското стъргало“ и на раходка там излизали привечер стари и млади, по-заможните, но и по-бедните софиянци. След войната пешеходната раходка от Орлов мост до двореца била особено популярна, защото едни с други хората разменяли информацията за края и последиците от военните действия.
Но мостът на орлите има и своето съвременно значение. Освен натоварено, централно кръстовище, Орлов мост до ден днешен е място за протестни шествия и митинги. Началото е поставени с големите демонстрации след 1989 г., но такива помни и най-новата ни история. Освен това мостът продължава да бъде сред най-популярните точки за срещи между хората и е отправна точка за почти всяко важно място в центъра на София точно под зоркия поглед на четирите птици, разперили криле в свободен полет.
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024