Министерството на регионалното развитие и благоустройството започна работата по подготовка на критериите за финансиране на мерки за енергийна ефективност със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост за публични, културни, спортни, търговски или промишлени сгради. Това се съобщава в сайта на ведомството.
Предвижда се всички общини в страната да имат достъп до ресурса от плана, но първо трябва да направят „инвентаризация“ на обществения сграден фонд, който се намира на тяхна територия. Предстои МРРБ да разработи насоки за кандидатстване и критерии за приоритизиране на обектите. Финансиране ще могат да получат и държавни ведомства за намиращи се извън столицата административни сгради.
Това стана ясно на среща на вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов и неговия екип с представители на Националното сдружение на общините и на местни власти от страната.
В Плана е заложено 370 млн. лв. без ДДС да бъдат средствата за саниране на обществени сгради. С финансиране от него ще продължи да се изпълнява и програмата за енергийна ефективност на жилищни сгради. Заложените за целта средства са близо 1,2 млрд. лв. без ДДС. Възможно ще бъде изпълнението и на системи за енергоспестяване.
По време на срещата бяха обсъдени правилата, по които ще се финансират общински благоустройствени проекти със средства от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. След преструктурирането му 500 млн. лв. ще бъдат насочени към ремонт на четвъртокласни пътища и ВиК проекти в общини с население между 2000 и 10 000 души. Условие за финансиране ще бъде наличието на издадено разрешение за строеж и завършени процедури по ЗОП за избор на изпълнители.
Основната цел на инвестициите с този ресурс е сближаване на регионите, като фокус ще бъдат малките общини, предвид че големите имат повече източници на финансиране, подчерта министър Караджов.
Предложенията за ремонт на общински пътища към момента надхвърлят 1 млрд. лв. Тези, които считаме, че биха могли да бъдат финансирани, са разделени на 5 основни групи, информира заместник-министър Явор Пенчев и представи категоризацията, която МРРБ е направило на получените проекти.
Първата група включва 21 обекта с готови проекти, издадено разрешение за строеж и избран изпълнител след проведена процедура по Закона за обществените поръчки. За част от тях има и актуални количествено-стойностни сметки, възлизащи на общо около 20 млн. лв. Ориентировъчната стойност на останалите е общо 50 млн. лв.
88 обекта са обособени във втора група. За тях са налични проектна готовност и разрешение за строеж, но нямат избрани изпълнители. Разделени са отново на две подгрупи. 150 млн. лв. без ДДС е стойността на тези с точни количествено-стойностни сметки, а останалите възлизат на около 70 млн. лв. без ДДС.
Третата група включва обекти, за които е необходимо презаверяване на изтекли разрешения за строеж. 107 млн. лв. е стойността на проектите, за които количествено-стойностните сметки са актуални, а останалата част са за около 75 млн. лв.
За 129 обекта, включени в четвърта група, има проектна готовност, но за тях все още не са издадени необходимите разрешения за строеж. За други 31 обекта няма проектна готовност или трасето не е част от утвърдения списък на общинските пътища.
Информацията за тези проекти ни е предоставена от Националното сдружение на общините. В министерството продължава да се получава информация директно от общини, обясни зам.-министър Пенчев. Предвиждаме за оценяването им да използваме вече налична методика, на която обаче ще бъде направена корекция, така че да е по-прецизна, допълни той. Всяка седмица експертите ще преглеждат документите, които се получават в министерството. Ще финансираме обекти с по-широк обхват, като улици и площади, например, до изчерпване на ресурса, информира министър Караджов.
Заместник-министър Деляна Иванова съобщи, че същият подход ще се прилага и по отношение на финансирането на ВиК инфраструктура. Ще се изискват проектна готовност, издадено разрешение за строеж и избран изпълнител, който е потвърдил ангажимента си. Ще се подкрепят и проекти, които е предвидено да се изпълняват на отделни етапи. Условие за предоставянето на субсидията обаче ще е да се работи едновременно по водопроводните и канализационните съоръжения в конкретната територия.
Предвижда се проектите да бъдат съфинансирани от общините. Размерът на техния дял предстои да бъде уточнен. Кметовете приветстваха екипа на МРРБ за диалога с тях, за активната работа и за инициативата.
Според кмета на Монтана Златко Живков е ясно, че няма да може да бъде финансирано всичко, за което има необходимост, но трябва да се започне отнякъде. Кметът на Димитровград Иво Димов постави въпроса с повишените цени на строителните материали, заради които стойностите на голяма част от проектите вече не са актуални.
Очакваме да се върви и към комплексни проекти, с по-широк кръг от дейности, посочи Донка Михайлова – кмет на Троян. Много важно е първо да решим проблема с подземната инфраструктура, за да може след това да насочим и към транспортната, подчерта кмета на Елин Пелин Ивайло Симеонов.
Управителният съвет на Националното сдружение на общините ще обобщи предложенията и становищата на местните власти, след което ще ги представи на МРРБ.
