Автор: Екип Built.bg
В последните минути на своя мандат като вицепремиер и министър на околната среда и водите Борислав Сандов е подписал документ, който на практика спира изпълнението на магистрала Струма през Кресненското дефиле, научи Built. Това пък води до друг проблем – България вече е получила финансиране за строежа на аутобана, но ако не го завърши в цялост, трябва да върне евросредства в размер на 1,6 млрд. евро.
Какво пише в документа? С решение на МОСВ са отменени всички предишни процедури по ОВОС (Оценка за въздействие върху околната среда). Решението е взето вчера. Интересно е, че датата под документа е написана на ръка, което отдавна не е практика в институциите. Последният абзац на документа „изключва мерки, които могат да доведат до допълнителен бариерен ефект“ на едно бъдещо магистрално трасе. Това означава, че там подпорни и укрепителни стени не могат да се правят, което практически блокира строителите.
Призната практика и у нас, и в Европа е такива трасета да се пресичат от проходи за животни. Това се прави под и около самите пътни трасета и осигурява пропускливост за животинските видове. В решението на МОСВ е описано какво се изключва като възможност да се прави на място, но не е посочено какво е позволено, което все пак дава възможност за тълкуване на документа.
Припомняме, че министър Борислав Сандов през месеците на своя мандат многократно е заявявал, че е против строежа на високоскоростно трасе през дефилето и смята за по-природосъобразно прокопаването на тунел.
Малко, след като постановлението изтече в публичното пространство, Сандов излезе с публично разяснение в социалните мрежи. В него вече бившият министър на околната среда и водите нарича решението „изцяло в синхрон с българското законодателство и с препоръките на ЕК“. Бившият вече еко министър пише още:
„Моето решение не поставя под риск средствата на ЕС и България няма да връща пари в следствие на това решение“.
Казусът с пътя през Кресненското дефиле се обсъжда вече близо 30 години, спомня си проф. Чавдар Колев от ВТУ. Той разказва за първия идеен проект за преминава на магистрала през участъка от средата на 90-те години на миналия век. Тогава планът бил платната на аутобана да минават с естакади и къси тунели ту от левия, ту от десния бряг на реката. Според проф. Колев това и до днес си остава най-оптималното решение за пътно строителство в спорния терен.
Проектът поради различни причини тогава не се реализира. След влизането на страната ни в ЕС за строежа на АМ „Струма“ са потърсени европари. Но това води след себе си и по-голям интерес, както от строителните фирми, така и от други заинтересовани страни като различни неправителствени организации и зелени движения. В крайна сметка за последните 15 години на публично обсъждане бяха представени още няколко варианта, сред които 15 километров тунел в планината или пълното й заобикаляне.
„25 години минаха в приказки. За това време пет такива участъка по 15 километра щяха да се построят. Това бавене е пагубно“, казва проф. Колев.
Така съдбата на участъка на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле остава неясен. Законът позволява последната заповед на министър Борислав Сандов да бъде обжалвана пред Върховния административен съд. Правомощия по отмяната й има и новият служебен министър. Поредното забавяне обаче означава, че времето за завършване на магистралата отново ще се удължи и тя няма да бъде готова преди 2030-та година, а тези отложени срокове почти сигурно означават връщане на евросредства.
Коментар > Новини
На изпроводяк: Блокира ли Борислав Сандов АМ “Струма” през Кресненското дефиле
Автор: Екип Built.bg
В последните минути на своя мандат като вицепремиер и министър на околната среда и водите Борислав Сандов е подписал документ, който на практика спира изпълнението на магистрала Струма през Кресненското дефиле, научи Built. Това пък води до друг проблем – България вече е получила финансиране за строежа на аутобана, но ако не го завърши в цялост, трябва да върне евросредства в размер на 1,6 млрд. евро.
Какво пише в документа? С решение на МОСВ са отменени всички предишни процедури по ОВОС (Оценка за въздействие върху околната среда). Решението е взето вчера. Интересно е, че датата под документа е написана на ръка, което отдавна не е практика в институциите. Последният абзац на документа „изключва мерки, които могат да доведат до допълнителен бариерен ефект“ на едно бъдещо магистрално трасе. Това означава, че там подпорни и укрепителни стени не могат да се правят, което практически блокира строителите.
Призната практика и у нас, и в Европа е такива трасета да се пресичат от проходи за животни. Това се прави под и около самите пътни трасета и осигурява пропускливост за животинските видове. В решението на МОСВ е описано какво се изключва като възможност да се прави на място, но не е посочено какво е позволено, което все пак дава възможност за тълкуване на документа.
Припомняме, че министър Борислав Сандов през месеците на своя мандат многократно е заявявал, че е против строежа на високоскоростно трасе през дефилето и смята за по-природосъобразно прокопаването на тунел.
Малко, след като постановлението изтече в публичното пространство, Сандов излезе с публично разяснение в социалните мрежи. В него вече бившият министър на околната среда и водите нарича решението „изцяло в синхрон с българското законодателство и с препоръките на ЕК“. Бившият вече еко министър пише още:
Казусът с пътя през Кресненското дефиле се обсъжда вече близо 30 години, спомня си проф. Чавдар Колев от ВТУ. Той разказва за първия идеен проект за преминава на магистрала през участъка от средата на 90-те години на миналия век. Тогава планът бил платната на аутобана да минават с естакади и къси тунели ту от левия, ту от десния бряг на реката. Според проф. Колев това и до днес си остава най-оптималното решение за пътно строителство в спорния терен.
Проектът поради различни причини тогава не се реализира. След влизането на страната ни в ЕС за строежа на АМ „Струма“ са потърсени европари. Но това води след себе си и по-голям интерес, както от строителните фирми, така и от други заинтересовани страни като различни неправителствени организации и зелени движения. В крайна сметка за последните 15 години на публично обсъждане бяха представени още няколко варианта, сред които 15 километров тунел в планината или пълното й заобикаляне.
Така съдбата на участъка на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле остава неясен. Законът позволява последната заповед на министър Борислав Сандов да бъде обжалвана пред Върховния административен съд. Правомощия по отмяната й има и новият служебен министър. Поредното забавяне обаче означава, че времето за завършване на магистралата отново ще се удължи и тя няма да бъде готова преди 2030-та година, а тези отложени срокове почти сигурно означават връщане на евросредства.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Инфраструктура, Новини
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Снимки: АПИ Основният ремонт на Дунав мост при Русе продължава с премахването на първите стоманобетонови панели. Предвижда се на ден да се демонтират по 4-ри от съществуващите панели и
07.29.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни