Войната по пътищата на България продължава. Повече катастрофи с повече жертви и ранени са станали у нас през 2021 г. спрямо 2020-та. Общо 556 души са загинали, а 7576 са били ранени при 6052 тежки ПТП-а за изминалите 12 месеца, сочи статистиката на МВР. За сравнение през 2020 г. са станали 5710 пътни инцидента с 436 жертви и 7121 ранени.
Накратко – връщаме се бързо към времената от преди пандемията от коронавирус, а страната ни продължава да е сред първите в Европейския съюз по тежък травматизъм и инциденти на пътя.
Данните на полицията показват още, че най-много ПТП-та стават в понеделник, а най-малко в неделя. Във вторник броят на загиналите на пътя е най-голям, а най-малък в четвъртък. А най-много са ранените отново в понеделник и най-малък е техният брой пак в неделя. Статистиката обаче не отчита кои са трасетата у нас, където най-често стават инциденти.
Затова от Built се обърнахме към трима независими експерти по безопасността на движението по пътищата с няколко конкретни въпроса – кои са най-опасните пътни участъци у нас, защо именно там стават най-много катастрофи и каква е прогнозата им за 2022 г.?
Владимир Тодоров, Българска асоциация на пострадали при катастрофи
На 20 000 км републиканска пътна мрежа на територията на Република България съществуват стотици опасни пътни участъци. Според пътна полиция и пътната агенция те са около 70, но реално са много повече. Най-общо бихме могли да определим няколко критични пътни отсечки – Русе-Бяла, Кресненското дефиле, Мездра – Ботевград, Варна-Бургас.
Кресненското дефилее най-кървавият участък от пътищата на България! На неговите 15 км в периода 2012-2016 г. са загинали 25 души, а 120 са ранените. Всяка година там се появяват по 2-3 нови надгробни паметника. Основният проблем е свързан с това, че този маршрут е изключително натоварен и важен. Самото Кресненско дефиле е с много завои, ограничена скорост, липса на места за изпреварване, скални участъци, буйна река и натоварен трафик с тирове и чуждестранни автомобили.
Довършването на магистрала Струма в района на Кресненското дефиле ще намали жертвите и катастрофите.
Подобни примери са реновираните и вече обезопасени пътни участъци Бургас – Созопол и Пловдив – Асеновград, където инцидентите намаляха в пъти. Категорично вариантът за дълъг тунел през дефилето е неприложим – говорим за земетръсен район, наличие на радиоактивни залежи, които няма къде да се съхраняват, наличието на десетки аварийни изходи на такъв дълъг тунел би увредил околната среда, годишната издръжка на тунела би достигнала 80-100 млн. лв., което е икономически неизгодно.
Богдан Милчев, Институт за Пътна Безопасност
Изследване на Института за пътна безопасност показва, че автомагистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Струма“ са участъците с най-много пътни инциденти. На АМ “Тракия” са загинали 108 души в периода 2017-2020 година, ранените са 1080. Tези данни я превръщат в магистралата с най-висок риск да загинеш в България. На всички останали магистрали за същия период са загинали общо 74 души със 603 ранени лица.
Въпреки че през последните 10 години рискът да загинеш от ПТП в България е един от най-високите в целия ЕС, ние продължаваме да имаме и най-високата разрешена скорост от 140 км/ч. на автомагистрала в цяла Европа.
В България няма методология за установяване на най-опасните пътни участъци. Институтът за пътна безопасност използва швейцарски модел за извършване на оценка на риска от пътнотранспортни произшествия. По този модел са идентифицирани около 1500 опасни пътни участъци с висок и много висок риск от настъпване на ПТП.
Сред тях с особено висок риск от настъпване на ПТП се отличава пътят през Кресненското дефиле. Завършването на магистрала “Струма” ще повиши безопасността и ще позволи мобилността да бъде ефективно управлявана.
България е единствената страна в ЕС, при която се констатира увеличение на жертвите от ПТП от месец май 2021 година с повече от 40% спрямо 2020 година. През тази година от месец май до 20 юни са загинали 88 души, а за същия период на миналата година те са били 53 -ма.
Диана Русинова, Европейски център за транспортни политики
До този момент в България никога не е правен анализ на риска по републиканската пътна мрежа. В нашата практика и във връзка със сигналите, които сме получавали и проверките, които сме извършвали като път с най-много проблеми се очертава път I-5 Русе-ГКПП Маказа. Това е пътят, където на почти всяко кръстовище има концентрация на ПТП като особено осезаемо е това в участъка между Русе и Бяла.
След това е път I-1 Видин-София-ГКПП Кулата, който преминава през Кресненското дефиле. Увеличаването на транспортния трафик, който преминава през тези пътища и изоставащото осъвременяване на инфраструктурата водят до тежки последствия, които неминуемо рано или късно водят и до тежки пътни инциденти с множество ранени и загинали.
Друг път, който поради интензивността на трафика и липсата на достатъчно адекватна поддръжка се очертава като проблемен е АМ “Тракия”. Рискът от настъпване на пътен инцидент с фатален край по тази магистрала и в момента е висок поради това, че на практика там в момента поддръжка няма. Не на последно място, като проблемен участък се очертава и път I-4 София-Варна, където в последно време трафикът се засили значително, а изоставането на строителството на АМ “Хемус” оказва значително негативно влияние.
Дострояването на магистралите „Хемус“ и “Струма” е решението на проблема поне в частта с пътната безопасност. Като твърде съществен дефицит се очертава липсата на изградени съвременни пътни връзки по направленията Север-Юг. Доказателство за това е фактът, че двата най-черни пътя в България обхващат именно това направление.
Необходимо да се търсят варианти за бързото реализиране на проекта за построяването на АМ “Струма”, в това число и в участъка преминаващ през Кресненското дефиле. В противен случай ще продължим да плащаме с живота и здравето си, а не е изключено в бъдеще да пострада и икономиката ни като транзитно преминаващите намерят алтернативно трасе например през Република Северна Македония, което ще доведе и до преки загуби.
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
В Built.bg използваме бисквитки или подобни инструменти, за да подобрим тяхното представяне и вашето преживяване. Ние спазваме законите и не предоставяме вашите данни на трети страни, в пълен синхрон със задълженията ни по GDPR регламента на ЕС.
Built.bg не използва маркери или аналогични проследяващи технологии. В никакъв случай не използваме „бисквитки“ за събиране, обработване, разпространение или записване на лични данни.
Кликвайки "Приемам", Вие се съгласявате с нашите условия. Може обаче да контролирате или откажете използването на "бисквитките" - с клик върху бутона "Настройки".
Built.bg използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване, докато навигирате в уебсайта. Бисквитките, които са категоризирани според необходимостта, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на уебсайта. Ние използваме и бисквитки на трети страни, които ни помагат да анализираме и разберем как използвате този уебсайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки, което може да повлияе на вашето преживяване в Built.bg
Задължителните бисквитки са абсолютно необходими за правилното функциониране на уебсайта. Тези бисквитки осигуряват анонимно основни функции и функции за сигурност на уебсайта.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checkbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checkbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Функционалните бисквитки помагат да се изпълняват определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи за социални медии, събиране на отзиви и други функции на трети страни.
Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализ на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.
Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат за предоставяне на информация за показателите брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и т.н.
Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите подходящи реклами и маркетингови кампании. Тези бисквитки проследяват посетителите в уебсайтове и събират информация, за да предоставят персонализирани реклами. Ние не използваме реклами от Гугъл, така че в момента тази функция не е активна и не съществува на този сайт.
Коментар > Специален репортаж
Най-опасните пътища в България
Снимка: Европейски център за транспортни политики
Войната по пътищата на България продължава. Повече катастрофи с повече жертви и ранени са станали у нас през 2021 г. спрямо 2020-та. Общо 556 души са загинали, а 7576 са били ранени при 6052 тежки ПТП-а за изминалите 12 месеца, сочи статистиката на МВР. За сравнение през 2020 г. са станали 5710 пътни инцидента с 436 жертви и 7121 ранени.
Накратко – връщаме се бързо към времената от преди пандемията от коронавирус, а страната ни продължава да е сред първите в Европейския съюз по тежък травматизъм и инциденти на пътя.
Данните на полицията показват още, че най-много ПТП-та стават в понеделник, а най-малко в неделя. Във вторник броят на загиналите на пътя е най-голям, а най-малък в четвъртък. А най-много са ранените отново в понеделник и най-малък е техният брой пак в неделя. Статистиката обаче не отчита кои са трасетата у нас, където най-често стават инциденти.
Затова от Built се обърнахме към трима независими експерти по безопасността на движението по пътищата с няколко конкретни въпроса – кои са най-опасните пътни участъци у нас, защо именно там стават най-много катастрофи и каква е прогнозата им за 2022 г.?
Владимир Тодоров, Българска асоциация на пострадали при катастрофи
На 20 000 км републиканска пътна мрежа на територията на Република България съществуват стотици опасни пътни участъци. Според пътна полиция и пътната агенция те са около 70, но реално са много повече. Най-общо бихме могли да определим няколко критични пътни отсечки – Русе-Бяла, Кресненското дефиле, Мездра – Ботевград, Варна-Бургас.
Кресненското дефиле е най-кървавият участък от пътищата на България! На неговите 15 км в периода 2012-2016 г. са загинали 25 души, а 120 са ранените. Всяка година там се появяват по 2-3 нови надгробни паметника. Основният проблем е свързан с това, че този маршрут е изключително натоварен и важен. Самото Кресненско дефиле е с много завои, ограничена скорост, липса на места за изпреварване, скални участъци, буйна река и натоварен трафик с тирове и чуждестранни автомобили.
Довършването на магистрала Струма в района на Кресненското дефиле ще намали жертвите и катастрофите.
Подобни примери са реновираните и вече обезопасени пътни участъци Бургас – Созопол и Пловдив – Асеновград, където инцидентите намаляха в пъти. Категорично вариантът за дълъг тунел през дефилето е неприложим – говорим за земетръсен район, наличие на радиоактивни залежи, които няма къде да се съхраняват, наличието на десетки аварийни изходи на такъв дълъг тунел би увредил околната среда, годишната издръжка на тунела би достигнала 80-100 млн. лв., което е икономически неизгодно.
Богдан Милчев, Институт за Пътна Безопасност
Изследване на Института за пътна безопасност показва, че автомагистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Струма“ са участъците с най-много пътни инциденти. На АМ “Тракия” са загинали 108 души в периода 2017-2020 година, ранените са 1080. Tези данни я превръщат в магистралата с най-висок риск да загинеш в България. На всички останали магистрали за същия период са загинали общо 74 души със 603 ранени лица.
Въпреки че през последните 10 години рискът да загинеш от ПТП в България е един от най-високите в целия ЕС, ние продължаваме да имаме и най-високата разрешена скорост от 140 км/ч. на автомагистрала в цяла Европа.
В България няма методология за установяване на най-опасните пътни участъци. Институтът за пътна безопасност използва швейцарски модел за извършване на оценка на риска от пътнотранспортни произшествия. По този модел са идентифицирани около 1500 опасни пътни участъци с висок и много висок риск от настъпване на ПТП.
Сред тях с особено висок риск от настъпване на ПТП се отличава пътят през Кресненското дефиле. Завършването на магистрала “Струма” ще повиши безопасността и ще позволи мобилността да бъде ефективно управлявана.
България е единствената страна в ЕС, при която се констатира увеличение на жертвите от ПТП от месец май 2021 година с повече от 40% спрямо 2020 година. През тази година от месец май до 20 юни са загинали 88 души, а за същия период на миналата година те са били 53 -ма.
Диана Русинова, Европейски център за транспортни политики
До този момент в България никога не е правен анализ на риска по републиканската пътна мрежа. В нашата практика и във връзка със сигналите, които сме получавали и проверките, които сме извършвали като път с най-много проблеми се очертава път I-5 Русе-ГКПП Маказа. Това е пътят, където на почти всяко кръстовище има концентрация на ПТП като особено осезаемо е това в участъка между Русе и Бяла.
След това е път I-1 Видин-София-ГКПП Кулата, който преминава през Кресненското дефиле. Увеличаването на транспортния трафик, който преминава през тези пътища и изоставащото осъвременяване на инфраструктурата водят до тежки последствия, които неминуемо рано или късно водят и до тежки пътни инциденти с множество ранени и загинали.
Друг път, който поради интензивността на трафика и липсата на достатъчно адекватна поддръжка се очертава като проблемен е АМ “Тракия”. Рискът от настъпване на пътен инцидент с фатален край по тази магистрала и в момента е висок поради това, че на практика там в момента поддръжка няма. Не на последно място, като проблемен участък се очертава и път I-4 София-Варна, където в последно време трафикът се засили значително, а изоставането на строителството на АМ “Хемус” оказва значително негативно влияние.
Дострояването на магистралите „Хемус“ и “Струма” е решението на проблема поне в частта с пътната безопасност. Като твърде съществен дефицит се очертава липсата на изградени съвременни пътни връзки по направленията Север-Юг. Доказателство за това е фактът, че двата най-черни пътя в България обхващат именно това направление.
Необходимо да се търсят варианти за бързото реализиране на проекта за построяването на АМ “Струма”, в това число и в участъка преминаващ през Кресненското дефиле. В противен случай ще продължим да плащаме с живота и здравето си, а не е изключено в бъдеще да пострада и икономиката ни като транзитно преминаващите намерят алтернативно трасе например през Република Северна Македония, което ще доведе и до преки загуби.
Още от Built.bg
Коментар, Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Автор: Built.bg За разлика от много световни столици и градове, където водата става за битови нужди, но не и за пиене, София е популярна с хубавата си вода. Причината
09.11.2024
Енергетика, Коментар
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Снимка: www.beleneproject.bg С 5 гласа “За”, шест “Против” и 6 “Въздържал се” членовете на парламентарна Комисия по енергетика не приеха Проект на решение на предложен от “БСП за България” за
08.01.2024
Климат, Коментар
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
От Екатерина Тотева и Валерия Димитрова, БТА Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население
07.28.2024
Създателите
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Коментари и анализи
Рилският водопровод или защо София пие най-хубавата вода
Министърът на енергетиката: Да бъдат удължени със 180 дни преговорите с Украйна за реакторите и оборудването за АЕЦ “Белене”
Около 40 000 българи са на воден режим заради недостатъчен капацитет на водоизточниците
Built.bg Podcast
Избрано за Вас
Архитектът на най-красивите сгради в България
Видео история: “Да съживиш храма”
Built.bg Podcast: “Строители след трусовете”
Специален репортаж: “Тъжната история на изчезналото море”
Видео: “Инженер на годината”: Милчо Миков, който ръководи изграждането на новия участък на Софийски околовръстен път
Видео: Как се възстановява сграда с историческо значение?
“Полетът на Фичето”: Мостът над река Дряновска /видео история/
Инфраструктура
Основният ремонт на Дунав мост при Русе: Премахват първите стоманобетонови панели
Оптимистичният срок за началото на изработване на техническия проект за тунела под Шипка е 2025 г
Виолета Коритарова: До края на годината започва строителството на още 4 участъка от АМ „Хемус“
Парламентът ще изслуша регионалния министър Виолета Коритарова за строителството на магистралите “Хемус” и “Черно море”
Архитектура
Богдана Панайотова е временно изпълняващ длъжността главен архитект на Столична община
Какво представлява архитектурният проект за новата автогара на Варна
Градска среда и Урбанизъм
Европейската комисия прие инвестиционни насоки за Новия европейски Баухаус
Офис пазарът в София с лек спад
758 жилища в 11 многофамилни сгради са обновени по Националната програма за енергийна ефективност
Столичната община ще постави 12 нови камери за контрол на скоростта
Бохемски истории
Бохемски истории: Съдебният дворец в столицата
“Бохемски истории”: Как беше построена сградата на Народното събрание
Денят на българската просвета и култура: „Книжовното богатство на София“
Be Green
Нови правила за разполагане на палатки, кемпери или каравани извън къмпингите
Built анализ: Дървесина вместо бетон – иновация за бързо строителство
Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни
Войната в Украйна
“Файненшъл Tаймс”: Лидерите на ЕС обсъждат мерки срещу Орбан заради посещението му в Москва
ЕС и президентът на Украйна ще подпишат днес споразумение в областта на сигурността
Нови санкции за Русия: ЕС наложи ограничения за търговията с втечнен газ
Реакциите на световните медии след мирната конференция в Швейцария
Седмицата в срещи на върха: Как светът ще помогне на Украйна
Как завърши Западноевропейската обиколка на Зеленски
Последвайте ни